Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 21.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 13783 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20230032 от 20.10.2020
г. по гр.д. № 26387/2020 г. по описа на СРС, 78 с-в са отхвърлени като
неоснователни предявените от К.Г. ЕООД /при допусната в решението очевидна
фактическа грешка в наименованието посочено като КНП Г. ЕООД/, ЕИК ******** срещу П.М. ЕООД, ЕИК ********
и И. ЕООД, ЕИК********искове по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищеца е титуляр на вземането
от 721,32 лв. по изпълнителен лист № 1247/15.02.2019 г. по гр.д. № 12809/2014
г. на Районен съд Варна и по Решение №
804/18.02.2015 г.
Срещу постановеното решение
е подадена в срока
по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца К.Г.
ЕООД с излагане на доводи, че решението в обжалвана част
е неправилно, поради нарушение на
процесуалните правила и материалния закон, както
и поради необоснованост. Според въззивника неправилно СРС е приел, че не е
носител на спорното вземане без да съобрази влязлото в законна сила решение на
РС Варна, с което е признато, че е носител на паричното вземане, за което е бил
издаден и изпълнителен лист. Ответниците, като претенденти за титуляри на
вземането въз основа на договори за цесия са обвързани от силата на пресъдено
нещо формирана с постановеното решение.
Моли за отмяна на
постановеното решение и уважаване на исковете в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ответника П.М.
ЕООД.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника И. ЕООД, в който
изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че постановеното
решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено. Заявява становище, че първоинстанционния съд не е допуснал
нарушения на процесуалните правила и материалния закон, както и че
постановеното решение е обосновано.
Моли за потвърждаване на
решението на СРС, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно.
Във връзка с доводите за недопустимост и неправилност, съдът намира следното:
Страните не спорят по
установената от СРС фактическа обстановка по спора и същата е възприета по
идентичен начин и от настоящата инстанция. Така, в производството е установено,
че с влязло в законна сила решение по гр.д. № 12809/2014 г. на Районен съд Варна
са уважени предявените от К.Г. ЕООД срещу Е.П.П.АД осъдителни искове по чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД като в полза на първия е присъдена сумата 721.32 лв.,
представляваща платена без основание стойност на коригирана, потребена
ел.енергия ппо издадена фактура № **********/30.12.2009 г. На 15.02.2019 г. е
бил издаден и изпълнителен лист № 1247 за вземането по решението.
В производството са представени два
договора за цесия на вземането на К.Г. ЕООД срещу Е.П.П.АД по това съдебно
решение. Първият с посочена дата 21.10.2014
г., с който носителя на вземането К.Г. ЕООД /цедент/ го
прехвърля в полза на П.М. ЕООД /цесионер/ и вторият с посочена
дата 23.10.2014 г., с който К.Г. ЕООД /цедент/ го прехвърля в полза на И.
ЕООД /цесионер/.
Предявените положителни установителни искове по чл.124,
ал.1 ГПК, съдът намира за допустими, доколкото в настоящето производство не се
оспорват фактите установени от РС Варна по гр.д. № 12809/2014 г. на Районен съд Варна. Настоящият състав намира, че не се обхващат от силата на пресъдено нещо
сключените във връзка с процесното вземане договори за цесия. Поради това
спрямо предявените в настоящото производство искове не намират приложение
нормите на чл. 299 ГПК.
Именно при съобразяване
на указанията на чл.298 и чл.299 ГПК настоящият състав намира за установено, че
носител на паричното вземане към Е.П.П.АД е К.Г. ЕООД до момента на
разпореждане с вземането в хода на процеса. Установено е, че в хода на процеса носителят
на материалното право се е разпоредил с вземането в полза на ответника И. ЕООД,
което се установява от представените в производството покана на Е.П.П.АД до И.
ЕООД от 30.06.2020 г. В последната е посочено, че дружеството – длъжник е
уведомен по реда на чл.99, ал.4 ЗЗД за цесията в полза на И. ЕООД на 26.10.2014
г. от цедента – ищец в производството. С оглед това, макар и при съобразяване
разпоредбата на чл.226, ал.2 ГПК цесионера да е имал право да встъпи в
производството пред РС Варна очевидно същият не се е възползвал от това негова
право, като процеса е продължил с участието на праводателя, а не частния
правоприемник. Първият съответно е продължил участието си в процеса като
процесуален субституент на приобретателя на спорното материално право. Действително
приобретателят е обвързан като частен правоприемник на К.Г. ЕООД от силата на
пресъдено нещо формирана с решението на РС Варна. В резултат цесионера –
ответник И. ЕООД е обвързан в отношенията си с насрещната страна Е.П.П.АД, че
прехвърленото му парично вземане принаделжи на неговия праводател – цедент - К.Г.
ЕООД. Последните посочени обстоятелства не се оспорват в производството.
В хода на производството не е установено съществуване на договора за цесия
на същото вземане, сключен между ищеца и втория ответник П.М. ЕООД преди
образуване на настоящето производство на 23.06.2020г. В представената в
производството покана на Е.П.П.АД до И. ЕООД от 30.06.2020 г. се сочи, че покана
за доброволно изпълнение на задължението е отправена от П.М. ЕООД към длъжника
на 24.06.2020 г. /т.е. след образуване на настоящето дело/.
Доколкото е въведен спор между цедента
и двамата ответници, като цесионери, за това кому принадлежи материалното право
установено с влязъл в сила съдебен акт, съдът намира същия за допустим при
установен правен интерес за това при съобразяване указанията на чл.124, ал.1 ГПК.
С оглед установеното в производството,
че носителят на паричното вземане К.Г. ЕООД се е разпоредил със същото в полза
на И. ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014 г., за което длъжника е уведомен на
26.10.2014 г., то, съдът намира за правилен и обоснован изводът на СРС, че
искът срещу И. ЕООД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Идентичен извод се налага и за
претенцията насочена към П.М. ЕООД, доколкото като предмет на спора не
е въведен спор между двамата цесионери, за това кому принаделжи спорното право.
П.М. ЕООД се явява
легитимиран носител на материалното право по договор за цесия сключен с ищеца с
посочена дата 21.10.2014 г. Доколкото в производството ищеца не е оспорил правата му
произтичащи от този договор, то, съдът следва да зачете неговото прехвърлително
действие, което настъпва със сключването на договора и да отхвърли предявения
положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Цесията
е договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. В
резултат на прехвърлянето на вземането настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение - новият кредитор на длъжника става цесионерът,
на който цедентът (стария кредитор) е прехвърлил вземането си срещу длъжника по
едно облигационно правоотношение. Вземането преминава върху цесионера в обема,
в който цедентът го е притежавал, ако не е уговорено противното, съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД. Договорът за цесия предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правоотношение (така в Решение № 32/09.09.2010 г. по т.д. № 438/2009 г. по описа
на ВКС, Т. К., II Т. О.).
С оглед изложеното, подадената
въззивна жалба се явява неоснователна. Поради съвпадане изводите на двете
инстанции постановеното решение следва да бъде потвърдено като валидно,
допустимо и правилно.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20230032 от
20.10.2020 г. по гр.д. № 26387/2020 г.
по описа на СРС, 78 с-в, с което са отхвърлени като неоснователни предявените
от К.Г. ЕООД /при допусната в решението очевидна фактическа грешка в
наименованието посочено като КНП Г. ЕООД/, ЕИК ******** срещу П.М. ЕООД, ЕИК ********
и И. ЕООД, ЕИК********искове по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо ответниците П.М. ЕООД, ЕИК ******** и И. ЕООД,
ЕИК *******че ищеца К.Г. ЕООД е носител на паричното вземане за сумата от 721,32 лв. по изпълнителен лист № 1247/15.02.2019
г. издаден по
гр.д. № 12809/2014 г. на Районен съд Варна и по Решение №
804/18.02.2015 г. по описа на РС Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.