М О Т И
В И към присъдата по н.о.х.д. № 216/13 г. на РОС.
Русенската окръжна прокуратура е
обвинила подсъдимата М.Б.Д., в това, че на 27.05.2012г., на главен път I – 5 /гр.Русе – гр.Бяла/, на километър 22 +900, при
управление на МПС - лек
автомобил “Рено 19”,
с рег. номер Р 8129 РМ, нарушила правилата за движение по чл. 42 ал. 2 т. 1 от ЗДвП:
-„Водач, който изпреварва, е длъжен: по време
на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство”,
като по
непредпазливост причинила смърт на едно лице и телесна повреда на повече от
едно лице, както следва:
- смърт
на В.М. Т., ЕГН **********, от *******;
- средна
телесна повреда на Д.К.К.,***, изразяваща се в счупване на горна челюст и лява
зигоматична кост, което му причинило счупване на челюст;
- средна
телесна повреда на Г.Ю.Р., ЕГН **********, от *****, изразяваща се в открити
многофрагментни счупвания на пета преходна кост и основната фаланга на пети
пръст на десния крайник, което и е причинило трайно затрудняване на движенията
на десен долен крайник за срок от повече от тридесет дни;
- средна
телесна повреда на А.Д.А.,***, изразяваща се в счупване на основата на шийката
долната челюст в дясно, избиване на четвърти и шести горни десни зъби, открито
счупване с изкълчване на лява лъчева кост, което му причинило счупване на
челюст, избиване на зъби, което затруднява дъвченето и трайно затрудняване на
движенията на ляв горен крайник за срок повече от тридесет дни;
- средна телесна повреда на О.Т.Ф.,***, изразяваща се в обширна
разкъсно–контузно–порезна рана на главата, счупване на черепа, което му
причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота и нараняване
което прониква в черепната кухина – престъпление по чл. 343 ал. 4 вр. ал.
3 пр. 3 б. „б” вр. ал. 1 б. „в” вр. чл.
342 ал. 1 пр. 3 НК.
По делото са конституирани като страни
в качеството на частни обвинители лицата както следва: В. В. М. и М.В.М. -
наследници на пострадалия от престъплението В.М. Т. съгл. гореизложеното
обвинение; О.Т.Ф., действуващ лично и със съгласието на майка си Ю. М. М. –
пострадал от престъплението съгл. гореизложеното обвинение; Г.Ю.Р. – пострадала
от престъплението съгл. гореизложеното обвинение.
В съдебно заседание обвинението по
същество се поддържа от прокурора и частните обвинители.
Само по въпросите относно санкцията на
подсъдимата държавното и частното обвинение са на различни становища.
Представителят на обвинението пледира
за определяне на наказание в размер на законоустановения за случая минимум –
три години лишаване от свобода, което да се редуцира при условията по чл. 58а
ал. 1 от НК и изтърпяването му да бъде отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК
за изпитателен срок от четири години,
както и пет години лишаване от правоуправление.
Повереникът на частните обвинители В.М.
и М.М. – наследници на починалия в
резултат на престъплението В. Т. – както и частният обвнинител М.М. считат, че
на подсъдимата следва да бъде наложено наказание шест години лишаване от
свобода, редуцирано при условията по чл. 58а от НК на четири години,
предполагащо в съответствие с основното изискване по чл. 66 ал.1 от НК
ефективното му изтърпяване, както и максималноустановения в закона размер на
наказанието лишаване от правоуправление.
Частните обвинители О. Т. Ф. и Г. Ю. Р.
и поверениците им считат, че наказанието лишаване от свобода на подсъдимата
следва след редуцирането му да бъде в минималноустановия от специалната част на
НК размер, докато този на лишаването от правоуправление – в максимално
възможния при спазване на закона размер.
Подсъдимата е защитникът й, след
направено признание на първата по чл. 372 т. 2 от НПК изцяло на фактите и
обстоятелствата по обвинителния акт, считат, че обвинението е доказано и
пледират за наказания в близки до минималноустановените от закона.
След като прецени и обсъди материалите
по делото и доводите на страните съдът прие следното:
ПО ФАКТИТЕ:
Въз основа на направено от подсъдимата
пълно признание на фактите и обстоятелствата по делото съгл. чл. 372 т. 2 и
определение на съда по чл. 372 ал. 4 след надлежни разяснения по чл. 372 ал. 1
от НПК,
На основание чл. 373 ал. 3 от НПК
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата М.Б.Д. произхожда от
градско семейство, с постоянно местоживеене ***. Има завършено средно специално
и висше икономическо образование, както
и втора професионална квалификация – „*******”. Омъжена, снепълнолетно дете от
брака. Неосъждана. Работела е като **************, понастоящем безработна.
Същата е правоспособен водач на
моторно превозно средство категории „В” и „М” от 08.09.006г. Наказвана
веднъж-през м. юли 2008г. за нарушение
на ЗДП и ППЗДП.
На 27.05.2012г., в ранния следобед, подсъдимата
управлявала собствения си л.а. „Рено” с д.к. №Р 81-29 Р по главен път град
Бяла-Русе, в обл. Русе. Тя била заедно със семейството си и всички се връщали
от гости в дома на родителите й в гр. ***.
В района на с. Тръстеник, обл. Русе,
след паркинг „Мидата”, управляваният от подсъдимата автомобил застигнал червен
автобус марка „Мерцедес” О309 L с д.к.
№Р 84-88 АН, който бил управляван от пострадалия В.М. Т..
В автобуса освен шофьора били и лицата
О.Т.Ф., Д.К.К., Г.Ю.Р., А.Д.А., Б.Д.П., И.Ц.И., Я.Ц.Х. и В.Ц.Х., С. А. Г., 10
месечния му син и майка му-П.Т.Г., В.И.М., М.С.Ч., Ю.С.Ю., З.А. Х., Ю. М. Ф., С.И.
З., Ю.К.А. и Д.В.К.,***.
Когато отминали и втория разклон за с.
Тръстеник и завоя след него, в района на 22-23 км, подсъдимата решила да
изпревари автобуса, тъй като той се движел по-бавно от управляваната от нея
кола. На това място пътният участък бил прав, изпреварването било разрешено,
видимостта била отлична, пътната настилка асфалтова и без повреди, почти суха.
След като се убедила, че няма насрещно
движещи се коли и че никой не я изпреварва, подсъдимата предприела изпреварване
на автобуса. Тя подала мигач, изнесла в насрещната лента управлявания от нея
автомобил и започнала да изпреварва автобуса. В този момент (видно от заключението
на САТЕ) скоростта на изпреварваното моторно превозно средство била около 63 км/ч, а на
изпреварващото превозно средство-около 80 км/ч.
Цялата маневра по изпреварването била
наблюдавана от св. О.Т.Ф., който седял от лявата страна по посока на движението
на автобуса, на предпоследната седалка до прозореца, зад шофьора, и имал много
добра видимост към ставащото от лявата страна на автобуса. В момента, когато
лекият автомобил изпреварил автобуса,подсъдимата рязко свила надясно, за да влезе
в лентата си за движение, без да прецени, че задницата на управлявания от нея
автомобил все още не е изпреварила автобуса. В този момент лекият автомобил
блъснал със задната си дясна част предната лява част на автобуса, след което се
завъртял по посока на часовниковата стрелка и застанал почти напреки пред
автобуса. В този момент последвало ново съприкосновение между л. автомобил и
автобуса, като първият започнал да се преобръща през покрива си и накрая спрял
странично в храсти край пътя. Шофьорът на автобуса - починалия В.М. Т. - предприел
маневра надясно, към канавката на пътя, за да може да избегне удара с колата,
но въпреки това не успял, след което последвал удар в крайпътно дърво. В
следствие на инерционните сили возещите се отзад пътници преминали напред и
затиснали шофьора.
От настъпилото пътно-транспортно
произшествие последвала смъртта на
шофьора на автобуса - В.М. Т. (в следствие на получената тежка гръдна
травма, довела до несъвместими с живота увреждания на сърцето и остра
кръвозагуба, на фона на съчетаната травма) и множество средни и леки телесни
повреди на различни лица.
Средни телесни повреди (видно от
назначената и извършена съдебномедицинска експертиза по делото) получили
возещите се в автобуса свидетели – частни обвинители:
-Д.К.К., който получил счупване на
горна челюст и лява зигоматична кост;
-Г.Ю.Р., която получила открити
многофрагментни счупвания на пета преходна кост и основната фаланга на пети
пръст на десния крайник, Съгласно СМЕ това й е причинило трайно затрудняване на
движенията на десен долен крайник за срок от повече от тридесет дни;
-А.Д.А., който получил счупване на
основата на шийката долната челюст в дясно, избиване на четвърти и шести горни
десни зъби, открито счупване с изкълчване на лява лъчева кост. Видно от СМЕ
това му причинило счупване на челюст, избиване на зъби, с което се затруднява
дъвченето, както и трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за
срок повече от тридесет дни;
-О.Т.Ф., който получил обширна
разкъсно–контузно–порезна рана на главата, счупване на черепа, което му
причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота и нараняване
което прониква в черепната кухина.
Видно от автотехническата експертиза
към момента на удара скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимата
е била около 80 км/ч.,
а скоростта на изпреварвания автобус е била около 63 км/ч. Пак от тази
експертиза се налага изводът, че управляващия автобуса В. Т. не е имал
възможност да предотврати произшествието чрез спиране.
Изложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимата,
кореспондиращи и подкрепени изцяло от събраните на досъдебното производство
гласни, писмени, веществени и от експертен порядък доказателства, както следва:
-том 1-
показания
на свидетелите-св. М.-л. 76, св. М.-л. 77, св. Ф.-л. 79, 80, св. Р.-л. 84, св. А.-л..
85, 86, св. К.-л. 87, св. П..л. 89, св. И.-л. 90, св. Х.-л. 91, св. Г.-л. 92,
св. Г.-л. 93, св. Х.-л. 94, св. М.-л. 95, св. К.-л. 96, св. Ч.-л. 97, св. Ю.-л.
98, 99, св. Х.-л. 100, св. Ф.-л. 101, св. З.-л. 102, св. А.-л. 103, св. К.-л.
104, св. М. Х.-л.106.
писмените
доказателства по делото по делото:
протокол
за оглед на местопроизшествие-л. 7-9, снимки-л. 11-17, 47-52, акт за смърт-л.
20, у-е за наследници-л. 22, разписка-л. 26, констативен протокол. 30,
застраховки-л. 31-38, договор за покупко-продажба-л. 40, пътен лист-л. 42-43, скица-екзекутив-л.
55-58, справки от ОДМВР–Русе-60-61, автобиография-л. 67, свидетелство за
съдимост-70, справка от сектор „КАТ”0л. 73, епикриза-л. 81-82,
тахошайба
– л. 10, протокол за оглед на веществени доказателства-л. 45-46,
-том 2-
химическа
експертиза-л.4-5, съдебно-медицински експертизи -л. 9-61, автотехническа
експертиза-л. 62-76.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По описания начин на горепосочените
дата и място подсъдимата осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3
пр. 3 б. „б” вр. ал. 1 б. „в” вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 НК, тъй като на 27.05.012г., на главен път I – 5 /гр.Русе – гр.Бяла/, на километър 22 +900. При
управление на МПС-лек автомобил “Рено 19”, с рег. номер Р 8129 РМ, нарушила правилата
за движение по чл. 42 ал. 2 т. 1 от ЗДвП:
-„Водач, който изпреварва, е длъжен: …. по време на изпреварването да
осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно
превозно средство”,
като по непредпазливост причинила
смърт на едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, както следва:
-смърт на В.М. Т., ЕГН **********, от *******;
-средна телесна повреда на Д.К.К.,***,
изразяваща се в счупване на горна челюст и лява зигоматична кост, което му
причинило счупване на челюст;
-средна телесна повреда на Г.Ю.Р., ЕГН
**********, от *****, изразяваща се в открити многофрагментни счупвания на пета
преходна кост и основната фаланга на пети пръст на десния крайник, което и е
причинило трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник за срок от
повече от тридесет дни;
-средна телесна повреда на А.Д.А.,***,
изразяваща се в счупване на основата на шийката долната челюст в дясно,
избиване на четвърти и шести горни десни зъби, открито счупване с изкълчване на
лява лъчева кост, което му причинило счупване на челюст, избиване на зъби,
което затруднява дъвченето и трайно затрудняване на движенията на ляв горен
крайник за срок повече от тридесет дни;
-средна
телесна повреда на О.Т.Ф.,***, изразяваща се в обширна
разкъсно–контузно–порезна рана на главата, счупване на черепа, което му
причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота и нараняване
което прониква в черепната кухина.
От обективна страна подсъдимата
управлявала моторно превозно средство-лек автомобил “Рено 19”, с рег. номер Р 8129 РМ, при
което нарушила правилата за движение по чл. 42 ал. 2 т. 1 от ЗДвП, който
гласи:”Водач, който изпреварва, е длъжен: по време на изпреварването да осигури достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство”, в
следствие на което последвал удар и ПТП с една смърт и 4 средни телесни
повреди.
Последвалото
ПТП, смъртта и телесните повреди са в пряка причинно-следствена връзка с
нарушението на посоченото по-горе правило от ЗДП.
Деянието
е осъществено виновно, като подсъдимата действувала по непредпазливост във
формата й на небрежност, тъй като, макар да е била длъжна да предвиди
общественоопасните последици от поведението си като водач при извършването на
маневрата „изпреварване”, същата не ги е
предвиждала, макар да е била длъжна и да е могла да ги предвиди с оглед
задълженията си по ЗДП и опита си на водач на мпс.
Ето защо
съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин и призна подсъдимата за
виновна в извършване на процесното престъпление по чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3 пр. 3 б. „б” вр. ал. 1 б. „в” вр. чл. 342 ал.
1 пр. 3 НК.
При
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на подсъдимата съдът съобрази следното: Като
отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства отчете причинените от
деянието й четири средни телесни повреди наред с причинената смърт на едно лице,
както и телесните увреждания на още девет от пътувалите в автобуса пътници, макар
и непокриващи признаците за за съставомерната средна или тежка телесна повреда,
и вече налаганото й, макар и с отпаднали последици наказание за нарушение по
ЗДП. Като смекчаващи отговорността й обстоятелства съобрази чистото й съдебно
минало, пълното й социално вграждане и и съпричастност към нормалния живот и
общуване с останалите членове на обществото, това че е семейна с малко дете,
личностната й характеристика. При съществен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът отчете и вмисокия и устойчив ръст на
транспортните престъпления, вкл. със смъртен резултат, в страната, изискващи с
оглед целите на генералната превенция засилена наказателна репресия. При тези
предпоставки определи размера на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода
в размер между средния и минималния установени в закона, а именно на четири
години и шест месеца. На основание чл. 58а ал. 1 вр. чл. 373 ал. 2 пр. 2 от НПК
редуцира този размер с една трета или на три години лишаване от свобода. Като
взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимата и пълното й вграждане в
обществото, както и това, че е съпруга и майка на малолетно дете, съдът прие,
че за поправянето и превъзпитанието й не е наложително тя да изтърпи ефективно
така определеното наказание и отложи изтърпяването му на основание чл. 66 ал. 1
от НК за изпитателен срок от пет години. Продължителността на последния се
обуславя от гореизложените обстоятелства визиращи обществената опастност на
процесното транспортно престъпление. При
същите предпоставки определи размера на комулативно предвиденото наказание
лишаване от правоуправление в размер на 6 години.
Причини
за извършване на престъплението-неправилна преценка на пътната обстановка и
поведението на участниците в нея.
Следва
да с присъдят деловодните разноски на държавата, както и тези на частните
обвинители, поискани по надлежния ред.
В този
мисъл съдът се произнесе с присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: