РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Кърджали, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20245140200029 по описа за 2024 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ********** от
08.11.2023г. издадено от Началник сектор в РУ- К. към ОДМВР- Кърджали, с
което на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и са отнети 10 контролни точки на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, на И. А. К. от гр.К. с
ЕГН **********, за извършено нарушение на 20.10.2023г. в 14,40часа в гр.К.
на кръстовището образувано от бул.„Б.“ и ул.„М.“ на чл.6 т.1 от ЗДвП.
Недоволен от това наказателно постановление е останал
жалбоподателят К., която го счита за незаконосъобразно. Твърди, че при
издаването му са допуснати съществени административно процесуални
нарушения, които опорочават административно наказателното производство.
Настоява, че в акта и в наказателното постановление е посочено, че на
20.10.2023г. в 14,40ч. водачът е управлявал лек автомобил марка „П. ***“ с
рег.№ *******, а по същото време автомобилът преминал през кръстовището
на неразрешен сигнал на светофарната уредба с автомобил марка „П. ***“ с
рег. № *******. Посоченият порок е съществен и не може да бъде отстранен в
хода на съдебното производство, нито да се санира, поради което
представлява основание за отмяна на наказателното постановление. Поради
1
това моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява
и не се представлява. Постъпила е молба от процесуалния представител, с
която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира
да се присъдят в полза на ОДМВР- Кърджали направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и при условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
20.10.2023г. свидетелите Б. Д. и И. Л. били на работа като служители в
Районно управление- К. Около 14,35ч. те изпълнявали служебните си
задължения като се придвижвали с патрулния автомобил по бул.Б. в гр.К. в
посока от съда към автогарата. Приближавайки се до кръстовището с ул.М.,
полицейските служители се движели в дясната лента на пътя, който в тази
посока бил с две платна. При достигане до кръстовището на бул.Б. с ул.М.
светофарната уредба светнала в жълто, а след това и в червено, при което
свидетелят Д., който управлявал автомобилния автомобил, спрял, за да изчака
светването на зелен сигнал. Въпреки това движещият се след тях лек
автомобил марка „П.“ с рег.№ ******* ги заобиколил като извършил маневра
изпреварване, навлязъл в лявата лента за движение и преминал през
кръстовището направо при червен сигнал на светофарната уредба.
Свидетелите Б. Д. и И. Л. видели това и веднага последвали лек автомобил
марка „П.“ с рег.№ ******* като включили светлинната и звуковата
сигнализация, при което водачът му спрял след кръстовището. Там двамата
полицейски служители извършили проверка на водача, при която установили
самоличността му, а именно това бил жалбоподателят И. А. К., който пътувал
сам. Свидетелят И. Л. му обяснил, че преминал на червен сигнал на
светофарната уредба, при което водачът му отговорил, че сторил това, защото
бързал. По този повод на место свидетелят Б. Д. съставил акт за установяване
2
на административно нарушение по чл.6 т.1 пр.2 от ЗДвП, който водачът И. К.
подписал без възражения. По повод така съставеният акт, на 25.07.2023г.
наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на
основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП наложил на И. А. К. административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за извършено нарушение по чл.6 т.1 от
ЗДвП, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-
2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Настоящата съдебна инстанция приема установеното нарушение за
безспорно доказано предвид събраните по делото доказателства, а именно
гласните такива- свидетелските показания на Б. Д. и И. Л., които са очевидци
на нарушението и техните показания са логични, последователни и взаимно
се допълват, както и от писмените- акта за установяване на административно
нарушение, чиято доказателствена сила на основание чл.189 ал.2 от ЗДвП не
бе оборена, тъй като е редовно съставен при спазване на процедурата за това
уредена в ЗАНН, като следва да се посочи, че от страна на жалбоподателя не
се ангажираха никакви доказателства, които да опровергаят или поне да
внесат съмнение в достоверността на цитираните гласни и писмени
доказателства, така че да разколебаят съда в убеждението му за наличието на
процесното административно нарушение- като водач на лек автомобил марка
„П.“ с рег.№ ******* е преминал на червен сигнал на светофарната уредба.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба
следва да се приеме за процесуално допустима, тъй като не бяха събрани
доказателства за датата на връчване на обжалваното наказателно
постановление, въпреки, че административно наказващият орган бе задължен
за това.
Нарушеният текст на чл.6 ал.1 от Закона за движение по пътищата
вменява задължение за водачите на МПС да съобразяват поведението си на
пътя със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или
да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. А чл.183 ал.5 т.1 от същия закон казва,
че се наказва с глоба 100лв. водач, който преминава при сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването. Като преди да се произнесе настоящата
инстанция съобрази следното: в чл.189 ал.2 от ЗДвП е създадена оборима
презумпция за доказателствената сила на съставените актове за установяване
3
на административно нарушение. Освен това по делото бе установено от
свидетелските показания на Б. Д. и И. Л., че именно нарушителят е
управлявал лекия автомобил на инкриминираната дата. Поради това се
установи, че извършеното деяние е доказано и е осъществявано от обективна
и субективна страна. Така също наказващият орган е наложил наказание в
единствено възможния размер на предвиденото. Предвид изложеното следва
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон в хода на административно наказателното производство.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които
е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.
Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна
норма, както и на санкционната такава. Не се установи да е допуснато
процесуално нарушение при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и на наказателното постановление, касаещо
правната квалификация на деянието, тъй като и в двата посочени документи е
изписана нарушена нормата, а в наказателната е посочена и правилната
санкционираща такава. Не е съществено процесуално нарушение фактът, че в
обжалваното наказателно постановление не е посочено точното предложение
на нарушената норма от Закона за движението по пътищата, защото
жалбоподателят е бил наясно с конкретно извършеното нарушение още при
съставянето на акта, а и нарушението е описано подробно и конкретно с
посочване и на санкциониращата норма, която съдържа и диспозиция и
санкция, поради което той е наясно срещу какво трябва да се защитава.
4
Възражението на жалбоподателя, че е допуснат съществен порок с
изписването в акта и в наказателното постановление на два различни
регистрационни номера на управляваното МПС, с което водачът е извършил
нарушението, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно, тъй
като е безспорно установен вида и марката на лекия автомобил, който е
управлявал водача. Той е бил наясно както в дена на установяване на
нарушението, така и по време на наказването му с атакуваното наказателно
постановление, с кой автомобил е установен да е извършил нарушението.
Прочее в обжалваното постановление са посочени дата, мястото и самото
нарушение, което е доказано да е извършено, поради което факта, че са
посочени в него два различни регистрационни номера на моторното превозно
средство не опорочава проведеното административно наказателно
производство. По никакъв начин не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя да узнае за какво нарушение е санкциониран, защото той е
установен непосредствено след извършването му, при което е бил наясно, че
именно със собствения му лек автомобил марка „П.“ с рег.№ ******* е
преминал на забранителен светлинен сигнал на светофарната уредба на
инкриминираната дата в гр.К.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В
случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които не е взел
участие процесуалният представител на наказващия орган, поради което
следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80лв.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Областна дирекция на МВР- Кърджали, именно в полза на
същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да
бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от
08.11.2023г. издадено от Началник сектор в РУ- К. към ОДМВР- Кърджали, с
което на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и са отнети 10 контролни точки на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, на И. А. К. от гр.К. с
ЕГН **********, за извършено нарушение на 20.10.2023г. в 14,40часа в гр.К.
на кръстовището образувано от бул.„Б.“ и ул.„М.“ на чл.6 т.1 от ЗДвП, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА И. А. К. с адрес гр.К. ул.А. К. № ** вх.* ет.* ап.** с ЕГН
**********, да заплати на Областна дирекция на МВР- Кърджали, сумата от
80лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6