№ 129739
гр. София, 12.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно
гражданско дело № 20241110146811 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 247761/31.07.2024 г. на „П К Б“ ЕООД,
ЕИК ........ , за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Г.
В. за сумите, както следва: 849,63 лв. – главница по договор за потребителски
кредит № **********; 261,43 лв. - договорно възнаграждение за периода от
10.11.2018 г. до 03.09.2019 г.; 985,40 лв. – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги ; 400 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането
при забава с повече от 90 календарни дни за заплащане на вноска по договора
за кредит , начислени на 03.09.2019г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за
главница, договорно възнаграждение, лихва за забава и законна лихва, както и
за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да
откаже издаването на такава за сумата от 985,40 лв. – възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, както и за сумата от 400 лв. - такса за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни
дни за заплащане на вноска по договора за кредит , начислени на 03.09.2019г.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Видно от
описанието в договора допълнителната услуга е свързана с усвояване и
управление на кредита, поради което събирането на такси за същата е
забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК.
Това е така и по отношение на претендираната такса разходи за събиране
на вземанията в размер на 400лева , начислена еднократно .Посоченото
вземане е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава на
1
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да
надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба,
тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава,
поради което посочената клауза преследва забранена от закона цел. Това е
така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив
изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на
длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за такса, защото не се
дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива
неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата.
Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко
противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си
представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции,
което също влече нищожността . Отделно от това, съдът приема, че
уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за
допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране на
задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е
дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на
неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето
защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а
ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което
задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в
този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т.
о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 247761/31.07.2024 г. , депозирано от „П
К Б“ ЕООД, ЕИК ........ , за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу С. Г. В. , ЕГН ********** за сумите, както следва: 985,40 лв. –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги ; 400 лв. – такса за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни
дни за заплащане на вноска по договора за кредит , начислени на 03.09.2019г. ,
както и в частта за разноски от над 22,22 лева за държавна такса и от над
25лева за юрисконсултско възнаграждение .
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
2
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3