МОТИВИ
към решение № 890 от 24.10.2012 година
по а.н.дело № 2103 по описа на 2012 година
на Старозагорския районен съд:
Постъпило е предложение от
РП-Стара Загора за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл.78а от НК на обвиняемия П.Д.С., ЕГН **********, за
извършено от него престъпление по чл.207, ал.1 от НК, изразяващо се в това, че на 09.07.2011 год. в гр.Стара Загора намерил чужда движима вещ – мобилен телефон
«Айфон 4» с IMEI .... на стойност 1032 лева, собственост на
Н.С.А. с ЕГН **********, и в продължение на една седмица от 09.07.2011 год. до
16.07.2011 год. не съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който
я е загубил.
Представителят на Районна прокуратура Стара
Загора поддържа обвинението и внесеното в съда предложение,
като пледира на основание чл.78а от НК обвиняемия да бъде освободен от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и му бъде наложено
административно наказание „глоба” към средния размер, предвиден в закона.
Обвиняемият П.Д.С. се признава за виновен,
съжалява за извършеното и изразява съгласие с вида и размера на наказанието,
поискано от прокурора.
Съдът, като прецени събраните в наказателното
производство по проведеното досъдебно производство и в хода на съдебното
следствие доказателства, намери за установено следното:
Обвиняемият
П.Д.С. е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.
Св.Н.С.А. е с постоянно местожителство ***,
но от няколко години живеел и учил в Германия, като се прибирал периодично в гр.Стара Загора, за да види родителите и приятели си. В Германия през м.февруари 2011 год. св.А. си
закупил мобилен телефон «Айфон 4» с IMEI ..... На 01.07.2011 год. св.А. се
върнал в Република България в частност
в гр.Стара
Загора. На 09.07.2011 год. св.А. отишъл в МОЛ „Галерия” в гр.Стара Загора, където посетил различни магазини
и изпробвал масажни столове, като през това време провел няколко телефонни
разговора от мобилния си апарат «Айфон 4» с IMEI ..... В
един по-късен момент св.А. тръгнал да се прибира за
дома си, находящ се в гр.Стара Загора, и решил отново да използва мобилния си телефон «Айфон 4» с IMEI ...., за
да си извика такси, но установил, че го е изгубил. Междувременно обвиняемият, който по същото
време бил в МОЛ „Галерия” в гр.Стара Загора, намерил мобилния апарат
«Айфон 4» с IMEI ...., собственост на св.А., взел го, зарадвал му се и решил да го задържи за себе си, след което го
изключил и изхвърлил намиращата се в него СИМ-карта. След това обвиняемият се прибрал в дома си в гр.Стара Загора, без да се
опита да установи чия собственост е или в чие владение е процесният телефон и без да
съобщи за него на надлежните органи на
властта. След като се прибрал в дома си, обвиняемият сложил своя СИМ-карта в чуждия
мобилен апарат и започнал да го ползва. На 16.07.2011 год. изтекъл 7-дневния срок, в който обвиняемият следвало да съобщи на
надлежните органи на властта за намерения от него мобилен
апарат или на този, който го е загубил, или
на собственика му.
Съгласно
заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза стойността на инкриминирания мобилен телефон възлиза на 1032 лева.
В
хода на досъдебното производство процесният
телефон бил върнат на св.А..
Гореизложените
обстоятелства се установяват от всички събрани в хода на наказателното
производство по проводеното досъдебно производство доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.378, ал.2 от НПК чрез
прочитането им в хода на съдебното следствие (уведомително писмо рег.№ 15731 от
13.07.2011 год., пълномощно от Н.С.А. с дата 28.08.2003 год., фактура за
закумен IPhone 4 с IMEI ...., докладна записка вх.№ зм988 от 12.07.2011
год., протокол от 12.07.2011 год. за разпит на пострадалия Н.С.А., удемотелно писмо рег.№ 15731 от 13.07.2011
год., протокол от 01.08.2012 год. за разпит на обвиняемия П.Д.С., справка за
съдимост рег.№ 3678 от 01.08.2012 год. на РС-Стара Загора, издадена след
извършена справка в Бюрото за съдимост при РС-...., заключение на
съдебно-оценителна експертиза от 01.08.2012 год., писмо рег.№ С-15387 от
23.07.2012 год. на Дирекция „Сигурност” при „БТК” АД, писмо изх.№ 16271 от
20.07.2012 год. на „Космо България Мобайл” ЕАД, пощенски плик, разпечатка на
телефоните разговори от телефон с IMEI ...., писмо изх.№
15904 от 13.08.2012 год. на „Мобил Тел” ЕАД, протокол за доброволно предаване
от 01.08.2012 год., разписка от 03.08.2012 год., декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на обвиняемия П.Д.С. от 01.08.2012
год., протокол от 20.09.2012 год. за разпит на обвиняемия П.Д.С.), от приетата както писмено доказателство справка за съдимост на обвиняемия и
от обясненията
на последния в хода на съдебното следствие, които,
макар и лаконични, имат характер на направени самопризнания, като
в тази насока следва да се отбележи, че не се събраха доказателства, които да
си противоречат, поради което и не се налага поотделното им обсъждане.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказано, че на 09.07.2011 год. в гр.Стара Загора обвиняемият П.Д.С. е
намерил чужда движима вещ – мобилен телефон «Айфон 4» с IMEI .... на стойност 1032 лева, собственост на Н.С.А. с ЕГН **********,
и в продължение на една седмица от 09.07.2011 год. до 16.07.2011 год. не
съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, с
което свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците на престъпния
състав на чл.207, ал.1 от НК.
За да признае обвиняемия за виновен в извършването на
описаното по-горе престъпление, съдът прие, че той е извършил деянието си
виновно под формата на пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественноопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. На този извод навежда фактът, че обвиняемият не е предприел
никакви действия, за да установи собственика на намерения от него телефон или
лицето, което го е изгубило, или поне да уведоми за намерените вещи органите на
властта.
Тъй
като обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и към момента на
извършване на деянието не е освобождаван от наказателна отговорност на
основание чл.78а НК, което се установява от приетата като писмено
доказателство в хода на съдебното следствие справка за съдимост, а причинените
с деянието имуществени
вреди са възстановени на
пострадалия /процесният телефон му е бил върнат/ и за извършеното
престъпление
законът предвижда наказание “глоба от 100 до 300 лева”, съдът на
основание чл.78а, ал.5 във връзка с ал.1 от НК освободи обвиняемия
П.Д.С. от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление и му наложи административно наказание “глоба” в
размер на 100 лева. В тази насока съдът отчете
като смекчаващо отговорността обстоятелство
направените
от обвиняемия самопризнания, изразеното от него критично отношение
към извършеното, и чистото му съдебно минало, като същевременно отчете липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът присъди в тежест на обвиняемия направените по
делото съдебни и деловодни разноски в размер на сумата от 25 лева.
Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: