Р Е Ш
Е Н И Е
№520 01.08.2019 г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На девети юли 2019 година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН М.
Съдебен секретар: Павлина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
докладчик М. гражданско дело № 38
по описа за 2018 година, за да
постанови решението, взе предвид следното:
Производството е на основание чл. 177 от ЗЗД.
Образувано по ИМ на Д.И.Ж. и С.Р.Ж. в която твърдят, че
са съпрузи и собственици на Самостоятелен обект в сграда - Апартамент № 5,
разположен на третия етаж от жилищна -града, находяща се в ***. С нотариален
акт № 33, том.III, рег. № 5375, н, д. №359/2010 г. на нотариус Денчо Недялков
учредили ипотека в полза на „Емпорики Банк-България" ЕАД (сега „Търговска
Банка Виктория" ЕАД) като обезпечение на чуждо задължение, а именно на
длъжниците по кредита И.Т.И. и С.И.И. - кредитополучатели. Без да бъдат
уведомени от Банката за просрочени от кредитополучателите вноски, за обявена
предсрочна изискуемост на кредита и за извършените впоследствие две цесии на
вземането, предмет на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано по описа
на ЧСИ Румяна Манджурова изпълнително дело № 20178680400324, била обявена
публична продан в периода 14.02.2018 г. - 14.03.2018 г. Липсата на уведомяване
за извършените цесии, за неплатените вноски и необявяването на предсрочна
изискуемост били причина едва сега да узнаят, че имотът им бил обявен на
публична продан и едва сега да потърсят защита на правата си съобразно
разпоредбата на чл. 177 ЗЗД като собственици, които не били лично задължени по
главното вземане. Към момента на учредяване на ипотеката имотът бил необитаем,
в изключително лошо състояние, неподдържан и нуждаещ се от основен ремонт,
което било видно от описанието на имота по приложените постановления за
възлагане на недвижим имот и удостоверение за въвеждане в експлоатация, както и
от договор за присъединяване към мрежата на ЕВН. След учредяване на ипотеката в
периода 21.05.2010 до 2017 г. извършили много подобрения в имота, изразяващи се
в ремонтни дейности и други полезни разноски, при което вложили значителни
средства за материали и труд, включително такси за присъединяване към ел. мрежа
по силата на договор с ЕВН България и такси по въвеждане на имота в
експлоатация. Ето защо, за тях възникнал правния интерес от предявяване на
настоящия иск против сочените ответници за солидарното им осъждане да им
заплатят сума в размер на общо 10 612 лв., която представлявала направени
от тях необходими разноски и полезни такива, довели до увеличаване на
стойността на имота - по смисъла на чл.177 от ЗЗД, както и разноските по делото.
Ответниците И.Т.И. и С.И.И. в
постъпилия в законоустановения срок писмен отговор на Исковата молба вземат
следното становище: предявения иск е принципно допустим, но по същество е
неоснователен. В настоящият случай от представените от ищеца документи
първоначално се виждало, че има учредено ипотечно правоотношение при което,
като ипотекарен длъжник били посочени ищците, а като титулярни длъжници
ответниците: И.Т.И. и С.И.И.. Истината, обаче била друга: тъй като между страните
съществувало споразумение този кредит да бъде изтеглен от името на ответниците,
но за сметка на ищеца С.Р.Ж., като същия се яви реалния получател на
предоставената в заем
от банката сума, то
съгласно това споразумение действителен длъжник за
връщането на дълга бил именно ищеца С.Р.Ж.. И това споразумение било изпълнено
от ответниците. Споразумението в устна форма съществувало още преди да бъде
обективирано в договора от 15.06.2010г. - то придобило писмена форма след
реалното предоставяне на кредита от страна на банката, (т.е. вече при сключен
договора за заем и учредена договорна ипотека) - в момента, към който парите от
банката били вече факт и били изтеглени от банковата сметка на мнимите
кредитополучател и (ответниците), за да бъдат предадени на действителния
кредитополучател - ищеца С.Р.Ж.. В този момент тези пари били предадени на
ищеца от ответниците с ангажимента, поет от ищеца, той да погасява задълженията
по кредита, тъй като и ползата от кредита била негова. Ищцата Д.И.Ж. била
съвършено наясно с тези уговорки.
Нещо повече -
декларирала това обстоятелство в
писмена декларация, която представят и от която било видно, че тя изцяло била
съгласна съпругът й С.Ж. да получи предоставените от банката средства; била е
съгласна кредита да се обслужва от съпруга й; била е съгласна да ипотекира
процесното жилище именно поради тази причина - че действителния
кредитополучател бил съпруга й. Причините за уреждането на отношенията между
ищеца и ответниците по този начин били следните: Били семейни приятели; от една
страна ответникът С.Р.Ж. работел като заложна къща на ***, във връзка с което
той имал нужда от оборотни парични средства. От друга страна, тъй като ищците
нямали добър кредитен имидж, нито имали прилична работа, нито можели да
материализират законни доходи, затова С.Р.Ж. със съгласието на съпругата си Д.И.Ж.,
помолил тях, ответниците, да изтеглят
кредит от банката, тъй като знаел, че кредитният им
рейтинг пред банките е добър. В крайна сметка благодарение на съгласието им да
направят подобна услуга ищеца Ж. получил сумата от 47720 евро, която,
разбираемо, била малко по-малка от упоменатия размер на кредита, тъй като
банката си удържала таксите по отпускането и обслужването на кредита. За
удостоверяване на горния факт ищецът Ж. собственоръчно се подписал на
представения от тях договор от 15.06.2010 г., а ищцата Ж. - съответно на декларация
в подобен смисъл. По-късно С.Ж. им признал, че са му трябвали пари и за да
погаси свои стари дългове. По причина, че кредитът бил теглен именно за С.Р.Ж.,
а не за тях самите, обезпечението за пред банката осигурили не те, фиктивните
кредитополучатели, а С.Ж. и Д.Ж. със свое семейно имущество - апартамента,
описан в ИМ, а също и имот на фирмата на С.Ж. „ВИП Р." ЕООД, което е видно
от самата ипотека. Съгласно подписания между страните по настоящия иск договор
от 15.06.2010г. С.Р.Ж. декларирал, че във вътрешните отношения между страните
той бил реалния кредитополучател по кредита и той ще бъде реалния платец по
кредита. Ангажирал се бил още обслужването на кредита да се извършва от името
на ответниците, но със средства, които ще осигурява С.Р.Ж., както и че ако се
стигнело до ангажиране на лични средства на ответниците при погасяване на
кредита, същите ще имат право да искат от С.Ж. сумите да им бъдат възстановени
със законната лихва, а ако С.Ж. платял със свои средства за погасяването на
кредита или банката насочила изпълнението към ипотекираното от Ж. имущество, то
всъщност щяло да се погасява едно реално задължение на С.Ж., поради което той
нямало да може да претендира възстановяване на средствата от фиктивните
кредитополучатели И.Т.И. и С.И.И.. Всички тези обстоятелства били известни на
втората ищца и съпруга на С.Ж., Д.Ж.. И тя била декларирала, че се е съгласила
с тях. Това било видно от нарочна декларация, подписана от нея, която
представят. Тъй като в действителните правоотношения между страните
кредитополучател и длъжник по кредита бил С.Р.Ж., който действал със съгласието
на съпругата си Д.И.Ж., по тази причина имало процесуална пречка, те да бъдат
ищци по иска по чл. 177 ал.1 от ЗЗД. В случая имало съвпадение между фигурата
на действителния длъжник по заемното правоотношение и лицата, предоставили
обезпечение за дълга чрез ипотека върху свой имот. А иска по чл.177 ал.1 от ЗЗД
защитавал само ипотекарния длъжник, когато не бил лично ангажиран с връщането
на дълга. Разгледан и по същество искът се явявал неоснователен по следните
съображения: В процесното жилище не били правени подобренията, описани в ИМ.
Жилището било в много добро състояние още при закупуването от публична продан и
ищците направили само едно боядисване. Твърдят това, защото били влизали много
пъти в жилището - били семейни приятели. С ИМ били представени документи за
закупуване на движими вещи – те не били част от недвижимия имот и не
представлявали негово подобрение или необходими разноски. Оспорват и
представените с исковата молба писмени документи. Същите нямали достоверна дата
и твърдят, че били антидатирани. Твърденията за това, че ищеца не бил уведомен за
извършените цесии от една страна било ирелевантно, но от друга имало своето
просто обяснение, което произтичало от правната уредба на цесията: съгласно
разпоредбата на чл.99 от ЗЗД уведомяване се дължало само на титулярния длъжник
(този, който ще плаща), но не и на ипотекарния длъжник, тъй като същия се е
задължил само да обезпечи задължението, но не и лично да плаща за него - той
бил предоставил имот без лично да отговаря за изпълнението на самото
задължение. Самото задължение ще се изпълнява
от титулярния длъжник и затова законът предвиждал, само последният да
бъде уведомен за това - кому дължи изпълнение, щом има промяна на страната на
кредитора в правоотношението. Ипотекарният длъжник бил „имотен" длъжник (и
то само за предоставения имот) - той сам не изпълнявал никому парично, но се е
задължил да обезпечи чуждото задължение със своя имот, затова за извършените
цесии били уведомени само записаните като титулярните длъжници, ответници.
Поради което молят предявения иск да бъде отхвърлен и да им бъдат заплатени
направените в това производство разноски.
Безспорно установено между страните по делото е, че:
Между страните не се спори, че ищците са съпрузи и собственици на процесния имот, както и че с
нотариален акт № 33, том.III, рег. № 5375, н, д. №359/2010 г. на нотариус Денчо
Недялков е учредена ипотека в полза на „Емпорики Банк-България" ЕАД (сега
„Търговска Банка Виктория" ЕАД) като обезпечение на парично задължение.
По делото са приети като доказателства договор от 15.06.2010
г. подписан от ответниците и С.Р.Ж. и декларация подписана от Д.И.Ж.. Във връзка с горните
документи, е назначена съдебно-почеркова експертиза относно това, дали
подписите, положени на договора от 15.06.2010 г. и декларацията са на ищците. Тази експертиза не бе
извършена поради невнасяне на определения от съда депозит за вещо лице от
ищците, въпреки дадените им от съда няколко възможности за това.
Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
се установи, че вследствие на извършените необходими
и полезни разноски претендирани от ищците, стойността на процесния апартамент се
е увеличила с 10 612.00 лв..
По делото е разпитан като свидетел М.К.П.- извършил частичен ремонт на
процесния апартамента. Сочи, че лично извършил ремонт на плочки, шпакловки,
мазилки и боядисване. Плочки в банята, в кухнята, в коридора, терасите. Изолация
отвън от други момчета. Присъствал при монтажа на кухнята с кухненско
оборудване по поръчка. Пуснали през всички стаи тръби, после ел. инсталацията,
замазки, шпакловки. Установява, че ремонта продължил около две години и
половина. Поставил санитарията с моноблок, хънтър, мивка, шкаф.
С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 177 от ЗЗД Ако собственикът на продадения
ипотекиран имот не е лично задължен, той има право да получи от цената на имота
преди ипотекарните кредитори необходимите разноски, които е направил за имота,
както и увеличението на стойността му, което се дължи на негови полезни разноски.
В конкретния случай, обаче съдът намира, че собствениците на ипотекирания
имота са лично задължени, поради което и с оглед разпределената от съда
доказателствена тежест, предявения иск се явява неоснователен.
Това е така защото между страните съществува споразумение този кредит да
бъде изтеглен от името на ответниците, но за сметка на ищеца С.Р.Ж., като същия
се яви реалния получател на предоставената
в заем от
банката сума.
Съгласно това споразумение действителен длъжник за
връщането на дълга е ищеца С.Р.Ж.. Това споразумение е обективирано в договор
от 15.06.2010 г.. Ищцата Д.И.Ж. е декларирала
това обстоятелство в писмена декларация, представена и приета като
доказателство по делото от която е видно, че е изцяло съгласна съпругът й С.Ж.
да получи предоставените от банката средства; кредита да се обслужва от съпруга
й; да ипотекира процесното жилище именно поради тази причина - че действителния
кредитополучател бил съпруга й.
Или в случая е налице съвпадение между фигурата на действителния длъжник по
заемното правоотношение и лицата, предоставили обезпечение за дълга чрез
ипотека върху свой имот.
Този извод се налага и от представени от ищците доказателства - справки
от НОИ за регистрирани трудови договори и Данъчни декларации по ЗДДФЛ за 2010
г., че ищците са използвали сумата по кредита за да извършат процесния ремонт и
да покрият други свои стари задължения.
Предвид горното съдът намира, че предявения от ищците
срещу ответниците иск с правно основание чл. 177 от ЗЗД е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен като такъв.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъде осъдени да заплатят
на ответниците направените по делото разноски в размер на по 1900 лв. за всеки
един от тях, съгласно представения списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
Ето защо, Окръжен съд- гр.Стара Загора
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.Ж., ЕГН ********** и С.Р.Ж., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, против И.Т.И. с ЕГН ********** и С.И.И. с ЕГН **********,
двамата с адрес *** иск с правно основание чл. 177 от ЗЗД, за сумата в размер
на 10 612 лв., /десет хиляди шестстотин е дванадесет лена/, представляваща
направени от тях необходими разноски и полезни такива, довели до увеличаване на
стойността на собствения им имот - Апартамент № 5, разположен на третия етаж от
жилищна сграда, находяща се в ***, с идентификатор № 68850.513.447.1.5, при
съседни самостоятелни обекти: 68850.513,447.1.6, 68850.513.447.1.3,
6885.513.447.1.8, 68850.513.447.1.7, находящ се в поземлен имот с идентификатор
№ 68850.513.447, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.И.Ж., ЕГН ********** и С.Р.Ж., ЕГН ********** да
заплатят на И.Т.И., ЕГН **********, сумата 1900 лв. /хиляда и деветстотин лева/
разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.И.Ж., ЕГН ********** и С.Р.Ж., ЕГН ********** да
заплатят на С.И.И., ЕГН **********, сумата 1900 лв. /хиляда и деветстотин лева/,
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд-
гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :………………..