РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд ХХІХ
състав
На
петнадесети април Година
две хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар
Калинка Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД №741 по описа на съда за 2021г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.П.П.
срещу Електронен фиш за налагане на глоба № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на И.П.П. е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300
лева на основание разпоредбите на чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП за
нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят намира издадения електронен
фиш за незаконосъобразен, като излага доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Отправя искане за
отмяна на обжалвания електронен фиш.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от процесуален представител, който излага съображения за допуснато
нарушение на материалния закон и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна
Агенция „Пътна инфраструктура“ се представлява от юрисконсулт, който навежда
доводи за законосъобразност на издадения електронен фиш и моли за неговото
потвърждаване.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и
доводите, изложени от страните, намира за установено следното:
От фактическа
страна:
На 03.04.2020 г. е била закупена годишна електронна
винетка от «Теленор България» ЕАД с период на валидност 04.04.2020г.-03.04.2021г. за лек автомобил до 3,5 тона с регистрационен
номер В 0634 НР. Във винетката било посочено, че националността на автомобила е
VU – Вануату.
На 05.05.2020 г. в 12,13 часа лек автомобил
"Ауди" с рег. № В 0634 НР, с обща техническа допустима максимална
маса 2675 кг., брой оси: 2, категория ППС: Евро 5 преминал покрай устройство –
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП,
намиращо се в Община Долни Чифлик, на път I-9, км 150 + 249. Устройството отчело, че
автомобилът се движи без заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
Срещу собственика на ППС - въззивникът И.П.П. бил
издаден ЕФ № **********, в обстоятелствената част на който било описано
извършеното нарушение. Посочена била правната квалификация на извършеното
нарушение по смисъла на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като
бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането
му – чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а ал. 1 от ЗДвП. Електронният фиш бил надлежно
скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство, справка за
винетна такса и справка за собственост на автомобила.
В срок не е постъпило компенсаторно плащане на такса
по чл. 10, ал. 2 от ЗП.
По
доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установява и се потвърждава от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: справка за наличие на винетка, справка
за собственост на МПС, разпечатка от „Теленор България“ ЕАД, фискален бон от
„Теленор България“ ЕАД, справка от електронната система на Агенция „Пътна
инфраструктура“ относно МПС с рег. № В 0634 НР, приложение № 2 към Решение №
959 на МС от 2018 г., заповед на председателя на управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“ с приложен образец на електронен фиш, както и веществени
доказателства – 2 бр. снимки.
Събраните по делото писмени и веществени доказателства
съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в
предвидения в чл. 189, ал. 8 ЗДвП 14-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради
следните съображения:
Съдът намира, че при издаване на
ел.фиш е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Разпоредбата
на чл.189 „ж“ ал.1 от ЗДП дава възможност при нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 да се издаде електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10 ал. 2 от
Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за
доброволното й заплащане. Изрично е предвидено, че образецът на електронния фиш
се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура". В настоящият казус от приложените по делото доказателства
се установява, че образецът на ел. фиш е бил утвърден със Заповед № РД-11-4/
23.01.2020г., издадена еднолично от Председателя на Управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“. Посочените в нея разпоредби на чл.21 „г“ т.1 и
т.6 от Закона са пътищата дават
възможност на председателят на управителния съвет на агенцията да организира
дейността й, както и да организира и привежда в изпълнение решенията на
управителния съвет, като тези правомощия са идентични с визираните в чл.11 ал.2 т.1 и т.7 от Правилника за
структурата, дейността и организацията на работата в агенцията. В посочената
вече заповед обаче не фигурира решение на управителния съвет, свързано с
утвърждаване на образец на ел.фиш, за да се приеме, че са спазени изискванията
на чл.189 „ж“ ал.1 от ЗДвП, които изрично сочат, че образецът се утвърждава не от председателя на управителния
съвет, а от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Поради
това съдът намира, че при издаване на атакувания фиш са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не е спазена
предвидената в закона форма за издаването му.
Наред с това е налице и материална незаконосъобразност
на издадения електронен фиш. От събраните по делото доказателства се
установява, че за моторното превозно средство е била заплатена едногодишна
винетна такса, валидна към датата на заснемане на моторното превозно
средство. В електронната винетка
погрешно е била посочена като страна на националност на МПС- VU – Вануату, а не
– Република България. От деянието не са произтекли каквито и да било вредни последици за
състоянието на пътя, както и за здравето и живота на останалите граждани.
Предвид това, че е налице неточно вписване на данните при заплащане на
винетната такса от страна на лицето продало ел. винетка, както и това, че за
жалбоподателя това е първо установено нарушение, съдът намира, че извършеното нарушение се отличава като такова
с изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
случаи от този вид и в този смисъл е налице хипотезата на "маловажен
случай" на административното нарушение.
Настоящият
случай по всички свои обективни характеристики може да бъде съотнесен към
хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Преценката за "маловажност" следва да
се прави на база фактическите данни по всеки конкретен случай – вида на
нарушението, начина на извършването му, подбудите, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, степента на обществена опасност, морална
укоримост на извършеното и т. н., като се отчита същността и целите на административно-наказателната
отговорност. В случая тежестта на нарушението не е висока, предвид
незначителната обществена опасност и характера на засягане на обществените
отношения. По делото безспорно е доказано, че П. е заплатил винетна такса за
превозното средство, макар и с неправилно въведена държава на регистрация, като в последствие е заплатил още веднъж
същата такса при правилно въвеждане на държавата.От деянието му не са
произтекли каквито и да било вредни последици за състоянието на пътя, както и
за здравето и живота на останалите граждани. Поради това и извършеното
нарушение е с изключително ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл е налице
хипотезата на "маловажен случай" на административното нарушение. Не
на последно място при произнасянето си съдът съобрази настъпилата законодателна
промяна в разпоредбата на чл. 10 „а“ от ЗП.С ДВ бр.23 от 2021г., е била приета
нова ал. 3 „б“, в сила от 19.03.2021г., в която е предвидено, че когато при издаване на електронна винетка е
допусната техническа грешка при деклариране
държавата, в която е регистрирано превозното средство, може да бъде извършена корекция от съответните
длъжностни лица, ако след заявление за промяна на грешно декларирани данни от
собственика или ползвателя, безспорно се установи, че в Република България не
съществува регистрирано пътно превозно средство с идентичен на първоначално
декларираните във винетката регистрационен номер, държава на регистрация или
категория. Промяната в данните на електронната винетка има действие от момента
на извършване на корекцията и има срок на валидност до изтичането на срока на
валидност на първоначално издадената винетка.Т.е. към настоящият момент
съществува законово регламентирана процедура за поправка на техническа грешка,
каквато безспорно е била допусната и в настоящият казус, която потвърждава
извода за изключително ниската степен на обществена опасност на нарушението.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният
електронен фиш следва да бъде отменен като издаден при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
По разноските:
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63,
ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е
направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските
по делото. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв. за процесуално представителство. В случая възнаграждението е на
минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения.
Представен е списък с разноски и доказателства за изплатено възнаграждение в
размер на 300лв. Ето защо съдът намира, че следва да осъди Агенция „Пътна
инфраструктура“, тъй като именно това е страната участвала в производството да
заплати на жалбоподателя сторените от
него разноски в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН,
СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен
фиш за налагане на глоба № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на И.П.П. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева на
основание разпоредбите на чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП за нарушение
на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура“, да заплати на И.П.П. сторените
от него разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
СЪДИЯ
В РАЙОНЕН СЪД: