№ 98
гр. Провадия , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Миглена Янч. Михалева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20203130100775 по описа за 2020 година
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6 срещу АНТ. ИЛК. ЯН. ЕГН: ********** с адрес: гр. Провадия, п.к. 9200,
квартал ****
В исковата молба се твърди, че между страните по делото са сключени следните
договори:
Договор за мобилни услуги № ********* от 18.01.2012 г., съгласно който на клиента –
ответник по делото са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен
телефонен апарат NOKIA СЗ-00. Съгласно заявлението за смяна на номер ********** от
30.09.2016 г., подадено от ответника мобилен номер ********** е заменен с нов
**********, за който продължават да се прилагат условията в Договор за мобилни услуги №
********* от 18.01.2012 г.;
- Допълнително споразумение № ********* от 01.03.2018 г. към договор за
мобилни/фиксиранн услуги и Договор за лизинг от 01.03.2018г. Съгласно допълнителното
споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план (със
стандартна месечна абонаментна такса 44.99 лв. с вкл. ДДС или 37.49 лв. без вкл. ДДС), а на
клиента е предоставен мобилен телефонен апарат HUAWEI Mate 10 Lite Dual Black. Твърди
се, че предоставянето на устройството е уговорено от страните в отделен договор за лизинг,
съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 436.77 лв. е вкл. ДДС. За ползването й, на
основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 18.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги чрез номера.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения по следните
фактури:
- Фактура № **********/20.07.2018г. за отчетния период 20.06.2018 - 19.07.2018г. за
следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **********
месечна абонаментна такса 37.49 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в общ
1
размер на 38.24 лв. без ДДС - 45.89 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен
апарат HUAWEI Mate 10 Lite Dual Black - 18.99 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата, е 64.88 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от
предходен отчетен период в размер на 61.54 лв., претендираната сума по фактурата е 3.34
лв.
- Фактура № **********/20.08.2018г. за отчетния период 20.07.2018- 19.08.2018г. за
следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **********
месечна абонаментна такса 37.49 лв., както и ползвани услуги 5.90 лв. (други услуги 4.93
лв., кратки текстови съобщения (SMS) 0.95 лв. и разговори към „Грижа за клиента“ 0.02 лв.),
които са в общ размер на 43.39 лв. без ДДС - 52.07 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за
мобилен телефонен апарат HUAWEI Mate 10 Lite Dual Black - 18.99 лв. c вкл. ДДС. Общата
сума, начислена във фактурата, е 71.06 лв.
- Фактура № **********/20.09.2018г. за отчетния период 20.08.2018-19.09.2018г. за
следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **********
месечна абонаментна такса 37.49 лв., такса спиране на номер 0.75 лв., както и ползвани
услуги 11.51 лв. (гласова поща 0.20 лв., допълнителни услуги мобилен интернет 9.99 лв.,
други услуги 1.16 лв. и разговори към „Грижа за клиента" 0.16 лв.), които са в общ размер на
49.75 лв. без ДДС - 59.70 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат
HUAWEI Mate 10 Lite Dual Black - 18.99 лв. c вкл. ДДС. Общата сума начислена във
фактурата, е 78.69 лв.
- Фактура № **********/20.10.2018г. е издадена за отчетния период 20.09.2018 -
19.10.2018г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер ********** месечна абонаментна такса (-12.50) лв. без ДДС - (-15.00) лв. с вкл. ДДС,
лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI Mate 10 Lite Dual Black - 18.99 лв.
c вкл. ДДС. Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е
формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно
броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително
начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период. Общата
сума, начислена във фактурата, е 3.99 лв.
Ищецът твърди, че договорите за мобилни услуги, сключени между „Теленор
България“ ЕАД и АНТ. ИЛК. ЯН., при условията, на които е ползван номер ********** са
предсрочно прекратени по вина на потребителя поради изпадането му в забава. Ищецът е
издал фактура № **********/20.11.2018 г., включваща задължения за заплащане на
неустойки за предсрочното му прекратяване в размер на 323.64 лв., както и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно
устройство HUAWEI Mate 10 Lite Dual Black в общ размер на 303.84 лв. с вкл. ДДС.
Твърди се, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер ********** (преди
01.03.2020 г.) са уредени от страните в р. 4, т. 4 от Допълнително споразумение №
********* от 01.03.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно тях, при
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално
предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да
надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В
допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че
такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за
предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на
договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг
или срещу заплащане в брой).
Твърди се, че размерът на неустойката за номер ********** е в размер на 323.64 лв. -
сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 37.49 лв.
2
всяка), а именно 112.47 лв., ведно с добавена разликата в размер на 211.17 лв. между
стандартната цена на HUAWEI Mate 10 Lite Dual Black без отстъпка, съгласно последно
актуалната ценова листа към 01.03.2018 г. и дължимата обща преференциална цена по
Договор за лизинг от 01.03.2018 г., съответстваща на оставащия срок от договора за
мобилни услуги.
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е
уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като
предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно
устройство HUAWEI Mate 10 Lite Dual Black предсрочно изискуемият остатък от лизингови
вноски е в общ размер 303.84 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на шестнадесет неначислени
лизингови вноски.
Предвид гореизложеното, общата сума, начислена във фактура №
**********/20.11.2018г., е 627.48 лв.
Предвид липса на изпълнение от ответника на паричните му задължения ищеца е
депозирал заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Провадия, въз основа, на което е
образувано частно гражданско дело № 464/2020 г. пред 4-ти състав и издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 200/22.06.2020 г., която е връчена на длъжника -
ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът
подава настоящия иск.
Иска се признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца, сумите посочени в заповед за изпълнение на парично задължение №
200/22.06.2020г. по ч.гр.д.464/2020г., а именно 784.56 лв. (седемстотин осемдесет и четири
лева и петдесет и шест стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно
фактура № **********/20.07.2018г. , фактура № **********/20.08.2018 г., фактура №
**********/20.09.2018 г., фактура № **********/20.10.2018 г. и фактура №
**********/20.11.2018 г . ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на вземането.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от особения представител назначен на
ответника.
В него се твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като сума 784.56 лв. се
претендирала на различни основания в обстоятелствената част на молбата не бил посочен
размера на всяко едно от вземанията по коя фактура се претендира, за кой отчетен период и
падежна дата се отнася. Не били посочени обезщетенията за забава върху отделните
главници и периода за който се претендират.
Оспорва се иска по основание и размер. Не се оспорва, че ответника има качеството на
потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДП на ЗЗП.
Искът за неустойка не бил конкретизиран по основание и размер, както и като
механизъм на изчисление. Твърди се, че неустойка се дължи по договора в случай на
предсрочното му прекратяване по вина на ответника. По делото липсвали доказателства за
предсрочното прекратяване на договора от ищеца. Твърди се, че клаузата за неустойка е
неравноправна такава по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП като прекомерно висока и на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗП нищожна.
Твърди се, че претенцията за неустойка се явява неоснователна, защото ищеца
предпочита пряко изпълнение на задължението. В този случай не може да иска и
договорената компенсаторна неустойка за неизпълнение, защото би получил дължимото два
пъти, като изпълнение и като равностойност на неизпълнението в противоречие на трайната
съдебна практика (Решение No 159 от 22.02.2016г. на ВКС по т.д. 18718/2014г., II г.о.)
3
Оспорва наличие на облигационно отношение между страните обективирано в
договора за лизинг от 01.03.2018г. и издадената към него Запис на заповед. Твърди, че тези
документи не са автентични и не са подписани от ответника по делото и изписаното име под
положения подпис не е от него. Оспорва общата цена от 303.84лв., представляваща
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски. От обстоятелствената част на иска не
може да се установи, каква част от лизинговите вноски са платени и каква част остават за
плащане.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител в писмена молба поддържа
предявените искове и моли да бъдат уважени, твърди, че оспорванията по чл.193 ГПК
направени от особения представител на ищеца са недопустими. Ответникът чрез особения
си представител оспорва по реда на чл.193 ГПК автентичността на подписите и имената
положени за ответника под автентичността в договор за лизинг от 01.03.2018 г., сключен
между „Теленор България“ ЕАД и ответника АНТ. ИЛК. ЯН. и запис на заповед от
01.03.2018 г. издадена от АНТ. ИЛК. ЯН., моли за отхвърляне на предявените исковете.
Съдът в открито съдебно заседание от 21.04.2021г. открива производство по чл.193 ГПК
автентичността на подписа и имената положени в договор за лизинг от 01.03.2018 г.,
сключен между „Теленор България“ ЕАД и ответника АНТ. ИЛК. ЯН. и запис на заповед от
01.03.2018 г. издадена от АНТ. ИЛК. ЯН..
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приетите по делото доказателства – Договор за мобилни услуги от 17.01.2012 г.;
Заявление за смяна на номер от 30.09.2016 г. се установява, че на 17.01.2012г. между
страните по делото е сключен Договор за мобилни услуги, по силата, на който „Космо
България Мобайл“ ЕАД с правоприемник ищцовото дружество се е задължило да предоставя
на ответника в качеството му на потребител мобилни услуги по програма „Generation Globul
13.90” с месечна абонамента такса в размер на 13.90 лева на месец за срок на договора 24
месеца с предпочетен телефонен номер **********, като на ответника по делото е
предоставен мобилен телефонен апарат NOKIA СЗ-0. Договорът е сключен при действието
на общи условия. В случай, че не бъде прекратен или изменен след изтичане на 24 месечния
срок договорът се превръща в безсрочен.
На 30.09.2016 г. ответникът е подал до ищцовото дружество заявлението за смяна на
номер с № ********** от мобилен номер ********** на мобилен номер **********.
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен
/фиксиран номер +359*********, Договор за лизинг от 01.03.2018 г.; запис на заповед за
сумата от 436,77 лв.; Общи условия; Приложение – ценова листа за абонаментни планове за
частни и корпоративни клиенти от дата 01.03.2018 г. съдът не намира за годно доказателство
и няма да коментира предвид, изготвената по делото СГЕ, която доказва неистинността на
подписа и имената за ответника положени под тези документи.
От Фактура/дубликат/ № **********/20.07.2018 г.; Фактура/дубликат/ №
**********/20.08.2018 г.; Фактура/дубликат/ № **********/20.09.2018 г.;
Фактура/дубликат/ № **********/20.10.2018г.; Фактура/дубликат/ № **********/20.11.2018
г. се установява, че ищцовото дружество е издало на ответника процесните фактури по
абонаментен план Тотал 44.99.
4
Фактура № **********/20.07.2018г. е издадена за отчетния период 20.06.2018 -
19.07.2018г. за следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер
********** месечна абонаментна такса 37.49 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които
са в общ размер на 38.24 лв. без ДДС - 45.89 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска - 18.99 лв. c
вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 63.46 лв., от които се претендират 3.34
лв..
Фактура № **********/20.08.2018г. е за отчетния период 20.07.2018- 19.08.2018г. за
следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **********
месечна абонаментна такса 37.49 лв., както и ползвани услуги 5.90 лв., които са в общ
размер на 43.39 лв. без ДДС - 52.07 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска 18.99 лв. c вкл. ДДС.
Общата сума, начислена във фактурата, е 71.06 лв.
Фактура № **********/20.09.2018г. е за отчетния период 20.08.2018 -19.09.2018г. за
следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **********
месечна абонаментна такса 37.49 лв., такса спиране на номер 0.75 лв., както и ползвани
услуги 11.51 лв., които са в общ размер на 49.75 лв. без ДДС - 59.70 лв. с вкл. ДДС,
лизингова вноска - 18.99 лв. c вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, е 78.69 лв.
Фактура № **********/20.10.2018г. е издадена за отчетния период 20.09.2018 -
19.10.2018г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер ********** месечна абонаментна такса (-12.50) лв. без ДДС - (-15.00) лв. с вкл. ДДС,
лизингова вноска - 18.99 лв. c вкл. ДДС.
Фактура/дубликат/ № **********/20.11.2018 г. е издадена за отчетен период
20.10.2018г. – 19.11.2018г. за неустойка предсрочно прекратяване на договори за услуги в
размер на 323.64 лева, вноска за лизинг – 303.84 лева.
От удостоверение от „Тип – Топ Куриер“ АД се установява, че ищцовото дружество е
изпратило до ответника предупредително писмо, което е доставено до пощенската му кутия
на 29.10.2018г..
От изготвената по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена се установява, че процесните фактури са осчетоводени по кредита на съответната
аналитична сметка 703/Приходи от услуги/ и по кредита на 4532/ДДС на продажбите/,
срещу което е дебитирана сметка 411/Вземания от клиенти/. Размерът на неизплатеното
задължение на ответника към ищеца по изброените фактури към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК 17.06.2020г. е 784.56 лева.
Потребените далекосъобщителни услуги по 4 бр. процесии фактури са за проведени
разговори, данни, съобщения и др.таксувани услуги, месечни абонаментни такси, вноски за
лизинг на мобилни устройства, а последната издадена фактура №**********/20.11.2018г.
включва неустойки за предсрочно прекратяване на договори по вина на ПОТРЕБИТЕЛЯ и
5
последни 16 броя лизингови вноски на мобилно устройство.
Потребените далекосъобщителни услуги по процесиите фактури са таксувани съгласно
приложенията - ценова листа към ДС №********* от 01.03.2018 г. и договор за лизинг от
01.03.2018 г.
Считано от 10 октомври 2018 г.. „Теленор България“ ЕАД спира предоставянето на
далекосъобщителни услуги на АНТ. ИЛК. ЯН.. поради неплащане на задължения.
Общата сума на неустойките за номер ********** е в размер на 323.64 лв./ 112.47 лв.
неустойка за услуга и неустойка за устройство в размер на 211.17 лв./.
Неустойките са начислени съобразно приложимите условия - в р.4, т.4 от
Допълнително споразумение №********* от 01.03.2018 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги.
Неизплатените от ответника лизингови вноски за мобилно устройство HUAWEI Mate
10 Lite Dual Black съгласно Договор за лизинг от 01.03.2018 г. са шестнадесет броя на обща
парична стойност 303.84 лева.
От изготвената по делото СГЕ и от становището на вещото лице дадено в открито
съдебно заседание на 19.05.2021г., които съдът кредитира като обективни и компетентно
изготвени се установява, че подписите от името на АНТ. ИЛК. ЯН. и ръчно изписаните
имена „АНТ. ИЛК. ЯН.” в Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги с мобилен/фиксиран номер +359********* с № ********* от 01.03.2018г ., Договор за
лизинг от 01.03.2018г. сключен между „Теленор България” ЕООД и АНТ. ИЛК. ЯН.,
Декларация - съгласие от АНТ. ИЛК. ЯН. от 1.03.2018г., Запис на заповед от 01.03.2018г.
издадена от АНТ. ИЛК. ЯН. и подписът в Приложение-ценова листа за абонаментни
планове за частни и корпоративни клиенти от 01.03.2018г. не са изпълнени от АНТ. ИЛК.
ЯН.. От ответника са изпълнени подписите и имената положени в Договор за мобилни
услуги от 17.01.2021г. и в Заявление за смяна на номер от 30.09.2016г..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, с искане да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите описани в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение издадена по
ЧГД № 464/2020г. по описа на РС Провадия.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Съдът не споделя възражението на особения представител назначен на ответника, че
6
исковата молба е нередовна, тъй като отделните вземания по различните основания не са
посочени самостоятелно всяко едно от тях. В обстоятелствената част на исковата молба
ищецът конкретно е посочил основанието и размера на всяко едно от претендираните от
него вземания.
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че между него и ответника са
сключени процесните договори, с описания предмет, цена и срок, че е изпълнил
задълженията си по тях.
Ответникът няма факти, за които да носи доказателствена тежест.
От договора за мобилни услуги от 17.01.2012г. безспорно се установи, че е била налице
облигационна връзка между страните по повод сключения по между им договор за мобилни
услуги. Но ищецът не доказа тази облигационна връзка да продължава да съществува между
страните. Този договор е сключен за срок от 24 месеца при посочените в него условия като
остана недоказано от ищеца какви са условията по него към настоящ момент, какви са
видовете и цените на предоставените мобилни услуги, дали договора не е прекратен от
някоя от страните и на какво основание.
Ищецът основава процесните си вземания на сключено между страните Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен /фиксиран номер
+359*********, Договор за лизинг от 01.03.2018 г.; запис на заповед за сумата от 436,77 лв.;
Общи условия. Процесните фактури, в които на ответника са начислени претендираните от
ищеца вземания са издадени на основание това Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен /фиксиран номер +359*********, Договор за лизинг от
01.03.2018 г.; запис на заповед за сумата от 436,77 лв.; Общи условия. Но тези документи не
се приемат от съда като годно доказателство, тъй като са неистински. От изготвената по
делото СГЕ се установи, че подписа и имената за ответника положен под тях не е изпълнен
от него. Ответника успя да докаже оспорването на неистинността на тези документи. Поради
това ищецът не доказа съществуването на валидна облигационна връзка между страните с
конкретни нейни условия, а именно Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен /фиксиран номер +359*********, Договор за лизинг от
01.03.2018 г., които да обосноват исковата му претенция.
Ищецът не доказа между страните да е подписано Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен /фиксиран номер +359*********, по силата,
на което той да му е предоставял мобилни услуги, за да изисква заплащането от ответника
на месечна абонамента такса, цена на изразходвани услуги и неустойка при неизпълнение на
договора.
Ищецът не доказа между страните да е сключен договор за лизинг, за да изисква
заплащането от ответника на лизингови вноски и неустойка при неизпълнение по договора.
7
Изготвената по делото ССчЕ, не доказва дължимостта на процесните вземания, тъй
като тя е основана на намиращите се по делото Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер +359********* с № ********* от
01.03.2018г ., Договор за лизинг от 01.03.2018г. сключен между „Теленор България” ЕООД
и АНТ. ИЛК. ЯН., Декларация - съгласие от АНТ. ИЛК. ЯН. от 1.03.2018г., Приложение-
ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 01.03.2018г.,
които са неистински в частта на подписа на ответника потребител.
Съдът не споделя възражението на ищеца, че особения представител няма процесуална
дееспособност да оспорва истинността на документ по чл.193 ГПК, тъй като това
разширявало предмета на делото и представлявало действие на разпореждане с неговия
предмет. Особеният представител не само има право, но е и длъжен при съмнение относно
истинността на представени документи да ги оспори. Това е част от правото на защита на
лицето, което представлява. Оспорването по чл.193 ГПК като всяко едно оспорване на
документ разширява предмета на делото, но не представлява разпореждане с него, тъй като
в резултат на това оспорване този документ се изключва или не от доказателствения
материал по делото с нарочно определение по чл.194, ал.2 от ГПК или съдът в мотивите на
решението си по реда на чл.194, ал.3 от ГПК кредитира или не този документ в зависимост
от проведеното доказване. В резултат на оспорването по чл.193 ГПК не може да има
разпореждане с предмета на делото, тъй като не може въз основа на това оспорване нито да
се прекрати делото, нито особения представител признава вземания, нито предявява
насрещни такива.
Предвид гореизложеното предявените искове като неоснователни и недоказани следва
да бъдат отхвърлени.
Копие от решението, изготвената по делото СГЕ и копие от Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер
+359********* с № ********* от 01.03.2018г ., Договор за лизинг от 01.03.2018г. сключен
между „Теленор България” ЕООД и АНТ. ИЛК. ЯН., Декларация - съгласие от АНТ. ИЛК.
ЯН. от 1.03.2018г., Запис на заповед от 01.03.2018г. издадена от АНТ. ИЛК. ЯН. и
Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от
01.03.2018г. следва да се изпратят на основание чл.194, ал.3 от ГПК на РП Варна.
Ищецът е претендирал разноски, но предвид изхода по делото такива не му се дължат.
Ищецът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на РС
Провадия 200 лева по изготвената по делото СГЕ.
Воден от гореизложеното Провадийският районен съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.422 вр. 415 от ГПК от „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу АНТ. ИЛК. ЯН. ЕГН: ********** с адрес: гр.
Провадия, п.к. 9200, квартал **** за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 200/22.06.2020г. по ЧГД №
464/2020г. по описа на РС Провадия в размер на: 784.56 лв. (седемстотин осемдесет и
четири лева и петдесет и шест) представляваща главница по неизпълнени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, произтичащи от Договор за мобилни
услуги № ********* от 18.01.2012 г.; Заявление за смяна на номер ********** от 30.09.2016
г.; Допълнително споразумение № ********* от 01.03.2018 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 01.03.2018 г., за които са издадени
фактура № **********/20.07.2018 г., № **********/20.08.2018 г., № **********/20.09.2018
г., № **********/20.10.2018 г., № **********/20.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.06.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 да заплати на РС
Провадия, сумата от 200 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Копие от решението, от изготвената по делото СГЕ и копия от: Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер
+359********* с № ********* от 01.03.2018г., Договор за лизинг от 01.03.2018г. сключен
между „Теленор България” ЕООД и АНТ. ИЛК. ЯН., Декларация - съгласие от АНТ. ИЛК.
ЯН. от 01.03.2018г., Запис на заповед от 01.03.2018г. издадена от АНТ. ИЛК. ЯН. и
Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от
01.03.2018г. следва да се изпратят на основание чл.194, ал.3 от ГПК на РП Варна предвид
наличието на данни за извършено престъпление.
9
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
10