№ 81
гр. Велико Търново, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20234000500556 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 421/3.08.2023 година по гр. д. № 735/2022 година на Окръжен съд
Велико Търново е отхвърлен предявен от Е. М. Д. против Г. В. Д. иск с правно основание чл.
19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите за обявяване за окончателен на предбрачен
Предварителен договор от 14.01.2021 година в частта, с която Г. В. Д. е поел задължение
един месец след фактическата раздяла да прехвърли на името на Е. М. Д. лек автомобил
„Мерцедес ГЛЦ 250 Д 4 Матик“, с рег. № ВТ 77 ****, с рама № DC2539091******, като
неоснователен.
Със същото решение Е. М. Д. е осъдена да заплати на Г. В. Д. сумата 7 300 лева –
направени по делото разноски.
С Определение № 1139/1.11.2023 година по гр. д. № 735/2022 година на Окръжен
съд Велико Търново е отхвърлена Молба с вх. № 7904/11.08.2023 година, подадена от Е. М.
Д., представлявана от адвокат Ч., за изменение на постановеното по делото Решение №
421/3.08.2023 година в частта за разноските като неоснователна.
1
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат А. Ч. – пълномощник на
Е. М. Д., против Решение № 421/3.08.2023 година по гр. д. № 735/2022 година на Окръжен
съд Велико Търново. Във въззивната жалба се изтъква, че първостепенният съд не е обсъдил
представените от Е. М. Д. доказателства за индивидуализация на семейния автомобил,
ползван от нея преди фактическата раздяла с ответника; правото на собственост на Г. В. Д.
върху моторното превозно средство чрез дружеството, чийто капитал притежава; поетото от
ответника задължение с предбрачния договор да прехвърли на ищцата именно автомобила,
който тя ползва към момента на раздялата; не е съобразил чл. 20а от Закона за задълженията
и договорите. Сочи се, че съставът на Окръжен съд Велико Търново не е изложил
фактически и правни изводи по съществото на спора. Излагат се аргументи за
необоснованост на заключението за нищожност на предбрачния договор в частта за точка 4,
Раздел I, абзац пети. Описват се събраните по делото доказателства и се развиват
съображения за основателност на претенцията ответникът да бъде задължен да прехвърли
безвъзмездно на името на ищцата автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250 Д 4 Матик“, с рег. № ВТ
77 ****, с рама № DC2539091******. Посочва се, че не са налице предпоставките за
присъждане на разноски в полза на Г. В. Д..
Направено е искане да се обезсили Решение № 421/3.08.2023 година по гр. д. №
735/2022 година на Окръжен съд Велико Търново и делото да се върне за ново разглеждане
от друг състав на съда; при условията на евентуалност – да се отмени обжалваното решение
и да се постанови друго такова, с което да се задължи ответника да изпълни задължението,
поето в точка 4, Раздел I, абзац пети от предбрачния договор, да прехвърли безвъзмездно на
името на ищцата автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250 Д 4 Матик“, с рег. № ВТ 77 ****, с рама №
DC2539091******; претендират се сторените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Р. Т. – процесуален представител на Г. В. Д., в който излага аргументи за нейната
неоснователност.
В съдебно заседание пълномощникът на Г. В. Д. оспорва въззивната жалба.
В срок е депозирана частна жалба от адвокат А. Ч. – пълномощник на Е. М. Д.,
против Определение № 1139/1.11.2023 година по гр. д. № 735/2022 година на Окръжен съд
Велико Търново. В частната жалба се изтъкват доводи, че ответникът не е представил
списък по чл. 80 от ГПК, поради което не са налице предпоставките за присъждане на
разноски в негова полза. Цитира се съдебна практика. Сочи се, че първостепенният съд е
разгледал единствено алтернативното искане за намаляване на размера на присъдените на
ответника разноски.
Направено е искане да се отмени Определение № 1139/1.11.2023 година по гр. д.
№ 735/2022 година на Окръжен съд Велико Търново и да се постанови друго такова, с което
да се измени Решение № 421/3.08.2023 година по гр. д. № 735/2022 година на Окръжен съд
Велико Търново в частта присъдените в полза на ответника разноски в размер на 7 300 лева.
2
Подаден е отговор на частната жалба от адвокат Р. Т. – процесуален представител
на Г. В. Д., в който развива съображения за нейната неоснователност.
В съдебно заседание пълномощникът на Г. В. Д. оспорва частната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гражданско дело № 735/2022 година на Окръжен съд Велико
Търново (първоначално гр. д. № 2426/2022 година на Районен съд Велико Търново) е
образувано въз основа на предявен от Е. М. Д. против Г. В. Д. иск с посочено правно
основание чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да обяви за окончателен
сключения на 14.01.2021 година между страните предбрачен договор в частта, с която Г. В.
Д. е поел задължение един месец след фактическата раздяла между страните да прехвърли
на Е. М. Д. лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250 Д 4 Матик“, с рег. № ВТ 77 ****, с рама №
DC2539091******.
В исковата молба се твърди, че на 14.01.2021 година ищцата и ответникът
подписали предбрачен договор. Съобразно точка 4, Раздел I, абзац пети при разтрогване на
брака Г. В. Д. се задължава в срок от един месец от фактическата им раздяла да прехвърли
безвъзмездно на Е. М. Д. семейния автомобил, който тя в дадения момент управлява във
връзка с полагане на грижите по отглеждане на техните деца. Страните са сключили
граждански брак на 17.01.2021 година. Те са във фактическа раздяла от 1.05.2022 година.
Образувано е гр. д. № 2076/2022 година на Районен съд Велико Търново за прекратяване на
техния брак. Ищцата отправила нотариална покана до ответника за изпълнение на
задължението за прехвърляне на нейно име на семейния автомобил. Изтъква се че, в частта
за уговорката за семейния автомобил предбрачният договор представлява предварителен
договор по смисъла на чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Сочи се, че на
22.08.2018 година Г. В. Д. закупува лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250 Д 4 Матик“, с рег. №
ВТ 77 ****, с рама № DC2539091******. По документи моторното превозно средство е
собственост на „С И Д“ АД. Според Е. М. Д. ответникът е единствен собственик на капитала
на „С И Д“ АД и обявил на всички от семейния кръг, че „подарява“ автомобила на своята
съпруга.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба
от адвокат Р. Т. – пълномощник на Г. В. Д., в който излага аргументи за нередовност на
исковата молба и неоснователност на претенцията.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на
ответника оспорва иска.
3
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 421/3.08.2023 година по гр. д. № 735/2022 година на Окръжен съд
Велико Търново е валидно и допустимо. Твърдяната във въззивната жалба липса на мотиви
на съдебния акт на първостепенния съд не обуславя неговата недопустимост.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявеният от Е. М. Д. против Г. В. Д. иск е с правно основание чл. 19, ал. 3
от Закона за задълженията и договорите.
По делото е представен препис от Решение № 411/13.03.2023 година по гр. д. №
2076/2022 година на Районен съд Велико Търново за прекратяване на брака между Г. В. Д. и
Е. М. Д., сключен на 17.01.2021 година.
Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за
който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена
форма. Предварителният договор трябва да съдържа съществените условия на окончателния
договор (чл. 19, ал. 1 и 2 от Закона за задълженията и договорите).
Е. М. Д. твърди, че клаузата на точка 4, Раздел I от предбрачния договор,
подписан на 14.01.2021 година от нея и Г. В. Д.: „На същото основание съпругът се
задължава в срок от един месец след фактическата раздяла да прехвърли на името на
съпругата си семейния автомобил, който понастоящем тя ползва, или да закупи на нейно
име друг автомобил от същия клас“, представлява по своята същност предварителен договор
по смисъла на чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. От цитираната уговорка
не се установява какъв е видът на сделката, която следва да се сключи. Липсва договорена
цена. Е. М. Д. заявява, че съглашението е за безвъзмездно прехвърляне на процесния
автомобил от страна на бившия съпруг. В чл. 226, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите е визирано, че обещанието за дарение не произвежда действие. В предбрачния
договор не е индивидуализирано моторното превозно средство (при липса на уточнение на
предмета в предварителния договор, съдебното решение не може да замести окончателния
договор). Същевременно не е спорно, а и от данните по делото се установява, че към
момента на предявяване на иска автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250 Д 4 Матик“, с рег. № ВТ 77
****, с рама № DC2539091****** е собственост на „С И Д“ АД. Г. В. Д. и „С И Д“ АД са
различни правни субекти. Без значение е обстоятелството, че Г. В. Д. притежава акции от
капитала на „С И Д“ АД. Няма доказателства към момента на приключване на устните
състезания пред първостепенния съд процесното моторно превозно средство да е
собственост на Г. В. Д..
Въз основа на изложеното, съдът намира, че клаузата на предбрачния договор, на
която се позовава Е. М. Д., не представлява по своята същност предварителен договор по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите – не съдържа при условията
на кумулативност съществените условия на окончателен договор.
4
Доводите за нищожност и при условията на евентуалност за унищожаемост на
предбрачния договор, обективирани в отговора на въззивната жалба, не са наведени
своевременно пред първостепенния в срока по чл. 131 от ГПК, поради което не следва да се
обсъждат. Не е предявен и инцидентен установителен иск при условията на чл. 212 от ГПК в
настоящото производство.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от Е. М. Д. против Г.
В. Д. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите за
обявяване на окончателен на сключения на 14.01.2021 година предбрачен договор в частта, с
която Г. В. Д. е поел задължение един месец след фактическата раздяла между страните да
прехвърли на Е. М. Д. лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250 Д 4 Матик“, с рег. № ВТ 77 ****, с
рама № DC2539091******, е неоснователен и недоказан.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 421/3.08.2023 година по гр. д. № 735/2022 година на Окръжен съд Велико
Търново е правилно – във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, които да обуславят
неговата неправилност; не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
разпоредби от първостепенния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва
да се потвърди.
Определение № 1139/1.11.2023 година по гр. д. № 735/2022 година на Окръжен
съд Велико Търново е валидно и допустимо.
Молба с вх. № 7904/11.08.2023 година на адвокат А. Ч. – пълномощник на Е. М.
Д., е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима.
С отговора на исковата молба адвокат Р. Т. – пълномощник на Г. В. Д., е
направил искане за присъждане на сторените по делото разноски. Към отговора е приложен
и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Представянето на списък на разноските не е
предпоставка за тяхното присъждане, а за допустимост на молбата за изменение на
решението в частта за разноските (точка 9 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 година
по тълкувателно дело № 6/2012 година на ОСГТК на Върховния касационен съд на
Република България).
Възражението за прекомерност на разноските, направени пред първостепенния
съд, е преклудирано. Искането на страната за намаляване на възнаграждението, заплатено от
насрещната страна, може да се направи най-късно до приключване на последното заседание
по делото в съответната инстанция. В съдебно заседание, проведено на 29.06.2023 година
пред Окръжен съд Велико Търново, в което е даден ход на устните състезания, не е
релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, а такова е заявено едва с молбата по чл. 248
от ГПК. Възражението за прекомерност може да се наведе с молбата по чл. 248 от ГПК при
приключване на производството в закрито съдебно заседание, каквато не е настоящата
хипотеза.
По изложените съображения, съдът приема, че не са налице предпоставките на
5
чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на Решение № 421/3.08.2023 година по гр. д. № 735/2022
година на Окръжен съд Велико Търново в частта за разноските. Молба с вх. №
7904/11.08.2023 година на адвокат А. Ч. – процесуален представител на Е. М. Д., по чл. 248,
ал. 1 от ГПК е неоснователна.
Изводите на втората инстанция относно молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК
съвпадат с тези на Окръжен съд Велико Търново. Определение № 1139/1.11.2023 година по
гр. д. № 735/2022 година на Окръжен съд Велико Търново, с което е отхвърлена Молба с вх.
№ 7904/11.08.2023 година, подадена от Е. М. Д., представлявана от адвокат Ч., за изменение
на постановеното по делото Решение № 421/3.08.2023 година в частта за разноските като
неоснователна, е правилно и подлежи на потвърждаване.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция Е. М. Д. дължи на Г. В. Д.
разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лева за депозиране на отговор на въззивната
жалба и процесуално представителство по делото. Направено е своевременно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно. Съдът като съобрази
Решение от 25.01.2024 година по дело С-438/2022 година на Съда на Европейския съюз по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, съобразно което
минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения не обвързват съда; фактическата и правна сложност на спора
пред втората инстанция; осъществените процесуални действия (депозиран отговор на
въззивната жалба, проведено едно открито съдебно заседание, не са събирани
доказателства); минималната часова ставка за страната към момента (5.58 лева);
обстоятелството, че се касае за правни услуги, приема, че възнаграждението следва да се
намали до размер на 1 000 лева. Е. М. Д. следва да бъде осъдена да заплати на Г. В. Д.
сумата 1 000 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Разноски за производството по чл. 248, ал. 1 от ГПК не се дължат, поради което в
полза на Г. В. Д. не следва да се присъжда сумата 1 000 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за защита по частната жалба против определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 421/3.08.2023 година по гр. д. № 735/2022 година
на Окръжен съд Велико Търново.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1139/1.11.2023 година по гр. д. № 735/2022
година на Окръжен съд Велико Търново, с което е отхвърлена Молба с вх. №
7904/11.08.2023 година, подадена от Е. М. Д., представлявана от адвокат Ч., за изменение на
постановеното по делото Решение № 421/3.08.2023 година в частта за разноските като
6
неоснователна.
ОСЪЖДА Е. М. Д., с ЕГН **********, от гр. Велико Търново, *********,
представлявана от адвокат А. Ч., да заплати на Г. В. Д., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Велико Търново, *******, със съдебен адрес: гр. Горна Оряховица, ********* –
адвокат Р. Т., сумата 1 000 (хиляда) лева – направени разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7