Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 7219 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т.В.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Р.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявен отрицателен установителен иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на поземлен имот с идентификатор ***********по КК и КР на с. ***********с
площ от 500 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори *******.
В исковата молба са изложени твърдения, че с решение №
640/13.09.1999г. на ОЗС-Варна на наследодателя на ищеца – А.Ж.М.е възстановено
правото на собственост върху нива с площ от 2,5 дка в терен по пар.4 от ЗСПЗЗ,
землище С. З.,М-СТ „Е.Е.“Ищецът подал заявление за възстановяване правото му на
собственост върху същия имот от 22.10.2018г., като му било отговорено, че за
имота трети лица претендират собственически права и в ПНИ част от имота бил
записан на тези лица. Към настоящия момент възстановения имот бил разделен на
три отделни имота, като процесният имот бил с идентификатор ***********по КККР
на с. С. З. , с площ от 500 кв.м. Интересът си ищеца обосновава с необходимостта
от завършване на реституционната процедура с издаването на Заповед по пар.4 от
ЗСПЗЗ.
В законоустановения срок ответницата е депозирала
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
недопустим и неоснователен. Твърди, че посоченото от ищеца решение №
640/13.09.1999г. на ОЗС-Варна не го легитимира като собственик на имота. Същото
било второ по ред положително решение, постановено след издаване на Решение №
42/05.03.1993г. на ПК-Варна, с което е възстановено правото на собственост на
наследниците на А.Ж.М.на нива от 2,5 дка в местност „е.е.“ в землището на с. С.
З. и в този смисъл второто в частта по
т.3 се явявало нищожно. Настоява се за констатиране нищожността на посочения
индивидуален административен акт. Твърди се още, че двете решения са
постановени извън правомощията на ПК-Варна като административен орган по
реституция по ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот никога не е бил включван в
блокове на ТКЗС, ДЗС или отнеман за такива организации, нито е бил предоставян
за ползване на лица. Твърди, че наследодателят на ищеца никога не е притежавал
имот в местност „Е.“ или ако е, липсва идентичност между притежавания и
възстановения имот. Ответницата твърди, че е собственик на процесния имот по
силата на договор за покупко-продажба , обективиран в нотариален акт № 47, том I, рег. № 996, дели № 43/2009г. на нотариус Юлия Каменова-Костадинова.
Първоначално имотът представлявал нива с площ от 1000 кв.м. в землището на с. С.
З. , м. „Е.“ с граници: р.и.с., блок на ДЗС и пасище и бил закупен на
02.10.1970г. от м.д.И. с нотариален акт за собственост на придобит имот по
Закона за реда за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти № 172,
том Х, дело № 3952/1970г. на нотариус при ВРС. Така описаният имот
представлявал част от ПИ м.д.по ПНИ, на с.о. „п.с.“, одобрен през 2004г., като
по молба на м.д.И. планът бил изменен в тази част, при което ПИ м.д.бил заличен
и в неговите граници били нанесени следните имоти: имот № 900, КР 505 с площ от
1000 кв.м., записан на м.д.И. и имот № 899, КР 505 с площ от 798 кв.м., записан
на наследници на А.Ж.М. И М.М.И.продали новообразувания имот на Т.Г.Б. И
Б.И.Б.„с нотариален акт №154/28.12.2006г., том CXXXI, дело № 30869.2006г. на нотариус Петранка Димитрова,
а последните с нотариален акт №143/14.05.2007г. на нотариус Жана Кирчева
продали имота на Й.Ж.Г. и С.И.Г.. След извършване на административна процедура
по разделяне на имота на два самостоятелни такива, всеки от по 500 кв.м., Й.Ж.Г.
и С.И.Г. продали на ответницата единия от тях – ПИ 505.937. В условията на
евентуалност ответницата прави възражение за изтекла придобивна давност, тъй
като владеела имота като добросъвестен владелец трайно, постоянно и
необезпокоявано в периода от 15.05.2009г. до настоящия момент. В имота
построила вилна сграда, която въвела в експлоатация. Позовава се на
присъединена давност, изтекла по отношение на нейните праводатели и на техните
праводатели.
В съдебно заседание процесуалния представител на
ищците поддържа иска.
Процесуалният представител на ответниците поддържа отговора
и оспорва иска.
Процесуалният представител на конституираните като
трети лица помагачи на страната на ответника Й.Ж.Г. и С.И.Г. изразява становище
за неоснователност на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за наследници на а.ж.м.,
същият е починал на 14.10.1986г. и е оставил множество наследници, един от
които е ищеца Т.В.Ж..
Представено от ищеца е писмо от Община Варна от
30.10.2018г. до ищеца, с което го уведомяват за извършена проверка във връзка с
подаденото от него заявление с вх. № АУ 104284 ВН/22.10.2018г. с искане за
възстановяване правото на собственост по реда на чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във
вр. с пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имот № м.д.по ПНИ на с.о. „п.с.“.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 47, том I, рег. № 996, дело № 43/2009г. на
нотариус Юлия Каменова-Костадинова, с рег. № 434 в регистъра на НК, се установява, че Р.В. К.(сега
Б.) е придобила по силата на договор за
покупко-продажба, сключен с Й.Ж.Г. и С.И.Г., собствеността върху недвижим имот,
находящ се в землището на с. С. З. , общ. Варна, обл. Варна, съставляващ
новообразуван имот № 5050937 по ПНИ на м. „п.с.“, с площ от 500 кв.м., който е
образуван от имот № 900в кад. район 505, при граници: имот № 899 – на
наследници на а.ж.м., , имот № 605 – на ж.и.д., имот № 606 – на Н.Г.Р., имот №
936 – на С.И.Г. ***, кметство С. З. .
От представените от ответницата нотариални актове се
установява, че през 1970г. м.д.И. е закупил от К.П.И.една нива с пространство
от 1000 кв.м. в землището на с. С. З. , Варненско, в местността „Е.“, при
граници: р.и.с., блок на ДЗС и пасбище. На 28.12.2006г. м.д.И. и М.М.И.са
продали на Т.Г.Б. И Б.И.Б.„собствения си недвижим имот, придобит в режим на
СИО, а именно поземлен имот с площ от 1000 кв.м., съставляващ имот № 900 по ПНИ
на местност „п.с.“ в кадастрален район № 505 в землището на с. С. З. , ведно с
построената в този имот жилищна сграда, със застроена площ от 21 кв.м. и
таванско помещение. На 14.05.2007г. Т.Г.Б. И Б.И.Б.„са продали на Й.Ж.Г. и С.И.Г.
поземлен имот с площ от 1000 кв.м., съставляващ имот № 900 в местността „п.с.“
в кадастрален район № 505, съставляващ новообразуван имот № *****по ПНИ на м. „п.с.“,
землище на с. С. З. , ведно с построената в този имот жилищна сграда, със
застроена площ от 21 кв.м. и таванско помещение.
Приложено по делото е и решение № 42 от 05.03.1993г.
на ПК гр. Варна, с която се възстановява правото на собственост на наследниците
на А.Ж.М.в съществуващи (възстановими) стари реални граници по отношение на
нива с площ от 2.500 дка в терен по пар.4 на с. С. З. в местността „е.е.“.
От ищците е представен протокол за причисляване към
Държавен поземлен фонд на земи собственост на бивши членове на ТКЗС от
19.12.1962г., в който е обективирано решение на Варненски селски народен съвет
за безвъзмездно отчуждаване и причисляване към ДПФ земите бивша собственост на
посочените лица, находящи се в землището на с. С. З. , един от които е А.Ж.М.с
ниви 21,5.
Представено е и писмо от ДА „Архиви“, в което във
връзка със запитване за докладна записка № 241/24.08.1970г. на ИК на ВГНС, се
сочи, че няма комплектовани архивни единици само от докладни записки за ИК на
ГНС, а след извършена справка по съдържание на Протоколите на ИК на ГНС за
периода 12.08.1970г. – 16.09.1970г. е установено, че в тях няма приложена
докладна записка № 241/24.08.1970г. на ИК на ВГНС.
От заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира
изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява следното:
Местонахождението на процесните имоти е
„п.с.“, в землището на с. С. З. . На основание Заповед №
РД-1-7706/37/02.02.2004г. на Областен управител на област Варна е одобрен
планът за новообразуваните имоти на селищно образувание „п.с.“, землище с. С.
З. , съгласно който новообразуван поземлен имот № 830, с плою от 1942,25 кв.м.,
записан в регистъра на а.ж.м., е при граници: поземлени имоти – № 9540 – улица – Община; № 606 – Н.Г.Р.; №
605 – ж.и.д.; № 831 – Р.И.Костова; № 829 – Иван Стоянов Янин; част от КВС без
номер в ПНИ. Новообразуван имот № 830 не е обжалван, в този смисъл заповедта за
одобряване на ПНИ е влязла в сила по отношение на имота. Със Заповед № РД-06-7706-233/23.08.2006г. на Областен управител
на област Варна е одобрено изменението на ПНИ на имот 830 по молба на М.И.
Димитров. По представения проект за изменението на имот 830 оп ПНИ на м. „п.с.“,
к.р. 505 и пътни отсечки 9524 и 9540, се приема и се образуват нови имоти 900 и
899. За новообразуван имот 900 собствеността в регистъра да се запише на м.д.И.
на основание НА № 172/1970г., а 899 с площ от 798 кв.м., се записва на наследници
на а.ж.м.. На основание Заповед № РА-120/12.12.2007г. на Кмета на Район
Аспарухово, се формират два имота с № № 936 и 937, като имот № 936 с площ от
500 кв.м. е записан на С.И.Г. и Й.Ж.Г., а
имот № 937 с площ от 500 кв.м. е записан на С.И.Г. и Й.Ж.Г. с документ
за собственост НА № 96, том XXXI, рег. №
12607, дело № 9298 от 15.05.2007г. Със Заповед № РД-18-17/06.03.2015г. са
одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С. З. , Община
Варна, като ПИ с идентификатор ***, с площ от 500 кв.м. е записан в регистъра
на Р.В. Колева, с НА № 110, том XXIII, рег. №
8617, дело № 4904/16.05.2009г. на СВ-Варна.
Процесният имот ПИ ***********попада с цялата си площ
в границите на ПИ м.д.по ПНИ, при първоначалното му одобряване през 2004г –
комбинирана скица №2 към СТЕ.
Поземлен имот ***, съответстващ на имот № 937, к.р.
505, формиран от имот № 900, от своя страна формиран от имот № 830, отговаря на
описания в НА № 110/16.05.2009г. по местонахождение, площ и граници; попада и в
имота, описан в НА № 96/14.05.2007г. и в
НА № 154/28.12.2006г., който от своя страна е изготвен на основание НА №
172/02.10.1970г. Вещото лице е установило съвпадение на площта на имот пл. №
607 по КП-1981г. /с описана собственост в разписния лист към КП-1981г. –
записан на М.И./ в стар имот № 124 по ПКП – записан на наследници на а.ж.м., по
местонахождение /м. Е./, запис в разписния лист-1981г. на М.И., попадащата площ
от 1000 кв.м. в стар имот 124 по описани две граници в НА № 172/1970г. – съседи
Р.И./по ПКП – стар имот 122/, блок на ДСЗ и пасище /по КВС – имот № 98/.
Имотът, признат с Решение № 640/13.09.1999г. на
ПК-Варна съответства на стар имот № 124 по местонахождение, приблизителна площ,
вписване в разписния лист и една граница /Рада Илиева/ - процесният имот с
идентификатор ***********попада в границите на стар имот № 124.
Няма данни имотът по НА № 172/02.10.1970г.,
собственост на м.д.И., с площ 1000 кв., м. „Е.“, в землището на с. С. З. , обш.
Варна, да е бил внесен в ТКЗС.
От заключението на допълнителната СТЕ се установява,
че в Държавен архив Варна се съхранява хелиографно копие на „План на
парцелираните фондови земи на с. С. З. –
Варненско“, изготвено 1930г. По графиката на този план вещото лице не е
намерило съвпадение между имота, описан в НА № 172/02.10.1970г. с някой от
имотите по същия план. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е
заявило, че подобни планове не са служили за целите като кадастрални такива,
като от конкретния план не могат да се извлекат координати и очевидно е
направен с друга цел.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ответника –Ж.Д. И С.Й..
Съгласно показанията им Р. е закупила имота през 2009г. от С. и Й.. Св. Й.също
тогава е закупил своя имот от същите хора. Последните са разделили своя имот от
около 1000 кв.м. на две части, защото имали две деца и го продали като два
отделни имоти. В имота на св. Й.останала къщата, а имота на Р. бил без
постройка. През 2013-14г. Р. също построила къща. След закупуването Р. и майка
й постоянно се грижели за имота. Р. живеела извън България, но когато се
прибирала винаги отсядала в имота си в. С. З. , прекарвала цялото лято там.
През останалото време се грижела майка й, която идвала често, а ако зимата не
можела да отиде и се налагало нещо, се грижел св. Й., който имал ключ от къщата
на Р.. Към закупуването на имота в него имало лозе, което било премахнато,
почвата била облагородена като били докарани 5-6 камиона с черна пръст,
направена била ливада, имало и капково напояване. Р. построила и тента с
площадка за игра на детето. Майка й садяла в градината зеленчуци, а понякога
викали и работници от селото с фреза. Разходите за поддръжката на имота изцяло
се поемали от Р..
Св. Д.дава показания и относно състоянието на имота
преди закупуването му от ответницата. Самият свидетел бил съсед на имота от
1995г., когато той бил на бай М., който идвал често там с жена си. Имало лозе, овошки и къща. Чрез кооперация около
2000г. хората от съседните имоти си прекарали ток, а М.се включил към 2005г. и
също прекарал ток. После М.продал имота на Т. И Б., които били там за кратко
време – няколко месеца през зимата, Боян прекарал вода като се включил в общата
кооперация и платил водата да се прекара и до неговия имот. После имотът бил
закупен от С. и Й., които се задържали до 2009г.
И двамата свидетели не се чували някой да е оспорвал
собствеността на ответницата или на
нейните праводатели преди образуването на настоящото производство.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите като
дадени от безпристрастни лица, вътрешнонепротиворечиви, еднопосочни и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест
при отрицателния установителен иск за собственост ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича неговото право на собственост, а ответникът следва да докаже съществуването на
своето право на собственост върху имота.
От ответника е направено възражение за липса на правен
интерес за ищеца от предявяване на отрицателния установителен иск за
собственост. Ищецът се легитимира като собственик на процесния имот, в
качеството си на наследник на а.ж.м., бивш собственик. Видно от представеното
Решение № 640 от 13.09.1999г. на ПК гр. Варна е признато правото на собственост
на наследниците на А.Ж.М.в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
нива с площ от 2.500 дка в терен по пар.4 на с. С. З. в местността „е.е.“. Доколкото със същото само
е признато, но не е възстановено правото собственост и за завършване на
процедурата е необходима заповед по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то за ищеца
принципно е налице правен интерес от отрицателния установителен иск, с оглед
завършване на административната процедура. Действително, както твърди ответника,
Решението на ПК е второ поред след вече постановеното Решение № 42/05.03.1993г.
на ПК-Варна, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на А.Ж.М.върху
същия имот, но и в това решение имотът е описан без граници и няма скица към
него, следователно не е налице конститутивен ефект на възстановяването и за
ищеца отново е налице интерес от отрицателен установителен иск.
Спорен е въпроса дали процесният имот е идентичен с
имота, описан в горепосочените две решения на ПК. Както се отбеляза, в същите
няма описани граници и към тях няма приложени скици. За ориентир служи
заявлението за възстановяване и клетвената декларация, в която е посочен един
съсед – Рада Илиева. Съгласно заключението на СТЕ имотът, описан в процесните
решения на ПК-Варна съответства на стар имот № 124 по местонахождение /м. „Е.“/,
приблизителна площ /2,5 декара, а стар имот № 124 е 1942 кв.м./, вписване в
разписния лист /наследници на а.ж.м./ и една граница /Рада Илиева/. От своя
страна процесният имот с идентификатор ***********попада в границите на стар
имот № 124. От изложеното съдът намира, че може да се направи извод, че
процесният имот попада в границите на възстановения на ищеца имот, следователно
е налице правен интерес от предявяване на иска.
От ответника са направени и възражения във връзка с материалната законосъобразност на реституционната
процедура, каквито в настоящия случай не са допустими. Ответникът може да брани
своите противопоставими права. Няма наведено възражение, нито проведено
доказване, че имотът е бил собственост на праводатели на ответника към момента
на реституцията.
Ответникът се легитимира като собственик на имота по
силата на договор за покупко-продажба. Безспорно се установи сключването на
същия между Р.Б. и нейните праводатели – третите лица помагачи Й.Г. и С.Г..
Установи се и сключването на предходните разпоредителни сделки –
покупко-продажби. Първата от тях е тази, с която М.И. купува имота от К.И. през
1970г. Неизвестно остана придобивното основание на К.И.. Доколкото
покупко-продажбата е деривативно придобивно основание за собственост, то в
случай, че праводателят не е собственик, и приобратателят не придобива
собствеността. В този смисъл ответниците не доказаха с категоричност
собственическите си права, основани на покупко-продажба.
В условията на евентуалност ответникът е навел
твърдения за придобиване на процесния имот по давност. Ищецът противопоставя
възражение, че давност не тече до издаване на заповед по пар.4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, предвид че реституционното му решение е след промяната на чл.14, ал.1,
т.3 от ЗСПЗЗ през 1999г. Съдът намира, че следва да се вземе предвид не
второто, а първото реституционно решение – Решение № 42/05.03.1993г. на
ПК-Варна, което е преди измененията в реституционната процедура. Въпреки това,
както се посочи и по-горе, доколкото в същото имотът не е индивидуализиран, то
няма конститутивен ефект. Последният би могъл да настъпи едва с
индивидуализацията на имота, а именно след приемане на ПНИ. Установи се от
заключението на съдебно-техническата експертиза, че ПНИ на м. „п.с.“ е приет
със Заповед № РД-1-7706/37/02.02.2004г. на Областен управител на област Варна,
която е влязла в сила по отношение на процесния имот, като новообразуван
поземлен имот № 830 с площ от 1942,25
кв.м. (в който се установи, че попада и процесния) е записан на наследници на а.ж.м..
С последващото изменение на ПНИ със Заповед № РД-06-7706-233/23.08.2006г. на
Областен управител на област Варна по молба на М.И. Димитров от имот 830 са образувани
нови имоти – 900 и 899, а 830 е заличен, като имот 900 е записан на м.д.И. на
основание НА № 172/1970г., а 899 е записан на наследници на а.ж.м.. От
изложеното може да се направи извод, че възстановеният имот е индивидуализиран
с ПНИ от 2004г., от който момент би могла и да тече придобивна давност върху
него, предвид че действителното реституционно решение на ищеца в качеството му
на наследник на А.Ж.М.е от преди 1999г. Възприемането на тезата, че давност ще
тече едва след издаването на заповедта по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ в настоящия
случай означава да се даде преимуществото на възстановения собственик да избира
от кога да тече давността, тъй като имотът му е бил напълно индивидуализиран и
известен още с приемането на ПНИ и не се касае до обективна невъзможност същия
да завърши административната процедура. Още повече, че в настоящия случай,
имотът с приемането на ПНИ е записан на наследници на А.М.Ж. и едва с
последващо изменение част от него е записан на друго лице – М.И.. В случай, че
е бил налице спор за материално право, а именно спор за собствеността на имота,
ищецът е могъл да потърси правата си по исков ред.
Съдът намира, че от свидетелските показания безспорно
се установи, че процесния имот е владян от ответницата и от нейните праводатели
непрекъснато в период по-дълъг от 10 години с намерение за своене. Установява,
се че М.И. и съпругата му са имали къща в имота, поддържали са го, имали са
лозе, садили са овошки, прекарали са ток. Следващият собственик Боян Бойчев е
прекарал и вода. Ответницата Р.Б. от своя страна лично и чрез своята майка е
полагала грижи за имота от закупуването му през 2009г. – веднага е предприела
действия по премахване на лозето, обогатила е почвата чрез донасяне на черна
пръст с камиони, построила къща, в която често отсяда, направила е ливада,
беседка, майка й садяла зеленчуци в градината, понякога викали и хора от селото
да им помагат с поддръжката, през зимата имотът се наглеждал по молба на
ответницата и от св. Й.. Разходите за обработването и поддържането на имота са
изцяло поети от ответницата. Действията на същата в имота по безспорен начин
обективират намерението й за своене. Няма данни владението й да е било
смущавано от трети лица. Следва да се има предвид и обстоятелството, че Р.Б. е
добросъвестен владелец, който е придобил имота на годно правно основание, без
знание че праводателят му не е бил собственик и има възможност за придобиване
на имота с кратката 5-додишна давност. Така или иначе, от 2004г. до подаване на
исковата молба по настоящото производство е изтекъл и срок по-дълъг от 10
години, в рамките на който праводателите на Р. също са владели имота с
намерение за своене.
По гореизложените съображения съдът намира за установено,
че ответницата е собственик на процесния имот по силата на давностно владение,
упражнено лично от нея и от праводателите й в периода от 2004г. до 2019г.,
предвид което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски. Съобразно
списъка по чл.80 от ГПК ответницата е направила разноски за депозит за вещо
лице в размер на 350 лева и за платено адвокатско възнаграждение в размер на
2000 лева. По отношение на последното ищецът е направил възражение за
прекомерност. Съдът намира, че за отрицателния установителен иск по аналогия
следва да се приеме, че минималният размер на адвокатския хонорар се определя
по чл.7, ал.5 от Наредбата, като в настоящия случай същият е 400 лева, към
който следва да се прибавят 100 лева за трето проведено съдебно заседание по
смисъла на чл.7, ал.8 от Наредбата. В този смисъл съдът намира, че заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева се явява прекомерно, но предвид
че делото е с висока фактическа и правна сложност, събрани са множество
доказателства и са извършени редица процесуални действия, справедлив се явява
адвокатски хонорар в размер на 1500 лева.
Третите
лица помагачи също са претендирали разноски за платено адвокатско
възнаграждение, но такива съобразно правилото на чл.78, ал.10 от ГПК не им се
следват.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.В.Ж., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу Р.В.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът не е собственик на поземлен имот с
идентификатор ***********по КК и КР на с. ***********с площ от 500 кв.м., при
граници: поземлени имоти с идентификатори *******, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.В.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на Р.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1850 лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: