№ 365
гр. Бургас, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Димитрова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
в присъствието на прокурора Христина Д. Дамянова
като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Гражданско дело №
20232100102065 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на И.
К. Х., ЕГН ********** от ******, подадена чрез адв.Добрина Илиева против
Д. Х. Х., ЕГН ********** за поставяне на последния под запрещение. В
подкрепа на исканията и твърденията си представя доказателства.
Ответникът Д.Х.Д. се явява лично в съдебно заседание, воден от
ищцата. Не представя писмен отговор по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас, участвал в
производството, изразява становище за уважаване на исковата молба и
поставяне на ответника под пълно запрещенеие.
Искът е с правно основание чл.5 ЗЛС вр.чл.336 и сл. ГПК.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на
страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и
правна страна :
За да разгледа производството, съдът прие, че ищцата е от кръга лица,
съгл.предложение последно на чл.336, ал.1 ГПК, които имат право да
поискат поставяне на ответника под запрещение по съображенията, подробно
изложени в Определение №386/08.02.2024г., постановено по делото, въз
основа на обстоятелствата в исковата молба, чиято вярност се установи.
В исковата молба се твърди, че ответникът е син от първи брак на
покойния съпруг на ищцата- Х.Г.Х., починал на *****г. Тя и съпругът й са
полагали грижи за него от м.септември 2003г. През 2014г. на ответника е бил
нанесен побой, вследствие на който, според нея, той се е разболял и е бил
1
диагностициран с диагноза «параноидна шизофрения». През 2021г. той
продължава да е с тази диагноза, констатирано и с последното решение на
ТЕЛК от 22.08.2022г. След смъртта на съпруга на ищцата, ответникът
продължава да живее при нея и тя продължава да се грижи за него, макар да е
пълнолетен, поради заболяването му. То не му позволява да се грижи за себе
си и своите работи, а и той няма къде да отиде. Биологичната му майка
напълно се е дезинтересирала от него от 2003г., когато ответникът е заживял
с нея и съпруга й. Ищцата не поддържа връзка с нея, не знае къде живее.
Ответникът няма други близки. Единствено ищцата полага ежедневни
физически и финансови грижи за него, вкл. се грижи да приема редовно
изписаните му медикаменти. Когато пропусне, ответникът става агресивен, а
понякога е в това състояние и въпреки лекарствата. Докато баща му е бил
жив, е успявал с представителството му в болници и навсякъде, където е било
необходимо. В исковата молба ищцата посочва притесненията си от
невъзможността на ответника, поради наличието на душевната болест,
засягаща психиката, интелекта и волята му, да осъзнава действията и
волеизявленията си, и да се грижи сам за себе си. Той не може да работи и
единствения му доход е пенсия от 450 лв. Към момента на завеждане на
исковата молба ответникът е бил агресивен, поради което и настанен за
принудително лечение. За това свидетелстват писмата от Центъра за
пкихично здраве» Проф.д-р Ив.Темков» ЕООД- Бургас, получени по делото
по повод мястото на провеждане на първото по делото открито съдебно
заседание. От тях става ясно, че ответникът Д. Х. Д.в многократно е лекуван
в ЦПЗ- Бургас, като от 29.12.2023г. до 26.02.2024г. е бил хоспитализиран в
условията на Отделение за лечение на спешни психиатрични състояния с
диагноза «Параноидна шизофрения», а след изписването му на 26.02.2024г. е
насочен към Дневен стационар с оглед необходимостта от проследяване и
ресоциализация, където посещава личен лекар за проследяване на
състоянието му и приема на терапия.
По делото е представено посоченото по-горе Експертно решение
№*****г. от ТЕЛК, в което е посочено, че ответникът страда от параноидна
шизофрения и се води на диспансерен отчет към ЦПЗ- Бургас от 2016г.
Представена е и последната Епикриза за престоя на ответника в Отделението
за лечение на спешни психиатрични състояния, в което е е бил настанен в
периода 29.12.2023г.- 26.02.2024г.
Съдът, на основание чл. 337, ал.1 ГПК, придоби непосредствени
впечатления от ответника чрез изслушването му. Той не знаеше защо е в
съдебната зала, но имаше предположения ,че е във връзка с документи след
смъртта на баща му. Осъзнава ясно, че е болен. Сподели със съда, че ищцата
се грижи за него във всяко едно отношение и то много добре. Ориентиран е за
време и за собствената си личност. Разказа на съда за „гласа“, който го е
провокирал да скочи от сграда, защото бил зъл. И сега чувал гласа, но не му
вярвал. Осъзнава, че е болен, поради което не иска да контактува с приятели,
за да не го помнят “с болното“ му име.
2
По делото е допусната и приета неоспорена от страните съдебно-
психиатрична експертиза, вещото лице по която е дало експертно
заключение, че болестта, от която страда ответникът- „Параноидна
шизофрения. Пристъпно-прогредиентно към непрекъснато
протичане.Емоционално-волева промяна на личността“ представлява душевна
болест, която поради своя хроничен ход е довела до изразени дефицити във
всички сфери на психичен живот и той е в състояние, при което не може
пълноценно да се грижи за своите работи като защитава интересите си.
Вещото лице е била личен лекар на ответника няколкократно и има преки
лични впечатления, свързани с необходимостта от помощ дори за ежедневни
хигиенни навици. Обяснява, че това било присъщо за пациенти в хроничен
стадий на заболяването. Вещото лице е дало пълна картина на развитието на
заболяването на ответника, който от 2014г. до днес е бил по няколко пъти
всяка година хоспитализиран в ЦПЗ- Бургас, при това постъпването за
лечение е зачестило- през месец-два. Тенденцията, според нея, е за влошаване
на състоянието му, като с напредването на болестта се доказват в последните
години органични изменения в мозъка от типа на деменцията, като в
конкретния случая, тя е наблюдавала и до някаква степен оглупяване при
ответника. Д-р Вълчкова е категорична, че състоянието на ответника може да
се квалифицира като трайно тежко и без помощ той не може да поддържа
нормален живот, в смисъл- да е полезен за себе си. В случая, стремежът е да
се задържи състоянието му при категорична прогноза за влошаване.
По делото са ангажирани и гласни доказателства, като от показанията
на свиделите се установява верността на изложеното в исковата молба.
Свидетелката М.Д., която познава ответника от бебе, обяснява, че
когато е неадекватен, той не може да се грижи за себе си. Когато не си пие
лекарствата, изпада в кризи и става агресивен. Свидетелката разказва още, че
ищцата се грижи за него като майка от 21г., което продължава и след смъртта
на съпруга й. Винаги бил изпран, нахранен, обгрижвани са интересите му. От
притеснение да не се загуби, ако излезе, когато нея я няма, се е случвало
ищцата да го заключва вкъщи.
Показанията на другата разпитана свидетелка С.Д. напълно
кореспондират с тези на св. Д., както относно грижите, полагани от ищцата за
ответника цял живот, така и относно неговото състояние. Според
свидетелката, той не може да се справя сам в живота изобщо.
Както стана ясно и при изслушването на ответника, той изцяло разчита
на ищцата и е „доволен“, както сам заяви, от нейните грижи.
Събраните по делото доказателства категорично водят до извод, че
ответникът не е в състояние да води самостоятелен живот, не може да прави
преценка на обстоятелствата и събитията, да разбира и оценява случващото се
около него, не може да взема самостоятелни решения. Поради липсата на
възможност той да се грижи пълноценно за себе си и за своите работи, да
3
разбира своите интереси и правата си, и да може да ги защитава, ищцата е
предявила настоящия иск. Състоянието на ответника не позволява
самостоятелно да формира воля и да осъществява правно валидни действия.
За него полага ежедневни грижи ищцата.
Безспорно се установи по делото, както от представените писмени
доказателства, така и от ангажираните свидетелски такива, и от съдебно-
психиатричната експертиза, че предвид състоянието си, ответникът не може
да се справя сам с ежедневните си нужди и елементарни грижи за себе си
дори, ако някой не го напътства, не може да преценява ситуации, факти и
събития, не би могъл да ръководи постъпките си, грижейки се за своите
работи и защита на интересите си. За него се полагат много добри грижи в
семейна среда от страна на ищцата, без които той не би могъл да съществува.
Съобразно разпоредбата на чл.5 от Закона за лицата и семейството,
пълнолетни лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се
грижат сами за своите дела, се поставят под пълно запрещение, а тези чието
състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се
поставят под ограничено запрещение. Цитираната правна норма съдържа
двоен критерий, необходим за поставянето под запрещение на едно лице -
душевна болест /или слабоумие/, от една страна, и поведение на болния,
които водят до извода за юридическия критерий - невъзможност лицето "да
се грижи за своите работи". В случая критерият е налице. Предвид събраните
доказателства, за съда се налага извода, че ответникът не може сам да
ръководи действията си и адекватно да се грижи за интересите си. Той не
притежава ресурс за справяне с житейски нужди и с такъв, за да действа
логично, разумно, да има правилна преценка на фактите и събитията, както и
да ръководи постъпките си, грижейки се за своите работи и защита на
интересите си.
Ето защо и по така изложените съображения, Бургаският окръжен съд
счита, че исковата претенция е основателна и като такава следва да бъде
уважена, като ответникът Д. Х. Х., ЕГН ********** бъде поставен под пълно
запрещение.
Мотивиран от горното и на основание чл.5 от ЗЛС във връзка с чл.336 и
сл. от ГПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОСТАВЯ Д. Х. Х., ЕГН ********** от ***** под пълно запрещение
като страдащ от „Параноидна шизофрения. Пристъпно-прогредиентно към
непрекъснато протичане. Емоционално-волева промяна на личността“.
Настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Бургаския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизането на решението в сила, препис от същото да се изпрати на
Община Айтос.
4
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5