Р Е Ш Е Н И Е
№ 1672/19.4.2019г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 21.03.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 13657 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с
правно основание чл. 405
от Кодекс за застраховането.
Производството по делото е образувано по повод
предявен от ищеца „К.П."
ООД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:*** Д.No **, ет. *, ап. ** срещу
ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** осъдителен иск с правно основание чл.405 от Кодекс за застраховането за
осъждане на ответника да заплати на ищеца , както следва:
сумата от 100,00 лв. , представляваща частичен иск от сумата в размер на 892,48 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № ********** от
28.09.2017г. по автомобилна застраховка „Каско",
Клауза 1 - всички рискове, със срок на действие от 06.10.2017г. до 05.10.2018г. за настъпило
застрахователно събитие с лек автомобил БМВ***Д ХДРАЙВ, с peг. № В***ВС, представляващо увреждане
на капак преден, кутия ляво огледало, фар ляв, фар десен, халоген ляв и халоген
десен настъпило на 02.04.2018г. по пътя
Пампорово - Асеновград, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 10.09.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се сторените по делото съдебни и
деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
На основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера на
предявения иск посредством увеличаване на размера на същия, като същият се
счита за предявен за сумата в размер на 892,48 лв., представляваща окончателен иск.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: излага
,че на28.09.2017г. сключил Застраховка
„Каско", Клауза 1 - всички рискове, на фирмения автомобил марка БМВ***Д
ХДРАЙВ, с peг. № В***ВС, с ответника З. „Л.И." АД, със срок на действие от 06.10.2017г. до
05.10.2018г. Автомобилът бил застрахован за 72 000 лева, като
застрахователната премия, която трябвали да заплати съгласно застрахователна
полица № ********** от 28.09.2017г. възлизала
на 3 194.64 лева. Премията заплатил еднократно на
29.09.2017г.
Автомобилът бил го предоставил на Владислав Въков. На 02.04.2018г.,
Владислав Въков управлявайки автомобила се е движел по пътя Пампорово -
Асеновград, като приближавайки движещият се пред него автомобил, от същия
започнали да изхвърчат дребни камъчета. Владислав веднага
отбил автомобила в дясно и спрял. Излязъл да огледа
автомобила и установил, че на същия има нанесени увреждания от изхвръкналите
камъчета. Владислав Въков не могъл да установи марката
и регистрационния номер на движещият се пред него автомобил, т.к. същия е бил
много мръсен и нищо не се виждало.
В уточнителна молба ищецът посочва, че настъпилите увреждания на процесния
автомобил са по преден капак, кутия ляво огледало, фар ляв, фар десен, халоген
ляв и халоген десен, както следва:
1. преден
капак - увреждане на лаковото покритие
2. кутия
ляво огледало - увреждане на лаковото покритие
3. фар
ляв - надраскване на стъклото
4. фар
десен - надраскване на стъклото
5. халоген
ляв - надраскване на стъклото
6. халоген
десен - надраскване на стъклото
На 03.04.2018г. уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие и представил автомобила за оглед. Представител на ответника извършил
оглед и съставил Опис - заключение № 0003-1201-18-404385, като в описа били
посочени следните увредени детайла: капак преден, кутия ляво огледало, фар ляв,
фар десен, халоген ляв и халоген десен. В уведомлението за настъпило
застрахователно събитие посочили, че автомобилът ще се възстановява в сервиз на
официалният представител на БМВ за България, т.к. съгласно общите условия към
застраховката, автомобили с изминали до 4 години от датата на производство и
със застрахователна стойност над 10 000 лв. имат право
на ремонт в сервиз на официалният представител на марката.
Във връзка с настъпилите щети предприел възстановяване на автомобила, като
за ремонта заплатил сумата в размер на 892.48 лв., като веднага представил на
ответника копие от фактурата и копие от платежното нареждане.
На 17.05.2018г. получил Уведомление с изх. №
4964/17.05.2018г. от З. „Л.И." АД, че отказват да му изплатят застрахователно обезщетение, като се
позовават на т.27.23 от Общите условия на З. „Л.И." АД, съгласно
която застрахователят не обезщетява щети, възникнали по причина или следствие
на експлоатационни увреждания, завеждания на съвкупност от: отваряне на врати
/увредени ръбове/, следи от камъчета, умора на детайл, нарушен лак и др.
Счита се, че отказът на ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение е неоснователен. В случая не се касае за експлоатационни увреждания, а за ПТП
настъпило по време на движение, който риск е покрит от застрахователния
договор.
Във връзка с гореизложеното за ищеца възниква
правен интерес от завеждане на настоящия иск.
С оглед на гореизложеното, се моли да бъде уважен
предявения иск и да се присъдят направените по делото разноски, включително за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответната страна "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който се излага, че исковата
молба е допустима, но е неоснователна и като такава, се оспорва изцяло по
основание и по размер.
Счита се, че не са налице
предпоставките, необходими за ангажиране отговорността на застрахователното
дружество, като застраховател по застраховка „Каско" на процесния лек
автомобил.
Счита , че отказът за изплащане на застрахователно
обезщетение на основание ОУ е правилен и съобразен с разпоредбите на закона и
сключения между страните застрахователен договор.
Твърди се, че в конкретния случай
не са налице основанията за изплащане на застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка "Каско" за процесния автомобил във връзка с
настъпило на 28.09.2017г. събитие.
Не са установени
обстоятелствата при които е настъпило твърдяното събитие. Оспорва се твърдяното в
исковата молба, че уврежданията са настъпили вследствие на изхвърчането на
дребни камъчета от движещия се автомобил пред този на ищеца на пътя Пампорово-
Асеновград.
Налице са
предпоставките, застрахователят да приложи т.27.23 от Общите условия и да
откаже изплащането на застрахователно обезщетение.
Застрахованият е
длъжен при настъпване на застрахователното събитие да съдейства на
Застрахователя за упражняване на регресните му права, ако застахователното
събитие е настъпило по вина на трети лица и Застрахователят има правона иск
срещу тях. В този смисъл, ищецът не е изпълнил своите задължения съгласно
т.14.16 от Общите условия, към които се е задължил.
Общите условия
по застраховка Каско на МПС са неразделна част от процесния застрахователен
договор и са задължителни за страните. Те са станали известни на ищеца и с
тях той се е съгласил при подписване на застрахователния договор. Поради това ищецът е имал възможността да откаже сключването на процесния
застрахователен договор и да избере друга застрахователна компания, чийто
условия счита за равноправни и съответстващи на изискванията му. С подписването на застрахователния договор и Общите условия към
същия, ищецът доброволно и съзнателно е поел да изпълнява задълженията
предвидени в тях, съответно при неизпълнение на същите да понесе предвидените
последствия.
Следва да се има
предвид и факта, че за събитието няма обаждане в кол център, нито до телефон
112.
Вследствие
горепосоченото се моли, да се отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен
и недоказан.
Алтернативно се моли, в случай , че съдът счете исковете за основателни моля , да се
намали размера на поисканото обезщетение.
На основание
чл.78 ал.5 от ГПК се възразява срещу размера на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Моли се за
присъждане на направените в производството разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от
приобщеното по делото Свидетелство за регистрация част I, ищцовото дружество „К.П."
ООД е собственик на процесния лек автомобил марка БМВ***Д ХДРАЙВ, с peг. №
В***ВС.
От представената
по делото Застрахователна полица № ********** от 28.09.2017г. е видно ,че
ищцовото дружество „К.П." ООД е застраховало по Застраховка „КАСКО“ на МПС
процесния лек автомобил при ответното дружество "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС" АД със срок на действие от 00:00 часа на 06.10.2017г. до 24:00
часа на 05.10.2018г.
Приета по делото е
Сметка за платена от ищцовото дружество „К.П." ООД застрахователна вноска
№ Р004578032/29.09.2017г.
Между страните не
е спорно обстоятелството , че 1/ между ищеца и ответника е сключен валиден
договор за имуществена застраховка „КАСКО" на МПС със застрахователна
полица № ********** от 28.09.2017г. по автомобилна застраховка „Каско",
Клауза 1 - всички рискове, на лек автомобил марка БМВ***Д ХДРАЙВ, с peг. №
В***ВС със срок на действие на
застраховката от 06.10.2017г. до 05.10.2018г. , както и 2/ че ищецът е изправен
по отношение на поетите от него задължения по договора за застраховка; на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Прието по делото е
Уведомление по застрахователна полица № ********** от 03.04.2018г. от ищцовото
дружество до ответника.
Представен по
делото е Опис - заключение № 0003-1201-18-404385/03.04.2018г., в което са
описани настъпилите увреждания на процесния лек автомобил марка БМВ***Д ХДРАЙВ.
Посочени са следните констатирани и описани увредени детайли на процесния
автомобил: Капак преден –боя, Кутия ляво огледало – боя, Фар ляв – полиране, Фар
десен – полиране, Халоген ляв – полиране, Халоген десен - полиране.
Видно от приобщената по делото Фактура № **********/28.04.2018г., издадена
от М Кар Варна ООД като представител на BMW Service, настъпилите щети по процесния лек
автомобил са поправени , като е определена сумата в размер на 892,48 лв. за
извършения ремонт за възстановяване на уврежданията по автомобила.
Видно от Платежно
нареждане от 30.04.2018г., ищцовото дружество е заплатило сумата за
възстановяване на настъпилите увреждания по процесния лек автомобил , съгласно
издадената Фактура № **********/28.04.2018г.
От представеното
по делото Уведомление с изх. №
4964/17.05.2018г. от ответното дружество е видно, че същото уведомява ищеца ,
че съгласно т.27.23 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни
средства не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение по
заведената щета т.к. застрахователят не обезщетява щети, възникнали по причина
или вследствие на експлоатационни увреждания; завеждане на съвкупност от отваряне
на врати, увредени ръбове, следи от камъчета, умора на детайли, нарушен лак и
др.
Видно от приобщеното към доказателствения материал заключение
на вещото лице А.Я. по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза, неоспорено от страните, констатираните и
описани увредени детайли на процесния автомобил, са в причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди. В проведеното по делото
съдебно заседание вещото лице излага, че описаните в приобщената по делото
фактура дейности за извършен ремонт отговарят на действително необходимите като
средства и материали , положени при възстановяването на автомобила. Вещото лице
уточнява, че процесният лек автомобил е
нов, автомобилът е гаранционен и той, за да бъде уважена гаранцията на автомобила,
трябва да изпълни условията на марката - производител , да се отремонтира в
сервиз , който е оторизиран, така наречения официален и всичко отговоря спрямо
фактурите и спрямо описа, който е представен от Застрахователната компания,
която е констатирала щетите. Автомобилът е отремонтиран там, защото е
гаранционен и за да може да се спазва гаранцията и да бъде продължена, там
трябва да бъде отремонтиран. Изискването е на самата марка , затова там трябва
да бъде отремонтиран. Стойността на фактурата съответства на описа на
констатираните увреждания , които ги е констатирал застрахователял и ги е описал в опис -
заключение щета, същите са отремонтирани в сервиза и те съответстват на
услугите, които трябва да бъдат направени и да се отремонтира автомобила. Вещото
лице излага, че фактически няма
надписване на отремонтирани детайли, като това , което е описано в опис – заключението, е това
, което е действително извършено.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За
успешното провеждане на исковата претенция с правно основание чл.405 от Кодекс
за застраховането в тежест на ищеца, съгласно установеното в чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: В тежест
на ищцовата страна е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно:
наличието на валиден застрахователен договор между него, като собственик на
увредения автомобил и ответното дружество;
изправността си по застрахователното правоотношение по отношение на
поетите задължения; факта, момента и вида на възникналото застрахователно
събитие - покрит риск по застрахователния договор; реално настъпилата вреда – покрит риск, както
и нейния вид; причинна връзка между настъпилото застрахователно събитие и
настъпилата вреда; стойност на настъпилите вреди. От своя страна в тежест на
ответника по делото е да установи наведените от него положителни твърдения за
факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на обстоятелства,
изключващи, респ. погасяващи дължимостта
на претендираната сума, в случай че ищеца докаже тяхната дължимост.
В
процесния случай съдът намира за установено, че между ищеца „К.П." ООД и
ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД е сключен валиден договор за имуществена
застраховка „Каско” по отношение на притежавания от първия лек автомобил марка
БМВ***Д ХДРАЙВ, с peг. № В***ВС ,
обективиран в застрахователна полица № ********** от 28.09.2017г., като срокът на действие на договора е от
00:00 часа на 06.10.2017г. до 24:00 часа на 05.10.2018г., която застраховка е
валидна към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие – 02.04.2018
г., както и че ищецът е заплатил в полза на ответника дължимата по договора
застрахователна премия.
Съдът
намира за доказан по категоричен и безспорен начин вследствие на съвкупния
доказателствен материал, а именно: заключението на вещото лице по приетата
съдебна автотехническа експертиза, твърдения в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП на процесната дата 02.04.2018 г.
В
резултат на произшествието са нанесени материални щети на процесния лек
автомобил, собственост на ищцовото дружество. Доказването на посочения
механизъм на настъпване на ПТП , механизмът на настъпване на вредите се
установяват от приетото по делото заключение на вещото лице по допусната
съдебно-автотехническа експертиза, приобщените към доказателствения материал
писмени доказателства, от които се установяват и настъпилите увреждания по увреденото
МПС, както и от събраните по делото гласни доказателства. Следователно
съвкупния анализ на експертното заключението с писмените доказателства
обосновават извода, че по делото са установени механизмът на ПТП и причинната
връзка между състоянието на пътя и повредите по автомобила.
Застрахователят
е мотивирал своя отказ да заплати застрахователно обезщетение , на основание
клаузите на т.27.23 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни
средства. Ответникът твърди, че ищецът не е изпълнил своите задължения съгласно
т.14.16 от Общите условия, към които се е задължил.
На
първо място по делото не са представени от ответното дружество Общите условия
за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства
на З. „Л.И.“, поради което настоящият състав не може да извърши преценка , досежно
съдържанието на цитираните в уведомление с изх. № 4964/17.05.2018г. от страна
на ответника клаузи, мотивиращи неговия отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение, а оттам и преценка относно основателност на същите.
От
друга страна, липсва твърдение или доказване от страна на ответника, че е
поискал конкретни документи от застрахования във връзка с установяване на
щетата. В този смисъл,
съдът намира, че след като застрахованото лице е уведомило надлежно ответното
дружество за настъпилото застрахователно събитие на 03.04.2018 г., то съдът
намира, че твърдяната от ответника клаузата от
общите условия , определяща друг ред за установяване на механизма за настъпване на
вредите , е
нищожна на основание чл.
26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, като противоречаща на цитираната императивна правна норма
от КЗ.
Другият
спорен въпрос по делото се съсредоточава в това какъв е размерът на дължимото
застрахователно обезщетение.
По
смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ
/отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400,
ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай,
съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ, т.е. при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието като за възстановителна стойност съгласно чл. 400 ал.2 от КЗ се смята
стойноста за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка.
В
конкретния случай обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество , като действителната стойност на увреденото имущество не
може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на
събитието.
При определяне размера на
дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ, според
която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е
налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи
по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 892,48 лева.
Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на
застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква
обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество. Това е определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ
- възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе
казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е
стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В
този смисъл е и константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и
формирана при действието на КЗ /отм/ е приложима, тъй като принципът на
обезвредата , възприет от отменения закон , е възпроизведен и в новия закон.
Видно от заключението на вещото
лице по приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза, констатираните от
застрахователя увреждания , подробно описани в приетото по делото опис –
заключение по процесната щета, са отремонтирани в сервиза на БВМ и те
съответстват на услугите, които трябва да бъдат направени , за да се отремонтира
автомобила.
Предвид установения размер на
претърпените щети в приобщеното към доказателствения материал заключение по
допуснатата съдебна авто-техническа експертиза, съдът намира, че
застрахователят дължи на ищеца сумата в размер на 892,48 лв. , която сума е
необходима за възстановяване на увреденото процесен лек автомобил.
Вследствие на изложеното , съдът
намира, че предявената искова претенция се явява основателна и следва да бъде
уважена.
Предвид направеното искане,
ответникът дължи законната лихва върху
присъдената главница , считано от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
С
оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и
надлежното удостоверяване на разходите, на ищеца се следват сторените разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното
искане, разноските извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника
срещу когото е уважен иска. Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК, приложен на л.70 от делото и претендира присъждане на следните суми в общ
размер от 610,00 лв., от които : 50,00 лв. - държавна такса; 200,00 лв. –
депозит за вещо лице и 360,00 лв. с ДДС – изплатено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, които съдът намира, че
следва да бъдат присъдени на ищеца.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД ЕИК *********, със седалище:*** ДА ЗАПЛАТИ на „К.П." ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
Д. No **, ет. *, ап. ** сумата в
размер на 892,48 / осемстотин
деветдесет и два 0,48/
лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка БМВ***Д ХДРАЙВ, с peг. №
В***ВС, застрахован по договор за застраховка „Каско” ,
обективиран в застрахователна полица № №
********** от 28.09.2017г., представляващи увреждане
на капак преден, кутия ляво огледало, фар ляв, фар десен, халоген ляв и халоген
десен , причинени в резултат на настъпило на 02.04.2018 г. застрахователно събитие ,
ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на подаване на исковата молба в съда-10.09.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 405 от Кодекс за застраховането.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД ЕИК *********, със седалище:*** ДА
ЗАПЛАТИ на „К.П." ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
Д. No **, ет. *, ап. ** сумата от 610,00 /шестотин и десет/ лв.,
представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му,
на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: