№ 416
гр. София, 20.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500853 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279, вр. чл. 396 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. КР. ИЛ. срещу онази част от
определение № 789/27.10.2021 г., постановено по гр. д. № 861/2021 г.
по описа на РС – гр. Костинброд, в която е определен размерът на
гаранцията, а именно сумата от 9 193.66 лева, като условие за
допускане на обезпечение на предявения от ищцата Р. КР. ИЛ. против
ответника И.Р.И. иск с правно основание чл. 429, ал. 1 ГПК, вр. чл.
127, ал. 2 ЗЗД за осъждането му да й заплати сумата от 15 075 лева –
главница, представляваща погасена от ищцата чрез плащане сума над
собствената й квота като солидарен длъжник в правата, придобити от
кредитора по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за
незабавно изпълнение от 30.05.2016 г. по ч. гр. д. № 313/2016 г. по
описа на РС – гр. Костинброд, както и сумата от 3 312.32 лева – лихва
за забава върху главницата за периода от 03.11.2016 г. до 29.09.2921
година. Жалбоподателят твърди, че размерът на гаранцията е
прекомерно завишен. Искането е за отмяна на определението в тази
част и определяне на гаранция за допуснатото обезпечение в по-нисък
размер.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1, вр. чл. 275, ал.
1 от ГПК, от легитимирано лица и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
1
Районният съд е сезиран с предявен от Р. КР. ИЛ. против И.Р.И.
иск с правно основание чл. 429, ал. 1 ГПК, вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД за
осъждането му да й заплати сумата от 15 075 лева – главница,
представляваща погасена от ищцата чрез плащане сума над
собствената й квота като солидарен длъжник в правата, придобити от
кредитора по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за
незабавно изпълнение от 30.05.2016 г. по ч. гр. д. № 313/2016 г. по
описа на РС – гр. Костинброд, както и сумата от 3 312.32 лева – лихва
за забава върху главницата за периода от 03.11.2016 г. до 29.09.2921
година.
Твърди се в исковата молба, че на 07.04.2009 г. бил сключен
договор за потребителски кредит в размер на 15 000 евро със страни
„У.Б.“ АД, от една страна, и ответника И.Р.И., ищцата Р. КР. ИЛ. и
още четири физически лица, от друга страна, всички те като
солидарни длъжници.
Въз основа на извлечение от счетоводни книги поради настъпила
предсрочна изискуемост на дълга била издадена заповед за незабавно
изпълнение от 30.05.2016 г. по ч. гр. д. № 313/2016 г. по описа на РС –
гр. Костинброд, както и изпълнителен лист от същата дата, с който
шестимата солидарни длъжници, включително ищцата, били осъдени
да заплатят на кредитора 6 266.50 евро – главница, 2 129. 37 евро –
договорна лихва от 01.03.2015 г. зо 27.04.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 28.04.2016 г., както и разноски – 328.42 лв.
за държавна такса, и 888. 62 лева – за адвокатско възнаграждение.
Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително
дело № 20169270400308 по описа на ЧСИ Ст. Лазаров, рег. № 927, с
район на действие СОС, в хода на което с преводно нареждане от
03.11.2016 г. ищцата изплатила целия размер на дълга, възлизащ общо
на 20 100 лева. След плащане на сумата на основание чл. 429, ал. 1
ГПК ищцата се суброгирала в правата на взискателя и поискала
изпълнение срещу ответника И.Р.И., който й заплатил само сумата от
5 025 лева. Разликата до платените от нея 20 100 лева, или сумата от
15 075 лева, ответникът все още не й бил заплатил.
С обжалваното в настоящото производство определение районният
съд е счел предявеният иск за допустим и вероятно основателен, като
е приел, че следва да допусне исканото от ищцата обезпечение чрез
налагане на запор върху банкови сметки на ответника в „Б-. ДСК“
ЕАД при гаранция от 9 193. 66 лева.
По същество при наведените в частната жалба пороци на
атакувания съдебен акт въззивният съд намира следното.
2
Забраната за reformatio in pejus, представляваща процесуална
гаранция на правото на защита, осигурява свобода на страната да
обжалва съдебните актове без опасения, че сама ще влоши
положението си. Ето защо изводът относно основателността на
молбата за обезпечение не може да бъде пререшен от въззивния съд в
рамките на настоящото производство. Независимо от това, следва да
бъде посочено следното.
В решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. дело № 2576/20018
г., ІІІ г. о., ГК, е прието, че правилото в изпълнителния процес по ГПК
е, че взискател може да бъде само лицето, което изпълнителният лист
сочи като кредитор по вземането, а длъжник може да е само лицето,
което изпълнителният лист сочи като длъжник.
Разпоредбата на чл. 429 ГПК, на която се позовава и ищцата,
урежда изключенията от това правило. При тях надлежни страни в
изпълнителния процес са субекти, които не фигурират в
изпълнителния лист, но притежават надлежна легитимация. В ал. 1 на
посочената норма са изключенията за взискателя – наследниците и
частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и
солидарният длъжник, които са платили дълга. Те могат да искат
изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя
изпълнителен лист, като приемството, съответно плащането от
поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.
В съдебната практика и в правната теория категорично се приема, че
поръчителят и солидарният длъжник имат правен интерес да платят
дълга, а когато притежават регресно право срещу длъжника, се
суброгират в правата на удовлетворения кредитор (чл. 74, вр. чл. 146 и
чл. 127, ал. 2 ЗЗД). Правоприемството по чл. 429, ал. 1 ГПК винаги
следва издаването на изпълнителния лист, а органът, оправомощен да
го установи, е съдебният изпълнител. Законът овластява съдебният
изпълнител да проведе държавната принуда по неудовлетвореното
гражданско притезание, на дълга по изпълнителния лист. Член 429, ал.
1 ГПК ограничава проверката, която съдебният изпълнител дължи по
надлежната легитимация на лицето, което не фигурира като кредитор
в изпълнителния лист, до правоприемството, респ. до плащането на
дълга (плащането длъжникът доказва с писмени доказателствени
средства – чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК), която проверка органът по
изпълнително дело № 20169270400308 по описа на ЧСИ Ст. Лазаров,
рег. № 927, с район на действие СОС, вече е извършил. За да приложи
чл. 429, ал. 1 ГПК, съдебният изпълнител следва да е убеден, че
платецът има качеството на поръчител, респ. солидарен длъжник.
3
Разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК легитимира и субектите, включени
в персоналния й обхват, да поискат образуване на изпълнително дело
с представяне на изпълнителния лист, в който не фигурират, но и да
поискат заместването на взискателя по изпълнителното дело,
образувано по молба на кредитора по изпълнителния лист. Те
разполагат и с право на жалба срещу отказа на съдебния изпълнител
да зачете правоприемството в правото на принудително изпълнение на
кредитора по изпълнителния лист.
Правоприемството в правото на принудително изпълнение на
кредитора следва изпълнителния лист и настъпва по силата на закона
(на основание чл. 429, ал. 1 ГПК). Съдебният изпълнител е органът,
който е длъжен да го установи, като чл. 429, ал. 1, изр. 2 ГПК го
задължава да зачете и квотите в правата, придобити от кредитора по
изпълнителния лист, стига да са определени от закона (в случая при
твърдения, че солидарните длъжници са шест, съдебният изпълнител е
бил длъжен да приеме, че платилият солидарен длъжник е заместил
кредитора в 5/6 от дълга по изпълнителния лист).
В настоящия случай ищцата твърди, че изпълнителното
производство, в рамките на което съдебният изпълнител е приел, че тя
има права по чл. 429, ал. 1 ГПК, е висящо. Проверката за
съществуването на дълга законът възлага на съда, а той я осъществява
в производството по снабдяване с изпълнително основание
(изпълнителен титул), в производството по издаване на изпълнителен
лист и в производството по исковете, предвидени в ГПК, чийто
предмет е материалната /не/законосъобразност на изпълнителния
процес по конкретно изпълнително дело – исковете по чл. 439, ал. 1,
чл. 240, ал. 2 и 3, чл. 242, ал. 2 и 3, чл. 440 ГПК.
Ето защо при липса на основание за намаляване размера на
определената гаранция частната жалба срещу обжалваното
определение въззивният съд приема за неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ частната жалба на ищцата Р. КР. ИЛ. срещу онази
част от определение № 789/27.10.2021 г., постановено по гр. д. №
861/2021 г. по описа на РС – гр. Костинброд, в която е определен
размерът на гаранцията като условие за допускане на обезпечение на
предявения от Р. КР. ИЛ. против ответника И.Р.И. иск.
4
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5