Р Е Ш Е Н И Е
№995/26.2.2015г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и
пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари
две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при
участието на секретаря О.Ж., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6716 по описа на Варненски районен
съд за 2014 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба вх. № 13288/ 23.05.2014 год. от П.Х.Я.,
ЕГН:**********, с адрес *** срещу Х.С.П., ЕГН: ********** и * Х.Я., ЕГН: **********,
и двамата с адрес гр. *, последната в качеството й на наследник на *, с искане
до съда да постанови решение, с което да се признае правото на изкупуване на
ищеца на ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в с. *, цялото с площ от
270 кв.м., съставляващо УПИ № * в кв.29 по плана с. *, при граници: от две
страни улица, УПИ №* и УПИ №*, ведно с ½ ид.ч. от триетажна жилищна
сграда, построена в същото дворно място
и представляваща дясната половина на сградата – близнак, състояща се от двата
етажа и избата, три изби, входно антре, три стаи, килер и тераса на първия
етаж, входно антре, три стаи, килер и тераса на втория етаж, клозет и стопански
постройки в двора, предмет на договор за продажба, обективиран в нот. акт №*г.,
нот. дело №*г. на нотариус * като замести купувача "Х.С.П." при
посочените в нотариалния акт условия и при цена 6154300лв. неденомирирани лева.
В условията на евентуалност – отправя искане за допускате на
делба между страните на следния имот - ½ ид.ч. от дворно място, находящо
се в с. *, цялото с площ от 270кв.м., съставляващо УПИ № * в кв.* по плана с. *, при граници: от две страни
улица, УПИ №* и УПИ №*, ведно с триетажна жилищна сграда, построена в същото
дворно място и представляваща дясната половина на сградата – близнак, състояща
се от двата етажа и избата, три изби, входно антре, три стаи, килер и тераса на
първия етаж, входно антре, три стаи, килер и тераса на втория етаж, клозет и
стопански постройки в двора, твърдян като придобит от ищеца П.Х.Я. по силата на
договор за замяна, обективирана в нот. акт №*г., нот. дело №*г. и от ответника Х.С.П.
по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт №*г., нот.
дело №*г. на нотариус *, при следните квоти: ½ ид.ч. за ищеца и ½
ид.ч. за ответника.
В
исковата молба се твърди,
че по силата на договор за замяна, обективирана в НА №* г., нот. дело №*г. е
придобил при равни квоти заедно с *, майка на ищеца ½ ид.ч. от дворно
място, находящо се в с. *, цялото с площ от 270кв.м., съставляващо УПИ № * в кв.
* по плана с. *, при граници: от две страни улица, УПИ №* и УПИ №*, ведно с
триетажна жилищна сграда, построена в същото дворно място и представляваща
дясната половина на сградата – близнак срещу даден в замяна техен собствен
апартамент, находящ се в гр. *, със застроена площ от 77.41 кв.м. С договор за
продажба, обективиран в НА № * г., другият съсобственик - * е прехвърлила
собствеността на ½ ид.ч. от процесното дворно място и триетажнага
сграда, за сумата от 6154300 лв. неденоминирани, на ответника Х.П.. С
уточнителна молба от 11.06.2014 год. /л. 18/, ищецът сочи, че сделката, обективирана
в НА № * г., му е станала известна на 08.04.2014 г., след смъртта на неговата
майка *. Твърди, че при сключване на договора, в качеството му на съсобственик
не е му е предложена частта за изкупуване при същите условия. В случай, че
съдът отхвърли искът за изкупуване, ищецът твърди, че между страните съществува
съсобственост, тъй като е придобил ½ ид.ч. по силата на договора за
замяна, а ответника е придобил съответно ½ ид.ч. по договора за
продажба. Поради невъзможност да си поделят доброволно дворното място за ищеца
е налице правен интерес от завеждане на иск за делба на процесните имоти и
движими вещи при цитираните квоти.
Ответниците - Х.С.П. и * Х.Я., депозират писмен отговор в
срока по чл. 131 ГПК, с който спорват иска за изкупуване като неоснователен,
тъй твърдят, че ищецът е узнал за договора за продажба още през
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
С
НА № * год. * и П.Х.Я., действащ със съгласието на съпругата си – * Я.
прехвърлят на * и * следния недвижим имот- апартамент в гр. Варна, находящ се
на ул. „* с площ от
С
НА № *, дело № * год. * Я. продава на Х.С.П. ½ ид. ч. от дворно място в
с. *, обл. Варна, ул. „* с площ от
Видно
от представеното на л. 12 удостоверение № 321/ 09.05.2014 год., законни
наследници на * Я., ЕГН: **********, поч. на * год., са П.Х.Я. и Н.Х.Я..
Въз
основа на искане вх. № **********/ 07.05.2014 год. е издадено удостоверение за
данъчна оценка относно имот в гр. *, ул. „*, пл. № *, кв. *, парцел 11 по плана
от 1993 год., в което като единствен собственик на имота фигурира П.Х.Я..
За
установяване датата на узнаване за сключване на процесната сделка по делото са
ангажирани гласни доказателства, като са разпитани две групи свидетели.
В
показанията си свид. * Я. /дъщеря на ищеца/ излага първоначално, след
придобиването, в имота е живеела единствено нейната баба, а след това –
ответникът Х.Я. и неговата майка. Няколко месеца, след смъртта на баба и /в
края на * год./, през м. април 2014 год., около рожденния ден на свидетелката,
започнали разговори за уреждане на отношенията между наследниците, като
свидетелката и съпругът и възнамерявали да заживеят в имота. Около
великденските празници, след 20- ти април, ищецът и съпругът на
свидетелката, отишли до Община * за предприемане на действия по предеклариране
на имота, кагато на ищеца е съобщено, че като съсобственик на имота фигурира
неговия племенник, което е отразено и в данъчната оценка за имота. Свидетелката
сочи, че ищецът не е знаел, че съсобственик на имота е неговия племенник. Излага,
че от ищеца и е известно, че ответникът не е отрекъл факта, че част от имота му
е прехвърлен.
В
показанията си свид. * /бивш съпруг на дъщерята на ищеца/ излага, на рожденния
ден на свид. * Я. /11.04/ са проведени разговори относно предоставяне на имота
на свидетеля и бившата му съпруга. След великденските празници, около десет дни
след рожденния ден на * Я., свидетелят и ищецът отишли до кметството в *,
където на ищеца е съобщено, че съсобственици на имота са лицата Х. и П..
Няколко дни след това, при проведен разговор с Х., същият не е оспорил този
факт.
В
показанията си свид. * излага, че през 1998 год. в имота са се нанесли да
живеят ответникът Х., неговата баба, майка му – Н. и брат му. През 2008 год., в
присъствието на свидетелката, Н. споделила на брат си, че не е доволна от
постъпките на синовете си, а П. и отговорил с израза, че „никой не ги е карал,
с майка им да преписват имота на *..“.
В
показанията си свид. * /съпруга на ответника/ излага, че към 2000 год.,
съпругът и е придобил процесния имот, като през годините ищецът многокретно е
настоявал страните да уредят отношенията си, като му се заплати съответната
част. През 2000 год., в личен разговор, ищецът е настоял пред свидетелката да
убеди съпруга си да продадат съвместно имота. Сочи, че през 2003 год., ищецът
се е снабдил с копие от нотариалния акт на съпруга и, като започнал да заплашва
страните, че ще развали сделката. През 2007 год., лицето с което ищецът е живял
на съпружески начала /*/ е отправила въпрос към свидетелката и съпруга и
относно имота и кой на кого ще плаща. През 2011 год., ищецът е поискал за
своята идеална част от имота 30000 лева, а на следващия ден – 25000 лева.
Гореустановената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Предявени
са евентуално съединени искове, с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС и чл. 34, ал. 1 ЗС
Заявено
по този начин, обективното съединяване е допустимо с оглед наведените от ищеца
твърдения и до колкото от страна при уважаване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС
съсобственост по отношение на процесния имот няма да съществува съсобственост,
а от друга – при отхвърляне на иска по отношение на имота ще възникне
съсобственост между ищеца и приобретателя по сделката.
По
иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС:
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищците е да установят наличие
В хипотеза на
чл. 33, ал. 2 ЗС е
предвидена възможността за съсобственика да изкупи частта на друг съсобственик,
разпоредил с договор за продажба се в полза на трето лице със своята идеална
част от съсобствеността. Срокът за предявяване на иска за изкупуване и
реализиране по съдебен ред на потестативното си субективно право, е двумесечен,
като същия тече от датата на продажбата, а при липса на отправено предложение -
този срок тече от момента на фактическо узнаване за сделката.
В случай, че
искът е предявен след изтичане на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС, то правото на изкупуване е погасено, поради
което исковата претенция е неоснователна, а не недопустима. Ето защо,
спазването на нормативно определения двумесечен срок за предявяване на иска,
касае неговата основателност /в този смисъл Решение
№ 121 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 862/2012 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията Камелия Маринова, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо
задължителна съдебна практика/.
Ето защо, в
настоящата хипотеза, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и
главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки, а
именно: 1. възникване на съсобственост между ищеца и * Я. ***/ по отношение на
процесния имот на наведеното придобивно основание – правна сделка; 2. Наличие
на валиден договор за продажба, по силата на който другия съсобственик
прехвърля на трето лице собствеността върху притежаваните идеални части; 3.
Датата на узнаване за сключване на сделката – в случая 08.04.2014 год.
В
тежест на ответниците е да установят факта на отправено предложение до ищеца за
изкупуване при условията, залегнали в договора за продажба, а също положителните
факти, на които се позовава, а именно, че ищецът е узнал за договора за
продажба през
В
случая липсва спор, а и се установявава от събраните по делото писмени доказателства,
че през 1992 год. по силата на правна сделка, между ищеца и * възниква
съсобственост по отношение на процесния имот, при равни квоти, по арг. 30, ал.
2 ЗС.
Не
се спори а и се установява от представения НА № * год., факта на сключен
договор за продажба, по силата на който * прехвърля на Х.С.П. 1/ 2 ид. ч. от
имота – дворно място и триетажна жилищна сграда, при липса на отправено
предложение за изкупуване до другия съсобственик /ищец в настоящото
производство/.
Не
се спори и относно факта на настъпилата смърт на отчуждителя - *, след датата
на сделката, както и че законни наследници на лицето са неговите деца - П.Х.Я.
/ищец по делото/ и Н.Х.Я. /ответник/
Във
връзка с датата на узнаване за сключване на атакуваната сделка от ищеца по
делото са изслушани две групи свидетели. Според показанията на свидетелите * Я.
и *, които се съобразяват с оглед правилото на чл. 172 ГПК, ищецът е узнал за
сключване на прехвърлителната сделка през м. април 2014 год., около 20- ти, но
във всички случаи след 11- ти, преди Великденските празници, след посещение в
общинската администрация за предеклариране на имота, когато е установил че като
собственик фигурира племенника му Х.С.П.. Изложеното от свидетелите е в колизия
с фактическите твърдения, наведени от ищеца с уточнителна молба на л. 11,
съобразно които същият е узнал за атакуваната сделка на 08.04.2014 год. Още
повече, че в по – голяма част, данните изнесени от свид. Я. не отразяват преки
и непосредствени впечатления на лицето, а описват събития, преразказани от
други лица. От друга страна, показанията на свид. * и * се отличават с по – висока степен на последователност и вътрешна
логичност. Същите отразяват преки и непосредствени впечатления за описаните
събития на лицата, които ги депозират. Следва да бъде съобразено и
обстоятелството, че единствена свид. * не попада сред кръга от лица, очертани
от хипотезата на чл. 172 ГПК – заинтересовани от изхода на спора. При горната
съпоставка на гласните доказателства, и при съобразяване на принципа на чл. 172 ГПК, то следва да се кредитират показанията на свид. * и *, а там да се направи
извод че най – късния възможен момент за узнаване за сключване на сделката от
ищеца е през 2008
год.
Ищецът
не ангажира други доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин,
че двумесечния срок е спазен, поради което от своя страна обуславя извода, че
правото му за изкупуване е погасено.
По
изложените съображения се налага извода, че не се установи кумулативното
наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, поради
което и предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, на
основание чл. 33, ал. 2 ЗС.
По
иска с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС:
Разпоредбата
на чл. 34 ЗС предвижда възможността всеки един от съсобствениците да иска делба
на общата вещ, освен при изрично посочените в закона предпоставки.
Основателността на иска за делба е обусловена от кумулативното наличие на
следните предпоставки: възникване на съсобственост между страните по отношение
на имуществото, предмет на делбата, както и че същата не прекратена.
В
настоящата хипотеза, от ангажираните в хода на процеса писмени доказателства се
установява, че по силата на правна сделка - договор за замяна, обективиран в НА
№ * год., между П.Х.Я. и * възниква съсобственост по отношение на
процесния имот при равни квоти, до колкото не е посочено друго - 30, ал. 2 ЗС.
С последваща сделка, обективирана в НА № * год. * прехвърля на Х.С.П.
притежаваните идеални части от правото на собственост върху имота. Липсва спор
относно идентичността между имота, описан в НА № * год. и този по НА № * год.
Ето
защо, и при прилагане на принципа, че никой не може да прехвърли
повече права от колкото притежава, следва да се приеме, че дяловото участие на
всеки от съделителите в съсобствеността е 1/ 2 ид. ч.
Независимо
от изхода на спора по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, разноски в полза на ответниците
не следва да се присъждат, с оглед липсата на отправено искане в тази насока.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.Х.Я., ЕГН:**********, с адрес *** срещу Х.С.П., ЕГН: **********,*** и * Х.Я., ЕГН: **********,***,
последната в качеството й на наследник на *, ЕГН: ********** иск за признаване правото
на изкупуване на ищеца на ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в с. *,
цялото с площ от 270 кв.м., съставляващо УПИ № * в кв.* по плана с. *, при граници: от две страни
улица, УПИ № *
и УПИ № *, съгласно скица № 399/615/ 30.04.2014 год.,
ведно с ½ ид.ч. от триетажна жилищна сграда, построена в същото дворно
място и представляваща дясната половина на сградата – близнак, състояща се от
двата етажа и избата, три изби, входно антре, три стаи, килер и тераса на
първия етаж, входно антре, три стаи, килер и тераса на втория етаж, клозет и
стопански постройки в двора, предмет на договор за продажба, обективиран в НА № *,
дело № * г. на
нотариус * *, с район на действие - ВРС, при
посочените в нотариалния акт условия и при цена от 6154300 лв. неденомирирани лева, на
основание чл. 33, ал. 2 ЗС.
ДОПУСКА
извършване
на делба на следния недвижим имот, а именно: дворно
място, находящо се в с. *, цялото с площ от 270 кв.м., съставляващо УПИ № * в
кв.*
по плана с. *, при граници: от две страни улица, УПИ № * и УПИ № *, съгласно скица № 399/615/ 30.04.2014 год.,
ведно с ½ ид.ч. от триетажна жилищна сграда, построена в същото дворно
място и представляваща дясната половина на сградата – близнак, състояща се от
двата етажа и избата, три изби, входно антре, три стаи, килер и тераса на
първия етаж, входно антре, три стаи, килер и тераса на втория етаж, клозет и
стопански постройки в двора, по иска на П.Х.Я.,
ЕГН:**********, с адрес *** срещу Х.С.П.,
ЕГН: **********,***, при квоти ½ ид. ч.
/една втора идеална част/ за П.Х.Я., ЕГН:**********, с
адрес *** и ½ ид. ч. /една втора
идеална част/ за Х.С.П., ЕГН: **********,*** на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: