ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№........................................... 2023г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,
в закрито заседание на двадесет и трети март 2023г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна
Ширванян
Наталия
Дичева
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 547 по описа на съда за 2023г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.
63д ЗАНН вр. чл.248, ал.3, изр.второ от ГПК вр. чл.63в от ЗАНН вр. чл.229 и сл. АПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Д.Т.Н.,
чрез адв. Красимир Сребков – ДАК срещу определения № 656/16.05.2022г. и №
339/17.03.2022г. по анд № 20223120200617/2022г. по описа на ВРС и срещу
определения № 621/11.05.2022г. и № 302/07.03.2022г. по анд № 20223120200743 по описа на ВРС.
В жалбата се сочи, че съдът е прекратил
производството по делото по редовно подадена жалба, отричайки правото на
справедлив съдебен и е отказал присъждането на сторените за процеса разноски.Иска се отмяна на определението и присъждане на разноските по воденето на
делото пред ВРС.
Ответникът не изразява становище по частната
жалба.
За да се произнесе по направеното оспорване,
съдът съобрази следното:
Предмет на проверка в настоящото производство
е определение № 621/11.05.2022г. по анд №
20223120200743 по описа на ВРС, съгласно определение № 549/23.02.2023г.
на АдмС Варна по чкад № 203/2023г.
С Определение № 302/07.03.2022г., въззивният
съдия е прекратил производството по анд №20223120200743, поради липса на правен
интерес от воденето на делото за жалбоподателя. Съобщението за постановеното
определение е връчено на процесуалния представител на жалбоподателя на
21.03.2022г. На 15.03.2022г. в деловодство на ВРС е постъпило пълномощно на
адвоката и договор за правна помощ. На 25 март 2022г. в деловодство на ВРС по
ел.път е постъпила молба за присъждане на разноски.
С определение № 621 от 11.05.2022г. съдът е
оставил без уважение молбата на Д.Т.Н. за допълване на Определение №
302/07.03.2022г. по анд № 20223120200743 в частта на разноските.
Определението е връчено на процесуалния
представител на г-н Н. на 20.05.2022г. Частната жалба
е постъпила по ел.път в деловодство на съда на 27.05.2022г.
При постановяване на определение № 621 от
11.05.2022г. съдът е съобразил, че претенцията за присъждане на сторените от
въззивника разноски е отправена за първи път с молбата от 25.03.2022г., след
постановяването на съдебния акт за прекратяване на производството. Направил е
извод, че след като към датата на постановяване на определението за
прекратяване на производството съдът не е бил сезиран с искане за присъждане на
сторените от въззивника разноски, не е налице допуснат пропуск или непрецизност
по произнасяне относно разноските, който да подлежи на отстраняване чрез
допълване или изменение на съдебния акт.
Касационната инстанция намира оспореното
определение за валидно и съответно на приложимите правни норми.
В допълнение следва да посочи, че доводите на
жалбоподателя, че съставът на ВРС е прекратил производството по делото по
редовно подадена жалба, отричайки правото на справедлив съдебен и
незаконосъобразно (в жалбата липсват доводи в тази посока) отказва присъждането
на сторените за процеса разноски, са неоснователни. Съображенията относно
правилността на оспорения в настоящото производство акт, поради естеството му и
доводите на частния жалбоподател включват и анализ на редовността и
допустимостта на въззивната жалба, въпреки че не е предмет на проверка в определение
№ 621 от 11.05.2022г. на ВРС.
Жалбата поставила началото на съдебното
производство пред въззивната инстанция не е редовна. Подадена е едновременно
срещу няколко електронни фиша. Отговаря само на изискването за писмена форма и
подател с активна процесуална легитимация – адресат на актовете. Към момента на
подаването й, въззивната жалба не е допустима, предвид уредбата на електронните
фишове в ЗДвП. Процедурата по анулиране на електронните фишове е разписана в
разпоредбите на чл.189 от ЗДвП. Относимите разпоредби за яснота на изложението,
ще бъдат цитирани в цялост:
Съгласно ал.4 на чл.189 ЗДвП „При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи.“
Съгласно ал.5 на чл.189 ЗДвП „Електронният
фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с
обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и
правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен
фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш
се анулира.“
Съгласно ал.6 на чл.189 ЗДвП „В 7-дневен срок
от получаването на електронния фиш може да се направи писмено възражение пред
директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи.
Директорът разглежда възражението и преценява доказателствата в 7-дневен срок
от постъпването му. Издаденият електронен фиш се анулира, ако от събраните
доказателства е установено, че:
1. моторното превозно средство е било обявено
за издирване;
2. нарушението е извършено с моторно превозно
средство със специален режим на движение.“
Съгласно ал.7 на чл.189 ЗДвП „Директорът на областната
дирекция на Министерството на вътрешните работи уведомява собственика на
превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице - неговия
законен представител, за решението си по ал. 6 в 7-дневен срок от датата на
анулирането, съответно - на отказа за анулиране на фиша.“
Съгласно ал.8 на чл.189 ЗДвП „Електронният
фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и
наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от
получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на
жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него
лице я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в
съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания
електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение
на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия
вид и данни за извършена метрологична проверка.“
От анализа на цитираните разпоредби се
извежда извод, че приложима към издадените електронни фишове на г-н- Д.Н. е
разпоредбата на чл.189, ал. 5 от ЗДвП. Видно от съдържанието на последната, не
е даден нито 7 – дневен, нито друг срок на административния орган за анулиране
на издадения фиш. В случая е предвидено, че при посочване в декларация до
административния орган на лицето, на което е предоставено МПС за управление от неговият
собственик, издаденият на последния електронен фиш се анулира. Разпоредбата е
императивна и не дава възможност на административния орган за преценка и отказ
за анулирането на издадения фиш. Предвид посочената специфика в
регламентацията, а именно: задължителното извършване на предвиденото от нормата
анулиране на издадения електронен фиш при наличието на предвидената
предпоставка – подадена декларация от собственика на МПС, в която е посочено
конкретно лицето, на което е предоставено за управление МПС към момента на
извършеното нарушение.
Срок за произнасяне от 7 – дни е предвиден за
директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи,
когато електронният фиш е издаден за нарушение извършено само в две конкретно
уредени от разпоредбата на чл.189, ал.6 от ЗДвП хипотези– само когато моторното
превозно средство е било обявено за издирване или когато нарушението е
извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение. В този случай е предвиден срок за произнасяне
на административния орган и от връчването на решението му започва да тече срок
за оспорването на акта. Тази разпоредба е специална и има ограничен обхват и предвид
ограниченото й приложно поле не следва в частта на предвидения в нея срок да се
тълкува разширително.
От направения анализ следва, че след като в законоустановения
срок, г-н Д.Н. е изпълнил задължението си и е представил декларация, с посочено
в нея лице управлявало МПС, по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, то за органа към
момента на подаването на жалбата до ВРС срокът за анулиране на фиша не е
изтекъл и въззивната жалба е преждевременно заведена. Предвид започнало
производство при липса на изискуемите предпоставки за това, при прекратяването
му разноски на подателя на жалбата не се дължат.
Последният извод следва от разпоредбите
уреждащи присъждането на разноски в приложимите към производството по
оспорването на електронни фишове нормативни актове. От една страна в НПК не е
предвидено по арг. от чл. 190, ал.1 вр.
чл.84 от ЗАНН, съгласно разпоредбата на който „Когато подсъдимият бъде
признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските
по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела,
образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.“, присъждането на разноски при прекратяването на
съдебното производство.
От друга страна уредбата на присъждането на
разноските за съдебните производства по ЗАНН препраща към регламентацията по
АПК по арг. от чл.63д, ал.1 ЗАНН („В
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.“) В АПК уредбата на разноските е дадена в неговият чл.143. Съгласно
ал.1 на чл.143 АПК, „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.“ От данните по делото следва, че
тази разпоредба е неприложима, доколкото не е отменен от съда административния
акт или отказа за издаването на такъв. Съгласно ал.2, чл.143 АПК „Подателят на
жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради
оттегляне на оспорения от него административен акт.“ Тази разпоредба е приложима към подадените допустими
жалби, в съдебното производство по разглеждането, на които е оттеглен по
инициатива на административния орган оспорения административен акт. Както беше
посочено въззивната жалба към момента на подаването й не е била допустима.
Освен това електронният фиш не е бил оттеглен, а анулиран. Оттеглянето на
административния акт и анулирането на електронния фиш са две различни
административни процедури, които имат различни предпоставки за осъществяването
им и различни правни последици. При оттеглянето на административния акт не е
налице последицата издаване на акт с идентично съдържание срещу друго лице,
каквато е последицата при анулирането на електронния фиш по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
В случая приложима е разпоредбата на ал.3 на
чл.143 от АПК, съгласно която „Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е
дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл.37 от Закона за
правната помощ.“, предвид прекратяването на въззивното производство.
На горните съображения съдът намира, че
жалбата срещу определение № 621/11.05.2022г. по анд № 20223120200743 по описа
на ВРС, с което съдът е отказал присъждане на разноски на въззивния
жалбоподател е неоснователна и
оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното, Административен съд –
Варна, Четвърти тричленен състав
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 621/11.05.2022г.
по анд № 20223120200743 по описа на ВРС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.