МОТИВИ
към присъда № 17 / 07.11.2019 г. по НОХД № 155 / 2019 г. по описа на
Районен съд КОТЕЛ
Срещу подсъдимите А.М.О., Х.К.Т. и М.А.Т.
е повдигнато обвинение за това, че на неустановена дата през месец август 2018
г. в град Котел, в съучастие помежду си като извършители, извършили действия на
полово удовлетворение с лице от същия пол – К.Х., като употребили за това сила
и макар и непълнолетни, са могли да разбират свойството и значението на
извършеното и да ръководят постъпките си, с което всеки от тях е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.157, ал.1, предл.2, алт.1 вр. вр. чл.20, ал.2 чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В
открито съдебно заседание на 07.11.2019 г. съдът изслуша подсъдимите по реда на
чл.370, ал.2 от НПК, след което на основание чл.372, ал.4 вр.
чл.371, т.2 от НПК постанови направеното от подсъдимите самопризнание да се
ползва при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, след като
прецени, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства.
В
съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на
РП Котел поддържа обвинението така, както е повдигнато. Счита фактическата
обстановка за категорично и безспорно доказано, от която извежда и поддържаната
правна квалификация. Пледира на всеки от подсъдимите да бъде наложено наказание
в размер на средния – около една година, което да бъде редуцирано с една трета
по реда на чл.58а, ал.1 от НК, изтърпяването на което да бъде отложено за
изпитателен срок от две години.
Защитникът на подс.
А.О. - адв. Р.Х., както и служебните защитници на
подсъдимите Х.Т. и М.Т. – съответно адв. С.С. и адв. Е.Д.,***, молят съда да
признае подсъдимите за виновни по повдигнатото обвинение и да им бъде наложено
наказание пробация за срок от една година, с
приложение само на двете задължителни мерки.
И
тримата подсъдими поддържат исканията на защитниците си, като изразяват съжаление
за извършеното.
Съдът,
след като обсъди се съобрази с разпоредбите на гл. ХХVІІ от НПК, прецени
направеното от подсъдимите самопризнание в съвкупност със събраните на
досъдебното производство доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимият А.М.О. е роден на *** г.,
ученик в 12 клас в СУ „******“ в град К., неосъждан.
Подсъдимият Х.К.Т. е роден на ***г.,
ученик в 10 клас в СУ „********“ в град К., неосъждан.
Подсъдимият М.А.Т. е роден на ***г.,
ученик в 10 клас в СУ „*****“ в град К., неосъждан.
И тримата подсъдими живеят в град Котел
заедно с родителите. Приятели са помежду си,
както и с пострадалия К.И.Х.,
роден на ***г***.
През месец август 2018г., както
подсъдимите, така и пострадалият били в лятна ваканция. Обичайно децата и
младежите от кв. Изток на град К. ходели на една поляна в близката гора, където
се забавлявали. Вечерта на неустановена дата през същия месец тримата
подсъдими, пострадалият К.Х. и св. А. Д. отишли на поляната, където имало и
други техни познати, които обаче си тръгнали и там останали само тримата
подсъдими и двамата свидетели. Запалили огън, седнали покрай него и си
говорели. По делото са изказани предположения, че подсъдимите са пушили
марихуана. Подсъдимите започнали да се карат безпричинно със св. А. Д., станили раздразнителни и превъзбудени.
И тримата си разкопчали панталоните, извадили си пенисите и започнали да мастурбират в присъствието на свидетелите. Св. А. Д. им
казал, че това, което правят, е нередно. Подсъдимите се ядосали на думите му,
станали и започнали да го бият. Пострадалият К.Х. се намесил, за да защити св. А.
Д. Виждайки реакцията на пострадалия, подсъдимите оставили св. А. Д. и насочили
агресията си към пострадалия. Решили да се гаврят с него. Всеки от тях пъхал
пениса си в устата на пострадалия, докато другите двама подсъдими го държали
пострадалия, за да не избяга. С ръце държали устата му отворена, докато пъхали
пенисите си в нея. Еякулирали по няколко пъти върху
лицето и тялото на пострадалия. Пострадалият се опитвал да се съпротивлява и се
молел да го оставят, но подсъдимите продължали, викали и се смеели. Св. А. Д.,
уплашен да не пострада и той, избягал. Пострадалият продължил да ги моли да го
оставят, за да пуши цигара. Пуснали го и тогава пострадалият успял да избяга и
се прибрал вкъщи, но не споделил с никого от семейството си. След няколко дни
разказал за случилото се на приятелката си – св. Р. Б. След започване на
учебната година, братът на пострадалия –св. Х. Х., чул подигравки по адрес на
брат си - че бил правил „свирки“ и му викали К. Св. Х.Х.
разказал чутото на баща си – св. И.И., и чак тогава
пострадалият казал какво му се било случило. Било подадено оплакване до РУ на
МВР Котел, станало повод за образуване на наказателното производство.
Горните
факти съдът прие, след като обсъди всички събрани по делото гласни
доказателства, които кредитира изцяло – показанията на свидетелите К.Х., А. Д.
и Р. Б. Като свидетели са разпитани и родителите на подсъдимите и на
пострадалия, които показания съдът също възприема изцяло. Протоколите за разпит
на посочените свидетели са съставени по реда на НПК, без да са допуснати
някакви особено съществени нарушения откъм форма или съдържание, които да са ги
опорочили до степен на негодност, налагащ изключването им от доказателствената съвкупност. Тъй като протоколите са
съставени при условията и реда, предвидени в НПК, са доказателствено
средство за извършване на действията, за реда, по които са били извършени
действията и за събраните доказателства – чл.131 от НПК.
Към
доказателствения материал съдът приобщи експертното
заключение, изготвено от вещите лица д-р А. А. (психиатър) и М. Б. (клиничен
психолог), след като съдът прецени, че дава екзактен отговор на поставените
въпроси. Вещите лица поддържат, че пострадалият К.Х., въпреки че страда от лека
умствена изостаналост, към месец август 2018г. е разбирал свойството,
значението и противоправния характер на извършеното
спрямо него деяние, психически годен е да участва в наказателното производство
и е в състояние да дава достоверни обяснения за фактите по делото.
Посочените
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват по един безспорен
начин факти относно времето, начина на извършване на престъплението и мястото на неговото извършване.
При така приетото за установено
съдът стигна до правния извод, че подсъдимите А.М.О., Х.К.Т. и М.А.Т. са
осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението на чл.157, ал.1, предл.2,
алт.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК, затова че на неустановена дата през месец август 2018
г. в град Котел, макар и непълнолетни, но като могли да разбират свойството и
значението на извършеното и да ръководят постъпките си, в съучастие помежду си
като извършители, извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия
пол – К.Х., като употребили сила.
Безспорно
се установи както времето, така и мястото на извършване на престъплението.
Авторството на престъпното посегателство е категорично установено.
По
въпроса за правната квалификация : Конкретиката по
настоящото дело сочи именно на престъпление по чл.157 от НПК не само
защото деянието е извършено между лица
от мъжки пол, но и защото са извършени действия на полово удовлетворение,
намиращи израз в пъхане на пенисите на подсъдимите в устата на пострадалия,
достигане на състояние на ерекция и еякулиране по
лицето и тялото на жертвата.
В
тази връзка съдът намира за правилно тълкуването на материалния закон, дадено в
решение № 24/25.01.2011 г. по наказателно дело № 672/2010 г., ІІ н.о.,
докладчик съдията Т. С., според което „нито законът, нито теорията
отричат възможността пострадалият от деяние по чл.149 от НК да бъде лице
от същия пол като извършителя.
В този случай
блудството е възможно, когато поведението експликира действия с цел възбуждане или удовлетворяване на полово желание
без съвкупление. То е формално престъпление, в диспозицията на което не е конкретизирано
жертвата да е от различен пол.
Конкретизация за пол има в чл.157 от
НК и в чл.152 от НК. Ако целта на блудствените
действия обаче е да се осъществи
полово сношение или да се
достигне до полово удовлетворение с лице от същия
пол, иначе казано, да се
стигне до определен резултат, то тогава иде
реч за престъпен
хомосексуализъм по чл.157 от НК. Разликата между
двете разпоредби не е в качеството на субекта и обекта,
а във фактическия състав на престъплението,
в целените последици”.
Деянието
е съставомерно от обективна страна, тъй като за
извършване на блудствените действия е употребена сила
– последователно двама от подсъдимите хващали пострадалия, за да не мърда и му
отваряли устатата, докато третият подсъдим бутал пениса си в устата му.
Подсъдимите
са извършили престъплението, действайки в съучастие помежду си като
извършители. И тримата са пъхали пенисите си с устата на пострадалия, държали
са го, отваряли са му устата и по този начин обективно и виновно са допринесли
за осъществяване на престъплението, действайки с пряк умисъл за задружно
причиняване на престъпния резултат. Без значение е кой какви точно конкретни
действия е извършил, като от значение е дали тази дейност е част от
изпълнителното деяние. Когато съизвършителите имат
сходно поведение, резултатът е съвкупно причинен от всички, независимо от
конкретния им индивидуален принос.
Всички данни по делото
безпротиворечиво и еднозначно
сочат, че престъпното деяние е извършено с пряк умисъл от подсъдимите и по този начин
престъплението се явява съставомерно и от неговата субективна
страна. Подсъдимите са съзнавали обществената опасност на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са ги желаели, като едновременно с това са
съзнавали всички елементи от фактическия състав на престъплението, което извършват – че упражняват, и то
в съучастие, спрямо пострадалия престъпен хомосексуализъм. Изводите за формата на
вина са свързани
с оценка на поведението на подсъдимите, предхождащо, съпътстващо и последващо изпълнителното деяние.
Към
момента на извършване на престъплението подсъдимите са били непълнолетни, но е
извън съмнение, че всеки от тях е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
С оглед на гореизложеното, съдът
счете, че и тримата подсъдими следва да носят наказателна отговорност по
повдигнатото им обвинение.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази със задължението по
чл.373, ал.2 от НПК и приложи разпоредбата на чл.58а от НК, съгласно която
съдът определя наказанието, ръководейки се от общите разпоредби в НК – чл.60 и
чл.54 от НК и така определеното наказание се намалява с 1/3. Съдът отчете
задължението си по чл.58а, ал.4 от НК, но по делото не се установи да са налице
такива обстоятелства, които да го мотивират да определи наказанието при
условията на чл.55 от НК, в каквато насока са исканията и на тримата защитници.
В тази връзка съдът отчете, че чистото съдебно минало на подсъдимите не е
обстоятелство, което да е изключително по смисъла на чл.55, нито пък са налице
такива многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, при
наличието на които и най - лекото предвидено в закона наказание от три месеца
лишаване от свобода да се яви несъразмерно тежко на обществената опасност на
деянието и на извършителите.
Съдът
отчете степента на обществената опасност на деянието и на подсъдимите,
подбудите за извършване на деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. Като отегчаващо обстоятелство съдът съобрази възрастта на
жертвата – към момента на престъплението пострадалият е бил на 16 години и е
вън от съмнение, че извършеното спрямо половата му неприкосновеност
посегателство ще остави трайна и трудно заличима
следа в съзнанието и вероятно ще бележи и бъдещото му поведение и то е етап на
сексуално съзряване. Проявените от подсъдимите безпардонност
и арогантност, намерили израз в начина на извършване на престъплението, следва
да се съобразят от съда, като обосноват налагане на наказание над предвидения
минимум. И тримата подсъдими са извършили престъпление като непълнолетни,
поради което, според редуциращата норма на чл.63, ал.1, т.3 от НК, предвиденото
наказание е до три години лишаване от свобода. Тъй като не е предвиден
специален минимум, приложим е общоустановения такъв
от три месеца. Налице са и смекчаващи отговорността им обстоятелства – чистото
съдебно минало и добрите характеристични данни, каквито се извличат от
изготвените социални доклади. И тримата са ученици с добри прояви в училище,
със задоволителен успех и без данни за девиантно поведение. И трима подсъдимите
изразяват критичното си поведение към извършеното, срамуват се от постъпката и
съжаляват. По време на цялото наказателно производство са имали изрядно
процесуално поведение.
Не
е без значение и липсата на адекватно сексуално възпитание. Родителите и на
тримата подсъдими заявиха по време на изслушването в съдебно заседание, че се
срамуват да говорят вкъщи на тези теми и не са подготвили синове си за
физиологичните и психичните промени, които настъпват в тази възраст, предполагаща
избор на сексуален партньор и поддържане на сексуални отношения.
Анализирайки
изложеното, съдът прецени, че наказанието следва да бъде определено малко над
предвидения минимум, а именно четири месеца лишаване от свобода, който размер
прецени, че е най - адекватен с оглед възрастта им и отговаря както на
обществената опасност на извършеното, така и на подсъдимите. Посоченият размер
е достатъчно отмерен и съдът преценява, че е в състояние да преследва и
постигне целта, заложена в чл.60 от НК - да се превъзпитат непълнолетните и да
бъдат подготвени за общественополезен труд. Определеното наказание съдът намали
с 1/3 и им наложи остатъка от три месеца лишаване от свобода.
Изпълнението
на наложените и на тримата подсъдимия наказания съдът отложи за минималния
предвиден в чл.69, ал.1 вр. чл.66, ал.1 от НК
изпитателен срок от една година, след като съобрази, че са налице всички
предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК. Към момента на извършване на
престъплението подсъдимите не са били осъждани на лишаване от свобода,
наложеното наказание не е по – голямо от три години и съдът прецени, че за
постигане на целите на наказанието и най – вече за поправянето на осъдените не
е наложително те да изтърпят наложените им наказания ефективно. Дори и с
минимална продължителност, изпитателният срок ще реализира в пълнота
предупредителния потенциал на условното осъждане осъждане
и ще препятства подсъдимите да извършват противообществени прояви под страх, че
наложените с тази присъда наказания ще бъдат приведени в изпълнение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди всеки от непълнолетните подсъдими, със съгласието на родителите си,
да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт сумата 190.00 лева, представялващи направени по следствено дело № 65/2018г. на
ОСО при ОП Сливен разноски.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :