Р Е Ш Е Н И Е
№ 2/3.1.2020 г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На тринадесети
декември
2019 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар
В. Митева
Прокурор
Димитринка Г.
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 382 по описа на 2019 година.
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Ю.Д.Г., чрез адвокат Ж.Г. със съдебен адрес
***, *против Община Ямбол, с цена на иска 150/сто и петдесет / лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен
и отменен адм.
акт АПВ № 0001/19.07.2019г. на орган по приходите при община Ямбол, а именно за
изплатено адвокатско възнаграждение за обжалване по адм.
ред на посочения акт, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2019г. до
окончателното й изплащане.
Иска се да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца претендираното обезщетение на осн.
чл.1, ал.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ, както и да се присъдят направените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В исковата
молба се сочи, че на 02.08.2019г. на ищеца е връчен АПВ № 0001/19.07.2019г.,
издаден от орган по приходите към дирекция „Местни приходи“ при Община Ямбол по
искане за прихващане и възстановяване с вх. № 2801-21438/12.12.2018г.
във връзка с решение № 121/30.05.2019г. постановено по адм.
дело № 91/2019г. по описа на ЯАС. Сочи се, че за да организира защитата си по адм. обжалване на АПВ № 0001/19.07.2019г, ищецът е ангажирал адвокат, като е сключил с
него договор за правна помощ и съдействие серия Я № ********** от 05.08.2019г.,
като платената сума за изготвяне и депозиране на жалбата пред административния
орган срещу цитирания АПВ е в размер на 150 лева. Адм. орган се е произнесъл по смисъла на чл. 152 от ДОПК по
жалбата с вх. № 2801-14824 от 07.08.2019г., към която е бил приложен договора
за правна защита и съдействие серия Я № ********** от 05.08.2019г. Решаващия адм. орган е счел жалбата пред него за основателна и се е
произнесъл с решение № 2801-19045 от 07.10.2019г. и е отменил изцяло АПВ №
0001/19.07.2019г. на орган по приходите при дирекция „Местни приходи“ Община
Ямбол. Сочи се, че вследствие на отменения като незаконосъобразен адм. акт, за ищеца са настъпили вреди-имуществени,
изразяващи се в платени разноски по адм. обжалване в
размер на 150 лева, като излага подробни съображения, че са налице основанията за ангажиране на
отговорност на Община Ямбол по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
В съдебно заседание адв. Г. счита, че са
налице изискуемите от закона предпоставки за уважаване на така предявения иск
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на община Ямбол по настоящия
ред. Претендираните имуществени вреди се изразяват в
заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване на адм.
акт по административен ред, ведно със законната лихва, считано от датата на отменителното решение № 2801-19045/07.10.2019г. на кмета на
община Ямбол – 07.10.2019 г.
Ответната страна община Ямбол, не
изпраща представител. Изразява писмено становище, че исковата молба е
неоснователна.
Представителят на ЯОП
намира иска
за основателен.
След като извърши
цялостна преценка на всички събрани и приложени към делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 02.08.2019г.
на ищеца е връчен АПВ № 0001/19.07.2019г., издаден от орган по приходите към
дирекция „Местни приходи“ при Община Ямбол по искане за прихващане и
възстановяване с вх. № 2801-21438/12.12.2018г. във
връзка с решение № 121/30.05.2019г. постановено по адм.
дело № 91/2019г. по описа на ЯАС, влязло в сила на 15.06.2019г. С цитираното
решение ЯАС е отменил по жалба на Ю.Д.Г. мълчалив отказ на
орган по приходите в Дирекция „Местни приходи” в Община Ямбол по искане за
прихващане или възстановяване на данък върху превозни средства с вх.№
2801-21438/12.12.2018г. и Решение №
2801-03686/28.02.2019г. на кмета на Община Ямбол с което мълчаливия отказ е
потвърден и е изпратена преписката на органа по приходите в Дирекция „Местни
приходи” в Община Ямбол за ново
произнасяне в 30–дневен срок съгласно чл.129, ал.3 от ДОПК, по искане за
прихващане или възстановяване на данък върху превозни средства с вх.№
2801-21438/12.12.2018г., съгласно дадените
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в
мотивите на решението.
Решаващият адм. орган е счел жалбата пред него за основателна и се е
произнесъл с решение № 2801-19045 от 07.10.2019г. и е отменил изцяло АПВ №
0001/19.07.2019г. на орган по приходите при дирекция „Местни приходи“ Община
Ямбол, издаден по искане за прихващане и възстановяване с вх. № 2801-21438/12.12.2018г. и решение
№ 121 от 30.05.2019г. постановено по адм. дело № 91/2019г. на ЯАС и е върнал преписката на
органа по приходите в дирекция „Местни приходи“ в община Ямбол за ново
произнасяне в 30 дневен срок съгласно чл. 129 ал. 3 от ДОПК, при спазване на
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, изложени в мотивите на цитираното съдебно решение.
Видно от адм. преписка към първоначалната жалба с вх. № 2801-14827 от 27.08.2019г. на Ю.Г.
против АПВ № 0001/19.07.2019г., издаден
от орган по приходите към дирекция „Местни приходи“ при Община Ямбол по искане
за прихващане и възстановяване с вх. № 2801-21438/12.12.2018г.,
е приложен договор за правна защита и съдействие серия Я № ********** от
05.08.2019г. с договорено възнаграждение в брой в размер на 150 лева за адвокат
Г. за изготвяне и депозиране на жалба против цитирания АПВ№ 0001/19.07.2019г.
пред адм. орган и процесуално представителство.
На
07.11.2019г. е издаден акт за прихващане или
възстановяване с № 0002, като в мотивите на същия е посочено, че се
издава във връзка с искане за прихващане и възстановяване с вх. №
2801-21438/12.12.2018г. и решение № 121 от 30.05.2019г. постановено по адм. дело № 91/2019г. на ЯАС, с което съдът е отменил
мълчаливия отказ на органа по приходите в дирекция“МП“ в Община Ямбол по искане
за прихващане или възстановяване с вх. № 2801-21438/12.12.2018г.
и решение № 2801-03686/28.02.2019г. на кмета на община Ямбол като
незаконосъобразен, като е върнал преписката за
произнасяне на адм. орган. Община Ямбол е
осъдена със съдебното решение № 121 от 30.05.2019г. по адм.
дело № 91/2019г. на ЯАС да заплати разноски в размер на 510 лева съгласно ДПЗС
№ 78993 от 05.03.2019г., за която сума в полза на Ю.Г. е издаден изпълнителен
лист на 21.06.2019г.
Претенцията на ищеца е да бъде осъден
ответника да заплати сумата от 150 лева по договор за правна защита и
съдействие серия Я № ********** от 05.08.2019г. като претърпяна имуществена
вреда във връзка с отменения от по горестоящия адм. орган АПВ № 0001/19.07.2019г.
По делото са
събрани писмени доказателства, приобщена към доказателствения
материал е и справка за движение на адм. д. № 91/2019
г. по описа на ЯАС.
С оглед на
установената фактическа обстановка, ЯАС, четвърти състав счита, че исковата
молба е процесуално допустима, но
разгледана по същество същата е неоснователна и недоказана поради следните
съображения:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК. Съобразно правилото на чл.
203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 205 от АПК ответник по иска е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт са причинени вредите. Текстът на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
категоричен, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, от действия и
бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност, като се дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице (чл. 4 от ЗОДОВ). Вредата
представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни
неимуществени блага, като когато е засегнат патримониумът
на едно лице, вредата е имуществена. Имуществената вреда представлява
отрицателна последица от увреждане, която засяга неблагоприятно имуществените
права и защитените от правото блага на увредения. Пряка и непосредствена е тази
вреда, която следва непосредствено от акт, действие или бездействие на
компетентния административен орган, а обезщетението обхваща претърпяната загуба
или пропусната полза. Във фактическия състав за отговорността на държавата за
дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, са включени
следните елементи: незаконосъобразен акт, издаден при или по повод изпълнение на
административна дейност от орган или длъжностно лице на държавата, който да е
отменен по съответния ред; настъпила вреда от този административен акт и
причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и
настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от трите елемента
на посочения фактически състав не би могла да се реализира отговорността на
държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Т.е., отговорността по ЗОДОВ е обективна, а
границите ѝ се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Доказателствената тежест за
установяване наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността се носи
от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди, като за да бъде
основателен искът за причинени вреди, следва доказването на фактите от
хипотезата на правната норма да е пълно, съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК.
В конкретния
случай се иска осъждането на ответната страна да изплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 150 лева, представляващи договорено
адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба против АПВ № 0001/19.07.2019г.
и процесуално представителство пред по горестоящия адм. орган.
С разпоредбата на чл. 143 от АПК са
определени правилата за дължимост на разноски,
направени в производството пред съда, като във всички предвидени хипотези,
тежестта за понасяне на сторени по делото разноски е обусловена от резултата
при оспорването на административния акт. Правният разум, залегнал в текстовете
на чл. 143, ал. 1 - ал. 4 от АПК, изисква да бъдат заплатени разноските на
страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт от страната, за която
оспорването е приключило неблагоприятно.
Такава правна възможност -произнасяне
по искането за разноските, които страната е направила в производството пред
административния орган, не е предвидена нито
в АПК, нито по конкретно в разпоредбата
на чл. 143 от АПК. Систематическото място на горната разпоредба е в Дял трети
от АПК - производства пред съд, Глава девета - общи правила, т.е. изричната
процесуална правна норма която регламентира отговорността за разноски е
приложима само за производство, което се развива пред съд. Процесуалният ред не
предвижда възможност съдът да се произнася по искане за присъждане на разноски,
направени от страната в производството пред административния орган, в това
число и за производства при които на административен орган са възложени функции
на по горестоящ такъв. ЯАС счита, че няма правно
основание да се приложи по аналогия и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г.
по т.д. № 2/2016г. на ВАС. Това Тълкувателно решение касае разноските за
адвокатско възнаграждение пред първата инстанция при обжалване на НП, в което
се приемат за имуществени вреди сторените в това съдебно производство разноски
за адвокатска защита. По конкретно според Тълкувателно
Решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 на ВАС „при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Разноските от едно производство по оспорване,
направени в резултат на успешно реализирано право на жалба по адм. ред, са последица от това производство, а не са пряка
и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. По тази
причина те нямат характер на претърпени вреди. Отговорността за тях не е
виновна, а обективна. Отговорността за разноски в производството по обжалване по
съдебен ред е уредена в процесуалния закон като последица от изхода на съдебния
спор и следва да се реализира в рамките на производството по оспорване по
съдебен ред на административния акт. Разрешаването на въпроса за разноските е
пряка последица от въпроса за разрешаване на самия правен спор, поради което и
двата въпроса се решават от съда, сезиран с конкретния правен спор.
В конкретния
казус, видно от ДПЗС № ********** от 05.08.2019г. е вписано като
услуга-изготвяне и депозиране на жалба против цитирания АПВ№ 0001/19.07.2019г.
пред адм. орган и процесуално представителство. От
една страна договорът за правна защита и съдействие има облигационноправен
характер, където страните са равнопоставени.
Адвокатската защита не е задължителна и е право на лицето да реши да се
възползва от конституционно признатото му право на защита, упълномощавайки
адвокат, като договаря възнаграждение в производството пред адм.
орган. Не на последно място в договора е посочено и процесуално
представителство. А видно от решение по адм. дело № 91/2019г. , община Ямбол е осъдена да заплати
сумата от 510 лева по ДПЗС № № 78993 от
05.03.2019г., за която сума в полза на Ю.Г. е издаден изпълнителен лист от
20.06.2019г.
Следователно
не са доказани претърпени вреди в размер на 150 лева за представителство по
ДПЗС серия Я № ********** от 05.08.2019г. с договорено възнаграждение в брой за
адвокат Г. за изготвяне и депозиране на жалба против цитирания АПВ№
0001/19.07.2019г. пред адм. орган и процесуално
представителство.
Ето защо в
случая липсва както причинна връзка между отменения административен акт и
твърдените вреди, така и безспорно установено защитимо материално право на
ищеца, което да е било накърнено от административния акт и от това за ищеца да
са настъпили имуществени вреди, подлежащи на обезщетяване.
Всичко
изложено до тук обуславя неоснователността на исковата претенция и доколкото
искът не е доказан по основание, съдът не дължи обсъждане на доказателствата,
ангажирани за установяването на неговия размер.
След като не
са налице материалноправните предпоставки на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ и не се доказа вредите, които ищцовата
страна твърди, че е претърпяла, да са в причинна връзка с отменения
административен акт, то претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли
изцяло. Предвид неоснователността на главния иск, се явява неоснователна и
претенцията за присъждане на лихва върху претендираната
сума.
Водим от
горното, ЯАС, четвърти административен състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск от Ю.Д.Г., чрез
адвокат Ж.Г. със
съдебен адрес ***, *против Община Ямбол, с цена на иска 150/сто и петдесет/
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразен и отменен адм. акт АПВ № 0001/19.07.2019г. на орган по приходите при
община Ямбол, а именно за изплатено адвокатско възнаграждение за обжалване по адм. ред на посочения акт, ведно със законната лихва,
считано от 07.10.2019г. до окончателното й изплащане.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете