№ 441
гр. Кърджали, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20235140101269 по описа за 2023 година
Производството е по чл.79, ал.1, предл. 1-во във вр. чл.286 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал.1 от
ЗЗД, вр. чл.21 и сл. и чл.27 от Договор за възлагане управлението на „Търговия К“ООД от
23.01.2018г..
Постъпила е искова молба от Р. Д. Б., в която сочи, че е бивш управител на ответното
дружество, като твърди, че е изпълнявал тази длъжност до 23.09.2021 г., когато било
проведено Общо събрание на ответното дружество, на което било взето решение за
освобождаването на Р. Б. като управител на дружеството. Твърди, че на 23.01.2018 г. между
дружеството-ответник и него е бил подписан Договор за възлагане управлението на
„Търговия К“ ООД, град Кърджали. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.21 от този договор
на управителя на дружеството се изплащало месечно възнаграждение, в размер на три
минимални работни заплати за страната, което възнаграждение към този момент се е
равнявало на 1530 лева, като съгласно разпоредбата на чл.23 от договора това
възнаграждение било за сметка на средствата за работна заплата на дружеството. Твърди, че
съгласно разпоредбата на чл.24 от договора управителя се осигурява за всички осигурителни
случаи върху изплатеното му възнаграждение, като дължимите суми за тези осигуровки са за
сметка на дружеството. Сочи, че за времето на действие на договора за управление на него
не са заплатени от ответното дружество следните дължими суми: до датата на
освобождаването му за месец септември 2021 г. ищецът сочи, че е отработил 10 работни дни,
за които твърди, че му се дължи възнаграждение в размер на 755.05 лева, плюс 317.28 лева
за клас /прослужено време/. Твърди, че за същата тази година не му е било изплатено и
възнаграждението за ползван платен годишен отпуск за 5 работни дни, в размер на 649.65
лева. Сочи, че не му е изплатено обезщетение за болнични дни - 3 дена през 2021 г., като
1
дължимата сума за това обезщетение била в размер на 70 % от 292.45 лева, или 204.72 лв.
Твърди, че не му е изплатено и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. -
15 дни и за 2021 г. - 11 дни, като общата сума на това обезщетение е в размер на 2534.56
лева. Твърди, че общата брутна сума, която не е изплатена, а е следвало да му бъде
изплатена, съгласно посочените по-горе клаузи от договора за възлагане на управлението, е
в размер на 4461.10 лева. Сочи, че от тази брутна сума, следва да се приспаднат удръжките
за обществено и здравно осигуряване и данък общ доход, в общ размер на 629.91 лева.
Твърди, че неизплатеното възнаграждение и обезщетения, които следва чисто да получи,
след приспадане на дължимите удръжки, е в размер на 3831.19 лева, което е и размера на
исковата му претенция. Сочи, че дължимите и описани по-горе суми и досега не са му
заплатени, което твърди, че поражда за него правен интерес да реализира правата си по
съдебен ред. Моли съда да постанови решение, с което да осъди дружество с ограничена
отговорност „ТЪРГОВИЯ К“ ООД да заплати на Р. Д.а Б. сума в размер на 3831.19 лева,
представляваща дължими, но не заплатени суми за възнаграждение и обезщетения по
Договор за възлагане управлението на „Търговия К“ ООД, град Кърджали 2 от 23.01.2018 г.,
както и законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Моли да му бъдат присъдени направените по делото
съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ТЪРГОВИЯ – К“ ООД представя отговор чрез
първоначалния му процесуален представител адв. П., в който сочи, че предявените искове са
допустими, но неоснователни. Твърди, че действително ищецът е бивш управител на
„ТЪРГОВИЯ-К“ООД, като сочи, че на 23.09.2021 г. е било проведено извънредното общо
събрание на „ТЬРГОВИЯ-К“ООД, на което ищецът е бил освободен като управител на
дружеството. Сочи, че ищецът твърди, че ответното дружество му дължи сума в размер на 3
831.19 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за 10 работни дни, ведно с клас за
прослужено време, в размер на 1 072.33 лв.; неизплатено възнаграждение за ползван платен
годишен отпуск за 5 работни дни, в размер на 649.65 лв.; неизплатено обезщетение за отпуск
по болест за три дни през 2021 г., в размер на 204.72 лв. и обезщетение за неползван
годишен отпуск за 2020 г., в размер на 15 дни и за 2021 г., в размер на 11 дни, на стойност 2
534.56 лв. Твърди, че в исковата молба ищецът не сочи кои три дни от 2021 г. е бил в отпуск
по болест, което затруднява защитата им по делото. Твърди, че „ТЪРГОВИЯ-К“ООД не
дължи на ищеца претендираните суми на посоченото основание. Сочи, че Р. Д. Б. никога не е
бил в трудовоправни отношения с ответното дружество и с него не е сключван трудов
договор, по силата на който да му се дължи трудово възнаграждение. Сочи, че в същото
време правоотношението, което възниква по силата на Договор за управление на търговско
дружество не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на
търговското право. Твърди, че отношенията между управителя, от една страна, и
дружеството, от друга страна, се уреждат с Договор за възлагане на управлението, който е
мандатен-договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеност на
страните по него, поради което сочи, че лицето, на което е възложено управлението няма
2
качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ, сочи, че именно с
оглед вида и характера на правоотношението между управителя и управляваното от него
дружество, и с оглед на правната природа на Договора за възлагане на управлението между
тях, възнаграждението на управителя, дължимо от дружеството, е възнаграждение по
граждански договор, а не трудово възнаграждение. Твърди, че в исковата си молба ищецът
по същество не отрича горното обстоятелство, като твърди, че е бил управител на
„ТЬРГОВИЯ-К“ООД, както и че между него и ответното дружество е имало сключен
Договор за възлагане на управление от 23.08.2018 г. Сочи, че между ищеца и
„ТЪРГОВИЯК“ООД на 23.01.2018 г. е бил сключен Договор за възлагане на управление в
изпълнение на решение на Общото събрание на „ТЪРГОВИЯ- К“ООД от 15.01.2018 г., по
силата на който ищецът като управител на дружеството е приел да го управлява и
представлява, в съответствие с Търговския закон и при условията на договора. Сочи, че
съгласно разпоредбата на чл.7 от Договор за възлагане на управление от 23.01.2018 г.
възложителят има право да намалява размера на определеното с този договор
възнаграждение на управителя с 25 % в случай, че не изпълнява неговото решение или
действа в нарушение на задълженията по договора. Твърди, че в чл.21 от Договор за
възлагане на управление от 3 23.01.2018г. е определено месечно възнаграждение на
управителя в размер на 1 530.00 лв. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.7 от Договор за
възлагане на управление от 23.01.2018г. управителят има право на 20 календарни дни платен
годишен отпуск, чието ползване задължително се съгласува с възложителя. Сочи, че ищецът
не е изпълнил това си задължение. Твърди, че със Заповед №1/07.09.2021 г., издадена от
пълномощник на Общото събрание на „ТЪРГОВИЯ-К“ООД, е констатирано, че на ищеца,
като управител на дружеството, не му е разрешено по посочения по-горе ред ползването на
платен годишен отпуск. Сочи, че със същата Заповед, поради констатирани нарушения на
управителя, е намалено възнаграждението на управителя на дружеството с 25 %, като
същото е определено на 1 372.50 лв., считано от датата на издаване на заповедта. Твърди, че
със Заповед №4/01.10.2021 г., издадена от пълномощник на Общото събрание на
„ТЪРГОВИЯК“ООД, е прекратен предсрочно Договора за управление на управителя,
поради неговото виновно поведение, подробно описано в заповедта. Сочи, че в тази връзка и
в съответствие с разпоредбата на чл.36 от Договор за възлагане на управление от 23.01.2018
г., с посочената Заповед е разпоредено на ищеца да му бъде удържана една месечна заплата,
представляваща неустойка по договора за управление. Сочи, че със същата Заповед
възложителя по договора не е дал разрешение на ищеца да му бъде изплатено обезщетение
за неползвани отпуски. Твърди, че ищецът е бил запознат с посочената заповед, но е отказал
да я подпише, като отказът е удостоверен с присъствието и подписите на двама свидетели.
Сочи, че ищецът претендира обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г.
за 5 работни дни в размер на 649.65 лв., както и обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 2020 г. и 2021 г., в размер на 2 534.56 лв. Твърди, че съгласно разпоредбата на
чл.27 от Договора за управление от 23.01.2018 г., сключен между ищеца и ответното
дружество, управителят има право на 20 /двадесет/ календарни дни платен годишен отпуск,
чието ползване задължително се съгласува с възложителя. Сочи, че неизползваните през
3
годината дни могат да се ползват до прекратяване на договора. Твърди, че компенсиране на
неизползваните дни с парично обезщетение, се допуска само с решение на възложителя.
Сочи, че такова решение на възложителя няма. Твърди, че съгласно посочените разпоредби
ищецът има право на компенсиране на неизползваните дни платен годишен отпуск само с
решение на възложителя - Общото събрание на дружеството. Сочи, че такова решение в
случая няма, с оглед издадената Заповед №4/01.10.2021 г. от пълномощник на Общото
събрание на „ТЪРГОВИЯ-К“ООД, поради което твърди, че на ищеца не се дължи
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г. Сочи, че ищецът
претендира неизплатено възнаграждение за 10 работни дни, ведно с клас за прослужено
време, в размер на 1 072.33 лв. Твърди, че такова възнаграждение не му се дължи, с оглед
горепосочената Заповед №4/01.10.2021 г., издадена от пълномощник на Общото събрание на
„ТЪРГОВИЯК“ООД, съгласно която е прекратен предсрочно Договора за управление на
управителя, поради неговото виновно поведение и е удържана една месечна заплата,
представляваща неустойка по договора за управление. Твърди, че ищецът претендира
неизплатено обезщетение за отпуск по болест за три дни през 2021 г., в размер на 204.72 лв.,
но не сочи в исковата молба кои три дни от 2021 г. е бил в отпуск по болест и представил ли
е в 4 дружеството болничен лист. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли
предявения от Р. Д. Б., с постоянен адрес в гр. Кърджали, ***, с ЕГН ********** срещу
„ТЪРГОВИЯ-К“ ООД , с *** иск. Моли да им бъдат присъдени направените по делото
разноски. Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца, в която сочи, че конкретизира
петитума на молбата. Моли петитума на исковата молба да се счита със следната редакция:
Моли съда да постанови решение, с което да осъди дружество с ограничена отговорност
„ТЪРГОВИЯ К“ ООД да заплати на Р. Д.а Б. следните суми: 1. сума в размер на 755.05 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за отработени десет дни плюс 317.28 лева за
клас /за прослужено време/. 2. сума в размер на 649.65 лева, представляваща
възнаграждението за неползван платен годишен отпуск за 5 работни дни. 3. сума в размер на
204.72 лв., представляваща неизплатено обезщетение за болнични дни - 3 дена през 2021 г. 4.
сума в размер на 2534.56 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 2020 г. - 15 дни и за 2021 г. - 11 дни или общо претендиралите от него суми по
всички искова са в размер на 4461.10 лева, от която сума сочи, че следва да се приспаднат
удръжките за обществено и здравно осигуряване и данък общ доход, в общ размер на 629.91
лева, или брутния размер на исковата му претенция по всички искове е в размер на 3831.19
дева, както и законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Моли да му бъдат присъдени направените по
делото съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание чрез назначения особен
представител поддържа отговора и излага подробни съображения.
Съдът като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
приетото по делото заключение по извършената съдебно-счетоводна експертиза, намира
следното:
Действително ищецът е бивш управител на „ТЪРГОВИЯ-К“ООД, като на 23.09.2021
4
г. е проведено Извънредното Общо събрание на „ТЬРГОВИЯ-К“ООД, на което ищецът е
освободен като управител на дружеството. Същият претендира, че ответното дружество му
дължи сума в размер на 3 831.19 лв., включваща: неизплатено възнаграждение за 10 работни
дни, ведно с клас за прослужено време в размер на 1 072.33 лв.; неизплатено възнаграждение
за ползван платен годишен отпуск за 5 работни дни в размер на 649.65 лв.; неизплатено
обезщетение за отпуск по болест за три дни през 2021 г. в размер на 204.72 лв. и
обезщетение за неползван годишен отпуск за 2020 г. в размер на 15 дни и за 2021 г. в размер
на 11 дни на стойност 2 534.56 лв..
От доказателствата по делото и в частност от представения Договор за възлагане
управлението на „Търговия К“ООД от 23.01.2018г. се установява, че ищецът Р. Д. Б. не е
бил в трудовоправни отношения с ответното дружество и с него не е сключван трудов
договор, по силата на който да му се дължи трудово възнаграждение. В същото време
правоотношението, което възниква по силата на Договор за управление на търговско
дружество не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на
търговското право. Отношенията между управителя, от една страна, и дружеството, от друга
страна, се уреждат с договор за възлагане на управлението, който е мандатен-договор за
поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеност на страните по него,
поради което лицето, на което е възложено управлението няма качеството на работник или
служител на дружеството по смисъла на КТ Именно с оглед вида и характера на
правоотношението между управителя и управляваното от него дружество и с оглед на
правната природа на договора за възлагане на управлението между тях, възнаграждението на
управителя, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор, а не
трудово възнаграждение /Определение №391 от 25.05.2018 г. по гр.дело №4277/2017 г. на
ВКС, 3 г.о., Решение №241 от 16.10.2017 г. по гр.дело №322/2017 г. на ВКС, 4 г.о./
В исковата си молба ищецът по същество не отрича горното обстоятелство, като
твърди, че е бил управител на „ТЬРГОВИЯ-К“ООД , както и че между него и ответното
дружество е имало сключен Договор за възлагане на управление от 23.08.2018 г..
Между ищеца и „ТЪРГОВИЯ-К“ООД на 23.01.2018 г. е бил сключен Договор за
възлагане на управление в изпълнение на Решение на Общото събрание на „ТЪРГОВИЯ-
К“ООД от 15.01.2018 г., по силата на който ищецът като управител на дружеството е приел
да го управлява и представлява в съответствие с Търговския закон и при условията на
договора.
Съгласно разпоредбата на чл.7 от Договор за възлагане на управление от
2018. г. възложителят има право да намалява размера на определеното с този договор
възнаграждение на управителя с 25 % в случай, че не изпълнява неговото решение или
действа в нарушение на задълженията по договора. В чл.21 от Договор за възлагане на
управление от г. е определено месечно възнаграждение на управителя в размер на 1
530.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.7 от Договор за възлагане на управление от
2018. г. управителят има право на 20 календарни дни платен годишен отпуск, чието ползване
задължително се съгласува с възложителя. Ищецът не е изпълнил това си задължение.
Със Заповед №4/01.10.2021 г., издадена от пълномощник на Общото събрание на
„ТЪРГОВИЯ-К“ООД, е прекратен предсрочно Договора за управление на управителя
5
поради неговото виновно поведение, подробно описано в заповедта. Със същата Заповед,
поради констатирани нарушения на управителя, е намалено възнаграждението на
управителя на дружеството с 25 %, като същото е определено на 1 372 лв., считано от датата
на издаване на заповедта - 07.09.2021г..В тази връзка и в съответствие с разпоредбата на
чл.36 от Договор за възлагане на управлението от 23.01.2018 г. с посочената Заповед е
разпоредено на ищеца да му бъде удържана една месечна заплата , представляваща
неустойка по договора за управление. Със същата Заповед възложителя по договора не е дал
разрешение на ищеца да му бъде изплатено обезщетение за неползвани отпуски. Ищецът е
бил запознат с посочената заповед, но е отказал да я подпише, като отказът е удостоверен с
присъствието и подписите на двама свидетели.
Ищецът претендира трудово възнаграждение за ползван платен годишен отпуск
за 2021 г. за 5 работни дни в размер на 649.65 лв., както и обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г. в размер на 2 534.56 лв..
Видно от приетото заключение на вещото лице, за ползвани 5 работни дни през
2021г. платен годишен отпуск, дължимото възнаграждение е в брутен размер на 649,65 лева,
състояща се от 457.50 лева - възнаграждение за пет дни и 192.15лв. – процент прослужено
време. Сумата е начислена във ведомостта на ответното дружество за м.09/2021г.. Ето защо
тази претенция следва да се уважи изцяло като основателна и доказана.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г. в размер на 2 534.56 лв., съдът съобрази следното:
съгласно разпоредбата на чл.27 от Договора за управление от 23.01.2018 г. ,сключен между
ищеца и ответното дружество, управителят има право на 20 /двадесет/ календарни дни
платен годишен отпуск, чието ползване задължително се съгласува с възложителя.
Неизползваните през годината дни могат да се ползват до прекратяване на договора.
Компенсиране на неизползваните дни с парично обезщетение се допуска само с решение на
възложителя. Такова решение на възложителя за парично компенсиране на неползваните дни
платен годишен отпуск по делото не бе представено, следователно съдът приема , че такова
не е издавано. Това от своя страна обуславя неоснователност на претенцията, тъй като не е
налице предпоставката, съгласно сключения между страните Договор за управление, за
нейното уважаване. Ето защо на ищеца не се дължи обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г. в размер на претендираната сума от 2 534.56 лева, поради
което този иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ищецът претендира неизплатено обезщетение за отпуск по болест за три дни
през 2021 г. в размер на 204.72 лв., но не сочи в исковата молба кои три дни от 2021 г. е бил
в отпуск по болест и представил ли е в дружеството болничен лист. Такъв болничен лист не
е представен по делото, както и не е намерен от вещото лице при извършваните от него
справки за изготвяне на експертизата. Ето защо , съдът приема, че и тази претенция следва
да се отхвърли , тъй като не се доказа нейната основателност.
Ищецът претендира неизплатено възнаграждение за 10 работни дни, ведно с клас
за прослужено време в размер на 1 072.33 лв. за м.септември 2021г.. Със Заповед
№4/01.10.2021 г., издадена от пълномощник на Общото събрание на „ТЪРГОВИЯ-К“ООД,
съгласно която е прекратен предсрочно Договора за управление на управителя поради
неговото виновно поведение, е разпоредено да се удържи една месечна заплата ,
представляваща неустойка по договора за управление. Цитираната заповед следва да бъде
зачетена като надлежно писмено доказателство, тъй като нейната истинност и автентичност
не бе оборена в производството, въпреки оспорванията на ответника. Ето защо тази заповед
не следва да се изключва от доказателствения материал и след съобразяване с разпореденото
в нея, респ. приспадане на удръжката от 1 372 лева, остатъка за изплащане на ищеца
възлиза на сумата от 206.34 лева /съобразно заключението на вещото лице/. В останалата
част и за разликата до пълния предявен размер от 1 072.33 лв. следва този иск да се отхвърли
6
като неоснователен.
При този изход на делото , следва на ищеца от общо извършените по делото
разноски в размер на 2 051.38 лева /251.38лв.-внесена държавна такса, 600лв. – внесена сума
за възнаграждение на особен представител, 800.00 лева – заплатен адвокатски хонорар,
400.00 лева – внесен депозит за вещо лице/ да се присъдят разноски съразмерно уважената
част от исковете, а именно в размер на 393.60 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТЪРГОВИЯ К“ООД с *** със седалище и адрес на управление
гр.Кърджали , *** да ЗАПЛАТИ на Р. Д. Б. с ЕГН ********** от гр.Кърджали, ***
следните суми: сумата от 206.34 лева – неизплатено възнаграждение за месец септември
2021г., сумата от 649.65 лева – неизплатено брутно възнаграждение за ползвани пет дни
платен годишен отпуск за 2021г., ведно със законната лихва върху тези суми , считано от
датата на подаване на исковата молба – 31.08.2023г. до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неизплатено възнаграждение за м.септември 2021г. в останалата му част
и за разликата до пълния предявен размер от 1 072.33 лева, иска за присъждане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г. в размер на 2 534.56
лева, както и иска за неизплатено обезщетение за отпуск по болест за три дни през 2021 г. в
размер на 204.72 лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „ТЪРГОВИЯ К“ООД с *** със седалище и адрес на управление
гр.Кърджали , *** да ЗАПЛАТИ на Р. Д. Б. с ЕГН ********** от гр.Кърджали, ***
разноски по делото съразмерно уважената част от исковете, а именно в размер на 393.60
лева.
Банкова сметка, по която могат да се заплатят присъдените суми:
IBAN:*** –лева
BIC: ***
***, с титуляр адв. П. Х. А.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7