Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 04.08.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, първи състав,
в публичното съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и първа година,
в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при
секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов
нак.адм.хар.дело № 178/2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от В.М.Т. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 20-0353-000474 от 10.09.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП - глоба в размер на 1000 лева и дванадесет месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство.
Пълномощникът на жалбоподателя излага съображения,
че наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно, като навежда доводи и за
съществени процесуални нарушения в производството, поради което иска неговата отмяна от съда. Твърди, че Т. не е управлявал автомобила,
а е отишъл до него, за да си вземе свои вещи. Освен това счита, че
концентрацията на алкохол в кръвта не е установена по недлежния ред.
Наказващият орган не
изразява становище по основателността и допустимостта на жалбата. Не се явява и
не се представлява в откритото съдебно заседание.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното НП и е разпитан
един свидетел.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно
и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа
страна :
На 02.08.2020 г. (неделя), около 05,30 часа, разпитаният от съда свидетел - очевидец : Т.И.,
заедно с колегата му А.Н.,***, изпълнявали служебните си задължения по контрол
на автомобилния транспорт в гр. Своге, на улица „Александър Вутимски”. Те
спрели за проверка лек автомобил „Опел Вектра”, управляван от жалбоподателя и
негова собственост. При извършване на проверка с техническо средство за
употреба на алкохол в кръвта – тип „Дрегер” 7510, фабр. № АRВА 0099, се установило, че жалбоподателят е употребил алкохол в количество 1,27
‰ (на хиляда) в издишания
въздух. На място бил съставен акт за установяване
на административно нарушение (АУАН), който съдържа
всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл.
40 и чл. 41 от същия закон. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя
и свидетеля. В.Т. се е запознал със съдържанието на акта и е
бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и
обяснения, което е удостоверено с подписа му. При съставянето на акта е възразил,
че не е карал и колата е била спряна. Бил му е издаден и връчен талон за медицинско
изследване с направление Филиала за спешна медицинска (ФСМП) в гр. Своге, чието предписание
той е изпълнил и е дал кръв. От извършеното изследване документирано с протокол
за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол с № 510/03.08.2020
г. е доказано, че етиловият алкохол в кръвта на водача възлиза на 1,18 ‰. Изследването е
направено в специализирана химическа лаборатория към МБАЛ „Св. Анна” – гр.
София. Издаденото на 10.09.2020 г. наказателно постановление съдържа всички необходими
елементи по чл. 57 ЗАНН, като е редовно връчено на 16.09.2020
г., а жалбата е постъпила в Районен съд Своге на 21.09.2021 г.
Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното
постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации,
отразени в АУАН и НП, не се опровергават от събраните и относими доказателства.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля полицейски служител. Неговите показания са безпротиворечиви, логически
издържани и кореспондират с другите доказателства и установени факти по делото. Редовно съставените актове по Закона за движението по пътищата имат
доказателствена сила до доказване на противното – чл. 189, ал. 2 ЗДвП. По делото не беше установено друго, тъй като съдът не кредитира
показанията на свидетеля Б.Т. Съображенията на
съда, за да не приема за достоверни показанията на последния, са следните :
1) Свидетелят е баща на жената, с която жалбоподателят
живее и от която има дете, като всички заедно обитават неговата къща. Това
обстоятелство го прави заинтересован от изхода на производството, за разлика от
другия свидетел – полицейски служител ;
2) Съдът установява следните противоречия – свидетелят твърди, че предната
вечер са се почерпили с една малка ракия, на вечеря, като са вечеряли между
19,30 ч. и 20,00 ч. От протокола за медицинско изследване се установя, че пред
лекаря д-р С. жалбоподателят е декларирал, че
е изпил три чаши водка около 22,00 часа. Свидетелят твърди, че Т. се е върнал до
колата за да вземе шапка на детето, а в жалбата е написано, че е отишъл да
вземе свои вещи ;
3) Колата е собственост на жалбоподателя и нелогично е твърдението на
свидетеля, че той я е управлявал, при условие че собственикът е бил там, а и
двамата са пили по една малка ракия на вечеря, както твърди Т. ;
4) Присъствието на свидетеля Б.Т. на местопроизшествието не може да
се установи по категоричен начин, тъй като липсват всякакви други доказателства,
освен неговите показания, които биха могли да потвърдят това обстоятелство.
С оглед изложеното съдът приема неговите показания за защитна версия,
създадена с оглед на настоящото производство. По досъдебното (бързо) производство жалбоподателят не се
е позовал на твърдените от свидетеля обстоятелства, както и на тяхното
съществуване, което също изглежда житейски неоправдано.
При така приетата фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи :
Подадената жалба е
редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
По делото безспорно
се установи, че на 02.08.2020 г. водачът В.Т. е управлявал моторно превозно средство (лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”, с рег. № …) с концентрация
на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване над 0,8 на
хиляда до 1,2 на хиляда. „В понятието „управление” се включват всички действия или
бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или
машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо
дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези
действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици”
– Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС.
Следователно административният
орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН, доказал
е извършването на административното нарушение от страна на жалбоподателя по ЗДвП,
осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 ЗАНН. Правилно е ангажирана
отговорността на Т.. Наложеното административно наказание е предвиденото за
това нарушение, съобразно със закона, като е взето предвид, че то се
характеризира с висока степен на опасност за установения ред на държавно управление и засяга съществено
важните обществени отношения предмет на регулиране от ЗДвП. Не би могло да се приеме, че извършеното от жалбоподателя, макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради
своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност.
В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна
волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е наказан по
административен ред. Нарушението е описано
достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение
относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са
изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е
гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба
и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са
издадени от компетентни органи (видно от приложената
към делото заповед на министъра на вътрешните работи), спазени са формата и реда при издаването им, респ. съставянето им, като
същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Съдържащото се в
тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и
позволява индивидуализацията на деянието като административно нарушение
по ЗДвП. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП,
относно описанието на административното нарушение и фактите по неговото
извършване, по идентичен начин, възпроизведени в съдържанието на двата акта.
Процесното НП, съответствайки в пълна степен с изискванията на чл. 57 ЗАНН, съдържа : име и
длъжност на лицето, което го е издало ; дата на издаването и номер на
постановлението ; номер и дата на акта, въз основа на който се издава, името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя ; индивидуализация на нарушителя
; достатъчно подробно описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, както и всички обстоятелствата, при които е извършено. Ето защо се налага извод за липса на допуснати
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Няма
и нарушение на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Твърденията за такива в жалбата са лишени от всякаква
конкретика. Алкохолът в кръвта на водача е 1,18 промила, а колко е в издишания
въздух е без правно значение.
В заключение, в производството пред
административния орган не са допуснати нарушения опорочаващи издаденото
наказателно постановление. Наказващият орган осъществявайки правомощията си в рамките на своята
компетеност е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до
правата, задълженията и отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за
установени факти закона е приложен правилно. От гореизложеното съдът счита, че В.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението за което е санкциониран административно. От субективна страна
деянието е извършени виновно.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
Потвърждава Наказателно
постановление № 20-0353-000474 от 10.09.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на В.М.Т. ***,
ЕГН **********, са наложени административни наказания - глоба в размер на 1000 лева и дванадесет месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :