Протокол по дело №350/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 25
Дата: 20 януари 2023 г. (в сила от 20 януари 2023 г.)
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20222200200350
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 25
гр. Сливен, 18.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. С.ов
СъдебниЖИВКО П. П.

заседатели:Валентина Сп. Г. Топалова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
и прокурора В. Д. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Д. С.ов Наказателно дело от
общ характер № 20222200200350 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура - Сливен, редовно призована, се явява
прокурор В. К..
Подсъдимият Х. А. Х., редовно призован, се явява лично и с адв. С. К. и
адв. Н. Н., и двамата от АК Сливен, редовно упълномощени от досъдебното
производство.
Частният обвинител Д. П. Д., редовно призован, се явява лично и с
повереника си адв. Д. Д. от АК Сливен, надлежно упълномощен по делото от
досъдебното производство.
Свид. Д. П. Д., редовно призован, се явява лично.
Свид. Х. А. Е., редовно призован, се явява лично.
Свид. С. П. Ч., редовно призован, се явява лично.
Свид. И. С. И., редовно призован, се явява лично.
Свид. А. Е. Б., редовно призован, се явява лично.
Свид. К. Й. Л., редовно призован, се явява лично.
Свид. Д. В. С., редовно призован, се явява лично.
Свид. Г. Г. И., редовно призована, се явява лично.
Свид. И. А. И., редовно призована, се явява лично.
Свид. П. Г. П., редовно призован, се явява лично.
Свид. Я. Н. Д., редовно призована, не се явява.
Свид. В. В. В., редовно призована, се явява лично.
Свид. Д. Х. Б., редовно призован, се явява лично.
Свид. К. Х. Х., редовно призован, не се явява.
Свид. А. И. Т., редовно призован, не се явява.
Свид. Р. Д. П., редовно призована, се явява лично.
1
Вещото лице Д-р Т. А. Ч., редовно призован, се явява.
Вещото лице П. М. К., редовно призован, не се явява.
Получена е молба от П. К., че е ангажиран за тази дата в участие на
извънреден Академичен съвет, в който ще се разглеждат актуализация на
работните заплати във връзка с ПМС и други кадрови въпроси и като Зам.-
ректор на Техническия университет е задължително да присъства.
Вещото лице Д. В. У., редовно призован, не се явява.
Вещото лице инж. В. К. Ш., редовно призован, не се явява.
Вещото лице М. В. П., редовно призована, не се явява.
Вещото лице Л. А. П., редовно призован, не се явява.
Получено е писмо от вещото лице Л. П., в което заявява, че поради
служебна ангажираност не може да се яви и моли на основание чл. 282 ал.3 от
НПК, със съгласието на страните по делото да бъде прието експертното му
заключение, без да присъства, което поддържа изцяло.
Вещото лице П. Н. А., редовно призован, не се явява.
Вещото лице Д. Д. И., редовно призован, не се явява.
Вещото лице Д. Я. Я., редовно призована, не се явява.
От тримата има молба, в която заявяват, че с оглед крайната
натовареност на лабораторията /с повече от 740 назначени експертизи и
забавяне към момента от 4 месеца в изготвянето на експертните заключения/,
молят да бъде оправдано неявяването им и да бъдат при необхоД.ст
призовани повторно, а по възможност с конферентна връзка разпитани.
Съдът ПРЕДОСТАВИ на страните възможност за становище по даване
ход на съдебното заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не са налице процесуални пречки за даване
ход на делото. Моля да дадете ход на делото за разпит на явилите се
свидетели и вещото лице.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми Съдебни заседатели, аз
считам, че са налице процесуални пречки за даване ход на делото. Видно от
лицата, които не са се явили, /става въпрос за абсолютно всички вещи лица,
освен д-р Ч./, за нас е особено важно да присъстват и да изслушаме след
разпита на свидетелите вещите лица, които са изготвили тройната авто-
техническа експертиза. В тази връзка, моля да не давате ход на делото.
Специално тази експертиза да бъде изслушана след разпита на всички
свидетели, в присъствието на вещите лица.
АДВ. Н.: Присъединявам се към становището на адв. К..
ПОДС.Х.: И аз се присъединявам се към становището на адв. К..
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото за
разпит на явилите се свидетели и вещи лица. При необхоД.ст, след
изслушване на авто-техническата експертиза, ако вещите лица и страните по
делото изразят желание с цел изясняване на конкретни факти и обстоятелства,
ще бъде проведен повторен разпит, поради което
2

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.
САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ.
Х. А. Х. – роден на ********* в гр. О., обл. Т., с постоянен адрес: гр. С.,
ул. Р.С. № **, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
Д. П. Д. на 43 г., български гражданин, със средно образование,
неосъждан, без родство с подсъдимия,
Х. А. Е. на 30 г., български гражданин, със средно образование,
неосъждан, брат на подсъдимия.
С. П. Ч., на 49 г., български гражданин, със средно образование,
неосъждан, без родство с подсъдимия.
И. С. И. на 49 г., български гражданин, със средно образование,
неосъждан, без родство с подсъдимия.
А. Е. Б. на 20 г., български гражданин, със средно образование,
неосъждан, без родство с подсъдимия.
К. Й. Л. на 20 г., български гражданин, със средно образование,
неосъждан, без родство с подсъдимия.
Д. В. С. на 56 г., български гражданин, с висше образование, неосъждан,
без родство с подсъдимия,
Г. Г. И. на 64 г., българска гражданка, със средно образование,
неосъждана, без родство с подсъдимия.
И. А. И. на 68 г., българска гражданка, с полувисше образование,
неосъждана, без родство с подсъдимия.
П. Г. П. на 62 г., български гражданин, с основно образование,
неосъждан, без родство с подсъдимия.
В. В. В. на 18 г., българска гражданка, с основно образование,
неосъждана, без родство с подсъдимия.
Д. Х. Б. на 39 г., български гражданин, със средно специално
образование, осъждан, без родство с подсъдимия.
Р. Д. П. на 35 г., българска гражданка, с висше образование,
неосъждана, без родство с подсъдимия.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по чл.
290 от НК.
Съдът УВЕДОМИ свид. Х. Е., че на основание чл. 119 от НПК може да
се откаже да свидетелства.
СВИД. Е.: Желая да свидетелствам.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свид. Е. за отговорността по чл. 290 от НК.
Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата.

САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
3
Д-р Т. А. Ч. – 69 г. български гражданин, с висше образование,
неосъждан, без родство с подсъдимия.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ вещото лице за наказателната отговорност по чл.
291 от НК.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК.
АДВ. К.: Нямам искания на този етап за отводи и по доказателствата.
АДВ. Н.: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПОДС.Х.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
АДВ. Д.: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам искания за отводи и по
доказателствата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Председателят на съдебния състав РАЗЯСНИ основанията за
образуване на настоящото производство, а именно внесен от ОП Сливен
обвинителен акт срещу подсъдимия Х. А. Х., с обвинение за престъпление по
чл.342 ал.3 б.“в“ предл.1 вр. б.“б“ предл.1 вр. ал.1 от НК за това, че на
21.11.2021г. в с. Крушаре, общ. Сливен при управление на МПС, след
нарушение на правилата за движение по пътищата, умишлено е причинена
смъртта на П. Д.ов Д. и средна телесна повреда на Д. П. Д..
На основание чл. 276, ал. 2 от НПК, съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност
на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Съдия, уважаеми Съдебни
заседатели, с настоящия обвинителен акт на ОП Сливен е повдигнато
обвинение по отношение на подс. Х. А. Х. за извършено престъпление по чл.
342 ал.3 б.“в“ предл.1, вр. б.“б“ предл.1, вр. ал.1 от НК за това, че на
21.11.2021г. в с. Крушаре, общ. Сливен, при управление на МПС – л.а.
Мерцедес ЦЛС с рег. № ********, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като управлявал автомобила със
скорост, надвишаваща разрешената за населено място от 50 км/ч, а именно с
85км/ч и по чл. 23, ал.1 от ЗДвП, като се е движил на технически
несъобразена дистанция на движение, зад лек автомобил „Опел Астра“ с рег.
№ ********, и умишлено причинил смъртта на пострадалия П. Д.ов Д., като с
деянието са причинени и последиците, регламентирани в разпоредбата на чл.
342 ал.3 б.“б“ от НК, а именно умишлено причинена средна телесна повреда
на пострадалия Д. П. Д., която се изразява в „разстройство на здравето,
временно опасно за живота“ и в „проникващо нараняване на черепната
кухина“. Повдигнатото спрямо подс. Х. обвинение за извършено деяние при
форма на вина - евентуален умисъл, изрично в обстоятелствената част на
обвинителния акт са посочени фактическите обстоятелства, формирани са и
правни изводи, при което се приема, че деянието е извършено при тази форма
4
на вина, а именно макар да не е целял като пряк резултат причиняването на
смъртта на пострадалия П. Д. и причиняване на несъставомерните телесни
повреди на пострадалия Д. П., подс. Х. е допускал обществено-опасните
последици и въпреки това се е съгласявал и примирявал с тяхното
настъпване, като резултат от предприетите от негова страна действия за
саморазправа. Възможността за причиняване на престъпния резултат не се
оказала достатъчен мотив за подсъдимия да се въздържи от предприетото
престъпно поведение. Подробни съображения относно обективните и
субективни признаци на състава на престъплението, предмет на повдигнатото
обвинение, ще бъдат изложени в хода на съдебните прения.
Адв. К.: Моля да бъда освободен от залата за няколко минути поради
явяването ми на друго дело. Няма пречка делото да продължи в мое
отсъствие.
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма пречка адв. К. да напусне залата. Адв. Н. ще
осъществява моята защита.
Съдът ОСВОБОДИ адв. К..
ПОДС. Х.: Разбрах в какво съм обвинен. Получил съм препис от
обвинителния акт преди повече от 7 дни. В момента няма да давам обяснения.
Възползвам се от това право. Ще дам обяснения, когато моята защита
прецени за необхоД..
СТРАНИТЕ: Не се противопоставяме да бъде разпитано първо явилото
се вещо лице д-р Ч..
ПОДСЪДИМИЯТ: Не се противопоставям.
Със съгласието на страните, съдът променя хода на съдебното
следствие, като ПРИСТЪПИ към разпит на вещото лице.
На основание чл.282, ал.1 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА заключенията на вещото лице по съдебномедицинска
експертиза на труп № 236/21 г. и съдебномедицинска експертиза по писмени
данни № 14 относно уврежданията на пострадалия Д. Д..
Вещото лице Д-р Т. А. Ч., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната
отговорност по чл.291 от НПК, обещава да даде заключение по знание и
съвест,
РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам заключението по съдебномедицинската
експертиза на труп № 236/21г.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси по тази експертиза. По тази експертиза
подробно са изложени получените травматични наранявания, причината за
настъпилата смърт, както и механизма, по който са получени.
5
Адв. Д.: Нямаме въпроси към тази експертиза. Да се приеме.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси. Да се приеме експертизата.
АДВ. Н.: Имам въпрос. Моля да отговорите на въпроса дали при огледа
на трупа на пострадалия има установени следи от използване на
обезопасителен колан?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Ч.: Такива не бяха установени.
Адв. Н.: Нямам други въпроси.
На основание чл.282, ал.1 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА заключението на съдебномедицинска експертиза № 14 по
писмени данни относно уврежданията, причинени на пострадалия Д. П. Д..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещото лице. Също подробно е
изготвил експертното заключение относно получените травматични
увреждания на пострадалия, механизма на получаване.
АДВ. Д.: Нямам въпроси към вещото лице.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси.
Адв. Н.: Имам въпрос. Дали, запознавайки се с медицинските
документи и настъпилите травматични увреждания на пострадалия Д., същите
биха ли настъпили при използване на обезопасителен колан във вида, в който
са, има ли това значение за травматичните увреждания?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Ч.: Аз съм го прегледал този пострадал и съм му
издал съдебно медицинско удостоверение. Не съм установил и при него
наличието на някакви следи, специфични увреждания от притискане от
евентуално закопчания предпазен обезопасителен колан. Според мен
уврежданията са получени вътре в автомобила. Той не е изпаднал от
автомобила. Механизма на катастрофата е бил такъв, че деформиралите се
части на автомобила са проникнали откъм дясната страна, наляво към
предната дясна седалка. Уврежданията на пострадалия - починалия,
впоследствие са получени по този механизъм и по този механизъм са
получени и уврежданията, предимно в областта на главата на другия
пострадал - на баща му, който е шофирал автомобила. И според мен, даже и
да е бил с предпазен колан, защото предпазния колан съхранява позицията на
тялото, а не и на главата и на други части на тялото, то не е било някакво от
6
онези травматични увреждания в областта на гръдния кош или корема, а е
получил травматично увреждане в областта на главата и тези увреждания
биха могли да бъдат получени при евентуално правилно закопчан предпазен
обезопасителен колан, вследствие тласъчни движения на автомобила и на
тялото и удрянето по вътрешното обзавеждане на автомобила, които се
намират близо до главата.
СТРАНИТЕ: Съгласни сме вещото лице да бъде освободено от залата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото заключенията по
изготвените от вещото лице д-р Ч. съдебно-медицински експертизи на труп и
по писмени данни на пострадалия Д..
За явяването в днешното съдебно заседание на вещото лице Д-р Т. А. Ч.
да се изплатят 80.00 лв. от бюджетните средства на съда.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ вещото лице от залата.
Съдът ПРЕМИНАВА към разпит на свидетелите.
Свид. Х. А. Е., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, обещава
да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Знам за какво съм призован. Въпросният ден аз бях
на работа, мисля че беше неделя, късният следобед аз бях в базата, правихме
ремонти. Брат ми се обади. Каза, че някой го притеснява. Базата ни се намира
в ДЗС „Диньо Дачев“. Работя в земеделска фирма. Той пристигна. Той каза,
че някой го притеснява. Не съм му задавал въпроси кой и защо го притеснява.
Каза ми, че е заради някаква случка от вечерта, когато са били на дискотека.
Той пристигна при мен и някъде около час и половина ние работихме заедно.
Да е било някъде към 17.00 часа следобед. С точност може да се види на
камерите, аз съм предал видеозаписите. Точно преди да тръгнем, той получи
телефонно обаждане от въпросните хора. Разбрах, че е от тези хора, които
искат да разговарят с него. С първия разговор те претендираха да се видят. Аз
казах на брат ми, че няма смисъл да се виждат и да се разправят. След това
втори път звъннаха. Аз вече чувах разговора. Те искаха да дойдат там, където
сме ние. Аз казах, ако искат да дойдат в базата, понеже имаме камери, да се
види всичко. Затова се забавихме и повече от 15 минути от работното време.
Брат ми чух, че попита защо държи да се видят. Чувах мъжки глас. Не знам
дали е бил бащата или сина, чувах разговора. Единият мъжки глас казва:
„чакайте там, ще се видим“. Друг мъжки глас се намеси и каза: „да чакат, да
чакат, ще видят какво ще стане, ще му ебем майката“. Аз разбрах, че нещо се
случи и понеже имам къща в Крушаре и там работим, реших да тръгнем с
брат ми от Крушаре, минахме подБ.я път от ДЗС. С две коли се
придвижвахме. Аз бях отпред, а брат ми караше след мен. Аз бях с „Ауди“
7
А6, сива кола, рег. № ********, а зад мен караше брат ми с „Мерцедес CLS“,
не му знам номера. На пътния възел за Крушаре аз минах и влязох в главното
движение. Брат ми се забави малко да пропусне движещите се коли с
предимство. Тогава пострадалите с тяхната кола са го достигнали. Явно те са
го познали, като вероятно са ходили в ДЗС и са ни видели и са тръгнали след
нас. Нашите камери са забележими отдалече и най-вероятно не са искали да
имат конфликти там и затова са тръгнали. Аз съм се движил някъде
километър преди брат ми. Той ми звънна по телефона. Каза, че една кола го
притиска отзад. В това време бях на разклона за Гергевец, а брат ми е бил на
спускането от пътния възел до помпената станция. Там стои ТОЛ-а. Той само
ми каза, че някаква кола го притиска отзад. Аз му казах да ме настигне и се
забавих със скоростта. Вероятно те не очакваха, че друга кола се движи с тях.
Карах с 20-30 км, за да може да ме настигне брат ми /автомобилът на брат ми
позволява да ме настигне/. На разклона на Камен ме изпревари брат ми и
колата, която го следваше. През цялото време колата, която караше зад брат
ми, се опитваше да го изпревари и да го притисне, за да го спре. Няколко
пъти автомобила на брат ми излезе на банкета, за да не се получи сблъсък. В
това време аз започнах да ги снимам с моя телефон, тъй като имах пряка
виД.ст от случая. Успях да ги запиша, но после записа се изтри, тъй като брат
ми се обади. Аз му казах, като завия към центъра на селото, да спре веднага.
Там наблизо живее моя кръстник, ако стигнем до разправия да има хора. В
самото село аз ги изпреварих, минах отпред. Като минах, веднага спрях, след
мен спря брат ми и след брат ми спря и другата кола. Другата кола мисля, че
беше „Опел“ като комби, по-тъмен цвят. Видях как брат ми излиза от колата.
Не видях брат ми дали носеше нещо, като излезе от колата. Аз понеже видях
какво ставаше от разклона Камен до Крушаре очаквах, че ще има разправия.
Тъй като не ги познавам, /имам регистриран газов пистолет в себе си/,
излязох с цел да ги уплаша. Стрелях два пъти нагоре. Пострадалият, който е в
залата, се опита да слезе от колата, но като видя, че спира втора кола, се
отказа и се качи. Двигателят на колата му работеше и той потегли. Потегли в
момента, в който аз бях спрял и брат ми слезе от автомобила, а аз бях слязъл
с пистолета в ръка. Пострадалият се опита да тръгне с колата да го гази. Брат
ми се дръпна настрана и аз бях между двете коли и тръгна срещу мен. Аз
успях да се дръпна и скочих отзад на моята кола, за да не ме сгази. Аз стрелях
два пъти с газовия пистолет, преди той да тръгне. Стрелях, за да ги уплаша, за
да не се стига до разправии. Ние също бяхме уплашени. Не знаем какво ще
срещнем. Не съм видял брат ми да удря с нещо автомобила. Не съм видял да
носи бухалка, както казах единствено аз носих оръжие. След като „Опела“
продължи напред, аз се подхлъзнах и брат ми ме вдигна и тогава си
разменихме няколко думи. Попитах го какви са тези, дето се опитваха да ни
газят и той каза: „аз ще ги спра“ и тръгна с колата след тях. Малко по-късно и
по-бавно аз тръгнах след тях. Забавих се, докато се придвижа до моята кола и
докато я запаля. Те тръгнаха в посока център, пътя за Самуилово. Като казвам
„те“, имам предвид първо „Опела“ и след тях брат ми. Според мен, той е
8
знаел пътя и продължава в посока Самуилово, за да избяга от селото. Има две
разклонения в центъра. Трябва да избереш вляво или вдясно и той избра това,
което е за Самуилово, явно за да напусне селото. Самият път, по който се
движиха двете коли, е със завой наляво и там има два легнали полицая.
Единият е след завоя до училището. Там имах възможност да ги видя. Видях,
че те и двамата скочиха от първия легнал полицай. На втория легнал полицай
видях как брат ми се опитва да го изпревари, а „Опела“ не му дава
възможност да мине. Двете коли минаха втория легнал полицай и тогава
видях светналите стопове на двата автомобила. Брат ми се опитваше да го
изпревари отляво, а „Опела“ на му даваше. Докато минах втория легнал
полицай, видях как „Опела“ се завъртя и се удари в дясната част на дървото.
Пристигнах на място. След като подминах произшествието, спрях. И брат ми
също спря. Може да се каже, че почти двамата едновременно спряхме.
Изтичахме двамата до колата на пострадалите. В колата видяхме двамата в
кръв. Аз бях отляво и видях присъстващия в залата пострадал - бащата на
момчето. Мисля, че само него видях. Видях как брат ми се затича към колата
си и каза, че ще вземе телефона си да звънне на полиция и на линейка. Брат
ми дойде до колата и звънна на телефон 112, съобщи за произшествието. За
момента там не помня да бяха дошли други хора, но мисля че имаше тичащи
хора към произшествието. Аз не съм разговарял с никой от пострадалите,
нито с някой. Освен с брат ми, с никой не съм разговарял. Брат ми нямаше
време да разговаря с тях, тъй като се обаждаше по телефона. Брат ми остана
на местопроизшествието. Аз отидох до вкъщи да оставя колата на жена ми,
/нямаше 500 метра от произшествието/ и се върнах. И вече като се върнах,
имаше дошли полицаи от училището. В него ден имаше избори, имаше
полицаи. Пеша се върнах възможно бързо. Не помня дали дочаках линейката,
защото нас ни дръпнаха настрана полицаите. Това мога да кажа по случая.
Не мога да кажа с каква скорост се движеше брат ми в с. Крушаре. Аз
се движих след тях и се движих с повече от 50 км/ч, за да мога да ги стигна,
тъй като бяха по-далеч разстоянията. Имах виД.ст към тях, но не мога да
определя като метри с колко се движих след тях. След завоя вече бях по-
близо до тях и мога да кажа, че ги виждах на около от 50 до 100 метра. Двете
коли, /брат ми и другата кола/, се движиха една до друга, но точно не мога да
определя, защото брат ми се движеше точно зад него. Аз не съм видял удара
между двата автомобила. Когато гледаш отзад, не можеше да видиш удара,
който се е случил между тях. Виждаха, че брат ми се опитва да го изпревари
отляво, а отпред колата правеше зиг-заг да не го допусне. След
произшествието, брат ми беше уплашен, нямахме време за диалог да говорим.
Нямахме време да си споделим някоя дума и да говорим. Аз, както казах,
прибрах автомобила, който беше необходим на семейството ми. После
полицаите дойдоха да огледат автомобила дали има някакви наранявания.
Установиха, че няма нищо. Бяхме задържани двамата следващите 24 часа в
полицията. Имаше наблизо до произшествието магазин, който също имаше
камери, които са предадени по делото. Произшествието стана между църквата
9
и училището.
Разговорът по телефона, който брат ми проведе с другите лица, докато
бяхме в базата, се проведе до мен. Брат ми беше до мен и аз затова чух, че
има разговор. Първият път не чух, но вторият път чух. На видео-записа от
камерите се виждаше ясно на какво разстояние съм бил от него. Мисля, че
телефона на брат ми беше включен на високоговорител втория път. В
момента, когато аз пристигам, вече брат ми тръгва да излиза от колата. Аз
виждам, че от шофьорската страна се опитва да излезе човек. Бяхме
уплашени. Аз излязох с газовия пистолет, както казах. Излязох и стрелях два
пъти нагоре, за да ги уплаша да не се стига до конфликт. Стрелях в момента
преди той да тръгне. Аз видях само, че леко се отвори вратата и се затвори и
автомобила тръгна. Една минута е било самото спиране. Когато стана
произшествието, мога да кажа, че почти едновременно стигнахме с брат ми
до катастрофиралия автомобил, защото аз съм зад него и спирам близо до
ударената кола. Когато отивах към ударената кола, не съм носил нищо в
ръцете си.
Когато те ме изпревариха, аз бях на Каменския разклон и видях, че в
„Опела“ са двама човека и отзад колата беше със затъмнени стъкла и не знам
дали е имало други хора. Предполагах, че може да е имало други хора, защото
стъклата са затъмнени. Това е една от причините да изляза с газовия пистолет.
Докато се преследваха колите, удари между двата автомобила не е имало.
Когато се движихме в посока Крушаре, не съм видял да има удари, но брат
ми, както казах, за да избегне удара, излезе на банкета. В преследването в с.
Крушаре и да е имало удари, няма как да видя, тъй като автомобилите се
движат един след друг. Не съм видял и преди легналия полицай да е имало
друго съприкосновение между колите.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси.
Свидетелят остана в залата.
СВИД. Д. П. Д., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: На 21.11.2022г. синът ми беше на рожден ден на
негов приятел. Писа ми на Вайбъра: „тате, имам проблем с някакво момче и
като се прибера, искам да се видим.“ Аз му казах: „тате, върни се, оправи се,
като се видим, ще говорим и каквото има ще уточним“. Синът ми беше на
рожден ден на негов приятел в с. Жеравна, общ. Котел. Аз работя на
Мечкарски разклон в една база, транспортна фирма, международни превози и
си бях в гаража. Той ми звънна, че се е прибрал. Каза, че ще се окъпе и ми
написа, че иска да се видим. Синът ми каза, че подсъдимият му е написал да
се срещнат и да се разберат като мъже. Те са си писали още от сутринта.
Някъде в 01.00-01.30 часа го взех от ул. „К.Б.“ /от нашия дом/ и каза: „Тате,
трябва да отидем на центъра на ДЗС“. Аз му казах: „добре“. В този момент
въпросният човек до мене – подсъдимия каза: „Още ли ще ви чакам?“. Аз му
казах, кажи му идваме, няма проблеми. Стигнахме ДЗС-то, не мога да кажа
точен час. Спряхме. Тя е павирана улицата там. П. му позвъни и каза: „Тука
10
сме“. Той му каза, че не може да ни чака, тръгнахме, поиска да отидем на
центъра на Крушаре. Аз казах на сина ми: „Добре, отиваме, няма проблеми“.
През ДЗС-то, по един черен път излязохме на подБ.я път и тръгнахме за с.
Крушаре. На „Детелината“ за Ямбол излязохме на главния път. Тогава синът
ми видя „Мерцедеса“, който е бил виждал от постовете на подсъдимия в
социалните мрежи. Аз карах автомобила. Автомобилът е „Опел Астра“, сив,
комби, няма затъмнени прозорци. Собственичката на автомобила е балдъза
ми, не му знам номера. Просто бях взел автомобила, за да го ползвам. Докато
бяхме в колата със сина ми, му казах: „Сигурен ли си, че това е колата на
човека, с който искаше да се видим?“. По пътя имаше място за изпреварване,
тръгнах да го изпреваря, имаше разстояние нормално. Насреща нямаше
автомобил. Тръгнахме да го изпреварваме и когато той видя сина ми и даде
газ. Тя колата му е мощна и дръпна напред. Няма как да го стигна. Отдалечи
се доста. Тръгнахме за Крушаре и в момента, в който влизаме в Крушаре, още
като завием в центъра, неговата беше спряна, подсъдимият излязъл пред
„Мерцедеса“. В момента, в който аз излизам, зад мен спря „Ауди“-то. Имам
навик от големите камиони винаги да гледам на огледалото. Точно държах
дръжката на вратата и в този момент видях, че колата зад мен дава светлинни
сигнали. Казах на П.: „Не мърдай, от колата няма да слизаш!“В този момент
се отвори вратата на колата, която е зад мен. Човекът, който беше отпред
извади пистолета и го насочи направо пред мен в предното стъкло и
възпроизведе два изстрела. Оттам казах на П.: „Наведи се!“ и тръгнах. Ако
нямах човещина, не той щеше да бъде от страната на подсъдим, а аз.
Продължих към центъра, защото зная, че в центъра има избори. Оттам на
завоя, като подминахме центъра, /защото нямаше къде да спра там/, там има
автобусна спирка, когато тръгнахме, те тръгнаха да ме преследват. Аз карах
нормално. На първия легнал полицай, въпросният ме удари отзад един път.
Овладях колата и на втория легнал полицай ме настигна и когато минах
легналия полицай той ме удари и ме завъртя. И тогава казах на сина ми:
„Пепо дръж се, удряме се в дървото!“
Още веднъж уточнявам. Пред мен се движеше подсъдимия с
„Мерцедеса“. Той зави към Крушаре и спря. Аз в този момент идвам и спирам
на разстояние близко, няма и метър от неговата кола. Той беше отпред на
неговата си кола. Имаше друг човек, който стоеше отзад до капака на
неговата кола, на „Мерцедеса“ с бухалка. Подсъдимият, който беше пред
неговата си кола, той беше с пистолет, а другият човек, който беше облечен с
бяло, стоеше отзад на „Мерцедеса“ и с бухалката удари колата, когато
тръгнах. Аз тръгнах в момента, в който видях, че „Ауди“-то Кю 7, сиво, от
него слезе човек и спря зад мен. Аз го видях за секунди. Просто го видях на
огледалото, като слиза и тръгнах. След произшествието си спомням, че детето
ми беше заклещено. Викаше: „Тате, боли ме, боли ме“ и аз го извадих. Първо
извикаха линейка за П., не мога да уточня. Преди да стане удара, аз карах най-
много с 55 км/ч, в рамките дотам. Просто, ако ме подгони някой, много ясно,
че ще бързам. Нямах колан. Синът ми също нямаше колан. Бяхме ги
11
откопчали в Крушаре. Не мога да кажа, че подсъдимият се опитваше да ме
изпревари, но караше плътно зад мен и където и да отида аз, той караше
плътно зад мен, най-много 20 см. Ако тръгна надясно, той тръгваше след мен
надясно, ако тръгна наляво, той тръгва след мен наляво. Това беше докато ме
удари. Просто в един момент имаше място, той излезе малко напред отляво и
доста силно удари моят автомобил. Докато управлявах автомобила, синът
позвъни на свидетеля Б. и ми даде телефона. И аз по телефона на свид. Б.
казах, че някакви хора явно не искат да говорят, а искат да ни трепят и му
казах, че ни преследват с автомобил. Това беше за кратко, защото в този
момент колата на подсъдимия ме удари и телефоните фръкнаха.
Тръгнах със сина ми, който искаше да разговаря с подсъдимия, заради
бащина закрила, да не се получат някакви инциденти, защото виждате някои
вадят ножове, гърмят се, стрелят се. Синът ми претърпя преди това голям
стрес, тъй като майка му почина. Той много си я обичаше. Продължихме да
настояваме за тази среща, защото те настояваха. Ако бяхме се срещнали в
ДЗС-то, всичко щеше да приключи там, а те настояваха: „Ако искате да се
срещнем, елате в Крушаре“ и ние затова отидохме в Крушаре. Ако
подсъдимия беше само с автомобила и беше спрял, нямаше да се стигне до
бой, нямаше да се бия, щях да ги оставя да разговарят. Затова отидох с тази
цел да не се получат сбивания.
Не знам точно каква е причината сина ми да искаше среща с това
момче, но явно е имало някаква случка с приятелката на сина ми, между нея и
подсъдимия.
Според мен автомобилът, който ме преследваше, доста бързо ме
настигна и със сигурност е карал над 60 км/ч., защото имаше голямо
разстояние. Аз, когато тръгнах и той тръгна много след мен. Аз, когато
тръгнах с автомобила, исках да напусна селото през пътя за Самуилово и
исках да се приберем, защото така или иначе те бяха устроили засадата
отпред и нямаше как да се върна по същия път. Не съм се страхувал. Аз не
съм мислел, че ще има някаква саморазправа. Защото извадиха оръжие и
тогава разбрах, че ще има някаква разправия и реших да се приберем в
Сливен, да се изтеглим, да не стават такива работи. Произшествието става
след центъра на селото, на правия участък, преди църквата на обръщалото. Аз
познавам селото и в момента на произшествието не обърнах внимание точно
къде е станало, но впоследствие видях къде е станало. По принцип мислех, че
можеше да поискам съдействие от органите, които бяха на изборите в с.
Крушаре, но явно това ми е грешка. Не съм се обаждал по телефона. Не съм
звънял никъде. Не предполагах, че ще тръгнат да ни гонят, да ни трепят.
Според моя преценка, вторият удар беше по-силен от първия. След първия
удар, аз почнах да намалям. Не мога да кажа как се опитах да овладея
автомобила. Става за секунди, или го овладяваш или не го овладяваш. След
втория удар нямах никаква възможност, автомобила беше неовладяем.
Разговорът по телефона започна още на завоя. Изтървах телефона още след
първия удар. Уточнявам, аз не съм говорил по телефона и не съм говорил по
12
телефона с ръка. Синът ми набра свид. Б., той говореше с него на
високоговорител. Още след първия удар П. изтърва телефона.
На въпроса на моя защитник дали съм усетил други удари, след като
съм се опитал да помагам на сина си, мисля че усетих някакъв удар още,
докато бях в колата. Нямам добър спомен, почнах да вадя сина си. Ударът
беше някъде отзад в колата.
Нямам телефона на В. на родителите й. Не съм се обаждал на никой от
тях. Каквото ми каза сина ми, това приех и ви обясних защо тръгнах. Щом
сина ми е извикал мен, значи се притесняваше и за неговата сигурност.
Просто искаше подкрепа и закрила от мен. Състоянието на сина ми, когато
дойде след връщането си от Жеравна, беше нормално, нормално си говореше.
Не знам да употребява наркотици. Аз си го познавам. Беше нормално за мен
неговото състояние.
ВЪПРОС НА АДВ. К.: След като не сте успели да го изпреварите и
подсъдимият е дръпнал напред, както се изразихте в посока Крушаре, защо не
преустановихте преследването и поради каква необхоД.ст трябваше да
отидете след него в с. Крушаре, като очевидно той не иска да се види с вас,
след като е тръгнал напред с автомобила?
ОТГОВОР НА СВИДЕТЕЛЯ: По тази причина, че просто исках да се
разяснят работите. Не знам какво имаше за разясняване. Страхувах се, че ще
тръгна някъде на път, няма да ме има 10-15 дни и щеше да се случи нещо със
сина ми при някаква разправия. Аз прецених, че преследването трябва да
продължи. Не ме е накарал сина ми.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси.
Свид. С. П. Ч., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, обещава
да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Работя като пътен полицай в Сектор „Пътна
полиция“ като мл. автоконтрольор. Сещам се, че на 21.11.21г. бях дежурен.
Не се сещам около колко часа ми се обадиха да отидем да посетим ПТП в с.
Крушаре. На произшествието установихме два автомобила, от които единия
мисля, че „Опел“ беше ударен в дървото. До него, малко по-надолу, имаше
„Мерцедес“. Установихме лицата, които са там на произшествието. Взехме им
документите. Изпробвахме ги за алкохол. Пробата на двамата беше
отрицателна. Линейката взе едното лице - пострадалото от „Опела“, след
което родителя на това първото лице, което линейката отведе, също не беше
добре и другата линейка отведе и него. Останахме на място.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси. Не се противопоставяме да бъде
освободен свидетеля от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
Свид. И. С. И., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, обещава
да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Работя като мл. полицейски инспектор в участък
Запад, персонално отговарям за с. Крушаре и с. Гергевец. На 21.11.21г. бях
назначен охрана на изборната секция в с. Крушаре, заедно с един колега от
13
пожарната. Казва се Н., но трябва да проверите, не знам другите му имена.
Около 17.00 часа влязох вътре в сградата на училищните изборни секции, а
преди това бях извън сградата. Може би около 5 минути, след като влязох, ми
се обади колегата и ми каза, че две коли са минали с голяма скорост покрай
сградата на училището и малко след това е имало някакъв трясък. Заедно с
Кмета на населеното място, един човек ни заведе до мястото на събитието, на
около 200-300 метра, на ул. „Д.С.“ и гледката не беше приятна. На тревната
част, отстрани на улицата заварих, колата не си я спомням, червена си
спомням, че беше на цвят, до колата стоеше господина /сочи пострадалия,
бащата на починалото дете/. Детето беше все още живо. Вътре в колата беше.
Детето се опитваше да излезе от колата. Баща му също го караше по някакъв
начин да излезе. Казах на баща му нищо да не му казва, никакви действия да
не предприема, защото не се знае какво му е състоянието. А преди да отида
до колата в посока църквата на улицата, имаше доста деца и имаше паркиран
един черен „Мерцедес“ мисля, че беше, и водача в интерес на истината,
нямам спомен той ли дойде при мен или аз, попитах кой е карал колата, той
ми каза, че той е карал колата. Поисках му документите, даде ми ги. Поисках
документите и на господина /сочи пострадалия/, но той не ми ги даде, защото
не можахме да отворим задната лява врата зад водача, защото ми каза, че
документите са на задната седалка. Отцепих местопроизшествието. Изчаках
да дойдат колегите от КАТ и Бърза помощ. Разправията между подсъдимия и
пострадалия стана по моето идване. Първо взех документите на подсъдимия,
след това отидох и поисках документите на г-н Д. - пострадалия. Аз казах, че
не можа да ми ги даде. Тогава пострадалият - господин Д. започна да налита
на бой на подсъдимия, но ние не го позволихме това нещо. Разделихме ги и
двамата и така се приключи. Никой не съдя, всичко идва от адреналина.
Пострадалият Д. викаше на сина си да излезе от автомобила. Казах му да го
остави, защото не се знае какво му е състоянието и всичко приключи дотам.
Момчето беше на дясната седалка, но успя да се премести на лявата. Други
подробности не се сещам. Не знам кой се е обадил на 112. Аз се обадих в
дежурната. От произшествието до моето пристигане на място да са минали 3-
4 минути. В интерес на истината дежурния автомобил и линейката дойдоха
бързо, даже мисля, че колегите дойдоха преди линейката.
Подсъдимият явно беше разбрал последствията от това, което е
направил и стоеше отстрани и нямаше никаква агресия от негова страна.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси. Не се противопоставяме да бъде
освободен свидетеля от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
Свид. Д. В. С., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, обещава
да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Кмет съм на с. Крушаре. На 21.11.21г., около 17.00
часа бях пред училището, тъй като тогава се провеждаха изборите за
Парламент, заедно с едно лице Н., който работи в Пожарната и той беше
охранител на секцията. Самата катастрофа аз не съм я видял. Н. също не я
14
видя. Тя стана може би на 200-300 метра след нас. Първо чухме шум на коли,
че идва към училището по главната улица. Обърнахме се надясно и видяхме
три коли, които се движиха една след друга. То си личеше, че караха силно. В
един момент се чуха спирачки. Ние се обърнахме. Видяхме как намалят. След
малко видяхме как тръгнаха пак да карат бързо. Втората кола беше може би
на една педя от първата, третата може би на 10-тина метра назад. Отново за
секунди намалиха. Той завоят е голям, имаше и хора. Късмет беше, че нямаше
хора, които да минават през улицата. Усети се как рязко тръгнаха с пълна газ.
Тъкмо го коментирахме, че тук ще се случи нещо, минаха секунди, може би
15-20, се чу силен трясък. Този трясък и сблъсък ние не сме го видели, само
го чухме. За този начин на движение разказвам в правия участък пред
училището в избирателната секция и след като излязоха от завоя, който на
тях е ляв, а удара стана по същата права, но ние не гледахме в нея посока. И
да гледаме, тя не се вижда. Аз и полицай И. И. отидохме на
местопроизшествието. Някой с кола ни закара дотам, но не мога да кажа кой.
На втората, третата минута бяхме там. Със слизането от колата, колата беше
ударена в дървото. Имаше един мъж излязъл от колата до предната лява врата
от шофьорската страна и едно момче, което беше зад колата с една бутилка
вода. Със слизането И. му каза да спре и да стои на място това момче, което е
зад колата. Разпитваше го какво се е случило. Аз попитах този, който е прав,
какво стана, но беше като неадекватен, не можеше да говори. По дрехите му
имаше кръв. Тъй като видях, че има още едно момче в колата, влязох да го
видя. То стенеше през цялото време, охкаше. Имаше кръв по връхната му
дреха. Носих вода и му наплисках лицето. Питах го какво се е случило, то
също не можа да ми отговори. Напръсках му лицето и излязох. Тогава И.
помоли този, който е отзад да си донесе документите. Имаше една кола
спряна. Той каза, че я спрял може би на 20-тина метра след катастрофата. Мен
ме помоли да отида с него евентуално да не избяга от произшествието.
Придружих го до колата и се върнахме. Като пристигнахме, той каза, че се е
обадил на 112, тъй като ние мислехме да се обадим, но той каза, че се е
обадил на дежурния. Мисля, че И. пак се е обадил. Като се върнахме, тъй като
момчето, което беше в ударената кола, стенеше и охкаше, но беше се
измъкнало от седалката си и беше седнало на шофьорската седалка. Момчето,
което стоеше зад ударената кола с бутилката с вода и каза, че се е обадило на
112, е това момче /сочи подсъдимия/, а човека, който стоеше от лявата страна
на ударената кола е този /сочи пострадалия Д./. Разправия не съм видял между
подсъдимия и пострадалия. Бяха на разстояние. Момчето си стоеше и каза, че
се е обадило на 112. Не ми е споделяло, докато отивахме за документите до
колата му, какво се е случило и каква е причината.
Автомобилите минаха много набързо и не си спомням какви бяха
автомобилите. Може би при разпита си в досъдебното производство да съм го
казал, но в момента не си спомням.
Аз съм водач на автомобил. Когато чухме шума и влязоха в завоя, по
моя преценка може би трите автомобила се движиха около с 80 км/ч. Както
15
казах, разликата между втория и третия беше около 10-тина метра, а между
първия и втория много малка.
Доколкото си спомням, когато видях автомобилите да минават пред
нас, не съм видял втората кола да се опитва да изпреварва първата, по-скоро
бяха много близко една след друга.
Адв. К. и адв. Н.: Молим да бъдат четени показанията на свидетеля
само в тази част, където разказва движението на автомобилите и
разминаването, което има, а именно, че в настоящия момент каза, че не са се
опитвали да се изпреварят, а в показанията на лист 69, том 1 от ДП е казал, че
втората кола искала да изпревари първата.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
АДВ. Д.: Не се противопоставям.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Не се противопоставям.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА подсъдимия на основание чл. 281 ал.7 от
НПК, че в случай на получаване на съгласие от негова страна за прочитане на
показанията, прочетените показания могат да се ползват при постановяване
на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Защитниците ми обясниха това. Давам съгласие.
Съдът на основание чл. 281 ал.5 от НПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА показанията на свид. С. на л. 69, том 1 от ДП, на гърба.
/Прочетоха се./
СВИДЕТЕЛЯТ ПРОДЪЛЖАВА: Споменът трудно мога да си го върна
назад, но мисля че вървяха кола след кола. Записано е така, но мисля, че
вървяха кола след кола.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси. Не се противопоставяме да бъде
освободен свидетеля от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата

Съдът ОБЯВИ почивка от 12.19 до 12.45 часа.

Заседанието продължава в 12.45 часа.

За Окръжна прокуратура - Сливен, редовно призована, се явява
прокурор В. К..
Подсъдимият Х. А. Х., редовно призован, се явява лично и с адв. С. К. и
адв. Н. Н., и двамата от АК Сливен, редовно упълномощени от досъдебното
производство.
Частният обвинител Д. П. Д., редовно призован, се явява лично и с
повереника си адв. Д. Д. от АК Сливен, надлежно упълномощен по делото от
досъдебното производство.
Явяват се свидетелите Р. П., В. В., Д. Б., А. Б., К. Л., И. И., Г. И., П. П..
16
Свид. Р. Д. П., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Точната дата не мога да се сетя, но знам, че беше
в деня на изборите и трябваше да закарам на изборите да гласува мой познат в
с. Крушаре. Бях с колата и останах да го изчакам отвън до автомобила. Беше
следобеда, когато се чу шум от бързодвижещи се автомобили. Това, което
видях, бяха два автомобила, които се движеха с много висока скорост.
Минаха по улицата пред избирателната секция. И тогава не можах да ги видя
добре и не мога да кажа какви са автомобилите. Движиха се с много малка
дистанция един от друг. Не бих казала, че мога да кажа какво е разстоянието
между двата автомобила, но на това му казваме младежите „гонка“. Имаше
трети автомобил, който мина на по-голямо разстояние от тях. Имам предвид
няколко секунди, след като двете коли минаха една до друга, мина и трети
автомобил. Сега в момента не мога да се сетя третата кола каква марка е, но в
показанията посочих и ако ми подскажете, мога да посоча. Автомобилът беше
„Ауди“. Може би около 30 метра беше разстоянието между тях. Третият
автомобил също караше бързо. Според мен лично той също участваше в тази
гонка. Пред мен се чу удар. Не го видях, но чух шум от удар. Улицата леко
завива в посока към църквата. Първите две коли профучаха покрай нас,
/казвам нас, защото имаше и други хора/ и не ги виждахме вече, но се чу удар
от автомобили. Ударът беше сериозен, по-скоро трясък. Отидох до мястото,
тъй като вече бях приключила със задължението си да заведа моя познат да
гласува. Той се качи в автомобила и отидохме до произшествието. Минахме
по-скоро покрай произшествието, не сме слизали. Видяхме първия автомобил,
който мина покрай нас да е забит в дърво с предницата. Имаше хора наоколо
и се суетяха. Имаше някакво движение около колата, но аз управлявам
автомобила и нямах такава възможност да се концентрирам около
катастрофиралия автомобил. Катастрофата стана може би в 15.00 часа
следобед. Спомням си, че когато излизахме от селото вече се смрачаваше.
Със сигурност ще е било след 15.00 часа. Соча този час, защото целта ни
беше да отидем в този час да гласуваме, защото е по-спокойно и по-малко
хора чакат да гласуват.
Докато се гонеха, не съм видяла някой от автомобилите да се опитва да
изпревари другия. Една след друга бяха.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси. Не се противопоставяме да бъде
освободена свидетелката от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетелката от залата.
СВИД. В. В. В., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Преди катастрофата, вечерта на 19/20.11.21г.,
събота, тогава аз бях с две мои приятелки на дискотека „Делийт“ /старото
жабче/. Тъй като имаше много хора, нас ни настаниха точно като се влиза,
вляво има бар и на този бар реално слагат няколко компании, защото е по-
голям. Точно моята компания, т.е. аз и моите приятелки бяхме на този бар. На
17
този бар бяха и три момчета, аз не ги познавам. Те виД. момчетата си бяха
пияни. Пиха си алкохол. Казваха ни наздраве, но аз не съм им отговаряла.
Някой от момчетата предложи на една от моите приятелки да ходим на
„Премиум“. Ние не сме ходили с тях. Бях облегната на бара с ръце и гледам
към бара, при което усещам ръка на задните си части. Обръщам се и
поглеждам този господин. Обръща главата си към подсъдимия. Това негово
поведение ме изнерви, което смятам, че е нормално. Имам си достойнство,
его, като всяко едно нормално момиче. Когато се обърнах към него, му ударих
един шамар. Шамарът не беше силен, по-скоро плясване и едва тогава
осъзнах какво е направил и се изнервих още повече. И после го ударих втори
път по-силно. Той застана срещу мен един срещу друг и с пръст започна да
сочи и да ми говори нещо към мен, но аз не го чувам, тъй като е много
шумно. Аз отидох при управителя на дискотеката. Р. се казва. Обясних му
много ядосано, че едно момче ми е посегнало, в смисъл опипало, бях ядосана,
при което се връщам с управителя на дискотеката на същото място, но тях
вече ги нямаше. И това е цялата работа. Историята продължава така, че едно
момиче дойде при мен и ме попита какво става. Аз я познавам. Аз й разказах
ядосано какво се е случило. Тя ми каза, че го познава, че знае кой е, той
тренира във фитнеса. Изпрати ми негова снимка. След това управителят на
дискотеката остави една охрана до нас, обаче ние си тръгнахме с моите две
приятелки. Аз нея вечер спах в една от двете си приятелки. Тогава започнах
да си пиша с това момиче В.. Аз й обяснявам какво е станало. Тя ме пита
истина ли е. Така пострадалият П. Д. /мой приятел/, е разбрал, защото той има
моите профили в Инстаграм, Месенджър, Фейсбук, Вайбър и т.н и той вижда
моя чат с приятелката ми. Тогава той разбира какво е станало. На сутринта П.
ми написа, че е разбрал какво е станало и ми каза, че ще говори с него.
Уточнявам, че преди П. да ми се обади, докато си пишехме с моята
приятелка, тя ми прати на подс. Х. във Фейсбук негова снимка. Доколкото си
спомням, той ми каза, че ще говорят. Не ми е казал, че вече е говорил с него.
По-късно ми прати техен чат. Беше му писал да се видят. Подсъдимият го е
питал защо да се виждат. П. му е казал, че трябва да се видят. В чата, който
ми беше изпратил, не беше уточнено защо трябва да се видят. Чух се на
следващия ден, в неделя, с майка ми и й казах какво се е случило. Тя се
изнерви. Каза ми: „как така, защо не ми каза, знаеш ли го това момче, кой е?“.
Аз й казах, че имам негова снимка и тя ми каза да й я покажа. Показах й я.
Предполагам, че са разговаряли с П.. Моят чат с П. приключи. На обяд, в
неделя, аз се чух с бащата на П. – пострадалия Д.. Говорихме си за други
неща. И той тогава ми каза, че е разбрал какво е станало. Аз му казах, че съм
споделила с мама. Той ми каза, че П. му е звънял и че ще ми се обади след
това, но повече не ми се обади. Стана въпрос, че П. му е разказал за
случилото се. За случилото се по-късно разбрах впоследствие.
Адв. К.: Имам един уточняващ въпрос. Вие казахте ли на Д., бащата на
починалото момче, че вие сте взели мерки с майка си, да не се занимава
повече с Х.?
18
СВИДЕТЕЛКАТА ПРОДЪЛЖАВА: Казах на бащата на П. -Д.: „Аз съм
предупредила мама, вие нямате отговорност“. Така обяснявам моите думи.
Инициативата да се изясни случая е изцяло на моя приятел П., с който бяхме
скарани.
Съдът установи, че в разпита в ДП, проведен на 23.11.21г., на л.72, том
1 от делото, свид. В. В. е дала показания с повече подробности относно часа,
времето и точните думи, които са си разменили с пострадалия П. Д. във
връзка със случилото се с нея, предвид на което счита за нужно показанията в
тази част на свид. В. да бъдат прочетени, доколкото тя не може да си спомни
тези подробности.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
АДВ. Д.: Не се противопоставям. Давам съгласието си да се четат
показанията на свид. В..
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Не се противопоставям.
Адв. К. и адв. Н.: Не се противопоставяме. Даваме съгласието си да се
четат показанията на свид. В..
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА подсъдимия на основание чл. 281 ал.7 от
НПК, че в случай на получаване на съгласие от негова страна за прочитане на
показанията, прочетените показания могат да се ползват при постановяване
на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Защитниците ми обясниха това. Давам съгласие.
Съдът на основание чл. 281 ал.5 от НПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА показанията на свид. В., л. 72 , том 1 от ДП.
„Тогава той ми писа, че няколко пъти е звънял на Х. и са говорили с
него. После двамата са си писали в Месенджъра. Съобщението е от 11.00
часа и
П. пише: „След три часа съм в Сливен. Дай си номера“.
И отговор: „Звъни ми тук, аз съм на линия“.
П.: „Добре, като се върна след няколко часа, ще ти звънна“.
Х.: „Искаш да се видим ли?“
П.: „Да“.
Х.: „Кажи за какво искаш да се видим?“
П.: „Тъй бе“.
Свид. В.: Този чат ми беше изпратен от П. на скриншот.“

СВИДЕТЕЛКАТА ПРОДЪЛЖАВА: Това, което ми прочетохте, е така.
Просто тези подробности съм ги забравила.
След този разговор, който П. ми изпрати на скриншота, ми се обади
бащата на П. и проведохме разговор, за който свидетелствах по-рано.

СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси. Не се противопоставяме да бъде
19
освободена свидетелката от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетелката от залата.
Свид. Д. Х. Б., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, обещава
да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: На 21.11.21г. на личния ми телефон ми се обади
непознат номер. Явно, най-вероятно, защото адреналина му е вдигнат,
разбрах че Д. ми се обажда. Каза ми, че карали някъде и някакви искали да ги
блъскат. Аз разбрах, че са ги блъснали и продължават да ги блъскат. Чу се
първо, че се изтърва телефона, чу се удар, 20-тина секунди стоя във връзка, аз
виках „ало, ало“, но връзката приключи. Аз не можах да разбера изобщо за
какво става въпрос. След това звъннах може би 10 пъти на този номер, но
никой не ми вдигна. Впоследствие разбрах, че този телефон бил на П., а пък
Д. ми е звънял. Може и П. да ми е звънял. Не им познавам гласовете. Аз се
познавам с пострадалия Д. Д., както и с пострадалия П. Д., защото той идваше
при В.. Аз живея с майката на В.. Нямам телефоните и на двамата. П. има
телефона ми. Може и да е говорил на спикер, не съм сигурен. Беше много
шумно. Той много бързо говореше, явно беше притеснен. Не мога да кажа
точно Д. или П. говореше.
Чу се нещо, че пада телефона. Не мога да кажа дали е изтърван.
Съдът констатира, че между показанията, дадени на л. 77, том 1 от ДП и
настоящите показания на свид. Б. е налице съществено противоречие относно
кой му се е обадил, както и липса на спомен за точните думи, които са му
предали, поради което предлага на страните показанията му да бъдат
прочетени и приобщени.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
АДВ. Д.: Не се противопоставям. Давам съгласието си да се четат
показанията на свид. Б..
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Не се противопоставям.
Адв. К. и адв. Н.: Не се противопоставяме. Даваме съгласието си да се
четат показанията на свид. Б..
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА подсъдимия на основание чл. 281 ал.7 от
НПК, че в случай на получаване на съгласие от негова страна за прочитане на
показанията, прочетените показания могат да се ползват при постановяване
на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Защитниците ми обясниха това. Давам съгласие.
Съдът на основание чл. 281 ал.5 от НПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА показанията на свид. Б. на л. 77, том 1 от ДП.

„Познавам П. и Д. Д.и. П. е приятел на В.. На 21.11.21г. в 17:04 ч. Д. ми
се обади от телефон № ********** и ми каза: „Едни педерастчета ни гонят
и искат да ни блъскат“. В това време чух звук, който приличаше на
20
изтърване на телефона и след това се чу силен трясък. Връзката прекъсна.“
СВИДЕТЕЛЯТ ПРОДЪЛЖАВА: Това, което ми прочетохте е вярно.
Просто от изминалото време съм забравил. И даже дадох номера на
разследващия полицай да види.
На въпроса на адв. К., отговарям, че аз последен разбрах какво се е
случило с В. в дискотеката и никой не ми се е обаждал на другия ден да ми се
извинява.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси. Не се противопоставяме да бъде
освободен свидетеля от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
Свид. А. Е. Б., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, обещава
да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Сещам се какво се случи. Не си спомням датата,
времето и часа. Миналата година мисля, че стана. Не си спомням, бяхме
ходили някъде. Аз управлявах моя си автомобил, марка „Пежо 306“, Седан с
рег. № *********, пътувах от Ямбол към Сливен. Трябваше да отида в
центъра на Крушаре. Видях, че към центъра завиват три коли, които идват от
Сливен към Крушаре и завиват надясно. Нямам спомен коя е била колата
първа, втора и трета, както и марките им. Аз завих след тях. Колите спряха и
аз спрях зад последната. Не помня марката. Сива на цвят беше. Отпред не
виждах какво става. Изчакахме. От предните две коли слязоха две момчета,
едното с пистолет, другото с бухалка. Колата, която беше пред мен, стоеше на
място. Едното момче удряше по колата, нямам спомен, но някъде по средата я
удряше. Опела потегли и другото момче с пистолета започна да стреля.
Нямам къде стреляше. Момчетата мисля, че бяха отстрани. Единият беше от
страната на водача, другият от страната на пътника. Не се сещам кой къде
стоеше.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси. Моля колегите да си зададат
въпросите. И в случай, че нямат въпроси, моля да бъдат прочетени
показанията му, тъй като не си спомня всички подробности, които е описал в
разпита си на досъдебното производство.
Адв. Д.: Нямам въпроси. Солидализирам се с прокурора. Няма пречка
да се прочетат показанията на свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси. Също се солидализирам с
мнението на прокурора и на адв. Д.. Не се противопоставям.
Адв. Н.: Няма пречка да бъдат прочетени показанията на свидетеля.
Адв. К.: Няма пречка да бъдат прочетени показанията.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА подсъдимия на основание чл. 281 ал.7 от
НПК, че в случай на получаване на съгласие от негова страна за прочитане на
показанията, прочетените показания могат да се ползват при постановяване
на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Защитниците ми обясниха това. Давам съгласие.
Съдът на основание чл. 281 ал.5 от НПК, като взе предвид съгласието на
21
страните и поради обстоятелството, че свид. Б. заяви, че не си спомня всичко,
О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА показанията на свид. А. Е. Б., находящи се на л.78, том 1 от
ДП.
/Прочетоха се./

СВИДЕТЕЛЯТ ПРОДЪЛЖАВА: Това, което ми прочетохте, е вярно.
Просто е минало време и не си спомням. Така беше, както е посочено в
показанията ми пред разследващия полицай.
ВЪПРОС НА АДВ. Н.: Имате ли връзка със с. Крушаре?
СВИД. Б.: Пътувах за с. Крушаре, защото баба ми си живее на село.
Отивах при баба. В колата до мен беше другия свидетел, който е тука – К..
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси. Не се противопоставяме да бъде
освободен свидетеля от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
Свид. К. Й. Л., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, обещава
да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Знам за какво съм тук. Мястото, на което се случи и
за което ме викате, е с. Крушаре, общ. Сливен. Датата не си спомням, времето
не си спомням. Като цяло най-главни неща си спомням. Помня, че влязохме с
колата на моя приятел Б. в с. Крушаре и както карахме, една кола пред нас
спря. Пред нея имаше още една. От първата кола слязоха две момчета.
Единият беше с бухалка, другият с пистолет. При потеглянето на колата пред
нас, едното момче удари колата при потеглянето. Нямам спомен дали стреля
по колата или във въздуха от дясна страна, нямам спомен къде. Колата пред
нас, която спря мисля, че беше „Опел“, за другата нямам спомен. Пред нас
два, зад нас не знам колко автомобила имаше. Нямам спомени за нещата.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Налице са противоречия в показанията на свидетеля,
както и липса на спомен в сравнение с показанията му, дадени на л. 84, том 1,
поради което на основание чл. 281 ал.5 от НПК, ако страните дадат съгласие,
моля да бъдат прочетени.
АДВ. Д.: Солидализирам се със становището на прокуратурата, защото
освен противоречия са налице и непълноти.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм.
АДВ. К.: Да се прочетат.
АДВ. Н.: Да се прочетат.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА подсъдимия на основание чл. 281 ал.7 от
НПК, че в случай на получаване на съгласие от негова страна за прочитане на
показанията, прочетените показания могат да се ползват при постановяване
на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Защитниците ми обясниха това. Давам съгласие.
Съдът на основание чл. 281 ал.5 от НПК, като взе предвид съгласието на
22
страните и поради обстоятелството, че свид. Л. заяви, че не си спомня всичко,
О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА показанията на свид. Л. на л. 84 том 1 от ДП.
/Прочетоха се./
СВИДЕТЕЛЯТ ПРОДЪЛЖАВА: Това, което сега ми прочетохте сега, е
вярно. Вярно е, тъй като спомена ми тогава е бил по-пресен.

СТРАНИТЕ: Не се противопоставяме да бъде освободен свидетеля от
залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
Свид. И. А. И., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, обещава
да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Аз съм собственик на магазин в с. Крушаре, общ.
Сливен, находящ се на ул. „Д.С.“. Сещам се, че беше деня на изборите за
Парламент и това беше на 21.11.2021г., около 17.00 часа и 17.10 часа,
следобед. Стояхме отпред на една маса заедно с етървата и едно момче. Тази
ул. „Д.С.“ минава покрай училището. Там, където е моя магазин, е прав
участък и после завива. Като чух шум от бръмчене на двигател и видях, че
две коли идват от центъра към магазина. На 20-30 метра видях първата кола
като блъсна втората, и още веднъж я блъсна, и колата отиде между дърветата.
Първите два автомобила се движиха много силно и близко един до друг.
Преди да стигнат до нас, видях удар. Ударът беше с предницата на втората
кола в задницата на втората кола и след около още 20 метра, още веднъж. И
тогава първата кола се завъртя и отиде между дърветата. Той си продължи да
си кара. Предполагам, че втората кола ще е карала по-бавно. Първата кола
бързаше много. На улицата има легнал полицай точно до магазина, на
десетина метра. Вторият удар, след който единият автомобил отиде сред
дърветата, стана след легналия полицай. Етърва ми Г. отиде до
произшествието на около 20 метра от нас и ме извика да се обадя на 112, но
после ми каза да не се обаждам, защото човека се е обадил.
Не съм видяла трети автомобил. Уточнявам, след като се блъсна колата
в дървото, мина и трети автомобил, който нямам представа какъв е и не мога
да кажа бързо ли се движеше или бавно. Тогава беше страшно. Не си спомням
третия автомобил спря ли до втория или продължи пътя си. Аз влязох в
магазина и не знам повече нищо.
Докато видях двата автомобила, втория автомобил караше след първия,
но не се опитваше да го изпреварва. Караха точно един зад друг, вляво на
улицата. Не съм видяла удара дали беше отзад на колата или отстрани. Аз
стоях с гръб към входа на магазина и гледах към улицата. Бях с лице към
платното, изведнъж поглеждам надясно и виждам двата автомобила с много
висока скорост. Първият удар стана на 20 метра от магазина ми преди да
минат пред магазина, а следващия удар беше след магазина.
ПРОКУРОРЪТ: Относно втория удар дали го е възприела, в кой момент
23
го е възприела, дали въобще го е възприела, какво точно е възприела, считам,
че са налице противоречия в показанията на свидетелката, тъй като в ДП
същата не говори за втори удар. Моля да бъдат прочетени показанията й,
поради установеното противоречие, за да заяви кое от двете е вярно.
АДВ. Д.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетелката.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм да се прочетат показанията
на свидетелката.
АДВ. К.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетелката.
АДВ. Н.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетелката.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА подсъдимия на основание чл. 281 ал.7 от
НПК, че в случай на получаване на съгласие от негова страна за прочитане на
показанията, прочетените показания могат да се ползват при постановяване
на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Защитниците ми обясниха това. Давам съгласие.
Съдът намира, че е налице противоречие в показанията на свид. И.,
находящи се на л. 80, том 1 от ДП, поради което на основание чл. 281 ал.5 от
НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА същите.
/Прочетоха се./
СВИДЕТЕЛКАТА ПРОДЪЛЖАВА: Заявявам, че което съм казала на
ДП, то трябва да е вярното, защото то е по-прясно. Сега вече е минало време
и кой кого дочул нещо, минало е време и може да греша.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси. Не се противопоставяме да бъде
освободена свидетелката от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетелката от залата.
Свид. Г. Г. И., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, обещава
да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Датата не се сещам на случилото се. Беше някъде
17.00 или 17 часа и няколко минути. Не се сещам и месеца. Беше все още
светло, към смрачаване, беше 2021 г. Аз пиех кафе до магазина на етърва ми.
Аз седях с гръб към улицата и изведнъж чух коли да скърцат, караха силно.
Спирачките им нещо свириха, ту силно, ту слабо се чуваше. Идваха от
училище към църквата. Етърва ми, свидетелката преди мен - И. А., каза:
„Тези хора май щяха да се сблъскат“ и аз веднага станах и се обърнах с лице
към улицата. Видях една кола, която караше напред, тази която катастрофира
и две след нея, една по-тъмна и една по-светла. Тъмната беше в дясното
платно, тази по-светлата беше по-вляво. След това тази кола, която
катастрофира мина в лявото платно и намали почти до спиране. В този
момент тъмната кола отдясно мина зад нея и я удари. Удари я веднъж отзад и
първата кола, която катастрофира подскочи и мина легналия полицай.
Автомобилите продължиха и същата кола, която я удари първия път, удари я
втори път. И тогава тази ударената кола зави и се удари в дървото. Вторият
удар беше малко встрани, според мен е бил отдясно, за да завие наляво. След
24
като тази кола се удари в дървото от другите две коли слязоха две момчета.
Слязоха, погледнаха и тръгнаха. Едната кола направо тръгна към църквата, а
другата спря до спирката и аз тогава отидох да попитам имат ли нужда от
помощ тези хора, които са в блъснатата кола. Видях, че стъклото е отворено и
попитах дали имат нужда от помощ. Видях, че лицето на шофьора е в кръв.
Той не можа да ми отговори, само измънка нещо. Тогава отидох да се обадя
на 112. Момчето, което ги блъсна, каза че то ще се обади. Беше до спирката,
когато ме извика. Евентуално той се е обадил, защото дойдоха полицаи,
дойдоха линейки.
Аз, като се обърнах, първата кола бавно караше вече. Предположих, че
иска да спре. Тя почти дойде до нас до тротоара и тогава я блъснаха отзад.
Втората кола, тази, която блъсна, се движеше в дясното платно. Не мога да
кажа на колко разстояние. Сега заявявам: имаше два удара. Втората кола
веднъж удари първата кола и после имаше втори удар. Когато я удари
първият път, колата подскочи и продължи над легналия полицай. След тогава
имаше втори удар. Преди първия удар, първата кола беше почти спряла. Тя
беше до тротоара там, където седяхме. Тя беше почти спряла първата кола и
като я удариха, тя си продължи. В посока на движение към църквата, преди да
се завърти автомобила, двете коли се движиха почти в лявата част на улицата.
Ударената кола беше почти в лявото платно, откъдето трябва да идват колите
насреща. И другата като я удари, тя се завъртя и влезе в лявата страна на
платното. Преди да удари колата, удрящата кола беше вдясно, мина в лявото,
където беше тази ударената и тогава я удари.
Искам да уточня ударите, начина им и мястото. Както казах, ударите
бяха два. Първият удар, както казах, стана срещу магазина. При този първи
удар, ударената кола се движеше в лявата част на улицата, т.е. в лентата,
където трябва да идват насрещните коли. Тя почти спря, когато я удари
втората кола - удрящата. Преди този първи удар, втората кола /удрящата/, се
движеше в дясната част на улицата, но за да я удари мина вляво и я удари
отзад. Като я удари отзад, тази кола ударената, която почти беше спряла,
веднага продължи и тръгна напред. Преди да продължи напред, в резултат на
първия удар, ударената кола подскочи и продължи, като с подскока си мина
напред и премина през легналия полицай. Това бяха първите два автомобила,
които бяха един след друг. Разстоянието беше малко, което не мога да
определя. Имаше и трета кола. Тя беше светъл цвят. Те като се удариха
първия път, тя намали. Трите коли бяха близо една до друга. След първия
удар, както казах, ударената кола продължи, след нея се движеше удрящата
кола. Когато продължиха двете коли, се движиха малко вляво на улицата,
другата вече беше изостанала. След няколко секунди последва втори удар.
Този втори удар аз също го видях. Аз бях с лице към тях. Виждах колите
вляво от мен, но видях втория удар. Удрящата кола удари ударената встрани.
Според мен я удари от дясната част. След този удар ударената кола се завъртя
и отиде в дървото.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси. Не се противопоставяме да бъде
25
освободена свидетелката от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетелката от залата.
Свид. П. Г. П., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, обещава
да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Не си спомням датата точната, не си спомням
месеца, може да е било към 18.00 часа и нещо, него време отивам на работа.
Бях седнал на една маса пред магазина в с. Крушаре. Таман вече щях да
тръгвам за работа и видях две коли тръгват към центъра. Един след друг
караха. Задната я застигна и я удари. После втори път я удари и тя колата се
удари, но аз бях с гръб и докато се обърна, беше се ударила в дървото. Видях,
че ударената кола беше завъртяна в дясната страна на дървото. Те не караха
сякаш толкова бързо, но отстрани изглеждаше така. Чу се, че се сурка колата
и се завъртя и се удари. Задният автомобил удари веднъж предния и го
застигна, втори път го удари и той тогава се завъртя. Първият удар се случи
отляво на мен, пред магазина. Не помня къде караха двата автомобила,
отдясно, отляво, в средата, по шосето караха. Ударът, който аз видях, беше
отзад. Ударът първия беше преди легналия полицай. След легналия полицай
на второто дърво някъде се удари колата. Стана всичко много бързо, такова
чудо не бяхме виждали, стана една. Покрай ударените коли взеха да се
събират хора, дойдоха полицаи. Аз се качих на велосипеда и си тръгнах.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси. Не се противопоставяме да бъде
освободен свидетеля от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
ПРОКУРОРЪТ: В днешното съдебно заседание не се явяват вещите
лица д-р Д. Я., Д. И., П. А., които са били назначени и са изготвили
експертните заключения по съдебно-химикотоксологичните експертизи. Не
се явява и инж. Л. П. от НИК на МВР София. Той е изготвил заключение по
назначена съдебно-техническа експертиза, която е имала обект на изследване
предадения като веществено доказателство мобилен телефон на пострадалия
П. Д.. Не се явява и вещото лице М. П. от НТЛ при ОД на МВР. Тя е
изготвила експертните заключения по назначените съдебно-химически
експертизи относно опреД.е налице и е концентрация на алкохол в иззетите
по надлежен ред кръвни проби. Същата е изготвила е изготвила и заключение
по назначена съдебно-фоноскопска експертиза, която е имала задача да
възпроизведе на хартиен носител звукозаписа от предадения диск от телефон
112 относно подадените от свидетели очевидци данни за настъпилото
произшествие. Не се явяват и вещите лица, които са изготвили едноличната и
тройната съдебно авто-техническа експертиза – Проф. К., доц. У. и инж. В.
Ш.. Считам, че с оглед изясняване на обективната истина по делото и на
обстоятелствата, предмет на доказване, е необхоД. при приемането на
заключенията на назначените авто-технически експертизи да бъдат
изслушани в хода на съденото следствие и вещите лица, които са изготвили
тези заключения, а именно проф. К., доц. У. и инж. В. Ш.. По отношение на
останалите експертни заключения предлагам при наличие на съгласие от
26
останалите страни да приложим разпоредбата на чл. 282 ал.3, заключенията
да бъда приети след тяхното прочитане, без разпит на вещите лица. Всички
експертизи се основават на обективни данни. Касаят изследването на иззетите
по надлежен ред проби кръв и урина, или пък техническата експертиза –
изследване на мобилен телефон. Заключенията не се намират във връзка с
ангажирани гласни доказателства по делото и не биха били повлияни от
събраните и проведени в хода на съдебното следствие гласни доказателства.
В тази връзка считам, че е необхоД. да съобразим и служебната ангажираност
на вещите лица, които са посочили в уведомителното писмо, че са
ангажирани с много назначени експертизи, чието изготвяне се забавя във
времето. Така че моето искане за тези експертни заключения е да бъдат
прочетени и приети към доказателствата по делото, без разпит на вещите
лица.
АДВ. Д.: Даваме съгласие да бъдат прочетени.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Давам съгласие да бъдат прочетени.
АДВ. К.: Даваме съгласие да бъдат прочетени, с изключение на авто-
техническата експертиза. Да бъдат приобщени като доказателства по делото.
Запознати сме с тях.
АДВ. Н.: Даваме съгласие. По отношение на фоноскопската мисля, че е
изяснена. Няма противоречие.
ПОДСЪДИМИЯТ: Присъединявам се към становището на моите
защитници.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и неявяването на
вещите лица, изготвили експертизите, счита че няма пречка да бъдат
прочетени:
1. Химическа експертиза за наличие на алкохол в кръвта на подс. Х. А.
Х., находяща се на л. 83-84, том 2 от ДП, изготвена от вещо лице М. П., от
заключението на която е видно, че в кръвта на подс. Х. не е установено
наличие на алкохол или друго упойващо вещество.
2. Химическа експертиза за установяване наличието на алкохол и
наличието на наркотични вещества в кръвта на Х. А. Е., находяща се на л. 86-
87 от ДП, изготвена от вещо лице М. П., от заключението на която е видно, че
в кръвта на подс. Х. не е установено наличие на алкохол или друго упойващо
вещество.
3. Химическа експертиза за установяване наличието на алкохол в
кръвта от взета проба от трупа на пострадалия П. Д., находяща се на л. 89-90,
изготвена от вещо лице М. П., от заключението на която е видно, че в кръвта
на постр. Д. не е установен алкохол или друго упойващо вещество.
4. Съдебно-химикотоксологична експертиза за наличие на наркотични
вещества и техните аналози на подс. Х. Х., изготвена от Проф.д-р В. А., д-р Д.
Я., Д. И. от ВМА, находящи се на л. 91-101, том 2 от ДП, установяваща липса
на наркотични вещества,
5. Съдебно-химикотоксикологична експертиза за установяване наличие
на наркотици в кръвта на Х. А. Е., находяща се на л. 104-105, изготвена от
27
Проф. д-р В. А., д-р Д. Я., Д. И. от ВМА, от която се установява липса на
наркотични вещества.
6. Съдебно-химикотоксикологична експертиза за наличие на
наркотичните вещества и техните аналози на свид. Д. Д., находяща се на л.
112-120 от ДП, изготвена от Проф. д-р Д. А., д-р Д. Я., Д. И. от ВМА, от
заключението на която е видно, че не е установено наркотични вещества в
кръвта му.
7. Съдебно-химикотоксикологична експертиза за наличие на
наркотични вещества и техните аналози на пострадалия П. Д.ов Д., изготвена
от Проф. д-р Д. А., д-р Д. Я., Д. И. от ВМА, находяща се на л. 121-129 от ДП,
от заключението на която е видно, че е установена и доказана употребата на
наркотичните вещества от групата на стимулантите – амфетамин и
метамфетамин, които са в списък 1 /растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарна медицина/ на
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични към ЗКНВП. В заключението на тази експертиза е посочено, че
амфетамина и метамфетамина са наркотични вещества с изразено
стимулиращо действие върху психиката на човека и бързо развиваща се
зависимост. Самостоятелната употреба води до изявена възбудна
симптоматика, повишаване на сърдечната честота и кръвното налягане,
еуфория, създава чувство за удовлетворение и прилив на енергия,
освобождаване от социални норми, чувство за съвършенство и
компетентност, сила. Метамфетамина може да предизвика халюцинации.
8. Съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Л. П.,
находяща се на л. 136-144 от ДП.
9. Фоноскопска експертиза, находяща се на л. 146-155, том 2, изготвена
от вещо лице М. П..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА заключенията на горепосочените експертизи, без
провеждане на разпит на вещи лица и ПРИЕМА същите по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че фактическата обстановка не е изяснена, с
оглед неявяването в днешното съдебно заседание на свидетелите, посочени в
списъка за призоваване и неявяването на вещите лица, изготвили
заключенията по назначените съдебно-автотехнически експертизи, с оглед на
което моля да отложите делото с призоваване на неявилите се свидетели и на
вещите лица, изготвили автотехническите експертизи.
Адв. Д.: Придържам се към казаното от прокурора. Делото следва да се
отложи с ново насрочване за разпита на неявилите се свидетели и вещи лица.
Адв. К.: Г-н Председател, присъединявам се към становището на
прокуратурата и на колегата. Искам да допълня едно доказателствено искане
по отношение на това, че от разпита на свидетеля - кмет на с. Крушаре, който
28
заяви, че заедно с него е бил и служител от пожарната на име Н., който също
е видял механизма на сблъсъка и преди това, аз ще Ви моля да направим една
служебна справка в пожарната кой е бил в графика за охрана на изборна
секция в с. Крушаре, на име Н. и съответно да бъде призован за следващото
съдебно заседание за разпит.
Адв. Н.: Присъединявам се към становището на адв. К. и ще Ви моля г-
н Съдия да ни позволите, тъй като през м. септември сме пуснали молба за
копия на документи, ние сме си направили такива, но по отношение само на
автотехническата експертиза ще ви моля да ни разрешите да ги копираме.
Всичко останало го имаме.
ПРОКУРОРЪТ: По принцип аз не се противопоставям за поискания
свидетел, въпреки че от изяснените с гласните доказателства обстоятелства е
видно, че той не е бил очевидец на удара, след който автомобила, управляван
от пострадалия Д., се е отклонил. Не е отишъл на мястото на произшествието.
Така че единствените обстоятелства, за които би могъл да бъде свидетел, е
видял ли е автомобили, колко на брой и с каква скорост са се движили в
района. Не се противопоставям. Следва да бъде направена преценка доколко
неговите показания са във връзка със съществените обстоятелства по делото.
Адв. Д.: Аз също считам, че тези показания не са необходими, но
предоставям на съда. По принцип не се противопоставям.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Не се противопоставям.
Съдът намира, че делото не е изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 14.02.2023 г. от
10.00 часа, за която дата и час да се считат за редовно призовани Окръжна
прокуратура, гр. Сливен, частният обвинител, както и повереника му адв. Д.,
подсъдимия и неговите защитници адв. К. и адв. Н..
ПОСТАНОВЯВА да бъде принудително доведена неявилата се
свидетелка Я. Н. Н., ЕГН **********, за следващото съдебно заседание.
ПОСТАНОВЯВА да бъде принудително доведен неявилия се свидетел
К. Х. Х., ЕГН **********, за следващото съдебно заседание.
ПОСТАНОВЯВА да бъде принудително доведен неявилия се свидетел
А. И. Т., ЕГН **********, за следващото съдебно заседание.
Препис от определението за принудително довеждане на свидетелите Я.
Н. Н., К. Х. Х. и А. И. Т. ДА СЕ ИЗПРАТИ на началника на ОЗ „Охрана“ –
Сливен за сведение и изпълнение.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица П. К., Д. В. У. и инж. В. К. Ш., като в
призовката им бъде отбелязано да направят всичко възможно да се явят в
следващото съдебно заседание, за да не стават причина за отлагане на делото.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от Регионална служба „Противопожарна
безопасност и защита на населението“, в която да бъдат посочени трите имена
29
и адрес за призоваване на служителя от тази служба, осъществявал охрана на
избирателната секция в с. Крушаре, общ. Сливен при провеждане на изборите
за парламент на 21.11.2021г. с име Н.й или Н., осъществявал охрана на
секцията съвместно с мл. полицейски инспектор И. И..
След получаване на исканата информация, лицето ДА БЪДЕ
ПРИЗОВАНО за 14.02.2023г. от 10.00 часа да се яви като свидетел за разпит.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 15.05 часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
30