О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е №663
Гр.Пловдив, 13.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ ИВАН АНАСТАСОВ
като изслуша докладваното от съдия Иванова гр.д.N739/2020 г., констатира следното:
Производство
по реда на чл.248
ГПК.
Постъпила
е ч.жалба
№10780/04.03.2020 по описа на ПОС от АД“***“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***,чрез
управителя С. Г. против
определение №330/25.02.2020г. по гр.д.№1859/2019 г. на АРС,1 гр.с., с което е оставена без
уважение молбата по чл.248,ал.1 ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение
в полза на адвокатското дружество за разликата от 323,50 лв. до претендирания размер от 1051,82 лв.
Постъпила
е ЧЖ и от адв.Д.Б. против определение №330/25.02.2020г. по гр.д.№1859/2019
г. на АРС,1 гр.с., с което е оставена
без уважение молбата му по чл.248,ал.1 ГПК за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 360лв. с ДДС, за оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на Н. Т. С., ЕГН
********** в заповедното производството по ч.гр.д. № 9810/2016 г. на ПРС, изразяваща
се в подаване на възражение по чл.414 ГПК.
Ответникът по ЧЖ–„Агенция за
събиране на вземания“ЕАД,ЕИК ********* със седалище и АУ:гр.София,бул.“Петър Дертлиев“№25,чрез юр.М.К.-А.
-взема становище, че ЧЖ са неоснователни.
Оплакванията в ЧЖ на
адв.дружество са, за неправилност на
определението в обжалваната част, с която не е уважена претенцията на адв.
дружество за заплащане на адвокатско възнаграждение до пълния претендиран размер от 1051,82 лева, като се излагат доводи,
че се касае за пет обективно кумулативно съединени иска, при които адвокатското
възнаграждение, което съдът следва да присъди на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, възлиза на 1051,82 лева, както следва: – за всеки от исковете /втория и петия иск/, които са изцяло отхвърлени, по 300 лева
съобразно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като по отношение на иска за главница, който е
частично уважен, по съразмерност изчислено сумата от 91 лв. , а за третия иск –
360,82 лв. Поради изложеното от съда се иска да се отмени обжалваното
определение, да се допусне изменение на решението в частта за разноските, като ищцовото дружество да бъде осъдено да заплати на адв. М.
сумата в размер на 1036,50 лева –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответницата, на
основание чл. 38, ал.2 ЗАдв.
Ответникът по
жалбите „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощник
юрисконсулт М.К.-А. оспорва същите като неоснователни с доводи, че
разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения не е приложима, тъй като всички искове
произтичат от едно и също правоотношение- договор за кредит, при което в
хипотезата на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със
сбора от цената на отделните искове, като минималният размер на адвокатското
възнаграждение следва да се определи от аритметичния сбор на всички претенции,
а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно. По жалбата
на адв.Б. – счита, че на ответника не се дължат разноски за подаване на
възражение в заповедното производство.
Моли ч.жалби да бъдат оставени без уважение и
определението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доводите на страните,
както и като прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частните жалби са
подадени от легитимирано лице, в законоустановения
срок и са процесуално допустими.
Разгледана по
същество, първата жалба е основателна, а втората - неоснователна поради
следните съображения:
Производството по
гр. д. № 1859/2019г. на Районен съд –
Асеновград е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране наввземания“ ЕАД против Н. С. с пр.осн.чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи парични суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, както
следва: 2140,86 лв. – главница, дължима по договор за паричен заем, 358,24 лв.
– договорна лихва, 45 лв. – неустойка, 1868,98 лв.- разходи и 137,99
лв.-обезщетение за забава. С постановеното по делото решение АРС е уважил искът за главница за 1626 лв. и
искът за обезщетение за забава за 137,99 лв.; отхвърлил е останалите три
обективно съединени искове. С обжалванното
определение АРС е изменил решението си в частта за разноските като на
процесуалния представител на ответницата е присъдил сумата 323,50 лв. за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл. 38,
ал.2 ЗАдв.
ПОС, 14 гр.с.,
намира за основателно възражението, че възнаграждението на процесуалния
представител на жалбоподателката следва да бъде
определено, като се съобрази разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където е
казано, че адвокатското възнаграждение
се определя съобразно вида и броя на предявените искове като за всеки един от
тях се определя отделно възнаграждение. В настоящия случай се касае за пет
обективно кумулативно съединени иска, независимо, че са основани на
неизпълнение на облигационни отношения, произтичащи от договор за паричен заем.
ПОС не споделя доводите на АСВ, т.к. не намират опора в законов или подзаконов
акт.
Цената на първия ОСИ
е 2140,86 лв., уважен частично за 1626 лв./т.е. отхвърлен е за сумата 514,86
лв./,а на четвъртия иск е 1868,98 лв.,
отхвърлен изцяло. ,
Цената на втория
и третия ОСИ е под 1000 лв., поради което
за всеки от тях минималният размер на възнаграждението съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер от 300 лева. На основание
чл.78, ал.3 ГПК и чл.38, ал.2 ЗАдв на процесуалния
представител на ответницата следва да бъде определено възнаграждение, както
следва: за отхвърлените изцяло искове в максимален размер от 600 лв. (по 300
лв. на иск), а за частично уважения иск – възнаграждение в размер на 91,35 лв.-
съразмерно на отхвърлената част / 514,86/2140,86х379,86лв./; за отхвърления иск
от 1868,98 лв. се дължи
адв.възнаграждение от 360,82
лв./300+7%х868,98- на осн.чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ/ или
общо възнаграждение в размер на 1052,17 лв.
Ето защо,
определението в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено изменение на Решение от 23.01.2020 г., постановено по гр. дело №
1869/ 2018 г. на АРС, в частта за разноските относно определените по реда на
чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата разноски за адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ответника, като ищецът бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ответника сумата, представляваща разликата над присъдената с
решението сума в размер на 323,50 лв. до претендирания
размер от 1051,82 лева (или още сумата от 728,32 лв.)
По
отношение на втората ч.жалба:
В
заповедното производство заедно със заповедта за изпълнение се изпраща на длъжника готова бланка за възражение с
указания, че е достатъчно в бланката да
се впише, че не дължи, за да се приеме, че е подадено такова възражение, т.е.
не е необходима адвокатска правна помощ на длъжника за подаване на възражение
по чл.414 ГПК.
Горното
налага извода, че ч.жалба на адв.Бакърждиев е
неоснователна, съобразно изложените по-горе
мотиви, поради което правилно РС не е присъдил такова адвокатско възнаграждение.
На основание
чл.248,ал.3 ГПК настоящето определение не подлежи на обжалване.
Водим от
горното съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №330/25.02.2020г.
по гр.д.№1859/2019 г. на АРС,1 гр.с., в частта, с
която е оставена без уважение молбата по
чл.248,ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските с присъждане
на адвокатско възнаграждение в полза на адвокатското дружество за разликата от
323,50 лв. до претендирания размер от 1051,82 лв., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение от 23.01.2020 г., постановено по гр. дело №
1869/ 2018 г. на АРС, в частта за разноските относно определените по реда на
чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата разноски за адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ответника, като ОСЪЖДА
–„Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК ********* със
седалище и АУ:гр.София,бул.“Петър Дертлиев“№25 ДА ЗАПЛАТИ
на адвокатско дружество „***“,ЕИК ********* с адрес гр. Пловдив, ***, разликата
над присъдената с решението сума в размер на 323,50 лева до пълния претендиран размер от 1051,82 лева, или сумата от още
728,32 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ответницата Н. Т. С. в производството по гр. дело №1859/
2019 г. на АРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ч.жалба на адв.Д.Б.
против определение №330/25.02.2020г. по гр.д.№1859/2019 г. на АРС,1 гр.с., с което е оставена без
уважение молбата му по чл.248,ал.1 ГПК за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 360лв. с ДДС, за оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на Н. Т. С. в заповедното
производството по ч.гр.д. № 9810/2016 г. на ПРС, изразяваща се в подаване на
възражение по чл.414 ГПК.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.