РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 959/23.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на двадесет и осми ноември през
две хиляди и деветдесетата година в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело
№ 828 по описа на съда за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял
ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с
чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията, във
връзка с чл. 225, ал. 1 от ЗУТ.
2. Сложено е в ход по Жалба на
Община Велинград, гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“, № 35, чрез кмета д-р
К.Т.К., срещу Заповед № ДК-02-ПЗ-1 от 02.07.2019 г. на Началника на Регионална
дирекция национален строителен контрол, гр. Пазарджик, с която на основание чл.
225, ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията е наредено да се
премахне незаконен строеж : „Част от водопровод за минерална вода с дължина
L=50м.л. – изпълнен в нарушение на ПУП, разположен в „Съоръжение за отводняване
1“ в ПИ № 8793, участващ в УПИ ХІХ-8793 /дере „Власа“/, общински, кв. 229 по
план на гр. Велинград, с извършител на строежа Община Велинград, с ЕИК 351580.
Поддържа се, че оспорената заповед
противоречи на материалния закон и е издадена в нарушение на административно
процедурните правила.
Сочи се, че със Заповед № 633 от
18.03.2016г. е одобрен проект за частично изменение на подробен устройствен
план – схема за трасе на подземен водопровод за минерална вода от т. А – сондаж
„Власа“ до т. Б – при УПИ VІ-за детско заведение“ от кв. 353 по плана на гр.
Велинград. Издадена е Скица с виза за проектиране № 1164 от 07.11.2016г. и
Разрешение за строеж № 247 от 15.12.2016г. от Главния архитект на общината.
Посочено е Удостоверение № 174 от 27.03.2017г. на Заместник кмета на Община
Велинград за това, че строежа който е санкциониран за осъществяване със
строителното разрешение е идентичен с този предмет на одобрения инвестиционен проект.
Изброени са договори за възлагане на обществена поръчка; заповедна книга на
строежа; съставените актове в хода на строежа, технически паспорт № 8 от
16.01.2019г.
Посочено е, че процесното
„Съоръжение за отводняване № 1“, представлява стоманена тръба с ø1000, която след
това преминава в ø1600, като по протежение на дере „Власа“ се намира и
съоръжение № 2, представляващо канал с височина 1,50м. и ширина 2,00м. Според
жалбоподателя, премахването на съоръжение № 1 , няма да гарантира проводимостта
на дерето, без да се наруши целостта на съоръжение № 2. Твърди се, че е
издадено конструктивно заключение от инженер конструктор за това, че
премахването на част от съоръжението , което се явява подпорна стена на ул.
„Вела Благоева“, ще доведе до цялостно нарушаване на уличното платно, както и
на устоите на моста на ул. „Йорданка Чанкова“. Премахването на съоръжение № 1,
ще доведе до оголването, деформацията, увисването на ново положената тръба за
минерален водопровод.
Все тази насока се твърди, че
премахването на съществуващата незаконна отводнителна тръба ø1000 - ø1600,
ще доведе до необходимостта от направата на подпорни стени по протежение на
дерето или да се постави по-голяма диаметър тръба, с цел отстраняване на
последиците от незаконното строителство на отводнителната тръба, като това е
свързано със сериозни финансови инвестиции и намиране на техническа решение.
В писмената защита по същество на
спора се възразява,че процесната заповед не съдържа индивидуализация на
строежа, като точно описание в какво се изразява отклонението от одобрения ПУП.
Възразява се също така, че констативния акт въз основа на който е издадена
заповедта, не съдържа графична част с обозначение на строежа.
Иска се заповедта да бъде отменена,
като се присъдят сторените разноски по производството.
3. Началника на Регионална дирекция
национален строителен контрол, гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител
юрк. М. е на становище, че жалбата е неоснователна. В представената писмена
защита по същество се възразява относно констатациите на назначеното по делото
вещо лице. Сочи се, че според проекта, новите захранващи тръби от т. А,сондаж №
4 „Власа“ трябва да преминат по съществуващото трасе до ул. „Христо
Смирненски“, като не е предвидено отклонение от съществуващото трасе на стария
водопровод. В този смисъл се твърди, че частта, която съставлява отклонение от
правата на съществуващото трасе е отклонение от проекта и осуетява изпълнение
на Заповед № ДК-02-ЮЦР-07 от 03.07.2015г. на Началника на РДНСК ЮЦР.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена,
като се присъди съответно юрисконсултско възнаграждение.
II. За
допустимостта :
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което е ДОПУСТИМА.
III. За фактите :
5. Според Констативен протокол № 251
от 11.03.2019г., работна група в състав инж. Р.Р., Началник РО „НСК“,
Пазарджик, инж. Петкова и инж. Христев, двамата главни инспектори в РО „НСК“,
Пазарджик и инж. М. Чукалов, главен специалист „ИБКТ“, при Община Велинград,
във връзка с принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР07 от 03.07.2015г.
на Началник РЗНСК, ЮЦР, за премахване на „Съоръжение за отводняване 1“,
намиращо се в УПИ ХІХ-8793, кв. 229 по плана на града, са установили, че в
границите на дерето е положен водопровод за гореща минерална вода ø160мм. с топлоизолация,
съобразно Разрешение за строеж № 247 от 15.12.2016г.
6. От същите служители на РО „НСК“,
Пазарджик е била предприета втора проверка, за резултатите от която е съставен
Констативен протокол № 261 от 19.03.2019г. Установено е, че според одобрения
със Заповед №633 от 18.03.2016г. подробен устройствен план е предвидено трасе
на водопровод за минерална вода, което започва от Сондаж № 4 „Власа“ в УПИ І,
преминава през УПИ ІІІ, пералня, пресича УПИ ХІХ, хотел, ресторант, плувен
басейн, кв. 229(около 1,50м.) и минава по съществуващия канал(дере) и
продължава през УПИ VІ-1521, общински.
При извършване на замерване на място
е констатирано, че водопровода се отклонява
от трасето (ПУП), навлиза в ПИ 8793 – дере „Власа“, продължава около
50л.м. в/върху „Съоръжение за отводняване 1“.
7. При това положение е предприета
следваща проверка от работна група в състав инж. Надежда Пейкова, на длъжност
главен инспектор в РО „НСК“, Пазарджик и инж. И.А., на длъжност старши
инспектор в РО „НСК“, Пазарджик.
За резултатите от същата е съставен
Констативен акт № 279 от 21.03.2918г., съобразно който на место е установен
строеж – „Част от водопровод за минерална вода с дължина L=50м.л. – изпълнен в
в/у „Съоръжение за отводняване 1“, Велинград, УПИ ХІХ—хотел, ресторант,
плув.б.н…завед.“, кв. 229, урегулиран поземлен имот №8793, дере „Власа“.
Посочено е, че имота е собственост на Община Велинград, съобразно АПОС № 143 от
17.03.2015г., съответно строежа е изпълнен и е собственост на общината.
Според констатациите в акта,
действащия устройствен план на населеното место е одобрен със Заповед № 633 от
18.03.2016г., като същият предвижда – подробен устройствен план - схема за обект „Нов подземен водопровод ма
минерална вода от т.А-сондаж „Власа“ до т.Б- УПИ VІ, детско заведение, кв. 533
по плана на гр. Велинград.
Според констатациите, установения
строеж не отговаря на одобрения подробен устройствен план, като част от
водопровода се отклонява от прасето по плана в п.и. 8793 – дере „Власа“ и
продължава около 50м.л. в и върху „Съоръжение за отводняване 1“, което е
незаконен строеж по Заповед № ДК-02-ЮЦР07 от 03.07.2015г. на Началник РЗНСК,
ЮЦР.
Прието е, че в случая е нарушена разпоредбата
на чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
Срещу констативния акт е подадено
Възражение вх. № Вг-1023-80-702 от 17.04.2019г., което е счетено за
неоснователно.
В този хронологичен порядък е
издадена процесната Заповед № ДК-02-ПЗ-1 от 02.07.2019 г. на Началника на
РДНСК, гр. Пазарджик, с която е наредено да се премахне незаконен строеж :
„Част от водопровод за минерална вода с дължина L=50м.л. – изпълнен в нарушение
на ПУП, разположен в „Съоръжение за отводняване 1“ в ПИ № 8793, участващ в УПИ
ХІХ-8793 /дере „Власа“/, общински, кв. 229 по план на гр. Велинград, с
извършител на строежа Община Велинград, с ЕИК 351580.
8. С Разрешение за строеж № 247 от
15.12.2016г. и Заповед № 485 от 03.04.2017г. на Главния архитект на Община
Велинград е одобрено осъществяването на „Нов подземен водопровод за минерална вода - ø160мм.
с L=504м.; ø125мм. L=136м.; ø110мм. L=394м.; ø90мм.
L=390м.; ø63мм. L=154м.л., с обща
L=1578м.л.“
Представен по делото е Констативен
акт за установяване годността за приемане на строежа от 08.11.2018г. (съставен по
реда на чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството), с който е
прието, че обекта е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти,
договори за строителство, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 2
от ЗУТ, и наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира
изпълненото строителство.
Представен е също Технически паспорт
№ 8 от 16.01.2019г. относно строеж „Нов подземен водопровод за минерална вода –
гр. Велинград. Ремонт и реконструкция на надземна част на Сондаж № 4, „Власа“
за минерална вода находище Велинград“, съставен от възложителя, строителя,
проектанта и строителния надзор на обекта.
9. Със Заповед № ДК-02-ЮЦР-07 от
03.07.2015г. на Началника на РДНСК Южен централен район е наредено, да бъде
премахнат незаконен строеж „Съоръжение за отводняване 1“, намиращ се в
урегулиран поземлен имот ХІХ-общински, кв. 229 по плана на гр. Велинград.
Въпросната заповед е влезнала в сила с оглед представените Решение № 709 от
15.12.2016г. по адм. дело № 581 по описа
на Административен съд Пазарджик за 2016г., оставено в сила с Решение № 8164 от
27.06.2017г. по адм. дело № 2091 по описа на Върховния административен съд за
2017г.
10. Представена по делото е Заповед
№ РД-13-171 от 13.06.2019г. на Началник Дирекция национален строителен контрол
с която на Началниците на Регионалните дирекции са предоставени правомощия,
включително да издават заповеди за премахване на незаконни строежи по смисъла
на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.
Представена е и Заповед № РД-15-1285
от 04.06.2019г. на Началник Дирекция национален строителен контрол с която на
инж. Р.И.Р.е възложено да съвместява и упражнява правомощията на началник
Регионална дирекция за национален строителен контрол Пазарджик.
11. В хода на съдебното производство
бе изслушано заключение по назначена съдебно техническа експертиза. В
изпълнение на поставените задачи и след извършване на необходимите проверки,
вещото лице инж. П. е констатирала, че описания в Констативен протокол № 251 от
11.03.2019г. строеж, няма отклонения от одобрения ПУП – схема за обект „Нов
подземен водопровод за минерална вода от т. А сондаж „Власа“ до т. Б при УПИ
VІ-за детско заведение“ от кв. 353 по плана на гр. Велинград. Трасето на
изпълнения на място водопровод отговаря на одобрения ПУП-схема за обекта. Не е
констатирано отклонение от предвижданията на действащия ПУП, конкретно в имоти
№ 8793 и №8794, публична общинска собственост – дере „Власа“, кв. 229 по плана
на гр. Велинград. ПУП - схема за обект „Нов подземен водопровод за минерална
вода от т. А сондаж „Власа“ до т. Б при УПИ VІ-за детско заведение“ от кв. 353
по плана на гр. Велинград е влезнал в сила. С осъществяването на новия подземен
водопровод с минерална вода се захранват 15 обекта.
Частта от изградения водопровод за
минерална вода в обхвата на имоти № 8793 и № 8794, публична общинска
собственост е идентичен с този посочен в оспорената заповед, този по
Констативен акт № 279 от 21.03.2019г. и този по Разрешение за строеж № 247 от
15.12.2016г.
В писмената защита по същество,
процесуалния представител на ответника е подложил на съмнение обективността на
вещото лице с твърдението че инж. П. и процесуалния представител на
жалбоподателя, някога са били служители на Община Пещера и съответно били в
близки отношения. Относно това становище, следва да се отбележи, че въпреки
осигуреното впълнота и неограничено по никакъв начин право на участие и защита
на страните в процеса, както при назначаването на експертизата, така и при
приемането на заключението, от страна на процесуалния представител на ответника
не бяха заявени каквито и да е резерви в подобен смисъл.
Във връзка с направеното възражение
при приемане на заключението на вещото лице, страната не направи никакви
допълнителни доказателствени искания, включително за поставяне на допълнителни
въпроси или задачи на вещото лице.
IV. За правото
:
12. Както се
посочи, с Разрешение за строеж № 247 от 15.12.2016г. на Главния архитект на
общината е позволено, осъществяването на строителен обект „Нов подземен водопровод за минерална вода с обща L=1578м.л.“
Съобразно,
чл. 176б, ал. 1 от ЗУТ, техническият паспорт на нов строеж се съставя от
лицето, упражняващо строителен надзор, или от техническия ръководител - за
строежите по чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите, преди
въвеждането му в експлоатация от компетентния орган.
В случая
относно посочения строеж, е бил съставен
Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от
08.11.2018г. и Технически паспорт № 8 от 16.01.2019г.
13. Това ще
рече, че строежа „Нов подземен
водопровод за минерална вода с обща
L=1578м.л.“ не е бил въведен в експлоатация към момента на издаване на
процесната заповед. Обратното впрочем, не се твърди и не се установява по
делото.
Не е спорно
обстоятелството, че строежа е първа категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т.
1, б. „б“ от ЗУТ.
Според чл.
177, ал. 2 от ЗУТ, строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация
въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за
национален строителен контрол, при условия и по ред, определени в наредба на
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Разпоредбата
на чл. 12, ал. 2 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти предвижда, че
държавната приемателна комисия въз основа на огледа на строежа, представените
документи, разискванията на нейните заседания и становища на членовете й
съставя протокол обр. 16(по реда на
чл. 7, ал. 3, т. 16 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството) с предложение за издаване на разрешение за ползване
на строежа или с предложение за отказ за издаване на разрешение за ползване.
Според чл.
14, т. 1 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г., комисията съставя протокол обр. 16 с
решение за отказ за приемане на строежа: когато строежът или части от него са
изпълнени в несъответствие с одобрения инвестиционен проект и/или в
несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план.
14.
Цитираните нормативни текстове преценени с оглед конкретиката на текущия казус,
налагат извода, че точна и пълна проверка на процесния строеж, относно
съответствие му с изискванията на строителните правила и норми, съобразно
конкретните хипотези възведени в чл. 14 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г.,
включително и по отношение на съответствието му с предвижданията на действащия
подробен устройствен план, ще бъде осъществена при изготвянето на акт образец
16 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. от съответната държавна приемателна комисия,
назначена от Началника на ДНСК. Съответно, въз основа на изготвения от
комисията акт обр. 16 или пък решение за отказ, Началникът на ДНСК или
упълномощено от него лице ще издаде разрешение за ползване или ще откаже да
издаде разрешение за ползване на строежа с мотивиран писмен отказ.
15. Разбира
се, няма пречка и преди започване на процедурата по въвеждане на строежа в
експлоатация, да се констатира, че същият е незаконен по смисъла на чл. 225,
ал. 2 от ЗУТ и съответно да се издаде заповед за неговото премахване.
В случая
обаче, фактите, обстоятелствата и направените въз основа на тях изводи относно
квалифицирането на процесния строеж като незаконосъобразен, не намират
съответствие в данните съдържащи се в приобщените по делото доказателства.
Представените
по делото одобрен проект, строително разрешение, акт обр. 15, технически
паспорт, протоколи за проведени изпитания и 72-часови проби не съдържат каквато
и да е информация, която да обоснове извод или дори само индиция, че процесния
строеж е осъществен в отклонение от изискванията на строителните правила и
норми, включително и в отклонение от предвижданията на действащия подробен
устройствен план.
Обратно,
данните в тези документи са еднозначни и безпротиворечиви относно
съответствието на осъществения строеж с предвижданията на подробния устройствен
план и одобрения проект. Тези доказателства са в пряка релация с констатациите
и експертните изводи, обективирани в заключение на назначеното по делото вещо
лице.
От страна на
ответния контролен орган не се представиха никакви други данни и доказателства,
освен твърденията обективирани в констативния акт и в обстоятелствената част на
оспорената заповед. Впрочем, следва да бъде определено като основателно,
възражението на жалбоподателя, че нито констативния акт, нито пък заповедта
съдържат ясно и точно описание на това, което
контролния орган счита за незаконен строеж. Все в тази насока, трябва да
се добави, че „… изпълнен в отклонение от
ПУП….“ е извод, който би следвало да се основава на конкретни факти и
обстоятелства. Такива обаче няма заявени нито в констативния акт, нито в
заповедта. В констативния акт, контролните органи дори не са отразили приетата
за установена от тях ситуация, посредством елементарна план схема (т.н.
окомерна скица).
16.
Изложеното до тук не позволява да се направи извод, че процесната заповед е
издадена въз основа на надлежно установените, действителни факти от значение за
случая, по смисъла на чл. 7, ал. 1 от АПК.
V. За
разноските
17. Изходът
на настоящото съдебно производство, налага на ответната община да се присъдят
сторените разноски. Според представения списък и договор за правна защита и
съдействие, те се констатираха в размер на 950,00лв.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ДК-02-ПЗ-1 от 02.07.2019
г. на Началника на Регионална дирекция национален строителен контрол, гр.
Пазарджик, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на
територията е наредено да се премахне незаконен строеж : „Част от водопровод за
минерална вода с дължина L=50м.л. – изпълнен в нарушение на ПУП, разположен в
„Съоръжение за отводняване 1“ в ПИ № 8793, участващ в УПИ ХІХ-8793 /дере
„Власа“/, общински, кв. 229 по план на гр. Велинград, с извършител на строежа
Община Велинград, с ЕИК 351580.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен
контрол, гр. София да заплати на Община Велинград сумата от 950,00 лв.
/деветстотин и петдесет лева/ разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
Административен
съдия :/п/
РЕШЕНИЕ
№13718/04.11.2020 Г. ПО АД№2496/2020 Г. ПО ОПИСА НА ВАС.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 959 от 23.12.2019 г.,
постановено по адм. дело № 828/2019 г. по описа на Административен съд -
Пазарджик
ОСЪЖДА Регионална дирекция за национален строителен контрол - Пазарджик да
заплати на община Велинград направените разноски в размер на 600 (шестстотин)
лева.
Решението е окончателно.