МОТИВИ:
Подсъдимият А.Л.Б. *** е предаден на съд по обвинение за извършено
престъпление по чл.206, ал.6, т.1 във вр. с ал.1 от
НК за това, че на 31.05.2016 г., около 21.30 часа, в гр. Севлиево, в парк до
автогара, противозаконно присвоил чужда движима веща, която владеел – мобилен
телефон марка „Huawei Y625 Black MAT25“ с IMEI **************, на стойност 200 лв., собственост на Т.М.П.,
като след осъществяване на деянието до приключване на следствието присвоеното
имущество е върнато на пострадалия.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Севлиево
заявява, че поддържа обвинението и го намира за доказано по несъмнен начин. Прокурорът
предлага на подсъдимия Б. да бъде наложено наказание пробация, което да включва
двете задължителни пробационни мерки, всяка от които за срок не по-кратък от
две години, както и мярката „безвъзмезден труд в полза на обществото“ за срок
от две години при полагане на по 200 часа труд за всяка от годините.
В съдебно заседание подсъдимият А.Б. заявява, че е получил препис от
обвинителния акт и разбира в извършването на какво престъпление е обвинен. Дава
обяснения по фактическата обстановка, чрез които на практика не я оспорва.
Изразява съжаление за деянието си, като моли за налагане на наказание пробация,
което ще му позволи да живее със семейството си и да работи.
От обясненията на подсъдимия Б., показанията на
свидетелите, както и от останалите доказателства по делото, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.Б. ***. Завършил е
начално образование. Не работи по трудово правоотношение. Като непълнолетен е
осъждан няколко пъти на лишаване от свобода за престъпления от общ характер,
които наказания изтърпял в поправителен дом.
На 30.05.2016 г. пострадалият Т.М.П.
закупил от магазина в гр. Севлиево на мобилния оператор „Мобилтел“ АД мобилен
телефонен апарат марка „Huawei Y625 Black MAT25“ с IMEI **************.
На 31.05.2016 г., около 21.30 часа, св. Т.П. и св.
В.Б.С. се намирали в градинката до автогарата в гр. Севлиево. По същото време
при тях дошли подсъдимият Б., свидетелите К.Д.Й. и А.А.А.,
както и лицето И.П.Х.. В хода на протеклия в компанията разговор станало дума
за новия телефон на пострадалия. Подсъдимият поискал да го види, след което св.
П. извадил от чантата си закупения предния ден телефонен апарат и му го подал.
След като го разгледал, А.Б. казал, че същия вид телефон бил откраднат преди
няколко дни от него приятел на име Иван. Заявил на пострадалия, че кражбата е
извършена от него, поради което ще му върне телефона след като го покаже на
приятеля си и установи, че това не е открадната вещ. Св. Т.П. си поискал
обратно телефона, но подсъдимият отказал да му го върне, прибрал го у себе си,
след което заедно със свидетелите А.А. и K. Й., както
и лицето И.Х. тръгнали от градинката до автогарата. Отправили се към парк
„Казармите“ в гр. Севлиево. Междувременно св. Т.П., придружен от св. В.С.,
отишъл в полицейското управление в гр. Севлиево и съобщил за извършеното от
подсъдимия деяние. По телефон провел разговор със св. А., от което разбрал, че
подсъдимият е в парк „Казармите“. Известно време след това полицейски служители
намерили А.Б. в посочения парк и го отвели в полицейското управление. С
протокол за доброволно предаване от 31.05.2016 г. подсъдимият предал на
служител на РУ-Севлиево при ОДМВР – Габрово присвоения по-рано същата вечер
мобилен телефон, собственост на св. Т.П.. На 06.06.2016
г., срещу разписка, телефонът бил върнат на пострадалия.
Според заключенията на съдебно – оценъчната експертиза, изготвена от
инж. Д.Д., което не се оспорва от страните и се
приема от съда за мотивирано и законосъобразно изготвено, средната пазарна цена
на мобилен телефон марка „Huawei
Y625
Black MAT25“ с IMEI **************
към м. май 2016 г. е 200 лв.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от обясненията на
подсъдимия А.Б., съпоставени с показанията на свидетелите Т.П. и В.С.;
показанията на свидетелите К.Й. и А.А., депозирани
пред съдия на досъдебното производство и приобщени към доказателствената
съвкупност чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК; фактура и
касов бон от 30.05.2016 г. на „Мобилтел“ АД, удостоверяващи закупуването от
страна на пострадалия на мобилния телефонен апарат, който е предмет на деянието
(л.5 от ДП); протокол за доброволно предаване (л.8 от ДП); разписка за връщане
на пострадалия на телефона (л.27); заключението на оценъчната експертиза.
Подсъдимият
Б. дава обяснения по обвинението. Не отрича, че е получил от пострадалия
телефона му, след което отказал да му го върне. Твърди обаче, че единственото
му намерение било да провери дали това не е същият телефон, който няколко дни
по-рано св. П. бил откраднал от неговия приятел на име Иван. Заявява, че
обяснил на пострадалия, че ще му върне телефона на следващия ден, след като се
увери, че не е краден, и последният не се противопоставил на това и не е искал
от него веднага да му върне вещта.
Съдът
счита, че изложените по-горе твърдения на подсъдимия Б., чрез които се опитва
да отрече деятелността си, изразяваща се в задържане на чуждата вещ, въпреки
противопоставянето на пострадалия, се опровергават от останалите доказателства
по делото. Показанията на св. Т.П. са достатъчно подробни, логични и
последователни относно съществените моменти от предмета на доказване.
Пострадалият е категоричен в твърдението си, че многократно е поискал от подсъдимия
да му върне телефона, което последният отказал да направи. В пълен унисон със
съобщеното от св. П. са и показанията на свидетелите В.С., както и депозираните
пред съдия във фазата на ДП показания от свидетелите К.Й. и А.А..
При така установената фактическа обстановка съдът достига правния
извод, че подсъдимият А.Б., след като на 31.05.2016 г., около 21.30 часа, в гр.
Севлиево, в парка до автогарата, противозаконно присвоил чужда движима веща,
която владеел – мобилен телефонен апарат марка „Huawei Y625 Black MAT25“
с IMEI **************,
на стойност 200 лв., собственост на Т.М.П. *** и до приключване на съдебното
следствие присвоеното имущество е върнато на пострадалия, както от обективна,
така и от субективна страна е осъществил признаците на престъпения състав по
чл.206, ал.6, т.1 вр. с ал.1 от НК, по който беше
признат за ВИНОВЕН и следва да носи наказателна отговорност. От субективна
страна подсъдимият е действал при пряк умисъл на вината, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването на
тези последици.
При определяне на наказанието съдът отчете степента на обществена
опасност на деянието и подсъдимия, неговите подбуди, както и останалите
смекчаващи и отегчаващи вината им обстоятелства.
За извършеното престъпление по чл.206, ал.6, т.1 вр.
с ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години.
Подсъдимият Б. е осъждан, поради което не са налице предпоставките за
освобождаване му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК.
Извършеното
от подсъдимия Б. престъпление не е тежко и не е с по-висока степен на обществена
опасност в сравнение с други случаи на престъпления от този вид, като се вземат
под внимание вида и стойността на присвоената вещ. Като отегчаващо обстоятелство
съдът отчете наличието на предходни осъждания за престъпления от общ характер.
Като смекчаващи – ниската стойност на присвоената вещ и нейния вид; младата възраст
на подсъдимия; връщането на вещта само няколко часа след присвояването ѝ.
При съвкупната преценка на гореизложените
обстоятелства, имайки предвид вида и тежестта на престъплението,
поведението на подсъдимия, съдът достига до извода,
че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което така
предвиденото по текста на обвинението
наказание лишаване от свобода би
се оказало несъразмерно тежко за него. Съдът счита,
че следва да се даде
възможност на Б. да преосмисли поведението си. Целите на наказанието
по чл.36 от НК биха могли да
се постигнат и чрез налагане на
по - леко по вид
наказание. Налице са
предпоставките за приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК, като
наказанието лишаване от свобода следва
да се замени
с наказание ПРОБАЦИЯ. Изпълнението на наказанието пробация става в
общността, което ще позволи на подсъдимия да не прекъсва социалните си контакти
и да полага труд. За постигане на целите
на личната и генералната превенция на наказанието съдът счете, че
на А.Б. следва
да се наложат
пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2 от НК, както следва: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок
от ДЕСЕТ МЕСЕЦА при периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител два пъти седмично и
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок
от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл.189,
ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия А.Б. да заплати направените по делото разноски, от
които 20 лв. за
изслушване на заключението на експертизата в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Севлиево и 67.62 лв. за изготвяне на
оценъчната експертиза по сметка на ОД на МВР – Габрово.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: