Решение по дело №607/2025 на Административен съд - Пазарджик

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик против решение № 121/06.04.2025 г., постановено по АНД № 814/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

С обжалваното решение е отменено НП № 13-2400136/10.05.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, с което за нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съдът да отмени решението, като потвърди издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощен юрисконсулт, видно от което жалбата се поддържа на сочените в същата основания.

Ответникът по касационната жалба – „СЕЗАРИА“ ООД не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд –Пазарджик е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление, Районен съд – Пазарджик е приел за установено от фактическа страна следното:

Дружеството - жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, при извършена проверка на 11.01.2024 г. около 11,00 часа на обект на дружеството, представляващ птицеферма за отглеждане на патици, находящ се в гр. Ветрен, Стопански двор на ТКЗС- Ветрен, не е уредило като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето Я. Д. К. от село Лесичово. Последният бил заварен при извършена проверка на място в гореописания обект да престира труд в птицефермата за отглеждане на патици.

Инспекторите при ДИТ-Пазарджик, извършващи проверката предоставили на К. декларация по чл.402 от КТ, в която той собственоръчно декларирал, че работи „във Ферма гледачи на патки от 10.01.2024 г. като гледач на патки, с работно време от 08,00 ч. до 17,00 ч., с един почивен ден, като все още не било уговорено трудово възнаграждение с управителя на дружеството и не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление в ТД на НАП и екземпляр от сключен трудов договор, тъй като нямал договор.

При преглед на фирмената документация на дружеството - жалбоподател и след служебна справка в регистър трудови договори, при които било установено, че към момента на проверката на място в обекта, както и до приключване на проверката за завареното да работи лице Я. К. няма сключен трудов договор в писмена форма.

Тази фактическа обстановка районният съд е възприел въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, които е кредитирал изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Въз основа на установените факти районният съд е счел, че вмененото на дружеството – жалбоподател нарушение не е доказано до пълна степен на несъмненост, тъй като към датата на проверката не бил уговорен съществен елемент от трудовото правоотношение – трудовото възнаграждение за уговорената работна сила. Също така спорно било дали към момента на извършване на проверката Я. К. действително е полагал труд.

Изводите на районния съд за недоказаност на неизпълнението /нарушението/ са неправилни.

На първо място няма никакво значение от правна гледна точка дали към момента на проверката Я. К. е договорил с управителя – пряко или опросредено конкретен размер на трудовото възнаграждение, срещу което ще полага договорения труд. От значение е че договорката е била труда да се полага срещу заплащане, т.е. възмездно, който факт в процеса е доказан по един несъмнен начин. Установено е чрез показанията на св.К., че той е получил възнаграждение за положения труд – първата седмица 200 лева, а следващата – 400 лева.

Неправилен е извода на районния съд за недоказаност на факта на положен труд от страна на Я. К. към момента на проверката. В обратния смисъл са неговите показания, които са основен доказателствен източник досежно това обстоятелство. Св.К. е казал пред съда, че когато проверяващите от ДИТ дошли, той и приятелката му били два или три дни на работа. Постилали сено на големите патици, като работили на ден по 2 – 3 часа. „ Като почнахме работа, проверяващите дойдоха на втория – третия ден след това“ – цитат от показанията на св.К., дадени в открито съдебно заседание на 05.02.2025 г.

Районният съд необосновано е игнорирал казаното от св.К., в резултат на което е достигнал до неправилния извод за недоказаност на факта на полаган труд към момента на проверкта. Не може да има никакво съмнение , че труд от страна на св.К. е бил полаган още от 10.01.2024 г. и именно по тази причина той се е намирал в обекта на контрол по време на извършената от инспекторите от ДИТ – Пазарджик проверка на 11.01.2024 г.

Изводът, който следва от правилно установената от районния съд фактическа обстановка е, че към момента на проверката между св.К. и управителя на дружеството - жалбоподател опосредено / чрез друго лице, на което е било възложено/ е била постигната договорка за предоставяне на работна сила срещу възнаграждение, без трудов договор в писмена форма, с което е осъществен съставна нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.

Правилни са изводите на районния съд, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

АНП е започнало със съставянето на АУАН в отсъствие на представител на дружеството-нарушител, след като същото е било надлежно поканено преди това. АУАН впоследствие е бил връчен на дружеството чрез един от управителите. АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички обстоятелства - елементи от фактическия му състав. Дадената правна квалификация съответства на вмененото нарушение. Посочени са и доказателствата, въз основа на които е установено нарушението.

При това положение дружеството-жалбоподател законосъобразно е санкционирано за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ

Касационният състав счита, че при определяне размера на имуществената санкция АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната индивидуализация, като правилно е отчел като отегчаващи обстоятелства високата степен на обществена опасност на неизпълнението / нарушението/ от една страна, а от друга - че по време на проверката в обекта на контрол освен свид.Я. К. били установени и други лица с неуредени трудови правоотношения. При тези обстоятелства наложената санкция в индивидуализирания размер от 1 8000 лв. ще постигне заложената от законодателя цел.

По горните съображения решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно и като такова следва да бъде отменено и постановено друго по същество, с което НП бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото е основателно искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът определя в минимален размер от 80лв. за всяка една от инстанциите, или общо 160 лв. за двете инстанциии – въззивната и касационната. Разноските за юрисконсултско възваграждение следва да бъдат присъдени в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, към която структурно принадлежи ДИТ – Пазарджик

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК касационе състав на Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 121/06.04.2025 г., постановено по АНД № 814/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 13-2400136/10.05.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, с което на „СЕЗАРИА“ ООД град Ветрен, ЕИК: ********* за нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.

ОСЪЖДА „СЕЗАРИА“ ООД град Ветрен, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: обл.Пазарджик, община Септември, град Ветрен, ПК: 4480, Стопански двор на ТКЗС – Ветрен, представлявано от управителите Д. И. М. и Л. А. Р. ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с код по БУЛСТАТ: *********, адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ 3, 1000 Център, гр.София сума в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева - разноски пред въззивната и касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.