Р Е Ш Е Н И Е
№340
гр.Пловдив, 29.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, І гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари
две хиляди и двадесета година, в състав
Председател: АНЕТА
ТРАЙКОВА
секретар: Цвета Василева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 8235
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71,
ал. 1 и 2 от Закона за защита от дискриминация.
Ищецът В.Н.К.,
ЕГН ********** твърди, че ответниците по делото Р. К. К. с ЕГН ********** и З. А.К.
с ЕГН **********, в качеството им на ******** на ********* , са осъществили
пряка дискриминация по признак възраст, като са го лишили от правото да ползва
общежитието към университета, отстранявайки го със заповед № ******** издадена
от *******, а ******* отказал да го настани в една от незаетите стаи – стая ***
на **** с мотива, че бил „персона нон грата“; както и да се задължат
ответниците да преустановят нарушението и възстановят положението преди
нарушението, като го настанят в *****. Производството по предявения иск за
заплащане на обезщетението за вреди е прекратено с влязло в сила определение.
Ответникът Р. К. К., чрез
пълномощника му адв. И.К., оспорва исковете, като предявени срещу ненадлежна страна. Счита, че в исковата молба
не се излагат факти водещи да извод, че ищецът е бил дискриминиран по признак
възраст, като издадената заповед на
ректора на университета е издадена по предложение, обективирано в протокол № ***********.
от заседание на домовия съвет на *********** и предложение за наказание изх. № ********.,
при което са спазени изискванията на чл. 36, ал. 2, изр. 1 и 2 от НПСОС.
Ответникът З. А.К., чрез пълномощника му адв. И.К.,
оспорва исковете като неоснователни. Сочи се, че не е налице дискриминация,
като издадената заповед е в резултат на поведение
на ищеца, нямащо отношение към възрастта му.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От
представените от ищеца писмени доказателства се установява, че като студент по специалността „право“ в ******************
е бил настанен в общежитие на университета, както и че е бил запознат с
правилника за вътрешния ред, изискванията на Наредбата на МОН от 28.1.21998г. и
Наредба № 1 на Община Пловдив за опазване на нощната тишина от 22 часа до 7
часа. Представена е заповед № ***** от *****. на ****** издадена на осн. член
16, ал. 2 от ****** , член 36 във вр. с чл. 21 от НПСОС и протокол № *** от *******. от заседание на
домовия съвет на ********** съгласно която ищецът е наказан с „отстраняване от
общежитие“. Няма спор, че заповедта е била изпълнена, като ищецът е бил
отстранен от общежитието. Фактическите основания за издаването й се основават
на поведение на ищеца, несъответстващо на правилата за поведение на студентите,
описани в правилника на вътрешния ред.
По делото са
разпитани свидетели и на двете страни. От разпита на свидетелите А.Р., В.Б.и Г.А.,
се установява, че ищецът е заел цялата стая ***, превръщайки я в склад за
личните си вещи, като на практика е лишил останалите двама студенти, негови
съквартиранти от правото да ползват стаята по предназначението й, като
последните двама са можели да ползват необезпокоявано единствено и само
собствените си кревати. Отделно от това сочат, че ищецът заел и цялата читалня,
която е обща за всички студенти, с негови лични вещи, а освен това разказват и
за случка, в която през нощта ищецът преместил общия хладилник на общежитието
от втория на четвъртия етаж, без да има разрешение.
В тази насока
са представени и сигнали, жалби и подписка от студенти на общежитието срещу
ищеца.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от правна страна следното:
Съгласно член
9 от ЗЗДискр. ищецът следва да установи фактите, на които се позовава, за да
обоснове, че е неравнопоставено третиран спрямо един или повече членове на
определена група, в случая студенти настанени в ***** по заявения от ищеца
признак - възраст. Изложените в исковата молба обстоятелства не налагат извод
за неравнопоставеност на ищеца по признак възраст, а проведение лични разговори
на ищеца с двамата ответника, както и издадената заповед за отстраняване също
не доказват някакво неравноправно третиране.
От събраните
доказателства се установява, че издадената заповед е вследствие на събрани
сведения за поведение на ищеца, излизащи извън рамките на нормалността и в
противовес с правилника за реда в общежитието, което е довело до съответна
реакция от студентите, чрез подаване на подписка до ****, в чийто правомощия е
издаването на съответна заповед за отстраняване от общежитието при наличието на
фактическите и правни обстоятелства за това. Не се установява от
доказателствата по делото, при налагане на наказанието*********** да са
проявили различно отношение спрямо ищеца, базирано на дискриминационния признак
възраст, доколкото от разпита на свидетелите да се установява, че и други
студенти са били отстранявани от общежитието при нарушаване на предвидения ред
в правилника, с който ищецът е бил запознат.. С оглед на изложеното по-горе,
искът за преустановяване на нарушението следва да се отхвърли като недоказан и
неоснователен.
По предявения
иск с правно основание член 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр.
Ищецът
претендира за задължаване на ответниците да възстановят положението преди
нарушението, като го настанят в общежитието, от което е бил отстранен.
Настаняването
в студентско общежитие се осъществява въз основа на процедура, уредена в
Наредбата за ползване на студентските общежития
и столове и Правилника на ВУЗ, която предвижда нарочно класиране за това
от комисия, определена със заповед на ректора, като въз основа на класирането
ректорът издава настанителна заповед за всяко лице, имаща действие за
съответната година. Отделно от това действието на настанителната заповед на
ищеца е било прекратено поради изтичане на срока. В хипотезата на член 71, ал.
1, т. 2, пр. 2 от ЗЗДискр. не е предвидена възможност съдебното решение да
замести акт на колективен орган, какъвто е Комисията по класирането, нито може
да задължи ответниците да издадат заповед за настаняване на ищеца, без да се спази съответната и разписана в закона процедура. Не на последно
място следва да се изложи и това, че ответникът Р.К. не може да бъде задължен да уреди настаняването на ищеца в *****, тъй като това не е в неговите
правомощия.
С оглед
изложеното искът следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ищеца В.Н.К., ЕГН ********** искове против ответниците Р. К. К.
с ЕГН ********** като ****на ****** и З.
А.К. с ЕГН **********, в качеството му на по признак възраст, изразяваща се в
лишаването му от право да ползва общежитието към **** относно установяване на
нарушението – осъществена спрямо ищеца пряка дискриминация университета и
отстраняването му от общежитието със заповед № ***** от *****., издадена от
ректора на университет, както и за задължаване на ответниците да преустановят това
нарушение и да възстановят положението преди нарушението, като го настанят в студентското
общежитие на *********, като недоказани
и неоснователни.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: /п/ А.Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.