№ 297
гр. Пазарджик , 06.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220100186 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 12:15 часа се явиха:
Ищецът С. Г. И., редовно призован чрез пълномощника си адв. Г. Ц., не
се явява. За него се явява пълномощникът му адв. Г. Ц., с пълномощно по
делото.
Ответникът Г. М. И. се явява лично и с пълномощника си адв. П. К..
АДВ. Ц.: – Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. Ц.: - Уважаема госпожо председател, запозната съм с доклада.
Нямам възражения по него. Представила съм писмено становище след
изготвянето на доклада, с направени допълнително доказателствени искания,
1
по които Вие сте се произнесла с определение. Към настоящия момент не съм
запозната с представените нови документи, единствено по делото е постъпила
информация от ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик, запозната съм с
представените документи, считам, че същите са относими към настоящия
спор и Ви моля да бъдат приети. С оглед изготвения доклад и представеното
писмено становище, както казах, поддържам същото, само ще Ви моля да
бъде задължен ответникът да представи актуална справка относно размера на
трудовото му възнаграждение, тъй като, видно от удостоверение № 2 от
28.01.2021 г., представено от него и издадено от работодателя му, е посочено
нетното му трудово възнаграждение само за 2020 година, и то е в размер на
559,48 лв., а в представеното от него извлечение от банка ДСК, за периода
2020 г., касаещ същия период, се вижда, че той е получавал парични преводи
от работодателя си в размер на 600 лева. Поради това несъответствие считам,
че следва да бъде изискана актуална информация относно размера на
трудовото му възнаграждение.
АДВ. К.: - Поддържаме отговора. Оспорваме исковата молба. Същата е
процесуално допустима. По отношение на доклада не възразяваме, няма да
правим други искания на този етап. Но във връзка с направените в
определението доказателствени и постановени от Вас доказателствени
искания, моля за допълнителен срок за представяне на необходимите
документи, тъй като от вчера всъщност работят и детски градини, и доктори,
психоложката също не е била на работа, за да може да имаме достъп до тях,
да изземем необходимите документи, затова в днешното с.з. нямаме
обективната възможност да представим тези документи, тъй като и детските
градини не работеха до вчера и психоложката също, така че за следващо с.з.,
ако ни бъде предоставен допълнителен срок, или в допълнителна молба ще ги
представим въпросните искани документи. По отношение на едно от
доказателствените искания, Вие сте се произнесли с определението, но
ищцовата страна също не е представила документ по отношение на искането
ни за представяне на актуален документ за изтеглен кредит от ищец за
погасяване на вноските му към университета. Не е представен такъв. Взето е
становище относно това, че университетът не може да даде отговор, или
всъщност отговорът е от страната, относно това, дали има забрана или не
2
лицето да упражнява някаква трудова дейност – или да се представи актуален
отговор от университета, или ще го приемем в такъв случай, по същество ще
дам отговор, относно това становище, което е взето.
АДВ. Ц.: - Госпожо съдия, аз мисля, че становището от пълномощника
на ответника, касае хода по същество и прави анализ на представените до
момента доказателства и документи.
АДВ. К.: - Вие сте представили доказателства, но не всичките, поради
което искаме и останалите да бъдат представени.
АДВ. Ц.: – И взела е становище, както и аз съм направила искания да
бъдат представени документи, към момента разбирам, че не са представени
документите, както и е направено доказателствено искане, ответникът да
представи от работодателя на жената, с която живее на семейни начала,
служебна бележка относно размера на трудовото възнаграждение.
АДВ. К.: - Току-що взехме становище какви са обективните причини да
не представим документи, а Вашите обективни причини?
АДВ. Ц.: - А работодателят на жената, с която живее на семейни
начала, и той ли е бил в пандемия?
АДВ. К.: - Да.
АДВ. Ц.: - Сигурни сте?
АДВ. К.: - Не сме длъжни, принципно може да откажем да ги
представим тези документи. Има си ред, по който вече съдът ще вземе
3
становище след това.
АДВ. Ц.: - Защото не взимате становище към момента.
АДВ. К.: - Ама и Вие не сте взели становище по договора за кредит от
страна на ищеца, а не ги и представяте.
АДВ. Ц.: – Госпожо съдия, написала съм в становището, описано е
абсолютно всичко.
АДВ. К.: – За забележките – да, но за кредита – не.
АДВ. Ц.: - Описано е в становището, колега.
АДВ. К.: - Добре, ако е така наистина, грешката е моя, не съм го
догледала в случая. Говоря за кредита, който се твърди в исковата молба, от
университета. Не съм го видяла, ще го намерим.
АДВ. Ц.: - Описано е, че е заплатена и представлява фактура
представената бележка, и че не сме в състояние да представим друг документ,
тъй като в превода на български език е упоменато, че това е фактура.
АДВ. К.: - В такъв случай и по това ще взема становище. Няма за
кредита становище. Ще взема становище по отношение на въпросната
фактура. Значи, въпросната преведена фактура за платено обучение, както
виждам аз в превода, това е фактура за сума, която трябва да се заплати за в
бъдеще.
4
АДВ. Ц.: - Извинявам се, че Ви прекъсвам, но в предпоследния абзац от
становището е посочено. Точно там е посочено и съм взела становище.
АДВ. К.: - Така, аз понеже исках да взема отношение – виждаме я тази
фактура преведена, но от това което е преведено, аз виждам, че тук пише, че
„трябва да заплатите“. В случая, това е фактура, не представлява
доказателство за заплащането. Трябва да има или касов бон, или банков
превод, който декларира, че наистина тази сума е заплатена в крайна сметка.
Тук пише, тази фактура е за сумата, която „трябва да заплатите“, а не „сте
заплатили“.
АДВ. Ц.: - Госпожо съдия, ние в момента правим анализ на
представените документи и доказателства? В такъв случай да взема
становище и аз по всичко представено, и аз да направя анализ.
Съдът установи, че е допуснал ОФГ в определението от 15.03.2021 г.,
като е задължил ответника да представи документи за имущество, а в
действителност, искането е направено от ответника за ищеца и волята на съда
е била да задължи ищеца.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОПРАВЯ ОФГ в определението от 15.03.2021 г., като вместо
„Задължава ответника“ да се чете „Задължава ищеца“ и му ОПРЕДЕЛЯ срок
до следващото съдебно заседание да представи данни за недвижимите имоти
и автомобилите, които притежава – копия от съответно нотариални актове и
талони на автомобили, или други документи, позволяващи да се направи
5
извод за съответното имущество.
АДВ. Ц.: - В исковата молба е направено изрично изявление, че ищецът
не притежава недвижими имоти и автомобили, в тази връзка аз тогава правя
още едно доказателствено искане, ответникът също да бъде задължен до
следващото съдебно заседание да представи справка относно притежаваните
от него МПС и недвижими имоти, включително и земеделски земи.
АДВ. К.: – В тази връзка на доказателствени искания и с оглед
становището, което е във връзка с Ковид-19, аз също ще имам
доказателствено искане. Искам и ще моля съдът да допусне ищецът да
представи доказателства, че в момента е в редовна форма на обучение, а не
онлайн обучение с оглед пандемичните мерки в цял свят.
АДВ. Ц.: - Уважаема госпожо председател, аз ще Ви моля да не бъде
допускано това доказателствено искане, тъй като ищецът към настоящия
момент се намира в Англия. Доколкото имам връзка с него, съм уведомена, че
той е 1 седмица онлайн обучение, 1 седмица е редовна форма на обучение.
Той в момента се намира в Англия и няма как да представим такъв документ,
тъй като университетът няма как да издаде документ, в който да посочи какъв
е периодът на обучението му и в каква форма. Ние сме представили с
исковата молба документ, че през учебната 2020-2021 година той е в редовна
форма на обучение. Всички сме наясно и живеем в това динамично време, в
което всеки ден се променя обстановката и всеки ден всяка държава изменя
онлайн обучението си или мерките си във връзка с пандемията ковид-19,
поради което аз ще Ви моля да оставите без уважение това доказателствено
искане. Същото няма как да бъде представено с оглед на това, че доверителят
ми се намира в Англия и реално обучението му се провежда там. Представен
е вече такъв документ.
АДВ. К.: - Госпожо председател, аз съм си направила труда, както и
6
разбира се, ответната страна, да проверя дали са в онлайн обучение или не, и
90% от университетите са в онлайн обучение. Направили са достатъчно
страниците си в сайтовете си, за да бъдат изтеглени всички необходими
документи, дори и чрез компютър, за да се докаже кой, кога и как практикува
своето обучение, и дали е онлайн, или не. Достатъчно модерни технологии
съществуват, за да бъдат изпратени по съответния ред и представени на съда.
АДВ. Ц.: - Аз бих задала въпроса, съжалявам, че се намесвам,
пълномощникът на ответника направил ли си е тогава труда да провери този
университет, в който конкретно учи ищецът, дали е в онлайн обучение?
АДВ. К.: - Да. И за други неща си е направил ответникът справка точно
в конкретния университет.
АДВ. Ц.: - В Бирмингамския университет в момента са онлайн?
АДВ. К.: - За други неща ще говорим. Аз затова искам този документ.
Ако не съм се запознала с този документ
АДВ. Ц.: - Вие казахте, че сте направили проверка, че 90% от
университетите са онлайн. Този Бирмингамски университет в тези 90% ли
влиза?
АДВ. К.: - Ние затова искаме доказателствата.
АДВ. Ц.: - И затова взимам такова становище.
АДВ. К.: - Аз също.
7
Съдът намира следното:
Твърдението на ищцовата страна, че такъв документ не съществува и не
може да бъде представен, следва да бъде взето предвид при произнасянето на
съда. Документ, за който няма данни да съществува или да може да бъде
лесно издаден, не би следвало да е предмет на такова произнасяне. Следва
обаче да се укаже изрично на ищцовата страна, че тя носи тежестта да
установи, че в момента обучението на ищеца продължава да бъде редовно и
той продължава да се намира в Англия.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за задължаване на ищеца да
представи документ, издаден от университета, за начина на обучение в
момента в този университет – онлайн или присъствено.
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да установи, че и към момента
обучението му е редовно и налага неговото пребиваване в Англия, както и че
той в момента наистина пребивава в Англия с оглед обучението си.
По отношение на останалите искания на страните съдът намира, че няма
пречка да бъде задължен ответникът да представи данни за притежаваните от
него недвижими имоти, земеделски имоти и автомобили, както и да
представи актуална справка за получаваното от него трудово възнаграждение.
Във връзка с искането за допълнителен срок да се представят данните от
определението от 16.03.2021 г., намира, че също няма пречка да се даде
допълнителен срок, но следва да се укаже на ответната страна, че ако и в
новия срок не представи тези доказателства, съдът може с оглед всички данни
по делото да приложи последиците от чл. 161 ГПК.
8
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи данни за притежаваните от него
недвижими имоти, земеделски имоти и автомобили, както и да представи
актуална справка за получаваното от него трудово възнаграждение.
ДАВА СРОК до следващото съдебно заседание на ответната страна да
представи доказателства за такси и разноски за детска градина, такси за
занимания с психолог, както и за трудовото възнаграждение на жената, с
която същият живее на съпружески начала, като го предупреждава, че при
непредставяне без уважителни причини може да приложи последиците по чл.
161 от ГПК.
АДВ. Ц.: - Водим и моля да разпитате свидетеля С. С. Л..
АДВ. К.: - Ние също водим свидетел, И. Г.С., молим да я разпитате в
днешното съдебно заседание, а и страната също желае да даде обяснения.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетели С. С. Л. и И. Г.С..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ
ИЩЦОВАТА СТРАНА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
9
С. С. Л.: – на 69 г., родена на *** г. в гр. Пазарджик, живуща в гр.
Пазарджик, българка, български гражданин, вдовица, баба съм на С. и на П.
съм майка.
На свидетелката се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. С. Л.: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. С. Л.: - Обещавам да кажа истината. С. учи в Бирмингам, от
септември месец. Тази година му е първа година, когато замина. Той е за
икономист – за икономика учи там, четири години ще учи там. Постоянно
трябва да бъде там, той е редовен ученик. Той е редовен, трябва да учи, да е
там. Редовен ученик, не е задочно. За сега той посещава само училището,
каза, идва си за Коледа само един път, и онлайн учи, но и една седмица там, и
два – три дена го викат да ходи в института, и ходи в библиотеката, учи в
библиотеката. Никъде не ходи детето, освен там в училището и в
общежитието. Почти всяка вечер се чувам с него.
АДВ. Ц.: - При тези разговори, той споделя ли Ви към момента как му
протича неговото обучение и дали се налага той да е там?
СВ. С. Л.: - Ами, да. Протича му, защото доколкото ми каза, в
четвъртък и петък ходи на обучение в института, и той не може да отсъства, и
всеки ден е там. Нито може да си дойде, както и сега не може да си дойде.
Идва си за Коледа за два-три дена и това беше.
АДВ. Ц.: - А Вие запозната ли сте университетът, в който учи С., дали е
платен? Такси плаща ли той, какво трябва да плаща?
СВ. С. Л.: - Ами С. му отпуснаха заем и сега плащаме на общежитието
около 9000 паунда, може би, доколкото съм разбрала. Две вноски сме внесли,
по две хиляди и нещо, и отделно майка му му праща. И още една вноска, и му
изпращаме по 1500 лева на месец – за ядене, за учебници и за негови нужди,
10
защото е много скъпо там, това което знам.
АДВ. Ц.: - Да разбирам ли, че общежитието се плаща всяка година?
СВ. С. Л.: - Всяка година. Всяка година се плаща общежитието, ако
случайно не излезе на квартира, ама той няма да излезе, защото пак записахме
да е в общежитието, не иска да ходи на квартира, защото не се знае с какви
хора ще е. В общежитието е.
АДВ. Ц.: - А как се изхранва той докато е там?
СВ. С. Л.: - Той се изхранва, като си готви. Купува си ядене от магазина,
имат долу кухня и той готви. Имам го насниман какво готви и какво пише.
Като му кажа какво да сготви, той ми го снима дали го е сготвил както трябва.
Не ходи да се храни на друго место, защото няма пари.
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): - И на мен ми е казвал, че се е научил да
готви.
СВ. С. Л.: - Да. Ами ще се научи, като няма пари.
АДВ. Ц.: - Тези средства, които казвате, че са му необходими за престоя
му в Англия по време на обучението му, кой ги покрива?
СВ. С. Л.: - Ние ги покриваме. Кой да ги покрива? Майка му, и аз му
помагам. Имах на село ниви, 25 дка, продадох ги, и му дадох парите всичките
на детето, това е. И майка му сега като работи тя му праща, и от пенсията
колкото мога да му икономиша, го икономисвам, ако беше дядо му жив щеше
11
да има повече, ама нема.
АДВ. Ц.: - А майка му освен за С. има ли други за кого да се грижи?
СВ. С. Л.: - Има още едно дете, на 4 години, Б., тя се грижи и за него.
АДВ. Ц.: - А Вие знаете ли някой друг роднина да му помага?
СВ. С. Л.: – Не, никой не му помага. Освен аз и майка му. И съпругът й,
къде е с нея – те са семейство.
АДВ. Ц.: - Той да Ви е споделял баща му да му дава пари, да му дава
подаръци?
СВ. С. Л.: – Ами, е той е тука, нека да каже от 2013-та. Аз искам да кажа
пред него, не лъжа, истината. От 2013-та година, освен 150 лева за издръжка,
той му не е дал една стотинка. Нито за рожден ден, нито за имен ден, нито за
Коледа, нито пък за Гергьовден да го покани да иде на Мало Конаре, както се
събират да ядат агнета, го не е канил. През другото време, което трябваше да
го кани, го не е канил. Той имаше право, като е при майка си, да го взима,
поне един–два пъти да го е почерпил някъде, да му дава по някой лев. За
подаръци – няма подаръци.
АДВ. Ц.: - А С. търси ли баща си?
СВ. С. Л.: - С. го търси, ама как да го търси, като той го не ще да го
види. Той не го вижда С.. Идвал е, идвал е, значи идваше и го виждаше баща
си, когато му носеше парите за месеца. Откакто прехвърлиха парите да
минават при това, аз не знам, а, има един момент, щях да излъжа, С. си беше
12
ваканцията тука – сега тази ваканция, на Нова Година, С. си беше тук за
Коледа, и се прибра много разстроен, и почна да плаче. „Защо плачеш, бе?“.
„Срещнах тате на Мекемето“ – на Мекемето, тука на улицата – така ми каза,
на улицата там го е срещнал. Той малко се е направил, че го не е познал, той
отишъл до него и му казал: „Тате, ама ти не ли ма позна?“ Той казал: А, да бе,
ти, нали с маската така, така, не те видях. Той рева, вика: „Аз не знам, 20
години съм, двамата са се развели – двамата, с майка, аз каква вина имам, та
той не ме обича?“ – това е положението.
АДВ. Ц.: - А С. има ли баба, дядо по бащина линия?
СВ. С. Л.: - Има баба, да. Баба му също го е видяла колкото той него.
Откакто са се развели, го не е поканила да дойде, да го види, даже и да го
види къде се намира. Има един разговор с него, не знам дали баща му знае, тя
му се обадила по скайпа в Бирмингам. Била е с малкото дете – с неговото
дете, и тя викала: „Как си, кво си?“, нали, „Бабо, ами това дете чие е?“, той
вика: „Пораснал, бабо, аз не можах да го позная“, тя викала: „Това ти е брат
ти“, и вика: „Ами той много е пораснал и много хубаво говори, бабо“. Това
ми е казал С. по скайпа, както баба му го е потърсила, и така, а, и била
обидена, че не сме ги канили на бала – това е положението.
АДВ. Ц.: - А С. споделял ли Ви е другата му баба, по бащина линия, да
му помага с някакви финансови средства?
СВ. С. Л.: - Не е никога казал,че му е дала нещо - една стотинка му не е
дала. Така поне аз знам, не е споделял. С. всичко ми казва.
АДВ. Ц.: А знаете ли, С., да има някакво имущество на негово име?
Говорим дали той има кола, като си дойде?
13
СВ. С. Л.: - Не. Няма кола.
АДВ. Ц.: - Апартамент нещо да има, къща?.
СВ. С. Л.: - Апартамент има. Има апартамент С.. Сега, мъжът ми
почина. Аз се разболях, правих операция. Събрахме се, имам дъщеря
починала, на 40 години почина, имам внучка. Събрах ги у нас, всичките,
дойде и П., дойде и мъжа й – този с който живее, дойде и внучката, и аз казах
така: „Трябва да прехвърля апартамента на някой, за да знам на кой, нали,
защото аз ще си ида един ден“. И мъжът й каза така – внучката, другата на
починалата ми дъщеря, има апартамент, живее при баща си – и той каза – на
П. мъжа й, така: „Бабе, вземи прехвърли на С. апартамента, нека да е на него,
вместо на майка му, той няма къде да живее, ние за другото дете ще се
погрижим“, и аз го прехвърлих миналата година декември месец на С.. Този
апартамент, за който разказах, че е прехвърлен, аз живея в него, дорде умра
аз, и той кога си идва, живее при мен, къде да отиде. Той ходи на гости в
София, и се прибира при мен, каква работа има там. Ходи при майка си, ама
повечето си е тук, и приятелите всички са му тук. И до сега четири години от
икономиката той е при мен – при мен живее, тя си е в София с мъжа си и там
работи.
АДВ. Ц.: - А той колко е голям апартаментът?
СВ. С. Л.: - Две стаи и кухня. Не знам колко е квадрата.
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): - 68.
СВ. С. Л.: - Той знае (свидетелката сочи ответника). Той живя у нас 17
години. Значи, прехвърлих го само на него, никой друг да няма – няма с
14
доглеждане. Прехвърлих го само на С., да не се разтури договорът.
АДВ. Ц.: - А пари получихте ли?
СВ. С. Л.: - От къде? От къде да ги вземе С.? Аз давам на С., С. на мен?
Няма, как. Няма пари, няма как, аз давам на С., той да ми даде пари, той от
къде ще ги вземе, детето. За да не разтурят договора, така ме научи, тази,
нотариуса, и аз малко повече пари дадох.
АДВ. Ц.: - С. сега, докато е в Англия той работи ли?
СВ. С. Л.: - Е как ще работи? Той е редовно, той не може да работи, те
не им дават от института да работят.
АДВ. Ц.:- А да Ви е споделял, че има документи, да е с право на работа
или нещо такова?
СВ. С. Л.: - За сега няма такива работи. Нито ми е говорил, че има, и
нито, че има документи да прави за работа. Може би по-нататъка може да
каже, но за сега той учи. Къде да иде да работи, като учи, ходи там на
библиотеката, оттам има го викат и по два дена, три в това, сега ще започнат
да учат. Той ми каза, че ги отварят вече и почва да учи – ще ходи редовно,
няма да е онлайн.
АДВ. Ц.: - Откога Ви каза, че започва да ходи?
СВ. С. Л.: - Ами той сега ми каза, че ходят два дена четвъртък и петък,
или да кажем някой път, по-преди, колко време ми каза, че понеделник и
15
сряда, значи по два дена. Сега една седмица ги бяха спряли, сега март е във
ваканция, онлайн там учи, не може да си дойде.
АДВ. Ц.: - А изпитите взима ли си С.? Знаете ли?
СВ. С. Л.: - Да, с 6. Казал ми е, че с 6. Има 30 лева, три шестици за сега,
ще му дам по десет лева съм му казала, като си дойде. С. ми е отличник.
Завърши с шест икономиката, и четирите години, и кметът му даде подарък,
ходи там да му връчи награда. Това е С..
АДВ. Ц.: - А майка му каква заплата получава?
СВ. С. Л.: - Ами доколкото знам, около 700 лева – това й са парите.
АДВ. Ц.: - А тя как покрива тези разходи в Англия, освен, че Вие сте й
помогнали, вече казахте?
СВ. С. Л.: – Ами кредит има. Може ли без кредит - има кредит. Има
кредит, мъжът й помага.
АДВ. Ц.: - Аз нямам други въпроси, госпожо съдия.
АДВ. К.: - Не ми стана ясно. Вие казахте, че пращате пари на С.. Знаете
ли горе-долу на месец колко излиза издръжката на С. в Бирмингам?
СВ. С. Л.: - В Бирмингам майка му му праща 1500 лева, казах, за
издръжка – за хранене, за учебници и за пране, че, знаете, че и за прането се
плаща, аз не знаех, ама като се опере, и него плаща. Това му са разходите за
16
месеца.
АДВ. К.: - А когато сте плащали общежитието, знаете ли дали в тази
такса, която сте платили общежитието, дали не влизат и други към
общежитието екстри за хранене, перални, готвене и т.н.?
СВ. С. Л.: – Пералнята знам, че я плащат, а за другото – нямат стол, не
се храни с друго, освен с неговите пари. Това са само за общежитието. 1500
лева му са само за ядене, а за общежитието каза по 2000 и колко паунда
плащаме за общежитието. А другото там, къде вече използва нещата, не знам,
може и да влизат вътре, или не мога да ти кажа, само знам, че ми стана
интересно, че пускал пари да се пере. Това е.
АДВ. К.: - Казахте, че С. Ви е предал, че баща му не го търси. Вие
виждали ли сте, чували ли сте, дали С. случайно не си говори с баща му и не
Ви е съобщил за това?
СВ. С. Л.: – Ами не знам, С. всичко споделя с мен. Никога не е скрил
нищо от мен, и му е много мъчно, че баща му него обича и не го търси.
Никога.
АДВ. К.: - А това, че не го обича, го знаете само от него?
СВ. С. Л.: - Казах. Аз мисля, че казах. Баща му го виждаше, когато му
донасяше парите – това е виждането, а никога не го е поканил да ходи на
гости.
АДВ. К.: - А С. търсеше ли баща си?
17
СВ. С. Л.: - Търсеше го. Той го търсеше, ама дали той го искаше да го
види, както оня ден го е видял.
АДВ. К.: - А споделял ли Ви е С., какво е отговарял, когато той е търсил
баща си? Баща му, че не иска да го чува, че не иска да го вижда – какво Ви е
казвал С.?
СВ. С. Л.: - Ами не иска. Не иска и по телефона като му се обадя – не
иска, „Срещал ли се е“ – „Не е се срещал с него“. Нека той да каже. Аз
отговарям, ето, отговарям правилно, без да лъжа, без нищо.
АДВ. К.: - А какво работи съпругът – новият съпруг?
СВ. С. Л.: - Ааа, не знам. Там може Вие да питате. Аз не се интересувам
кой къде работи и кой колко пари взима.
АДВ. К.: - Не, защото казахте, че и той помагал.
СВ. С. Л.: - Ами помага, нали са едно семейство, нали заедно готвят да
ядат, как, нали са едно семейство. Може ли да ядат той отделно, а пък тя
отделно. Не знам какво работи, не съм се интересувала за това.
АДВ. К.: - А относно работата на С., той казвал ли Ви е защо не работи
в Англия?
СВ. С. Л.: - Защото не му дават да работи, че е редовен ученик.
18
АДВ. К.: - Кой не му дава?
СВ. С. Л.: - Ами институтът не му дават. Той е редовен ученик, той
трябвало – не знам, за това не знам. Знам, че не му дават, искахме бележка от
института дали трябва да работи, казаха, че такива документи не може да
издават.
АДВ. К.: - Нямам повече въпроси.
АДВ. Ц.: - Аз имам един въпрос, ако разрешите. Вие казахте, че по две
хиляди паунда и отгоре плащате за общежитието.
СВ. С. Л.: - Да.
АДВ. Ц.: - Това е годишна вноска, или на вноски го внасяте?
СВ. С. Л.: - Това е само за тази година и го внасяме на три вноски. Ако
остава всяка година в това, и той е записал и за догодина, значи три вноски,
това е само за едната година.
АДВ. Ц.: - Но три вноски в общ размер на две хиляди паунда, или всяка
вноска по две хиляди паунда?
СВ. С. Л.: - Всяка вноска, девет хиляди паунда са горе-долу.
АДВ. Ц.: - Три вноски по две хиляди са шест хиляди, а не девет хиляди
паунда.
19
СВ. С. Л.: - Ами две хиляди и нещо, сега, може да не са девет хиляди,
но аз знам, че са две хиляди и нещо.
АДВ. Ц.: - И до момента колко вноски са внесени?
СВ. С. Л.: - До момента са внесени две вноски – ние представихме и
документи. Две само, сега третата.
АДВ. Ц.: - Нямам повече въпроси към свидетелката.
Свидетелката С. Л. остана в съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ
СТРАНА НА ОТВЕТНИКА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
И. Г.С.: – на 42 години, родена на ** г., живуща в гр. Пазарджик,
българка, български гражданин, неомъжена, неосъждана, без родство със
страните по делото.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. И. С.: - Обещавам да кажа истината. Познавам ответника може би
от 30 години, познавам семейството му, както П. и С., така и сегашното му.
Скромно българско семейство.
20
АДВ. К.: - Имате ли наблюдения върху отношенията на С. и баща му
ответникът Г.?
СВ. И. С.: - Ами, когато имаше отношения, да, в смисъл такъв, познавам
детето.
АДВ. К.: - Като син-баща?
СВ. И. С.: - Ами, ходила съм с Ж. да оставяме издръжката. Виждала съм
се с него и с детето, в смисъл такъв, на обществено място. Мога да твърдя, че
съвсем нормални отношения между баща и син, и то като мъж с мъж. Дали
говорим за суета, за външен вид, или просто за някакви от рода на желания,
интереси и т.н., мисля, че имат добра комуникация.
АДВ. К.: - Случайно да знаете или да имате наблюдение ответникът да
не е търсил сина си, или да изпитва някаква друга форма на негативизъм към
сина си?
СВ. И. С.: - Не. Даже смея да твърдя смело, че не. Виждала съм чатове
между тях, коментари за тоалети, обувки и т.н., за неговите – точно нещата от
които С. се вълнува. Аз доколкото знам, той е доста интелигентно дете и е
споделяло с баща си желанията си, и там ежедневието и т.н.
АДВ. К.: - А споделял ли е ответникът дали някой му е насаждал лоши
взаимоотношения между сина му и него самия?
СВ. И.С.: - Мисля, че някаква дистанция може би беше създадена
между детето и бащата.
АДВ. К.: - Може ли да кажете от кого?
СВ. И.С.: - Най-вероятно от майката или от близките, с които живее. Не
21
съм ставала пряк свидетел, но от разказите, и така, просто съм съпричастна.
АДВ. К.: - Какво Ви е споделял в тази насока?
СВ. И.С.: - Смятам, че ако майка му знае, че той се среща или чува с
мен, ще му бъде забранено. Г. ми го е казвал това. Даже смятам, че в някои
неща в изказа на детето се е улавяло притеснение.
АДВ. К.: - Знаете ли С. сега къде учи?
СВ. И.С.: - Мисля, че в Англия. Не мисля, а в Англия – щях да кажа
Лондон, в Англия.
АДВ. К.: - А случайно да знаете ли дали баща му е присъствал на бала
му?
СВ. И.С.: - Не беше поканен.
АДВ. К.: - А знаете ли причината?
СВ. И.С.: - В детайли не, но най-вероятно не са искали да го поканят –
не е канен въобще.
АДВ. К.: - По отношение на настоящото семейство на Г. – ответника, да
ни кажете, познавате ли малкото дете, имате ли наблюдения върху него,
знаете ли дали има специални потребности, дали случайно ходи някъде на
лекар?
СВ. И.С.: - Познавам семейството. Познавам детето, откакто се е
родило. Посещава специалист, сега, не съм сигурна дали е детски психолог,
или логопед, но посещава ежеседмично подобен род лекар.
22
АДВ. К.: - А върху начина на живот – къде живеят? С какви финансови
възможности са, може ли да ни кажете, имате ли наблюдения, след като ги
познавате толкова добре?
АДВ. Ц.: - Госпожо съдия, възразявам свидетелят да отговори на този
въпрос с какви финансови възможности ответникът разполага, защото има
представени документи на този етап и това се установява с писмени
документи.
Съдът намира, че няма пречка свидетелят да отговори на този въпрос,
тъй като, независимо че има представени писмени документи, няма пречка да
се събират и гласни доказателства, като данните могат да бъдат съпоставени,
и
О П Р Е Д Е Л И :
ПОСТАВЯ въпроса на свидетеля.
СВ. И.С.: – Мисля, че е наследствено панелно жилище в кв. Запад,
повече от обикновено. Не намирам, че имат някакъв висок стандарт на живот,
даже смятам, че елементарни битовизми си позволяват.
АДВ. К.: - Знаете ли дали той и жената, с която живеят на семейни
начала, имат някакви банкови кредити или заеми?
СВ. И.С.: - Имат, да, със сигурност, задължения към банки.
АДВ. К.: - Нямаме повече въпроси.
23
АДВ. Ц.: - Госпожо С., Вие казахте, че имате наблюдения в
отношенията между ответника и ищеца С.. Вие от къде ги имате тези
наблюдения, били ли сте с тях, колко често сте били с тях?
СВ. И.С.: - Често е силно казано, не. Била съм, когато още детето беше
ученик.
АДВ. Ц.: - А последните години?
СВ. И.С.: - Последните години само съм била свидетел на телефонни
разговори и чатове, които са водили Г. и синът му, и което той ми е разказвал,
но намирам, че отношенията са им, поне според мен, съвсем нормални.
АДВ. Ц.: - Колко често сте били свидетел на такива разговори?
СВ. И.С.: – Не мога да бъда конкретна за брой пъти, но поне според мен
не съм усещала някакво напрежение между С. и баща му.
АДВ. Ц.: – А баща му да се е хвалил, Вие знаете ли, че С. е отличен
ученик?
СВ. И.С.: – Да, знам.
АДВ. Ц.: – Откъде го знаете?
СВ. И.С.: – Знам го от негови съученици, знам и от баща му.
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): - С гордост съм го казвал даже.
СВ. И.С.: – Знам, че детето е много успешно. Дори знам, че е бил
председател на училищно някакво - не, не съм наясно с нещата в училищата
24
сега, но мисля, че е имал отговорни позиции в училище, освен това, че е бил
отличен ученик
АДВ. Ц.: – А след като сте в толкова близки отношения с ответника, той
споделял ли Ви е С. кой го издържа в Англия, как се издържа, как се справя,
той дали му помага?
СВ. И.С.: – За такива подробности кой го издържа никога не сме
говорили, само знам, че каквото е по възможностите му или всъщност там,
което трябва, той плаща.
АДВ. Ц.: – Какво плаща? Вие виждали ли сте той да плаща?
СВ. И.С.: – Виждала съм, да, с очите си.
АДВ. Ц.: – Какво сте виждали да плаща?
СВ. И.С.: – Не съм броила парите, които е давал, но съм виждала как ги
дава на детето му.
АДВ. Ц.: – Колко често сте ги виждали? Кога го видяхте това?
СВ. И.С.: – Пред входа на баба му съм ходила лично, с Ж., да даде
парите на детето.
АДВ. Ц.: – Кои пари?
25
СВ. И.С.: – Които най-вероятно е трябвало да даде – не знам, не съм
питала.
АДВ. Ц.: – Кога се случи това, спомняте ли си?
СВ. И.С.: – Е, не мога да кажа с точност.
АДВ. Ц.: – Миналата година, по-миналата година, лятото, зимата?
СВ. И.С.: – Може би преди година-две – не знам.
АДВ. Ц.: – Да знаете дали ответникът има някакви здравословни
проблеми?
СВ. И.С.: – Ж. ли е ответникът?
АДВ. К.: – Да.
СВ. И.С.: – Някакви сериозни? Не, не. Не.
АДВ. Ц.: – Вие споменахте, че жената, с която живее към момента на
семейни начала и самият ответник си позволявали елементарни битовизми.
СВ. И.С.: – Абсолютно да.
26
АДВ. Ц.: – Бихте ли била по-конкретна, и какво значи това
„елементарни битовизми“
СВ. И.С.: – Ами, просто, съвсем нормални неща – храна, консумативи
за домакинството и т.н. Не смятам, че имат висок стандарт на живот,
почивки, процедури и т.н., нещо което да им...
АДВ. Ц.: – Колко често ходят на почивка?
СВ. И.С.: – Веднъж годишно. Лятото, за пет дни на море.
АДВ. Ц.: – А да си позволяват някакви други уикенди или нещо?
СВ. И.С.: – Ами да Ви кажа честно, не съм в течение, не знам, не са ми
казвали да са ходили. Почти всеки уикенд прекарваме почти заедно.
АДВ. Ц.: – Да Ви е споделял ответникът размера на възнаграждението
си, понеже одеве стана въпрос, че сте на ясно с финансовите им отношения?
СВ. И.С.: – Неговото трудово възнаграждение? Ами, мисля, че не му е
голямо, под 1000 лева, според мен минимално, не знам точен размер.
АДВ. Ц.: – А с жената, с която живее на семейни начала, Вие в какви
отношения сте?
СВ. И.С.: – Близка ми е, също ми е приятелка.
27
АДВ. Ц.: – Да знаете тя къде работи?
СВ. И.С.: – Да, знам.
АДВ. Ц.: – Къде работи?
СВ. И.С.: – В Окръжен съд – Пазарджик.
АДВ. Ц.: – А да знаете размер на възнаграждение? Ако знаете.
СВ. И.С.: – С точност – не. Сума не знам.
АДВ. Ц.: – Казахте, че те имат общо дете. На колко годинки е
детенцето?
СВ. И.С.: – На пет.
АДВ. Ц.: – И посещава ли детска градина?
СВ. И.С.: – Да.
АДВ. Ц.: – А да знаете някой от близките на ответника – разбрахме, че
има майка, тя да се вижда със С., да поддържа някаква връзка с него?
28
СВ. И.С.: – На Г. майка му? Мисля, че се вижда.
АДВ. Ц.: – От къде го знаете това?
СВ. И.С.: – Сега не мога да кажа кога, само знам, че спомням си една
конкретна ситуация, че баба му имаше уговорка с него да го води на пица,
кога е било това не си спомням, но директно свидетел на отношенията между
бабата и детето не съм ставала.
АДВ. Ц.: – А последно кога видяхте С. и баща му заедно? Ако си
спомняте.
СВ. И.С.: – Ами, не съм ги виждала скоро, но малко след като бащата се
беше видял със С., се видяхме и каза, че са се видяли със С..
АДВ. Ц.: – Вие кога последно ги видяхте?
СВ. И.С.: – Не съм ги виждала последно скоро.
АДВ. Ц.: Нямат повече въпроси.
АДВ. К.: - Госпожо председател, ответникът желае да даде обяснения.
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): – Относно всичките тези твърдения, че ние
не сме се виждали със С., това е пълна лъжа, ние имахме много добри
отношения. Виждахме се много често. Винаги съм му помагал, когато съм
имал възможност, плюс издръжката, която е трябвало да му плащам. И
29
отношенията си бяха супер, докато не заведоха първото дело срещу мен.
Въпреки това, след това пак поддържахме отношения, писахме си, когато
беше в Англия, но това той явно не го казва на майка му и на баба му, с оглед
на това да не, от другата страна да не му се скарат за нещо – нямам
представа. Нашите отношения си бяха супер. Много пъти съм го карал да
идва в нас, той не е искал, заради факта, че аз живея с друга жена, не знам
каква е причината, много, много пъти, не е било един или два пъти. Последно
се престраши, не знам какво стана, тогава бяхме в най-добрите отношения,
той си дойде у нас, говорихме си за много неща, излизахме после с него,
обикаляхме по магазините, предстоеше му едно събиране там – едно събитие,
помагах му как да се облече, какво да направи. Винаги сме си говорили с
него, за неговата приятелка, за курсовете, които кара, за училището – винаги
ми е казвал: „Днеска имам шестица“, „Днеска направих това“, Днеска
направих онова“ – винаги сме поддържали отношения. А това твърдение,
което го пише тука, че аз не съм го търсил – това не е верно. Обиден съм за
това нещо най-вече. Много добре разбирам, че това са изявления от моя
страна, не е доказателство, но аз искам да си го кажа, защото на мен ми тежи
това нещо в крайна сметка. Винаги съм искал да му помагам във всичко, но
когато съм имал възможност, все пак за мен също е тежко и трудно в този
момент да преживяваме по някакъв начин. Знам, че и на него му е трудно, не
го оспорвам това нещо, не съм му помагал финансово за университета, в
който е в момента, но аз самият нямам възможност, не че не искам, според
доходите, които получавам.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
други искания за днес. Да се отложи делото.
Съдът счита, че ще следва да се отложи делото за събиране на
допуснатите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
30
ОТЛАГА делото за 21.05.2021 г. от 13:30 часа, за която дата и част
ищецът е уведомен чрез адв. Ц., ответникът е уведомен лично.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13:15
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
31