Решение по дело №197/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 328и от Закона за съдебната власт ЗСВ/.

Образувано е по жалба от Е. С. Д. от гр.Монтана, [улица], държавен съдебен изпълнител/ДСИ/ към РС Лом, чрез пълномощника адв. Пл.М., „срещу заповед № СД-02-1/19.05.2025 г.п на министъра на правосъдието“. Със заповедта и е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ по чл. 328б, ал. 1, т. 3 от ЗСВ в качеството и на държавен съдебен изпълнител/ДСИ/ при районен съд Лом.

В мотивите на заповедта е посочено, че ДСИ виновно е нарушил служебните си задължения, като осъществените деяния, съставляват дисциплинарни нарушения – виновно неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл.328а, ал.1 във вр. с чл.328а, ал.2, т.2 и т.5 от ЗСВ. Със заповед № СД-02-1/19.05.2025 г. на основание чл. 328ж, във вр. с чл.328д, предл.второ, във вр. с чл.328б, ал.1, т.3 и чл.328з от ЗСВ е наложено дисциплинарно наказание“предупреждение за уволнение“ по чл.328б, ал.1, т.3 от ЗСВ. В диспозитива на заповедта не е посочено за кои нарушения е наложено дисциплинарното наказание.

В жалбата се поддържат доводи за немотивираност и незаконосъобразност на заповедта, наложеното наказание прекомерно и несъобразено с установените факти, с искане за отмяната й поради съществено процесуално нарушение и неправилно прилагане на материалния закон към фактите и обстоятелствата по случая. В диспозитива на заповедта не е посочено за какви нарушения е наказанието, с което е нарушено правото на защита, не става ясно за кои действия по изпълнителното дело е наказанието, остава неясно за кои нарушения се приема, че необосновано е забавено производството и кои други служебни задължение не са изпълнявани. Немотивирано и необосновано, несъобразено с тежестта на твърдяното нарушение, липсват мотиви защо се налага второто най-тежко по вид наказание. По изложените в жалбата подробни съображения се иска отмяна на заповедта и претендира разноски.

Ответникът по жалбата - министър на правосъдието, чрез пълномощника юрк.М.С., излага становище за неоснователност на жалбата, като сочи съображения в тази насока. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 328и, ал. 1 от ЗСВ, от процесуално легитимирано лице, а разгледана по същество за основателна по следните съображения:

Обжалваната заповед е мотивирана с постъпили в Министерството на правосъдието жалба рег. № 94-С-302/04.10.2024 г. от от С. К. П., срещу действия на ДСИ по изп.дело 202316220400450/2023 г./450/2023 г./, във връзка с която е извършена проверка от инспектората на министъра на правосъдието за дейността на ДСИ по това изпълнително дело. С докладна записка на гл.инспектор са констатирани нарушения, които сочат на виновно неизпълнение на служебните задължения на ДСИ по смисъла на чл.328а, ал.1, във вр. с чл.328 а, ал.2, т.2 и т.5 от ЗСВ. Със заповед № ИЗСВ-01-50/20.02.2025 г. на министъра на правосъдието е образувано дисциплинарно производстов срещу ДСИ Е. С. Д.. Въз основа на подробен анализ на извършените по изп. дело № 450/2023 г. действия от ДСИ, посочени в процесната заповед, дисциплинарният орган е направил фактически констатации по образуването, движението и приключването на изпълнителното дело, като е извел правни изводи за следните нарушения: 1. В нарушение на чл. 428, ал. 2 ГПК ДСИ Е. С. не е отразил изпълнителния способ, посочен от взискателя/възбрана, опис и продажба по реда на ГПК на недвижим имот собственост на длъжника, намираш се на територията на PC - Лом, с което е нарушил изискването да съобщи на длъжника за наложената възбрана в изпратената от него ПДИ. Посоченият способ на взискателя е основанието изпълнителното дело да се образува на територията на PC - Лом. Неприлагането на този способ води до нарушение на местната подсъдност на образуваното изпълнително дело, тъй като основанието да се образува делото при ДСИ при PC - Лом е разпоредбата на чл. 427. ал. 1,т. 1 ГПК, а именно, молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намира: недвижимия имот, върху който е насочено изпълнението.; 2. в нарушение на разпоредбата на чл. 427 ГПК не е приложил посоченият способ на взискателя, което е основанието изпълнителното дело да се образува на територията на PC - Лом. Неприлагането на този способ води до нарушение на местната подсъдност при образуването на изпълнителното дело съгласно разпоредбата на чл. 427, ал. 1 ГПК; 3. В нарушение на разпоредбата на чл. 428, ал. 1, изр. 1 ГПК не е изпълнил вмененото му задължение в ПДИ да покани длъжника да погаси задължението си в цялост. Задължението по изпълнителното дело включва задължението по изпълнителен лист, както и присъдени разноски по изпълнителното дело /адвокатско възнаграждение, в т.ч. и таксата по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и др. такси, дължими до този момент/.; 4. в нарушение на разпоредбата на чл. 458 ГПК не е изпратил уведомление до НАП за започнато от него изпълнение.; 5. в нарушение на разпоредбата на чл. 455, ал. 2 ГПК не е изпълнил задължението си да изплати дължимата на взискателя сума в 7-дневен срок постъпването на сумата по изпълнителното дело.

Със заповед № ИЗСВ-01-50/20.02.2025 г. на министъра на правосъдието, на основание чл. 328г, ал. 1 във връзка с чл. 328д, предложение второ от ЗСВ и чл.328е, ал.1, предложение второ от ЗСВ, е образувано дисциплинарно производство срещу държавен съдебен изпълнител Е. С. при РС Лом, във връзка с докладна записка с предложение на главния инспектор на инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ, и по повод доклад от извършена проверка на основание чл. 372, ал. 1, т. 1 ЗСВ, по образуването и движението по изпълнително дело № 450/2023 г. по описа на СИС при РС Лом.

Констатираните и описани подробно в заповедта нарушения на ДСИ са квалифицирани от дисциплинарния орган общо като неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 328а, ал. 2, т. 2 и т. 5 ЗСВ. С писмо изх. № 94-С-302/20.02.2025 г. е изпратена заповед № ИЗСВ-01-50/20.02.2025 г. на ДСИ и му е дадена възможност в 7-дневен срок от съобщаването да представи писмени обяснения или възражения по направеното предложение за образуване на дисциплинарно производство. Заповедта за образуване на дисциплинарно производство е връчена на 26.02.2025 г. и с вх. № 94-С-302/07.03.2025 г./ пощенско клеймо от 04.03.2025 г./ в Министерство на правосъдието е постъпило писмено обяснение от ДСИ С., ведно с приложения. Възраженията са разгледани и обсъдени в процесната заповед, и в докладна изх. № 94-С-302/28.03.2025 г. от главния инспектор на инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ до министъра на правосъдието. Обясненията на ДСИ са приети за неоснователни и необорващи констатираните нарушения.

Въз основа на изложеното, в дисциплинарното производство е прието за установено, че ДСИ С. е извършил виновно неизпълнение на служебните си задължения, представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 328а, ал. 2, т. 2 и т. 5 от ЗСВ, поради което на същия с процесната заповед № СД-02-1/19.05.2025 г. на министъра на правосъдието е наложено дисциплинарно наказание по чл. 328б, ал. 1, т. 3 от ЗСВ „предупреждение за уволнение“. Заповедта е съобщена на ДСИ С. лично на 29.05.2025 г., видно от разписка върху заповедта/ л.16 от делото/. В законоустановения срок, с жалба вх. № 94-С-320/13.06.2025 г. С., чрез пълномощника адв.М. е оспорил заповедта пред АС Монтана.

Настоящият съдебен състав намира заповедта за незаконосъобразна, като постановена при нарушени административнопроизводствените правила и в несъответствие с материалния закон и целта на закона. Налице са нарушения при постановяване на акта, съставляващи основания за отмяна по чл. 146 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗСВ в районните съдилища има държавни съдебни изпълнители. Според чл. 264, ал. 2 от ЗСВ, държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притезания. На държавния съдебен изпълнител може да се възложи и събирането на вземания на органите на съдебната власт. Процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност за нарушения извършени от държавните съдебни изпълнители е уредена в чл. 328а и сл. от ЗСВ, глава шестнадесета „Дисциплинарна отговорност“, раздел II „Дисциплинарна отговорност на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията“ (Нов - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.).

Съгласно приложимата при издаване на процесната заповед разпоредба на чл. 328а, ал. 1 от ЗСВ, на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Според чл. 328а, ал. 2 от ЗСВ, дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се във: 1. системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони; 2. действие или бездействие, което неоправдано забавя производството; 3. действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт или на органа по назначаването; 4. неизпълнение на препоръки, отправени по реда на чл. 270а, ал. 3 или чл. 286а, ал. 3; 5. неизпълнение на други служебни задължения.

Проведено е дисциплинарно производство по процедурата и в сроковете уредени в чл. 328г ЗСВ. Според чл. 328г, ал. 1 от ЗСВ (Нов - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.), дисциплинарно производство се образува със заповед на министъра на правосъдието в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. След изтичането на тези срокове дисциплинарно производство не се образува. В чл. 328г, ал. 2 от ЗСВ е предвидено, че дисциплинарното производство приключва в срок до три месеца от образуването му, като изтичането на срока не е основание за отпадане на отговорността. Алинея 3 на същата разпоредба предвижда, че когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му. При нарушение по чл. 328а, ал. 2, т. 3 сроковете по ал. 1 започват да текат от публичното оповестяване на деянието. Съгласно чл. 328д, ал. 1 ЗСВ, (Нов - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) предложение за налагане на дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията може да се прави от председателя на съответния окръжен или районен съд, както и от главния инспектор на инспектората на министъра на правосъдието. В случая, министърът на правосъдието е образувал със заповед дисциплинарно производство срещу ДСИ С. въз основа на докладна от главния инспектор на инспектората на министъра на правосъдието.

Съгласно чл. 328е, ал. 1 ЗСВ, (Нов - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) дисциплинарното наказание на държавен съдебен изпълнител или на съдия по вписванията се налага от министъра на правосъдието. Преди налагане на наказанието министърът на правосъдието изслушва лицето или му предоставя възможност за представяне в 7-дневен срок на писмени обяснения или на възражения по направеното предложение. Съгласно чл. 328е, ал. 2 ЗСВ, когато привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е било изслушано или не са му били искани писмените обяснения по ал. 1, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако лицето е отказало да даде обяснения или да бъде изслушано. Съобразно тези правила, процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма. Министърът на правосъдието е спазил изискването на чл. 328е, ал. 1 от ЗСВ, преди налагане на дисциплинарното наказание ДСИ да бъде изслушан или да бъдат приети писмените му обяснения. Разпоредбата на чл. 328ж от ЗСВ изисква дисциплинарните наказания да се налагат с мотивирана заповед на министъра на правосъдието. В случая в мотиви на акта формално са налице в направеното изложение на фактическите и правни основания за издаването му и в доказателствата съдържащи се в административната преписка по издаването му.

В процедурата по налагане на дисциплинарното наказание обаче не е спазено изискването на чл. 328в от ЗСВ, тъй като дисциплинарният орган не е взел предвид тежестта на посоченото нарушение, настъпилите от него последици за гражданите и за службата, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на нарушителя, дадените от него писмени обяснения както и дисциплинарното му минало. В случая при провеждане на процедурата по установяване на нарушението и по налагане на санкцията, е допусната прекомерност на наложеното наказание спрямо извършеното нарушение, квалифицирано от дисциплинарния орган като виновно неизпълнение на служебни задължения по чл. 328а, ал. 2, т. 2 и 5 от ЗСВ, без да е ясно кое от всички посочени нарушения е основание за така наложеното второ по тежест наказание. В дисциплинарното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, ограничаващи в значителна степен правото на защита на жалбоподателя и затрудняващи съдебния контрол за законосъобразност на акта. Тук следва да се обърне внимание, че извършената проверка от инспектората на министъра на правосъдието касае само едно изпълнително дело, въз основа на което едва ли може да се направи категоричен извод относно неизпълнение на служебни задължения от ДСИ, предвид както обема на работа на ДСИ – 2465 броя висящи изпълнителни дела, така също и предвид заявения в производството по конкретното дело интерес. За да се обоснове приетото второ по тежест дисциплинарно наказание от наказващия орган, коректно би било да се извърши по- цялостна проверка на дейността на ДСИ, поне по няколко изпълнителни дела, едва ли допуснати пропуски по едно дело може да обосноват такова тежко дисциплинарно наказание.

Според чл. 328а, ал. 2, т. 2 и 5 от ЗСВ, на основание на който е издадена процесната заповед на министъра на правосъдието: дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се във: т. 2. действие или бездействие, което неоправдано забавя производството; т. 5. неизпълнение на други служебни задължения.

В обжалваната заповед на министъра на правосъдието редом с описанието на фактите и обстоятелствата във връзка с дисциплинарното нарушение, са цитирани конкретните текстове от ГПК, визиращи служебните задължения на ДСИ при воденето на изпълнително дело № 450/2025 г., които са нарушени или не са били изпълнени от дисциплинарно наказаното лице, имащи отношение към приетото от фактическа и правна страна нарушение. Дисциплинарното нарушение е юридически формулирано от фактическа страна като са посочени конкретните действия или бездействия и последиците от тях, но не и причинната връзка между тях. От правна страна са били изведени изводи на основание фактическите констатации от обективна и субективна страна за съставомерност на нарушенията, без да е ясно до какво всъщност са довели същите. Наистина извършването на дейността на ДСИ включва и евентуалното постановяване на неправилни актове, за което се предвижда различна защита за юридически и физически лица, чиито права се нарушават или те считат че се нарушават. Дейността на ДСИ, изразяваща се в редица действия и разпореждания по движението на изпълнителното производство е в кръга на законовите му задължения - чл. 264, ал. 1 ЗСВ и изпълнението им или неизпълнението им без да е налице виновно неизпълнение на служебни задължения не може да се определи като дисциплинарно нарушение. Наказващият орган е приел в случая, че има нарушение на закона при воденето на изп. дело № 450/2025 г., което наред с това съставлява и дисциплинарно нарушение. Въз основа на кои точно нарушения и то по едно дело, е наложил второ по тежест наказание“предупреждение за уволнение“ за извършено нарушение от ДСИ по чл. 328а, ал. 2, т. 2 и 5, от ЗСВ, не става съвсем ясно.

Съдът намира обаче, че в случая органът счита за установено нарушението, квалифицирано по чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ /неизпълнение на други служебни задължения, макар да не е изрично посочено в диспозива на заповедта/. Същевременно обаче не се установява с кои действия и бездействията, описани по-горе ДСИ едновременно да е осъществил съставите и на нарушенията по чл. 328а, ал. 2, т. 2 от ЗСВ /действие или бездействие, което неоправдано забавя производството/. Правната квалификация на нарушенията извършена от страна на дисциплинарния орган, като попадащи в две от хипотезите по ал. 2 на чл. 328а ЗСВ, не може да се възприеме за правилна, като също липсват и мотиви относно това кои от неправомерните действия/ бездействия попадат във всяка една от хипотезите по т. 2 и 5 на ал. 2, чл. 328а от ЗСВ. Не се установява как и по какъв начин е извършено или допуснато от ДСИ неоправдано забавяне на производството. Правната квалификация на нарушенията в дисциплинарното производство трябва да е ясна, конкретна и директно относима към установените факти и обстоятелства по случая. Тя не може да е твърде обща и неконкретизирана към всяко едно от описаните по точки действия и бездействия на ДСИ, както е в процесната заповед.

Съдът намира също, че не е установено по безспорен начин виновното поведение и субективното отношение на магистрата към извършените действия и бездействия, квалифицирани като нарушение по чл. 328а, ал.2, т. 2 и 5 ЗСВ и настъпилите последици от тях. Не са взети предвид и съобразени, съразмерно и съответно на извършените нарушения обществената значимост, степента на засягане на обществен интерес, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Дисциплинарният орган не е възприел за убедителна тезата, че действията на ДСИ описани в заповедта са в кръга на службата му, че ДСИ е предприел необходимите стъпки, но по независещи от него причини – установяване адреса на длъжника, което е довело до удължаване на сроковете и е създало пречки във воденето на изпълнителното производство. Дисциплинарният орган не е преценил и обсъдил каква е степента, в която настъпилото забавяне и затруднения в провеждането на производството е настъпило поради този безспорно факт, едва на 28.12.2024 г. Тук следа да се обърне внимание и относно твърде високата натовареност на ДСИ, която е следвало да бъде взета предвид от наказващия орган – 2465 висящи изпълнителни дела за 2024 г., при общ брой 3736 дела за СИС РС Лом.

А изводите от изложеното са, че действително са налице някои пропуски в работата на оспорващата страна като ДСИ, но наложеното му дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко с тежестта на тези пропуски. Не е отчетено, че част от описаните пропуски са в резултат на деловодната работа. Не е отчетено и, че изводът касае само едно дело, а безспорно ДСИ е твърде натоварен.

Неправилно е прието, че ДСИ е дисциплинарно отговорен и за действия на съдебния деловодител, макар същият да е длъжен да контролира дали се изпълняват разпорежданията му, т.к. видно от разпореждане от 28.12.2023 г., ДСИ е разпоредил

„.. На основание чл.458 ГПК да се изпрати съобщение на НАП Монтана, за започнато изпълнение срещу длъжника..“, описано нарушение в т.5 от оспорената заповед.

Мотивите в процесната заповед са твърде общи и неясни, органът не обоснова в каква насока са цитирани. С оглед на това, настоящият състав намира, че са налице неясноти в описанието и неправилна правна квалификация на нарушенията от процесната заповед. От фактическа страна, не се установява по безспорен начин всички те да са извършени от ДСИ, нито виновното му поведение като форма на субективно отношение към извършените действия и/или допуснатото бездействие .

В разпоредбата на чл. 328а е предвидена дисциплинарна отговорност за неизпълнение на служебни задължения, с оглед на което ДСИ носи за действията си/респективно бездействията си дисциплинарна отговорност по закон, представляващи неизпълнение на служебни задължения в хипотезата по чл. 328 ЗСВ. В случая посочените неясноти и несъответствия в изложените мотиви на обжалваната заповед и приложената административна преписка не дават възможност за защита в пълен обем и за контрол за законосъобразност на издадения акт от съда. Изложените в жалбата и допълненията към нея аргументи срещу констатациите на органа за извършените нарушения от ДСИ са основателни в по-голямата си част. От органа не са обсъдени и съобразени в тяхната пълнота и конкретност фактите и обстоятелствата по случая и наведените жалбоподателя причини за неспазване на служебните му задължения, като например, за това кога е докладвано изпълнителното дело, продължителния отпуск на ДСИ, нито твърде високата натовареност на ДСИ, въпреки изложените доводи и възражения от ДСИ.

Според настоящия съдебен състав допуснато е и нарушение при определяне на наложената дисциплинарна санкция. Дисциплинарните наказания, които могат да бъдат наложени на държавен съдебен изпълнител са забележка, намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 20 на сто за срок от 6 месеца до една година, предупреждение за уволнение - според чл. 328б, ал. 1 от ЗСВ, като при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя - чл. 328в ЗСВ. В случая наложеното второто по тежест наказание е прекомерно спрямо тежестта на нарушението и не е съобразено със смекчаващите вината обстоятелства, с липсата на предходни нарушения на магистрата, със незначителния интерес по изпълнителното дело, с личната и служебна характеристика на магистрата, обективните обстоятелства и препятствия възникнали при воденето му и активните действия, предприети от ДСИ да ги преодолее. Не е взета предвид липсата на субективно виновно поведение и отношение от страна на ДСИ, което да налага това тежко дисциплинарно наказание.

Предвид изложеното, се налага изводът за незаконосъобразност на оспорваната заповед № СД-02-1/19.05.2025 г. на министъра на правосъдието, като постановена при нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение материалния закон и несъответствие с целта на закона. Жалбата срещу заповедта е основателна, което налага да се постанови отмяната й.

Според чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От оспорващата страна е направена претенция за присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, договорено при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, която претенция е подкрепена с депозиран списък на разноските в същия смисъл. В приложените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие е отразено, че предметът е: оказване на правна помощ и съдействие при условията и по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА във връзка с чл.5, ал.1 от Наредба 1/2004 г. във връзка със заповед № СД-02-01/19.05.2025 г. на министъра на правосъдието. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на друг юрист. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ се извършва от самия адвокат и е в рамките на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са следните: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА и да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер, не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА., като осъди другата страна да го заплати. В настоящия случай договарянето на правната защита при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА е документирано с пълномощното за учредяване на процесуално представителство, в договора за правна защита и съдействие и в депозирания списък на разноските. Своевременно направената претенция за разноски и правният резултат от решаване на правния спор предпоставят задължението на съда да присъди в полза на упълномощения от оспорващата адвокат възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение по административни дела без определен материален интерес е 1000 лева. Ето защо учреждението, към което принадлежи ответния административен орган, следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на оспорващата сумата от 1000 лева, представляващи присъдени съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение по настоящото дело. Следва да бъде присъдена на оспорващата и платената държавна такса в размер на 10 лева.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗА, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от Е. С. Д. от гр.Монтана, [улица], държавен съдебен изпълнител/ДСИ/ към РС Лом, чрез пълномощника адв. Пл.М., заповед № СД-02-1/19.05.2025 г.п на министъра на правосъдието, с която и е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ по чл. 328б, ал. 1, т. 3 от ЗСВ.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, гр.София, да заплати на адв. П. Ц. М. сумата в размер на 1000 /хиляда/лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА на Е. С. Д. по настоящото дело.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, гр.София, да заплати на Е. С. Д. сума в размер на 10 /десет/лева, представляваща платена държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд, в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.