Р
Е Ш Е
Н И Е
№………/ 21.04.2020 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Весела
Станчева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело № 6321 по описа за
2016 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на
„К.Е.Ц.“ АД, ЕИК ******срещу „П.И.Б.“ АД, ЕИК: ******.
Ищецът предявява срещу ответника обективно съединени установителен иск по
чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД за прогласяване по
отношение на ответника нищожността на договор за ползване на Виртуален банков
клон на „ПИБ“ АД (e-fibank) от 02.08.2011 г. и
частични осъдителни искове с правна квалификация чл. 57 от ЗПУПС, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати следните суми:
- 99 101. 90 лева, представляващи 50
670,00 евро по централния курс на БНБ - частичен иск от общa сума в размер на 56 300,00 евро,
представляваща главница по Договор за тримесечен промоционален депозит от
16.06.2011 г., ведно със сумата от 30
261,47 лева, представляващ законна лихва за забава върху сумата от 99 101,
90 лева за периода от 28.07.2013 г. до 28.07.2016 г. (датата на подаване на
исковата молба);
- 1
461.75 лева, представляващи 747,38 евро по централния курс на БНБ -
частичен иск от общо дължимата от ПИБ на КУЛИНАР сума от 830,42 евро,
представляваща договорна лихва по Договор за тримесечен промоционален депозит
от 16.06.2011 г. за периода от 16.06.2011 г. до 16.09.2011 г., ведно със сумата
от 446,33 лева, представляваща
законна лихва за забава върху сумата от 1 461,75 лева за периода от 28.07.2013
г. до 28.07.2016 г. (датата на подаване на исковата молба);
- 35 271 лева - частичен иск от общо
дължима сума от 39 190 лева, представляващи имуществени вреди за ищеца, които
твърди да са причинени от ответника, в резултат на неизпълнението на
задължението на „ПИБ“ АД по чл. 57 от ЗПУПС по посочените договори за платежни
услуги и депозити, ведно със сумата от 10
769,38 лева, представляваща законна лихва за забава върху сумата от 35 271
лева за периода от 28.07.2013 г. до 28.07.2016 г. (датата на подаване на
исковата молба);
-
законната лихва за забава върху горепосочените главници, считано от датата на
подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумите.
Сочи
се, че на 08.08.2011 г. в резултат на извършена платежна операция неправомерно
са задължени сметките на дружеството в ответната банка и преждевременно е
прекратен договора за промоционален депозит.
В
постъпил отговор ответникът „ПИБ“ АД
оспорва исковете.
С определение №
6122 от 23.11.2016 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на образуваното пред Софийски районен съд
производство по предявените частични искове, част от които са предмет и на т.
дело 6321/2016 г. по описа на СГС, VI- 10 състав.
С определение
4055/23.07.2019 г. производството по делото е възобновено поради приключване на
производството пред СРС, 62 състав, образувано по гр.д. № 25869/2012 г. с
влязло в сила решение № 327061 от 30.01.2018 г., с което „ПИБ“ АД е осъдена да
заплати на ищеца на основание чл. 57 ЗПУПС сумата 11 011,32 лева, част от 110 113
лева; сумата 162,42 лева, част от 1 624 лева и сумата 519,38 лева, част от 5
193 лева. Отхвърлени са исковете за сумата 3 919 лева, част от
39 919 лева - обезщетение за непозволено увреждане, равняващо се на разходи за
консултации и финансови анализи по повод неизпълнението от страна на ответника
на задълженията си по договора да не допуска неразрешени операции, както и за
сумата 54,16 лева, част от 541,62 лева, представляваща претендиран сбор от
лихви за забава върху сумата за направените разходи за консултации и анализи.
В допълнителна
искова молба от 23.08.2019 г. ищецът сочи, че присъдената сума в производството
по т. д. № 1650/2012 г. е изплатена изцяло от страна на ответника. Позовава се
на изложеното в Тълкувателно решение № 3 по тълк. дело № 3/2016 г. на ВКС,
ОСГТК, като твърди, че обективните предели на присъдено нещо, формирани по
горепосочените решения на СГС и СРС следва да бъдат зачетени по настоящото
дело.
Оттегля предявените
искове за сумата от 35 271 лева -
увеличен иск от общо дължимата от „ПИБ“ АД на „К.Е.Ц.“ АД
сума от 39 190 лева, представляващи имуществени вреди, причинени в резултат на
неизпълнението на задължението на „ПИБ“ АД, уредено в чл. 57 от ЗПУПС, както и
иска за сумата от 10 769,38 лева,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 35 271 лева за
периода от 28.07.2013 г. до 28.07.2016 г. (датата на подаване на исковата
молба).
Ответникът в
допълнителния отговор на исковата молба не оспорва направените от ищеца
твърдения за новонастъпили в хода на производството
факти. Прави възражение за изтекла кратка погасителна давност по отношение на
претендираното вземане за договорна лихва по договор за тримесечен
промоционален депозит в размер на 1461,75 лева за периода от 16.06.2011 г. до
16.09.2011 г., както и по отношение на вземане за законна лихва за забава върху
сумата от 1 461,75 лева за периода от 28.07.2013 г. до 28.07.2016 г. в размер
на 446,33 лева, и по отношение на
вземането за законна лихва върху договорната лихва, считано от момента на
подаване на исковата молба, с аргументи, че акцесорната претенция се погасява
по давност, заедно с главното задължение. Сочи разпоредбата на чл. 116 а от ЗЗД
с твърдения, че давността по отношение на тези, частично предявени вземания, не
е спирала да тече, тъй като същите не са били предмет на другите искови
производства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника, намира
за установено следното от фактическа
и правна страна:
С влязло в сила
съдебно решение 327061/30.01.2018 г. по гр. дело 25869/2012 г. по описа на СРС,
62 състав ПИБ АД е осъдена да заплати на К.Е.Ц. ЕАД сумата от 11 011,32 лева,
част от 110 113 лева – стойността на неразрешена платежна операция,
представляваща изпълнение на паричен превод на 08.08.2011 г. чрез достъп до
виртуален банков клон от разплащателната сметка на К.Е.Ц. ЕАД, които средства
са били част от средствата по договор за тримесечен промоционален депозит от
16.06.2011 г.; сумата от 162,42 лева,
част от 1 624 лева – договорна лихва по договор за тримесечен промоционален
депозит от 16.06.2011 г. за периода 16.06.2011 г. – 16.09.2011 г. и сумата 519,38 лева, част от 5 193 лева – лихва
за забава върху сумите 110 113 лева и 1 624 лева за периода 03.10.2011 г. -
14.03.2012 година.
Между страните не
се спори, че исковете, предмет на съдебно решение 327061/30.01.2018 г. по гр.
дело 25869/2012 г. по описа на СРС, 62 състав са предявени като частични.
Предмет на настоящото
производство са разликата между първоначално предявените като частични искове
по чл. 57 от ЗПСПУ (отм., в сила към процесния период) и пълният размер на
главницата, както и лихвата за забава върху двете суми за тригодишен период
преди предявяване на исковете – 28.07.2013 г. – 28.07.2016 година.
Съгласно т. 2 от
Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по т. дело № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК при
уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на
иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет
на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се
касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия
незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира
едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото
действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от
вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му
квалификация.
Следователно, с
оглед данните по делото, представените договор за тримесечен промоционален
депозит от 16.06.2011 г., установяващ общия размер на сумата, предмет на
договора преводно нареждане за кредитен превод от 16.06.2011 г., извлечение по
сметка, установяващо превеждане на сумата от договора за промоционален
тримесечен депозит по сметки на В.М.
ЕООД и Б.Б., както и установеното с решение
327061/30.01.2018 г. по гр. дело 25869/2012 г. по описа на СРС, 62 състав,
следва да се приеме, че по делото се установява, че в резултат на неразрешена
платежна операция на 08.08.2011 г. от разплащателната сметка на ищеца при
ответната банка, са наредени в полза на В.М. ЕООД и Б.Б.
средства на ищеца, включващи и средствата по договора за промоционален депозит.
За банката възниква
задължение за възстанови тези средства в пълен размер.
С оглед решението
на СРС по частичния иск за заплащане на сумата за договорната лихва, следва да
се приеме, че е основателна претенцията и по този иск, съобразно приетото за
безспорно между страните, а именно, че размерът на договорната лихва възлиза на
753, 54 евро. С оглед диспозитивното начало, искът следва да се приеме за
основателен в претендирания размер от 747,38 евро.
Следва да се
отбележи, че настоящата съдебна инстанция намира, че сумите по исковете по чл.
57 от ЗПУПС (отм.) за главницата и договорната лихва, представляващи
неразрешени платежни операции, следва да се присъдят във валутата, в която са
договорени.
Както е посочено и
в практиката на ВКС след отмяната на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗД,
в българското право няма забрана за уговаряне, претендиране и
присъждане на парични суми в чужда валута. При допустимо уговаряне на парично
задължение в чуждестранна валута няма законово основание за присъждане на
нейната левова равностойност. Това следва и от принципа на точното изпълнение
на облигационното задължение (чл. 63, ал. 1 ЗЗД).
Паричните суми, уговорени в чуждестранна валута, се дължат и следва да се
присъдят от Съда в съответната валута. Длъжникът не може да бъде задължен от
съда да изпълни нещо различно от уговореното с изключение на изрично
предвидените в закона случаи. Поради това и Съдът следва служебно да присъди левовата
равностойност на паричното задължение. По аргумент от ТР №4/2015 г. по т.д. №
4/2014 г. на ОСГТК, според което Съдът служебно присъжда левовата равностойност
само в случаите, в които е недопустимо да се уговаря задължение в чужда валута,
то след като плащането трябва да се извърши в уговорената между страните по
договора чуждестранна валута, Съдът не може да присъди левовата й
равностойност. В случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата
равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, Съдът трябва да се
произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за заплащане
на уговорената в чуждестранна валута сума (така решение № 155 от 21.06.2017 г.
по гр. д. № 4451/2016 г., ГК, IV ГО на ВКС)
С оглед становището
на Съда за основателност на двата предявени иска по чл. 57 от ЗПУПС
(отм., в сила за процесните отношения), Съдът следва да се произнесе по
възражението за погасяване по давност на вземането за 74753, 54 евро - частичен иск от общо дължимата от ПИБ на КУЛИНАР сума от 838,09 евро,
представляваща договорна лихва по Договор за тримесечен промоционален депозит
от 16.06.2011 г. за периода от 16.06.2011 г. до 16.09.2011 година.
Безспорно
се касае за периодично плащане, което според чл. 111, б „в“ от ЗЗД се погасява
с тригодишна давност.
Съгласно
чл. 116а от ЗЗД (ДВ, бр.
42/2018 г.) когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва
само за предявената част. Действително, тази разпоредба е приета след като е
образувано настоящото производство – 28.07.2016 г., но безспорно към момент, към който се
твърди, че давността за вземането за възнаградителна
лихва по договора за промоционален депозит между страните е изтекла (16.09.2011
г.). Във връзка с този въпрос е постановено Тълкувателно решение № 3/22.04.2019
г. по т. дело № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК – т.1, според което предявяването на
иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда
на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната
давност по отношение на непредявената част от вземането. Тълкувателното решение
е постановено, тъй като за периода преди приемане на посочената изрична
разпоредба на ЗЗД, е съществувала противоречива съдебна практика относно
давността при предявени частични искове. Поради това, като отчита, че към
исковия период разпоредбата на чл. 116а от ЗЗД не е била позитивно право,
настоящата съдебна инстанция намира, че следва да приеме, че нормите относно
давността при предявени искове следва да се тълкуват в смисъл, че ако е
предявен частичен иск, давността се спира или прекъсва само за предявената
част, в какъвто смисъл е и т.1 от ТР 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС.
В
конкретния случай обаче възражението за изтекла погасителна давност е направено
след изтичане на преклузивния срок – отговора на
исковата молба - направено е едва в допълнителния отговор по чл. 373 от ГПК.
По
аргумент от т. 4 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и
както е прието и в практиката на ВКС (решение № 178 от 13.10.2017 г. по т. д. №
638/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, решение № 236 от 20.01.2020 г. по гр. д. №
4551/2015 г., ГК, ІV ГО на ВКС), възражението за изтекла погасителна давност
следва да се направи в отговора на исковата молба (чл. 131 и идентичният й със
съдържание чл. 367 от ГПК). Последващото заявяване в допълнителния отговор на
допълнителната искова молба, е ирелевантно, тъй като е направено след изтичане
на определените срокове.
Поради
това и Съдът няма да го разгледа.
Относно
исковете по чл. 86 от ЗЗД за периода 28.07.2013 г. – 28.07.2016 г.
За безспорно е
прието по делото, че съобразно договора за тримесечен промоционален депозит от
16.06.2011 г., сключен между страните, размерът на договорната лихва върху
претендирана сума от 50 670 евро възлиза на 753,54 евро, а размерът на лихвата
за забава за периода 28.07.2013 г. – 28.07.2016 г. върху сумата от 50 670 евро
възлиза на 15 467,84 евро и върху сумата от 753,54 евро - 230,02 евро.
С
оглед изложените, исковете са основателни за сумата от 30 252,36 лева и за
сумата от 449,88 лева. Но с оглед диспозитивното начало искът за лихвата за
забава върху вземането за договорна лихва следва да се уважи в претендирания
размер от 446,33 лева.
Относно
разноските
С
оглед този изход на делото, на ищеца се дължат направените разноски, съобразно
представения списък.
Ответникът
прави възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано адвокатско
възнаграждение в размер на 9 960 лева.
Съдът
намира, че действително, с оглед предмета на настоящото производство -
обстоятелството, че се касае за частични искове, производството се е развило в
рамките на две съдебни заседания, след като е отпаднала пречката за разглеждане
на делото (мотивирана от избора на ищеца да предяви няколко отделни частични
иска), както и предмета на анекс 1 към договор за предоставяне на правни услуги
от 16.09.2011 г. (стр. 185 по делото), видно от който е договорено адвокатско
възнаграждение за представляване на ищеца по споровете по чл. 57 от ЗПУПС, като
е посочен размер на сумите, предмет на исковете – 968 500 лева, и общият посочен размер на
адвокатското възнаграждение (9000 лева), Съдът намира, че следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 3200 лева.
Водим от горното и
на основание чл. 235 от ГПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.И.Б. АД, ЕИК ******, адрес: *** да заплати на К.Е.Ц.
АД, ЕИК ******, адрес: *** по иск по чл. 57 от ЗПУПС сумата от 50 670 евро - стойността на неразрешена платежна операция, представляваща изпълнение
на паричен превод на 08.08.2011 г. чрез достъп до виртуален банков клон от
разплащателната сметка на К.Е.Ц. ЕАД, които средства са били част от средствата
по договор за тримесечен промоционален депозит от 16.06.2011 г.; сумата от 747,38 евро - частичен иск от общо дължимата
сума от 838,09 евро, представляваща договорна лихва по Договор за тримесечен
промоционален депозит от 16.06.2011 г. за периода от 16.06.2011 г. до
16.09.2011 година, законната лихва върху сумите от 28.07.2016 г. до
окончателното им заплащане, по иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД - сумата от 30 252,36 лева - лихва за
забава върху вземането за 50 670 евро за периода 28.07.2013 г. – 28.07.2016 г.,
като отхвърля иска до пълния претендиран размер от 30 261,47 лева - и
сумата от 446,33 лева -
лихва за забава върху вземането за 747,38
евро за периода 28.07.2013 г. –
28.07.2016 г., както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски по делото,
както следва – 5 373,86 лева – държавна такса, 250 лева – депозит за вещо лице
и 3200 лева – възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: