Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иван Петков | |
и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е образувано по искова молба на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], ул. “, представлявано от Управителя Г. Б. А., с ЕГН [ЕГН], и със съдебен адрес : [населено място], ул. “ против [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], бул. “ представлявано от Управителя Й. А. М, с която е предявен иск с правно основание чл. 367 от ТЗ вр. 372 от ТЗ вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл. 286 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 1 от Конвенция за договор за международен автомобилен превоз, за заплащане на сумата от 1 300 евро /хиляда и триста евро/, представляваща главница- останало незаплатено навло /превозно възнаграждение/ по Заявка- договор за автомобилен превоз на товари с изх. № 11/ 02. 06.2014г. за извършване на международен превоз на стоки по направлението Гърция- Германия, с дата на товарене- 02/ 03 юни 2014г. и дата на доставка- 06.06.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.05.2015г. до окончателното й заплащане. В исковата си молба, ищецът твърди, че е фирма, легализирана в извършването на превози. Той получил предложение по Интернет от ответната фирма, за извършване на международен превоз, което се установявало от представената по делото Заявка- договор за автомобилен превоз на товари, придружена и с Международна товарителница. Ищецът приел отправеното от ответника предложение за извършване на превоз със стандартен бордови автомобил, с рег. [рег.номер на МПС] / СА , по направлението К /Република /- Ам В. Ф. Х., Г х, Б. /РГ/, като стоката представлявала безопасен товар. Страните договорили срок за пристигане на стоката- 06.06.2014г. Поради проблеми, свързани с повишения транспортен трафик, засилени митнически проверки, доколкото се преминавало през територията на пет европейски държави, транспортният автомобил, извършил превоза, доставил стоката на разтоварния пункт в 08. 00 ч. на 07.06.2014г., т.е. с 8- часово закъснение. Стоката била веднага разтоварена и този процес приключил до 08. 45 ч. От договореното навло в общ размер на 2 500 евро за посочения превоз, ищецът получил само 1 200 евро, които били предадени в Г на шофьора Й. С.. Сочи се в исковата молба, че най- вероятно е налице криминален заговор между изпращача и получателя на стоката, и именно това се целяло с неплащане на разликата от 1 300 евро. Счита се, че при всички положения, 8- часовото закъснение не можело да бъде квалифицирано като дневна забава за неустойка по чл. 17, т. 3 от Заявката- договор за превоз, и в този смисъл се дължи заплащане на ищеца като изправна страна, на договореното навло в пълен размер. В едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който предявеният иск се намира за недопустим, доколкото същият вече бил предмет на друго дело- гр. д. № 2140/ 2014г. по описа на Районен съд- [населено място], което приключило с краен съдебен акт- прекратително определение. Счита се, че не било ясно защо ищецът, и на какво основание, претендира сумата от 1 300 евро. Оспорва се обстоятелството, че вследствие на възникнали транспортни проблеми е забавена доставката. Сочи се, че стоката била приета с резерви от получателя, писмено отбелязани върху товарителницата, като ответникът счита, че не следвало той да е отговорен по иска, доколкото, съобразно Заявката- договор, превозното възнаграждение следвало да бъде заплатено от немската фирма- получател. В съдебно заседание, ищецът, чрез представляващият го- Г. А., и чрез проц. си представител- адв. Ц., заявява, че поддържа така предявения иск. Доразвива доводите в писмени бележки. В съдебно заседание, ответникът, чрез проц. си представител адв. Р., поддържа отговора на исковата молба. Доразвива доводите си в писмени бележки. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: По искане на страните, в съдебно заседание, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им следните обстоятелства : че ответникът е възложил на ищеца извършването на процесния превоз по соченото направление, с договорено навло- 2 500 евро; че договорения краен момент на достигане на превоза при получателя- немска фирма, е 06.06.2014г.; че автомобила, извършващ превоза на ищеца, е пристигнал на крайния разтоварен пункт в 08.00ч. на 07.06.2014г. Не се спори между страните и досежно това, че при доставянето на стоката на получателя- немската фирма- [фирма], на шофьора на автомобила, който я е доставил, е заплатено навло, в размер на 1 200 евро, като за разликата е налице изрично несъгла±ие от страна на представител на получателя за заплащане, поради обстоятелството, че било изрично съобщено, че на всяка цена, доставката следвало да се осъществи най- късно в петък- 06.06.2014г., доколкото09.06- понеделник бил почивен ден. От Заявка- договор за автомобилен превоз на товари изх. № 11/ 02.06.2014г., въз основа на която е извършен процесния превоз, се установява, че общо договореното навло е в размер на 2 500 евро, платими на разтоварен адрес. В чл. 17.3. е посочено че ”в случай на забава от страна на превозвача на товарен/ разтоварен пункт може да се начисли неустойка на превозвача в размер на 100 евро, за всеки просрочен ден” /л. 8 и 9 от приобщеното гр. д. № 70352/ 2014г. по описа на РС- М/. Приета като доказателство е и процесната ЧМР- Товарителница /л. 13- 15 от делото/, която е надлежно оформена и съдържа изискумите реквизити. От дадените обяснения на Управителя на ищцовото дружество- Г. А., по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, се установява, че за процесния превоз нямало издадена фактура. Шофьорът получил 1 200 евро, и бил изгонен от борсата. Казали му, че повече пари няма да получи. Чакал три дни в съседство, за да получи парите от фирмата- получател, но те не ги платили, защото имало налице криминален заговор между товародателя и товарополучателя. Ищецът нямал никакви взаимоотношения с немската фирма. Ответникът бил комисионер, и по силата на това, че търси комисион, носел отговорност. Абревиатурата “Д.Н.” означавала данъчен № или Булстат. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Предявеният иск е процесуално допустим- налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяването му- ищецът претендира насрещна престация при твърдение за наличие на валидно правоотношение по договор за международен превоз на стоки, сключен между търговци предвид, правноорганизационната форма и на двете страни, предмета на дейност на двамата търговци и твърдения за частично неизпълнение на насрещното задължение на ответната страна по тази правна връзка. По същество на доводите : С договора за превоз, превозвачът се задължава срещу възнаграждение, да превози до определено място лице, багаж или товар. За изпълнителя /превозвач/ възниква задължение да осъществи превоза /транспортната услуга/ в съответствие с договореностите между страните, относно срокове и маршрут, в процесния случай международен превоз на стоки по направлението Г- Германия, с дата на товарене- 02/03 юни 2014г. и дата на доставка- 06.06.2014г., съобразно Заявка- договор за автомобилен превоз на товари с изх. № 11/ 02.06.2014г. а за ответника, възниква задължение да заплати стойността на транспортната услуга /превоза/. В настоящия случай, както се посочи, страните не спорят по наличието на безспорно създаденото между тях облигационно /превозно/ правоотношение, по силата на което, ответникът е възложил на ищеца извършването на процесния превоз по соченото направление Гърция- Германия, при договорено навло- 2 500 евро, платимо на разтоварен адрес, че договорения краен момент на достигане на превоза при получателя- немска фирма, е 06.06.2014г., а автомобила на ищеца, който го е извършил е пристигнал на крайния разтоварен пункт в 08.00ч. на 07.06.2014г., т. е. с 8- часово закъснение. Не е спорно и обстоятелството, че шофьора на автомобила, е получил на разтоварния адрес превозно възнаграждение, в размер на 1 200 евро. Тоест спорните по делото въпроса са два- дължи ли се на ищеца разликата между частично заплатеното му навло и договореното такова, и в какъв размер, и съответно кой следва да го заплати. Съдът намира, че на първия от поставените въпроси, следва да се отговори положително- на ищеца за безспорно осъществения от него превоз му се дължи превозно възнаграждение, доколкото липсват разумни доводи за неприсъждането му, след като превоза е осъществен по договорения маршрут, и стоката, без наличието на повреди по нея, е достигнала до получателя. Съдът обаче, в настоящия си състав, счита, че на ищеца се следва превозно възнаграждение в размер на 1 200 евро, а не в претендирания размер от 1 300 евро. Съдът счита, доколкото по делото са налице безспорни доказателства, че макар и да е налице закъснение досежно крайния момент на превоза от 8 часа, то все пак е налице такова, и получателят изрично е възразил срещу това. При това положение, ищецът следва да понесе обективната си отговорност от тази забава, като на основание чл. 162 ГПК вр. чл. 17.3. от Договора- заявка помежду им, където е договорен размер на дневна забава от 100 евро, и доколкото е започнала такава, па макар и продължила само 8 часа, съдът намира, отчитайки и изричното възражение на получателя на стоката в тази насока, че следващото се превозно възнаграждение следва да се намали /редуцира/ със сумата от 100 евро, т. е. същото следа да бъде в размер от 1 200 евро. Що касае отговора на втория от поставените въпроси- кой следва да го заплати, съдът счита, че това следва да бъде ответника, доколкото именно той е възложил извършването на процесния превоз. Вярно е, че в Заявката- договор е предвидено, че сумата от 2 500 евро ще се заплати от получателя на разтоварния адрес, но доколкото е безспорно между страните и обстоятелството, че това не е станало в пълен размер, то отговорността за заплащането на разликата, следва да се поеме от възложителя на превоза, доколкото превозвача няма никакви преки отношения с получателя и не го засягат отношенията между ответника по делото и немската фирма- получаел, поради което е и нелогично само защото тя не е изпълнила поетия към ответника ангажимент, последния, като възложител на превоза, да се освободи от заплащането му. Нещо повече, практиката на ВКС по подобен вид дела, пост. по реда на чл. 290 от ГПК, предвижда, дължимост на навлото от страна на товародателя, спедитора, дори и тогава когато последния не фигурира по товарителницата като товародател, но от представените по казуса доказателства могат да се установят елементите на договора за превоз /което е безспорно в случая/- Решение № 66/ 15.04.2011г. на ВКС по т. д. № 770/ 2010г., II т. о., ТК, Решение № 135/ 05.10. 2011г. на ВКС по т. д. № 1103/ 2010г., II т. о., ТК, Определение № 780/ 18.11.2010г. на ВКС по т. д. № 219/ 2010г., I т. о., ТК и др. Според правилата на доказателствената тежест по арг. на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателства за извършено цялостно плащане, в случая на приетата като дължима от съда сума от още 1 200 евро/, следва да се представят от ответника. Ответната страна не е ангажирала каквито и да било доказателства, че е заплатила този остатък, поради което и същата следва да бъде осъдена да пÙати на ищеца тази сума, съобразно поисканото, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, а искът в останалата част, до пълния предявен размер от 1 300 евро, следва да се отхвърли. По разноските. С оглед изхода на спора, разноски се дължат и на двете страни- на ищеца, съобразно уважената част от иска, а на ответника, съобразно отхвърлената. При това положение, следващите се разноски на ищеца за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение, са в размер на 666. 18 лв., а на ответника, в размер на 32. 00 лв. Извършвайки компенсация между тях, до размера на по- малката сума, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца, разликата в двете суми от 634. 18 лв. Водим от горното и на основание чл. 367 от ТЗ вр. 372 от ТЗ вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл. 286 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 1 от Конвенция за договор за международен автомобилен превоз, вр. чл. 78 ГПК, Б районен съд Р Е Ш И : ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], бул. “, представлявано от Управителя Й. А. Мда заплати на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], ул. “, представлявано от Управителя Г. Б. А., с ЕГН [ЕГН], и със съдебен адрес : [населено място], ул. “ сумата от 1 200. 00 евро /хиляда и двеста евро/, представляваща главница- останало незаплатено навло /превозно възнаграждение/ по Заявка- договор за автомобилен превоз на товари с изх. № 11/ 02.06.2014г. за извършване на международен превоз на стоки по направлението Гърция- Германия, с дата на товарене- 02/ 03.06.2014г. и дата на доставка- 06.06.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.05.2015г. до окончателното й заплащане,като искът в останалата част, до пълния предявен размер от 1 300. 00 евро /хиляда и триста евро/, катоНЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, ОТХВЪРЛЯ. ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], бул. “ представлявано от Управителя Й. А. М,да заплати на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], ул. , представлявано от Управителя Г. Б. А., с ЕГН [ЕГН], и със съдебен адрес : [населено място], ул. “, сумата от 634. 18 лв. /шестстотин тридесет и четири лева и осемнадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, и извършена от съда компенсация. Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- [населено място] в двуседмичен срок от връчването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ : |