№ 638
гр. Разград, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20233330100823 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК.
Депозирана е искова молба от Юробанк България АД, в която се твърди,че страните са
сключили договор за банков кредит № FL953296 от 21.11.2018 г. с разрешен кредитен лимит
в размер на 15 961.60 лева и краен срок за ползване и погасяване - 21.08.2026г. На
22.02.2021г. кредитололучателят е преустановил плащането на дължимите вноски за
главница и лихва, като е изпаднал в забава. Допуснато е просрочие на дължимите по
кредита вноски за главница и лихва, считано от дата на изпадане в забава -22.02.2021г. С
оглед на формираното просрочие Банката е направила кредита изцяло и предсрочно
изискуем на 05.10.2021г. с връчена Покана до длъжника. С поканата е даден срок и
възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита.
Към датата на депозирането на процесното заявление пред съда, размерът на задължението
по Договора е: предсрочно изискуема главница в размер на 13 398.44 лева, дължима за
периода от 22.02.2021Г. до 17.11.2021г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението
до окончателно плащане на сумата; възнаградителна лихва в размер на 1 562.12 лева,
дължима за периода от 22.02.2021г до 05.10.2021Г.; мораторна лихва в размер на 374.15
лева, дължима за периода от 21.02.2021 г. до 17.11.2021г.; такси и разноски по кредита в
размер на 182.55 лева, дължими за периода от 21.03.2021г. до 17.11.2021г.
Въз основа на Заявление по чл. 417 от ГПК подадено от банката съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ЧГД № 2477/2021г. Въз основа
на издадения ИЛ е образувано изпълнително дело по реда на чл. 426 от ГПК срещу
длъжника, като същият не е установен по изпълнителното дело, за да му бъде връчена
заповедта за изпълнение. Поради това са получили и изпълнили в срок указанията за
1
предявяване на установителен иск относно съществуването на задължението.
Въз основа на горното,молят съда да приеме за установено по отношение на ответницата,че
дължи на банката горепосочените суми,за които има издадена заповед за незабавно
изпълнение. Претендират и за разноските в двете производства.
Представят: Договор за банков кредит с № FL953296 от дата 21.11.2018г.; Погасителен план;
Застраховка по кредита; Покана, ведно с разписка и документи, доказващи връчването й ;
Извлечение от счет.книги на „Юробанк България „АД;
Имат искане за назначаване на ССЕ и прилагане на ч.гр.д.№2477/21г. на РРС.
Ответникът Н. С. И. счита иска за процесуално допустим. Твърди,че не оспорва
обстоятелствата сочени от ищеца в исковата молба. Признава иска по основание и размер.
Твърди,че с поведението си не е ставал повод за завеждане на иска. След 22.02.2021г.
останал без работа и поради извънредната ситуация в страната във връзка с пандемията от
„Ковид-19" нямал никакви доходи. За това многократно е уведомил банката. Предложил да
се разсрочи целия дълг и да се подпише допълнително споразумение. В един от последните
разговори бил уведомен, че кредита е обявен за съдебен и не може да се сключва
споразумение за разсрочване на дълга. Предлага на ищеца споразумение, по силата на което
да заплаща месечно сума в размер на 150лв. Декларира, че не притежава движимо и
недвижимо имущество и нямам доходи.
Не възразява по писмените доказателства.С оглед заявеното от мен становище по
основателността на иска намира, че не е необходимо назначаването на експертиза.
Тъй като с поведението си не е ставал причина за завеждане на делото и признава не следва
да дължи разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства
по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа
страна, следното: страните са сключили договор за банков кредит № FL953296 от 21.11.2018
г. с разрешен кредитен лимит в размер на 15 961.60 лева и краен срок за ползване и
погасяване - 21.08.2026г. На 22.02.2021г. кредитололучателят е преустановил плащането на
дължимите вноски за главница и лихва, като е изпаднал в забава. Допуснато е просрочие на
дължимите по кредита вноски за главница и лихва, считано от дата на изпадане в забава -
22.02.2021г. С оглед на формираното просрочие Банката е направила кредита изцяло и
предсрочно изискуем на 05.10.2021г. с връчена Покана до длъжника. С поканата е даден
срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита.
Към датата на депозирането на процесното заявление пред съда, размерът на задължението
по Договора е: предсрочно изискуема главница в размер на 13 398.44 лева, дължима за
периода от 22.02.2021Г. до 17.11.2021г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението
до окончателно плащане на сумата; възнаградителна лихва в размер на 1 562.12 лева,
дължима за периода от 22.02.2021г до 05.10.2021Г.; мораторна лихва в размер на 374.15
лева, дължима за периода от 21.02.2021 г. до 17.11.2021г.; такси и разноски по кредита в
размер на 182.55 лева, дължими за периода от 21.03.2021г. до 17.11.2021г.
2
Въз основа на така установеното от фактическа страна и направеното признаване на иска от
страна на ответника, съдът постанови осъдителното си решение.
Спорен за страните е само въпросът за дължимостта на съдебните разноски. Освен, че
признава иска, ответникът твърди, че с поведението си не е станал причина за завеждането
на исковете. Последният факт не се споделя от съда. Ответникът е неизправна страна по
договора за кредит, като от забавата до настоящия момент не е предприел действия по
заплащането на договорните си задължения,въпреки заявена готовност за частинчо
погасяване всеки месец. Другото сочено основание -липса на пари, не е извинително такова
съобразно разпоредбите на ЗЗД. Именно поведението на ответника е станало причина за
настоящото дело, поради което същия дължи разноски на ищеца в двете производства.
В заповедното производство сторените разноски са в размер на 1171.87лв., а в исковото-
2457.34лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на Н. С. И. от
***********************************, ЕГН **********, че дължи на Юробанк България
АД, ЕИК *********,гр.София,р-н Витоша, ул.Околовръстен път №260,представлявано по
пълномощие от адв. Д. Е. предсрочно изискуема главница в размер на
13398.44лв./тринадесет хиляди триста деветдесет и осем лева и четиридесет и четири
стотинки/, дължима за периода от 22.02.2021Г. до 17.11.2021г., ведно със законна лихва от
26.11.2021г. до окончателното й изплащане; възнаградителна лихва в размер на 1562.12
лв./хиляда петстотин шестдесет и два лева и дванадесет стотинки/, дължима за периода от
22.02.2021г до 05.10.2021Г.; мораторна лихва в размер на 374.15 лв/триста седемдесет и
четири лева и петнадесет стотинки/, дължима за периода от 21.02.2021 г. до 17.11.2021г.;
такси и разноски по кредита в размер на 182.55лв/сто осемдесет и два лева и петдесет и пет
стотинки/, дължими за периода от 21.03.2021г. до 17.11.2021г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение въз основа на документ №1469/30.11.21г. по ч.гр.д.№2477/21г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА Н. С. И. да заплати на Юробанк България АД сумата от 2457.34лв./две хиляди
четиристотин петдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/ съдебни разноски и
сумата 1171.87лв./хиляда сто седемдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/
разноски по заповедното производство –ч.гр.д. № 2477/2021г. на РРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3
4