РЕШЕНИЕ
№ 3958
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Даниела Й. Тошева
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330114788 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от
ГПК.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД - гр. София моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му
дължи сумата от 289, 86 лева - главница за периода *********** – *************, сумата
18, 40 лева - договорна лихва за периода ***************** – **************, сумата 109,
98 лева - обезщетение за забава за периода ************* – **************, заедно със
законната лихва върху главницата от ***************** до изплащане на вземането, които
суми – дължими по сключен в гр. П. между праводателя на ищеца («Сити Кеш» ООД – гр.
София) и ответницата Договор за паричен заем № **************** към Искане №
*******, Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *********** и
Приложение № ********* към него, е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *************,
издадена по частно гр. дело № *************** по описа на ПРС – ІІІ бр. състав, по
изложените в исковата молба и в представяни при разглеждането на делото писмени
становища съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение -
включително и тези, направени в заповедното производство. Прави възражение за
прекомерност на разноските на ответницата.
Ответницата Н. М. Н. от гр. П., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като
неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Прави възражение за нищожност на клаузи от Договора за паричен заем, на който ищецът
1
основава претенциите си. Моли съдът да заплати на пълномощника й адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е
видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
************, издадена по частно гр. дело № *********** по описа на ПРС – ІІІ бр. състав,,
е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата от 289, 86 лева -
главница за периода *************** – *************, сумата 18, 40 лева - договорна
лихва за периода ********** – *************, сумата 109, 98 лева - обезщетение за забава
за периода *********** – **********, заедно със законната лихва върху главницата от
******** до изплащане на вземането - дължими по сключен в гр. П. между праводателя на
ищеца («Сити Кеш» ООД – гр. София) и ответницата Договор за паричен заем №
**************** към Искане № *******, вземанията по който са били прехвърлени от
«Сити Кеш» ООД – гр. София на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от ************** и Приложение № ******** към него, както и разноските по
делото в размер на 25 лева - държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като в срока по чл.414 от ГПК ответницата е подала Възражение против Заповедта, на
ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, и ищцовото дружество е
подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от
ГПК.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от
********* на вещото лице по *** М. М., действително между «Сити Кеш» ООД – гр. София
и ответницата в гр. С. ********* между „Сити Кеш” ООД и ответницата е бил сключен
Договор за паричен заем № ************** към Искане № *******, по който е била
предоставен на ответницата паричен заем в размер на 400 лева и уговорени лихви, платима
на 34 седмични погасителни вноски. На ************* с Приложение № *** към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *********** на ищеца са били продадени
вземанията по сключения между „Сити Кеш” ООД и ответницата Договор за паричен заем
№ ************* към Искане № *******. За така извършената цесия ответницата следва да
се счита за редовно уведомена с връчването на Уведомлението за цесията с преписите от
исковата молба.
От събраните по делото доказателства не се установява посочените в отговора на исковата
молба клаузи от Договора за паричен заем да противоречат на императивни законови
разпоредби или на добрите нрави, поради което съдът намира за неоснователни направените
възражения от ответницата за нищожност на тези клаузи, респективно – на целия Договор
(още повече, че нито в Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, нито в исковата
молба Ищецът е претендирал неустойка).
Както се установява от посоченото заключение на *****, ответницата е получила реално
отпуснатият й заем в размер на 400 лева, като към настоящия момент дължи по Договора за
паричен заем 289 лева главница, 18, 40 лева – договорна лихва, 383, 67 лева – неустойка за
2
неизпълнение на договорно задължение и 41, 06 лева - обезщетение за забава, като до
приключване на устните състезания по делото ответницата не е ангажирала доказателства,
от които да се установява, че е заплатила дължимите на ищеца суми.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по
основание и по размер по отношение на претенциите за главницата и договорната лихва, и
по отношение на тези претенции следва да се уважи изцяло, доколкото претендираните
размери съвпадат с установените от **** действително дължими (а претендираният размер
на договорната лихва дори е по-нисък от действително дължимия), а по отношение на
претенцията за обезщетение за забава искът се явява доказан по основание и до установения
от **** действително дължим размер, до който размер по отношение на тази претенция
следва да се уважи искът, като за разлика над него до пълния предявен размер по отношение
на тази претенция искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се
отхвърли-
С оглед на изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски за
производството по делото и по частно гр. дело № ************* по описа на ПРС – ІІІ бр.
състав в размер общо на 300 лева – платени ДТ и депозит за ***, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева (50 лева за настоящето дело и 150 лева за заповедното
производство).
С оглед на изхода от спора и съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати
на пълномощника на ответницата – адв. К. К. адвокатско възнаграждение при условията на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. за производството по делото в размер на 360 лева с ДДС – като
предвид фактическата и правна сложност на спора и общата цена на иска, съдът намира, че
направеното от ищеца възражение за прекомерност на определеното за пълномощника на
ищеца от съда адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и като такова следва да
се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. М. Н., ЕГН: **********, от гр. П., ул.
„******************“ № ***, ет.***, ап.***, със съдебен адрес: гр. П., ул. “***********” №
***, ет.**, офис ***, Адвокатско дружество „************“, адв. К. К., ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 – Офис сграда „Лабиринт“, ет.2,
офис 4, представлявано от **************** Ю. Х. Ю., сумата от 289, 86 лева - главница за
периода ************* – *****************, сумата 18, 40 лева - договорна лихва за
периода ************ – **********, сумата 41, 06 лева - обезщетение за забава за периода
*********** – *********, заедно със законната лихва върху главницата от *********** до
изплащане на вземането, които суми – дължими по сключен в гр. П. между праводателя на
ищеца («Сити Кеш» ООД – гр. София) и ответницата Договор за паричен заем №
3
***************** към Искане № ****, Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от ******* и Приложение № ************ към него, е било разпоредено
ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № ************, издадена по частно гр. дело № **** по описа на*********
ПРС – ІІІ бр. състав, КАТО по отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за
забава за разликата над посочения до пълния предявен размер от 109, 98 лева ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н. М. Н., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и
Законен представител, направените разноски за производството по делото И ПО частно гр.
дело № ******** по описа на ПРС – ІІІ бр. състав В РАЗМЕР НА 300 лева, И
юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 200 лева.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на
управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат К. Й. К., със служебен
адрес: гр. П., ул. “****************” № ***, ет.***, офис ***, Адвокатско дружество
„*********“, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ГПК В
РАЗМЕР НА 360 лева с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на
определеното за пълномощника на ищеца от съда адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА ПРС – ІІІ бр. състав частно гр. дело
№ ***********, ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето Решение.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
4