Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІ -1167 18.12.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: осемнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦАТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Елеонора Кралева
въззивно гражданско
дело номер 1673 по описа за 2019 година
Производството
по делото е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника И.М.М., ЕГН **********,
с адрес ***, против Постановление за
разноски, обективирано в ПДИ изх.№ 1447/17.07.2019 г. по изпълнително дело
№ 20197080400119 по описа на ЧСИ Тотко Колев, рег.№ 708 с район на действие
БОС, преобразувано в изпълнително дело № 20198020402665 по описа на ЧСИ Наско Георгиев,
рег.№ 802 и район на действие БОС.
В
жалбата се изразява недоволство от приетите от съдебния изпълнител разноски по
изпълнението, като се счита, че същите не следва да се заплащат от длъжника. Твърди
се, че с изрично уведомление от другия длъжник „Марс дом“ ООД, получено от
взискателите на 21.05.2019 г., дружеството е заявила готовност доброволно да
заплати сумата от 720 лв. деловодни разноски по силата на съдебно решение на
ВАС, както и всички други суми, произтичащи от съдебното решение, в т.ч. и
разноските, присъдени от АС-Бургас като предходна инстанция в размер на 480 лв.
на взискателите К.Б. и М.Б. и 480 лв. на взискателя Г.А., като е поискано
посочване на банкова сметка, по която дължимите суми да бъдат заплатени. Твърди
се, че въпреки така изразената готовност, никой от взискателите не е посочил банковата си сметка, а вместо
това на 26.06.2019 г. са се снабдили с изпълнителни листи от АС-Бургас и са
образували настоящото изпълнително дело. Поради това се счита, че длъжниците не
са дали повод за образуване на изпълнителното дело, тъй като не са заплатили
дължимата сума единствено поради непосочване на банкова сметка от страна на
взискателите и затова разноските не следва да са за сметка на длъжниците, а на
взискателите. Според жалбоподателя, в случая е налице недобросъвестно упражняване
на права от взискателите при образуване на изпълнителното дело и след като не
са оказали необходимото съдействие, без което е било невъзможно изпълнението на
длъжниците, кредиторите са ги поставили в невъзможност да изпълнят, което
поставя взискателите в забава по смисъла на чл.95 ЗЗД. А това води до
освобождаването на длъжника от последиците на забавата, които в случая са
калкулирането на разноски по принудително изпълнение, съгласно чл.96, ал.2 ЗЗД.
Поради това се счита, че доколкото длъжникът „Марс дом“ ООД е заплатило
дължимите суми още преди срока за доброволно изпълнение, длъжниците не следва
да дължат разноските по изпълнението, вкл. и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, тъй като
присъдената сума е погасена изцяло и съдебният изпълнител не е извършвал принудителни
действия по смисъла на чл.78, ал.1, т.1 ЗЧСИ за събиране на вземането
посредством някои от изпълнителните способи. Моли съда да отмени изцяло
обжалваното постановление за разноски или същото да бъде отменено частично
досежно дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ от 69.60 лв. и сумата от 2.80 лв.
приети разноски. Към жалбата са приложени писмени доказателства.
В срока по
чл.436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от взискателите М.Г.Б., Г.Г. П. и К.Г.Б.,
с което жалбата се оспорва като неоснователна. Посочва се, че с решение №
7472/20.05.2019 г. по адм.д.№ 4374/2016 г. на Върховен административен съд е отхвърлена
жалбата на „Марс дом“ ООД против решението по адм.д.№ 719/2015 г. на
Административен съд – Бургас. Длъжникът чрез адв.Златарев е заплатил на пълномощника
на взискателите адв.Радулов дължимата им сума за разноските пред Върховния
административен съд, но останалата сума от 960 лв. за присъдените разноски пред
Административен съд – Бургас, представляваща задължението по процесните два
изпълнителни листа № 313 и № 314 от 26.06.2019 г., издадени по адм.д.№ 719/2015
г. на Адм.съд-Бургас не е била заплатена, поради което е било образувано и
настоящото изпълнително дело. Моли се за оставяне на жалбата без уважение.
На
основание чл.436, ал.3, изр.второ ГПК са представени от ЧСИ Наско Георгиев мотиви във връзка с обжалваните действия, с които е изразено
становище за неоснователност на жалбата. Прилага копие на изпълнителното дело.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата
по приложеното изпълнително дело, становищата на страните и на съдебния
изпълнител, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Изпълнително
дело № 20197080400119 по описа на ЧСИ Тотко Колев, рег.№ 708 с район на
действие БОС, преобразувано в изпълнително дело № 20198020402665 по описа на
ЧСИ Наско Георгиев, рег.№ 802 и район на действие БОС, е образувано по молба вх.№
1099/16.07.2019 г. на М.Г.Б., Г.Г. П. и К.Г.Б. срещу длъжниците „Марс – дом“
ООД и И.М.М., въз основа на издадени в полза на взискателите изпълнителни листи
№ 313/26.06.2019 г. и № 314/26.06.2019 г., издадени по адм.д.№ 719/2015 г. на
Административен съд – Бургас, за осъждане на длъжниците да заплатят на М.Г.Б. и
К.Г.Б. сумата от 480 лв. за разноски по делото
(по първия ИЛ) и за осъждане на длъжниците да заплатят на Г.Г.А. (с настояща
фамилия П.) сумата от 480 лв. за разноски по делото.
С молбата взискателите са поискали от ЧСИ да събере
и разноските им по образуване и водене на изпълнителното дело, както и
заплатения от тях адвокатски хонорар, като е приложен договор за правна защита
и съдействие от 16.07.2019 г., от който е видно, че на упълномощения от
взискателите адв.Радулов е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер
на 240 лв. с ДДС.
На 17.07.2019 г. са предприети от страна на ЧСИ Тотко
Колев действия по проучване на имущественото състояние на двамата длъжници, като
на основание чл.191 ДОПК са изпратени и съобщения до ТД на НАП за образуваното
изпълнително дело и за представяне на удостоверение за наличието на публични
задължения на длъжниците.
До длъжника И.М.М. е изпратена ПДИ изх.№ 1447/17.07.2019
г., която му е връчена на 25.07.2019 г. и със същата е уведомен за образуваното
изпълнително дело, като му е даден двуседмичен срок за доброволно изпълнение,
след изтичането на който ще се извърши принудително изпълнение по реда на ГПК.
С ПДИ длъжникът е уведомен за размера на задължението – 480 лв., както и за
размера на дължимите по изпълнителното дело такси и разноски – 2.80 лв. приети
разноски, 42 лв. обикновени такси, 69.60 лв. такса по т.26 ТТРЗЧСИ, 120 лв.
адвокатско възнаграждение. Длъжникът „Марс дом“ ООД е уведомен за същите
размери на задължението и на дължимите такси и разноски по изпълнението с ПДИ
изх.№ 1446/17.07.2019 г., която му е връчена на 30.07.2019 г.
С молба вх.№ 1151/22.07.2019 г. взискателите са уведомили ЧСИ Колев, че
след образуване на изпълнителното дело, на 18.07.2019 г. длъжникът И.М. им е
заплатил сумата от 900 лв., представляваща задължението по издадените
изпълнителни листи по адм.д.№ 719/2015 г. на АС-Бургас, като са поискали
съдебният изпълнител да събере от длъжниците направените по изпълнителното дело
разходи за адвокатски хонорар и заплатени разноски. Представили са вноска
бележка за заплатените от тях по сметка на ЧСИ Колев такси по изпълнителното
дело в общ размер от 228.80 лв. Представили са и доказателства за изплатеното
им задължение от длъжниците.
На 30.07.2019 г. длъжника И.М.М. е
депозирал настоящата жалба, подадена направо в деловодството на ОС-Бургас,
която е изпратена на ЧСИ Колев за администриране и връщане на съда за
произнасяне.
Към жалбата е представено писмено уведомление от „Марс дом“ ООД до
взискателите, получено от тях на 21.05.2019 г., с което е заявено желание за
доброволно заплащане на сумата от 720
лв. – присъдени съдебни разноски с решение № 7472/20.05.2019 г. по адм.д.№ 4374/2016 г. на Върховния
административен съд, като е поискано посочване на банкова сметка, по която да
се заплати сумата. Представена е и разписка от 20.06.2019 г., издадена от
пълномощника на взискателите адв.Радулов, в която е удостоверено, че е получил
сумата от 720 лв. за разноски по решението на ВАС.
Към жалбата са приложени и 2 бр. РКО № 1 и № 2, двата от 18.07.2019 г., съгласно които
взискателят К.Б. е получил от „Марс дом“ ООД сумата общо от 960 лв. (2 х 480 лв.) за разноски по
адм.д.№ 719/2015 г. на АС-Бургас.
При
горната фактическа обстановка, за съда се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК
и от легитимирано лице срещу подлежащи на обжалване
действия на ЧСИ по чл.435, ал.2 ГПК – постановление за разноски, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира за неоснователни
оплакванията на длъжника, че след като е заплатил задълженията си към
взискателите, то не дължи претендираните от ЧСИ разноски по изпълнителното
дело.
Съгласно разпоредбата на чл.79 ГПК, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното
дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК (освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Следователно,
длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два
случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е
изпълнил задължението си по него преди образуване на изпълнителното дело, както
и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от
съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, дори и преди това, но
след образуване на изпълнителното дело, той отговаря за разноските в изпълнителното
производство. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя,
съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако
дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от
съдебния изпълнител. В този смисъл са задължителните разяснения на ВКС, дадени
в т.11 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай, по делото липсват данни длъжникът
И.М. да е заплатил задълженията си към взискателите преди образуване на
изпълнителното дело. Твърденията му в този смисъл са неоснователни и се
опровергават от представените от него платежни документи, от които се
установява, че плащането на дължимата сума от 960 лв. (2 х 480 лв.) е извършено
на 18.07.2019 г., а изпълнителното дело е образувано на 17.07.2019 г., т.е. плащанията
са след започване на изпълнението.
Неоснователно и
неотносимо в случая е позоваването в жалбата на извършеното плащане на сумата
от 720 лв. на 20.06.2019 г., тъй като същата касае присъдени съдебни разноски с решение № 7472/20.05.2019 г. по адм.д.№
4374/2016 г. на ВАС. Тази сума обаче не е предмет на процесното изпълнително дело,
тъй като същото е образувано за събиране на сумата общо от 960 лв. за присъдени
съдебни разноски с решение № 114/01.02.2016 г. по адм.д.№ 719/2015 г. на
Административен съд – Бургас.
Неоснователни са и доводите
в жалбата за изпадането на взискателите в забава, поради непосочването от тях
на банкова сметка, поискана с изпратеното им уведомление от „Марс дом“ ООД.
Противно на твърденията на жалбоподателя, в това уведомление ясно и
недвусмислено е заявено желание от длъжниците за доброволно плащане единствено
на съдебните разноски от 720 лв., присъдени с решението по адм.д.№ 4374/2016 г.
на ВАС и в тази връзка е поискано посочване на банкова сметка поискана с
изпратеното им уведомление от „Марс дом“ ООД. Противно на твърденията на
жалбоподателя, в това уведомление ясно и недвусмислено е заявено желание от
длъжниците за доброволно плащане единствено на съдебните разноски от 720 лв.,
присъдени с решението по адм.д.№ 4374/2016 г. на ВАС и в тази връзка е поискано
посочване на банкова сметка за тяхното плащане. Ето защо, невярно е твърдението
в жалбата, че със същото уведомление е била заявена готовност за плащане и на
разноските, присъдени от АС – Бургас като предходна инстанция, в размер на 480
лв. за К.Б. и М.Б. и 480 лв. на Г.А.. Такива изявления липсват в писменото
уведомление, видно от неговото съдържание.
Предвид горното, съдът намира, че констатираната липса на
доброволно изпълнение от длъжника И.М. преди образуване на изпълнителното
производство обуславя отговорността му за разноските по изпълнението, в това
число и за дължимите такси по ТТРЗЧСИ. Ето защо, независимо дали е платил в срока за доброволно изпълнение или преди него,
но след образуване на изпълнителното дело, длъжникът дължи таксите по ТТРЗЧСИ.
В случая, такива такси са дължими за образуване на изпълнителното дело, за
справки за имущественото състояние на длъжника, за изготвяне и изпращане на
съобщения до НАП, за изготвяне и връчване на ПДИ.
На горното
основание е дължима и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Тук следва да се посочи, че пропорционалната такса за изпълнение на парично
задължение по т.26 от Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси
дълга си след получаване на ПДИ. Когато изпълнителният лист е предявен пред
частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение
или преди него, от последния се събират дължимите от взискателя авансови такси
за извършените действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за
представителство, както и т.н. окончателна такса по т.26 ТТРЗЧСИ. В този смисъл
е и постоянната практика на ВКС – решение № 82/08.05.2012 г. по гр.д.№
1891/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 640/04.10.2010 г. по гр.д.№ 920/2009 г.
на ВКС, IV г.о. В тази връзка, съдът намира за неоснователни оплакванията на
жалбоподателя в този смисъл и възраженията му за недължимост на разноските и
таксите по настоящото изпълнително дело.
Въпреки, че в жалбата не са изложени възражения по отношение на определения от ЧСИ размер на разноските и таксите, съдът намира, че същите съответстват на посочените такива в ТТРЗЧСИ, поради което са дължими в посочените от съдебния изпълнител размери.
С оглед
изложените съображения, жалбата на длъжника И.М.М. против Постановление за
разноски, обективирано в ПДИ изх.№ 1447/17.07.2019 г. на
ЧСИ Колев, с което е уведомен за дължимите разноски и такси по изпълнителното
дело, е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника И.М.М., ЕГН **********,
адрес ***, против Постановление за
разноски, обективирано в ПДИ изх.№ 1447/17.07.2019 г. по изпълнително дело
№ 20197080400119 по описа на ЧСИ Тотко Колев, рег.№ 708 с район на действие
БОС, преобразувано в изпълнително дело № 20198020402665 по описа на ЧСИ Наско Георгиев,
рег.№ 802 и район на действие действие БОС.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване (чл.437, ал.4 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.