Решение по дело №13783/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266174
Дата: 21 октомври 2021 г. (в сила от 21 октомври 2021 г.)
Съдия: Калина Кръстева Анастасова
Дело: 20201100513783
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр. София, 21.10.2021 г.

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно  заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

        МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 13783 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение 20230032 от 20.10.2020  г. по гр.д. № 26387/2020 г. по описа на СРС, 78 с-в са отхвърлени като неоснователни предявените от К.Г. ЕООД /при допусната в решението очевидна фактическа грешка в наименованието посочено като КНП Г. ЕООД/, ЕИК ******** срещу П.М. ЕООД, ЕИК ******** и И. ЕООД, ЕИК********искове по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищеца е титуляр на вземането от 721,32 лв. по изпълнителен лист № 1247/15.02.2019 г. по гр.д. № 12809/2014 г. на Районен съд Варна и по  Решение № 804/18.02.2015 г. 

 Срещу постановеното решение е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца К.Г. ЕООД с излагане на доводи, че решението в обжалвана част е неправилно, поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както и поради необоснованост. Според въззивника неправилно СРС е приел, че не е носител на спорното вземане без да съобрази влязлото в законна сила решение на РС Варна, с което е признато, че е носител на паричното вземане, за което е бил издаден и изпълнителен лист. Ответниците, като претенденти за титуляри на вземането въз основа на договори за цесия са обвързани от силата на пресъдено нещо формирана с постановеното решение.

Моли за отмяна на постановеното решение и уважаване на исковете в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника П.М. ЕООД.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника И. ЕООД, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Заявява становище, че първоинстанционния съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила и материалния закон, както и че постановеното решение е обосновано.

Моли за потвърждаване на решението на СРС, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно.

Във връзка с доводите за недопустимост и неправилност, съдът намира следното:

Страните не спорят по установената от СРС фактическа обстановка по спора и същата е възприета по идентичен начин и от настоящата инстанция. Така, в производството е установено, че с влязло в законна сила решение по гр.д. № 12809/2014 г. на Районен съд Варна са уважени предявените от К.Г. ЕООД срещу Е.П.П.АД осъдителни искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД като в полза на първия е присъдена сумата 721.32 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана, потребена ел.енергия ппо издадена фактура № **********/30.12.2009 г. На 15.02.2019 г. е бил издаден и изпълнителен лист № 1247 за вземането по решението.

          В производството са представени два договора за цесия на вземането на К.Г. ЕООД срещу Е.П.П.АД по това съдебно решение. Първият с посочена дата 21.10.2014 г., с който носителя на вземането К.Г. ЕООД /цедент/ го прехвърля в полза на П.М. ЕООД /цесионер/ и вторият с посочена дата 23.10.2014 г., с който К.Г. ЕООД /цедент/ го прехвърля в полза на И. ЕООД /цесионер/.

          Предявените положителни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК, съдът намира за допустими, доколкото в настоящето производство не се оспорват фактите установени от РС Варна по гр.д. № 12809/2014 г. на Районен съд Варна. Настоящият състав намира, че не се обхващат от силата на пресъдено нещо сключените във връзка с процесното вземане договори за цесия. Поради това спрямо предявените в настоящото производство искове не намират приложение нормите на чл. 299 ГПК.

Именно при съобразяване на указанията на чл.298 и чл.299 ГПК настоящият състав намира за установено, че носител на паричното вземане към Е.П.П.АД е К.Г. ЕООД до момента на разпореждане с вземането в хода на процеса. Установено е, че в хода на процеса носителят на материалното право се е разпоредил с вземането в полза на ответника И. ЕООД, което се установява от представените в производството покана на Е.П.П.АД до И. ЕООД от 30.06.2020 г. В последната е посочено, че дружеството – длъжник е уведомен по реда на чл.99, ал.4 ЗЗД за цесията в полза на И. ЕООД на 26.10.2014 г. от цедента – ищец в производството. С оглед това, макар и при съобразяване разпоредбата на чл.226, ал.2 ГПК цесионера да е имал право да встъпи в производството пред РС Варна очевидно същият не се е възползвал от това негова право, като процеса е продължил с участието на праводателя, а не частния правоприемник. Първият съответно е продължил участието си в процеса като процесуален субституент на приобретателя на спорното материално право. Действително приобретателят е обвързан като частен правоприемник на К.Г. ЕООД от силата на пресъдено нещо формирана с решението на РС Варна. В резултат цесионера – ответник И. ЕООД е обвързан в отношенията си с насрещната страна Е.П.П.АД, че прехвърленото му парично вземане принаделжи на неговия праводател – цедент - К.Г. ЕООД. Последните посочени обстоятелства не се оспорват в производството.

В хода на производството не е установено съществуване на договора за цесия на същото вземане, сключен между ищеца и втория ответник П.М. ЕООД преди образуване на настоящето производство на 23.06.2020г. В представената в производството покана на Е.П.П.АД до И. ЕООД от 30.06.2020 г. се сочи, че покана за доброволно изпълнение на задължението е отправена от П.М. ЕООД към длъжника на 24.06.2020 г. /т.е. след образуване на настоящето дело/.

          Доколкото е въведен спор между цедента и двамата ответници, като цесионери, за това кому принадлежи материалното право установено с влязъл в сила съдебен акт, съдът намира същия за допустим при установен правен интерес за това при съобразяване указанията на чл.124, ал.1 ГПК.

          С оглед установеното в производството, че носителят на паричното вземане К.Г. ЕООД се е разпоредил със същото в полза на И. ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014 г., за което длъжника е уведомен на 26.10.2014 г., то, съдът намира за правилен и обоснован изводът на СРС, че искът срещу И. ЕООД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

          Идентичен извод се налага и за претенцията насочена към П.М. ЕООД, доколкото като предмет на спора не е въведен спор между двамата цесионери, за това кому принаделжи спорното право. П.М. ЕООД се явява легитимиран носител на материалното право по договор за цесия сключен с ищеца с посочена дата 21.10.2014 г. Доколкото в производството ищеца не е оспорил правата му произтичащи от този договор, то, съдът следва да зачете неговото прехвърлително действие, което настъпва със сключването на договора и да отхвърли предявения положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.

Цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. В резултат на прехвърлянето на вземането настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - новият кредитор на длъжника става цесионерът, на който цедентът (стария кредитор) е прехвърлил вземането си срещу длъжника по едно облигационно правоотношение. Вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, ако не е уговорено противното, съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД. Договорът за цесия предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правоотношение (така в Решение № 32/09.09.2010 г. по т.д. № 438/2009 г. по описа на ВКС, Т. К., II Т. О.).

С оглед изложеното, подадената въззивна жалба се явява неоснователна. Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение 20230032 от 20.10.2020  г. по гр.д. № 26387/2020 г. по описа на СРС, 78 с-в, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от К.Г. ЕООД /при допусната в решението очевидна фактическа грешка в наименованието посочено като КНП Г. ЕООД/, ЕИК ******** срещу П.М. ЕООД, ЕИК ******** и И. ЕООД, ЕИК********искове по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо ответниците П.М. ЕООД, ЕИК ******** и И. ЕООД, ЕИК *******че ищеца К.Г. ЕООД е носител на паричното вземане за сумата от 721,32 лв. по изпълнителен лист № 1247/15.02.2019 г. издаден по гр.д. № 12809/2014 г. на Районен съд Варна и по  Решение № 804/18.02.2015 г.  по описа на РС Варна.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:    1.                     2.