№ 875 /08.01.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на девети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Невена Владимирова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №986 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Т.Й.,
гражданин на Република Турция, живущ в Република Франция – чрез пълномощник
адв.К. от ХАК, против Решение №260001/08.09.2020г., постановено по АНД
№408/2020г. на РС Свиленград. Решението било неправилно, тъй като било
постановено в нарушение на закона. Съдът неправилно приел, че при съставянето
на АУАН и при издаването на наказателното постановление били спазени
изискванията на материалния и процесуален закона. Счита се, че били допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като АУАН и НП не съдържали точно
описание на твърдяното нарушение. Нито едно от посочените обстоятелства не отговаряло
на действителността освен посочената дата на нарушение. Не било вярно, че
жалбоподателят пътувал в посочените три общини, както и че бил извършил
нарушение на Автомагистрала А-4. Не било вярно и че в 13,00ч. управлявал
собствения си лек автомобил на ГКПП Капитан Андреево, терминал излизащи от
страната в посока към Турция. Сочи се, че автомобилът не бил негов, а бил
собственост на фирма Мерцедес Бенц Финансови услуги Франция, а към 13,00ч. бил
задържан в ареста на ГПУ Свиленград. Безспорно било установено, че влязъл в
страната от РТурция около 11,30ч., както и че при проверката представил френско
свидетелство за управление на МПС, за което впоследствие от извършена
експертиза се установило, че било неистински документ. Никъде в експертната
справка № 138/2020 не било записано, че това свидетелство било невалидно и
водачът бил неправоспособен. Твърди се, че отразените обстоятелства не били
верни и липсвало точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, както и посочване на доказателствата, които го потвърждават. Излагат
се съображения относно посочения час на извършване на нарушението и тъй като
часът бил елемент от обективната страна и очертавал предмета на доказване, то е
направен извод, че в 13,00ч. жалбоподателят не е извършил нарушението, описано
в АУАН и НП. Налице било и съществено процесуално нарушение, свързано с липса
на преводач при предявяване на съставения АУАН. Нарушени били и разпоредбите на
чл.42, т.6 от ЗАНН относно индивидуализация на нарушителя, тъй като не били посочени
в АУАН и НП точен адрес и ЕГН. Нарушен бил и чл.43, ал.2 от ЗАНН, тъй като не
били посочени точен адрес на свидетеля, удостоверяващ отказа на нарушителя да
подпише акта, като дори не ставало ясно дали се касае за свидетел на отказа да
подпише акта или на отказа да получи препис от акта. Не било ясно оформянето на
АУАН и относно разписката към акта, доколкото и там липсвал подпис. Не била
посочена и нарушената норма, тъй като се счита, че не бил изписан нарушения
закон, а техническа грешка в наказателния процес не била допустима. При
установените от административнонаказващия орган факти – управлява ППС без да е
правоспособен водач, нарушението било подведено под състава на чл.150 от ЗДвП,
но било допуснато смесване на двете понятия – че водачът управлява МПС със
СУМПС, което е невалидно и че водачът е неправоспособен. Оттук наказаният не
бил в състояние да разбере обвинението – дали е за посоченото като термин в
чл.150а от ЗДвП или за това, че е неправоспособен съгласно чл.150 от ЗДвП. Наред
с това не било посочено как е установено, че водачът е неправоспособен и
липсвали справки дали той притежава друго СУ МПС. При описанието на нарушението
имало колизия, тъй като се сочело, че СУМПС е невалидно, а от друга страна – че
водачът бил неправоспособен, което осъществявало състава на различни нарушения.
Липсвало единство на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и на НП в
дадената правна квалификация, което ограничило правото на защита на наказаното
лице. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно решение, като бъде отменено
изцяло обжалваното наказателно постановление.
Ответникът РУ Свиленград, ОД МВР Хасково не взема становище по касационната
жалба.
Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е
неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд
Свиленград изменя НП №20-1253-000934 от 25.06.2020г. на Началник РУ Свиленград
при ОД МВР Хасково, с което на Т.Й. от Република Турция за нарушение на чл.150
от ЗДвП е наложено на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП административно
наказание Глоба в размер на 300 лева, като намаля размера на наложеното
административно наказание от 300 лева на 100 лева. От съда не са установени
допуснати процесуални нарушения, а санкционираното деяние е прието като
безспорно установено и доказано. Съдът е приел, че на 25.06.2020г. - около 11,30ч.,
на ГКПП Капитан Андреево, общ.Свиленград, пристигнал жалбоподателят като
управлявал лек автомобил. При извършената проверка от св.Андинов било
установено, че жалбоподателят е представил на граничния служител свидетелство
за управление на МПС, което било неистински документ, издаден във Франция.
Друго свидетелство не било представено, а неистинността била установена от
експертна справка, изготвена от специалист в областта на криминалистиката,
както това било установено и при изготвено заключение на техническа експертиза,
назначена по нохд №334/2020г. на РС Свиленград. Съдът е направил извод, че
възражението на жалбоподателя относно липса на преводач при предявяване на АУАН
е неоснователно, доколкото безусловно задължение за
осигуряване на превод има единствено в рамките на наказателното производство. Изрично
е посочено, че в конкретния
случай с оглед установените по делото факти е бил извършен надлежен превод, а и
тъй като лицето е организирало адекватно
съдебна защита срещу процесното НП, то дори да се приеме наличие на нарушение
при осъществяване на превод, то това нарушение не е съществено. Установено е
още, че в АУАН не е посочен точния адрес на свидетеля Димитров, но въззивната
инстанция подробно се аргументира, че не е налице процесуално нарушение по
отношение индивидуализацията на лицето,
тъй като са посочени трите имена, а това е и експертът, изготвил експертната
справка. По отношение възражението, че в АУАН и НП липсват адреса и
местоработата на нарушителя, то въззивната инстанция е отчела правилната индивидуализация
посредством изписване коректно, точно и ясно имената и датата на раждане на
лицето, което е чужденец. Изложени са подробни мотиви защо не се приема
възражението и за неясно и неточно описание на мястото на извършване на
нарушението и часа на осъществяването му. Направен е извод, че описанието на нарушението е
достатъчно ясно, както и фактическите
обстоятелства, при които е извършено, поради което съдът е направил извод,
че не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво е санкциониран.
Погрешното посочване на собствеността на процесното МПС е счетено за ирелевантно
за конкретния случай. При подробно изложените аргументи РС
Свиленград е счел, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказанието било
правилно определено по вид, но не и по размер, тъй като административнонаказващият
орган не посочил защо го определя в максималния предвиден от закона размер.
Като е отчел, че няма установени други нарушения по ЗДвП, както и че няма данни
да е била възпрепятствана проверката и какво е имущественото положение на
жалбоподателя, както и няма настъпили вредни последици от нарушението, но и при
отчитане на обществената опасност на деянието и дееца, съдът е приел жалбата за
частично основателна и намалил размера на наказанието от 300 на 200 лева глоба.
Така
постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са
издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Настоящата касационна инстанция напълно споделя
доводите на въззивната инстанция относно датата, часа и мястото на нарушение, като
в тази насока следва да се има предвид и безспорно установените факти, които се
сочат и в касационната жалба – на 25.06.2020г. жалбоподателят е управлявал МПС,
като на ГКПП Капитан Андреево е била извършена проверка и установено, че
представеното от водача СУ МПС, издадено във Франция, е невалидно, както и че
за ползването на неистинския официален документ, за чието съставяне не може да
търси отговорност от представилия го водач, Т.Й. е признат за виновен за
извършеното от него престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.2 и ал.1 от НК
– нохд №334/2020г. по описа на РС Свиленград.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на решението
по отношение изводите за процесуално
нарушение при съставянето на АУАН и издаването на НП по съображения, че нарушението било установено от фактическа страна
неточно и неясно. Правилно въззивният съд е посочил в тази връзка, че в
обстоятелствената част на АУАН и при описанието на нарушението в НП има
неточност, но е посочено изпълнителното деяние – управлявал МПС без да е
правоспособен водач. Същевременно не се спори, че жалбоподателят е представил
неистински документ, както и че няма представен друг документ, с който да бъде
удостоверена правоспособността, изискуема по чл.150 от ЗДвП. Съдържащите се в
касационната жалба оплаквания преповтарят изцяло възраженията за нарушения, направени
и пред въззивната инстанция. Същите са били предмет на обсъждане в мотивите на оспореното
съдебно решение, като решаващият състав подробно е аргументирал изводите си за
тяхната неоснователност. Настоящата инстанция намира изложените в тази връзка
доводи и съображения на съда за съответни на приложимата нормативна уредба и
изяснените по делото факти, поради което като правилни следва да бъдат изцяло
споделени без да се налага преповтарянето им в касационното съдебно решение.
Правилни и обосновани са изводите на съда относно приложението на материалния
закон при правилно изведената правна квалификация по чл.150 от ЗДвП и
приложената санкционна норма. Непосочената конкретна хипотеза на чл.177, ал.1,
т.2 от ЗДвП правилно е било оценено от въззивния съд като несъществено
нарушение, което по никакъв начин не е довело до накърняване правото на защита.
Некоректното изписване в АУАН и НП при описание на обстоятелствата, че СУ МПС е
„невалидно“, но при правилното му определяне в експертната справка като
неистински документ, не води към неяснота относно състава на нарушението, тъй
като и изрично се сочи, че водачът е неправоспособен.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че решението, с което Районен съд Хасково е потвърдил
наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260001/08.09.2020г.,
постановено по АНД №408 по описа на Районен съд Свиленград за 2020 година.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.