Р Е Ш
Е Н
И Е
№ 3420
гр. Пловдив, 15.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XX състав, в публичното
заседание на седемнадесети септември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря
Мария Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1627
по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във
вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Профи Кредит
България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, чрез юрк. Г.К.- пълномощник
срещу Г.Д.К., ЕГН **********,*** за признаване за установено по отношение на
ищец, че ответникът му дължи сумата в размер на 5 889.83 лева, от които
5 218.47 лева – главница по договор за револвиращ заем № ***от 09.09.2013
г. и 671.36 лева неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното плащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че на 09.09.2013
г. между „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор, от една страна и Е.А.Е.и Г.Д.К.,
като съдлъжници, от друга страна, е сключен договор за револвиращ заем №
**. На основание чл.6.1 от ОУ на договора ответникът се е задължил да отговаря
за задълженията наред и при условията, сключени с титуляра на договора Е.А.Е..
Твърди
се, че договорът бил сключен по исканите от длъжниците параметри, както следва:
сума на заема 3 700 лева; срок на заема 48 месеца; размер на месечната
вноска 171.68 лева; дата на погасяване на вноската по време на изплащането на
заема – 10-то число на месеца; годишен процент на разходите – 55.23; годишен
лихвен процент – 46.81 и лихвен процент на ден – 0.13. Последната погасителна
вноска била изравнителна и е в размер на 316 .01 лева.
Излагат
се твърдение, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, като е превел
по посочена от длъжниците банкова сметка ***.
Твърди
се, че в хода на действие на договора, погасителния план се е увеличил със
седем вноски. Увеличаването на броя на вноските се дължало на факта, че по
процесния договор два пъти е правено отлагане на вноски. Първото отлагане на
вноска е поискано от ответника Г.К. на 24.07.2014 г., в резултат на което са
отложени две вноски под номер 8 – 9 от погасителния план, като съответно броят
на вноските нараства на 52, доколкото отложените вноски се пренасят в края на
погасителния план. Отлагането на тези вноски е било платено.
Второто
отлагане е поискано от Е.А.Е.на
08.12.2014г., като в резултат на тази молба са отложени погасителни вноски под
номер 13, 14 и 15 от погасителния план, като вноските нарастват до 55,
доколкото отложените вноски се пренасят в края на погасителния план. Отлагането на тези вноски е било безплатно.
Твърди се, че договорът е подписан при Общи
условия, които са неразделна част от същия, предадени са на клиента при
подписването на договора, който е декларирал, че е запознат с тях, няма
забележки по тях и се задължава да ги спазва.
Излагат се твърдения, че направените плащания от
страна на длъжниците по договора са в общ размер на 3618.90 лева. Останала е
непогасена сумата в размер на 5 218.47 лева.
Твърди се, че поради неплащане на вноските по
кредита, договорът е прекратен и заема автоматично е обявен за предсрочно изискуем,
считано от 05.01.2016 г.
След прекратяването му, съгласно ОУ, се дължи
неустойка, която в случая е начислена в размер на 671.36 лева.
В тази връзка по заявление на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с която са му присъдени
процеснити суми.
С
оглед изложеното са предявени настоящите искове. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от страна
на ответника Г.Д.К., същият не се явява и в откритото съдебно
заседание по делото и не изразява становище.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 12867/2017 г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
Предявени са
обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл.430,
ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.9 ЗПК и чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.92 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените
искове, ищецът носи доказателствената тежест да установи,
съществуване на облигационно отношение между страните, въз основа на договор за заем, изпълнение от страна на ищеца на задължението да предостави заемната сума на заемателя, наличие на
уговорка за заплащане на възнаградителна лихва, настъпване на условията за
предсрочна изискуемост на договора, в това число достигнало волеизявление до
ответника, че ищецът счита заема за предсрочно изискуем, прекратяване на
договора, във връзка с претенцията за неустойка и размера на вземанията. Ответникът носи насрещно доказване по тези факти.
За яснота следва да се отбележи, че със заявлението и исковата молба вземанията за главница
и договорна лихва се претендират в общ размер като главница,
въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на заема.
По делото е представен договор за револвиращ заем №
***от 09.09.2013 г., от който е
видно, че ответникът Г. Ф.К. се е задължил по същия, като солидарен длъжник,
наред с Е.А.Е.- клиент спрямо „Профи Кредит България“ ЕООД. Видно от договора,
сумата на заема е в размер на 3 700 лева, срок на договора е 48 месеца,
размер на месечната вноска е 171.68 лева, общ размер на задължението е
8 385.58 лева, ГПР 55.23, годишен лихвен процент 46.81 и лихвен процент на
ден 0.13 /л.8/
В буква „Б“ от договора е посочено, че неразделна
част от него са Общите условия, които са представени при подписване на същия и
с които клиента и солидарния длъжник са запознати и приемат. /л.10-11/
За установяване на факта на реално предоставяне на
заема от страна на ищеца по делото е представено преводно нареждане за кредитен
превод от датата 11.09.2013 г. /л.16/ за сумата в размер на 3 700 лева, с
получател клиента по договора за заем Е.А.Е., наредител „Профи Кредит България“
ЕООД и основание – номера на договора за заем.
Същото не установява, че заемната сума е
предоставена на Е.Е., доколкото съгласно чл.305 ТЗ - когато плащането се извършва чрез задължаване
и/или заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на
кредитора или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора. В
случая с преводното нареждане не се установява, че сумата реално е постъпила по
сметка на заемателя.
Видно от заявление за промяна на погасителния план
от 24.07.2014 г., ответникът отправя искане за платено отлагане на две вноски
по заема. /л.21/
С анекс № 1 към договор за
потребителски кредит № ***от
30.07.2014г. /л.25/, страните
са отложили вноски под № 8 и 9, като длъжниците са се задължили да
изплащат заема по нов погасителен план. Въз основа на този анекс, вноските по
заема са се увеличили на 52, видно от погасителния план, подписан от ответника
/л.28-29/, като в него са включени двете отложени вноски и са добавени още две
вноски, всяка на стойност 171.68 лева, представляващи възнаграждението за
отлагането на вноските.
С
молба за промяна на погасителния план от 08.12.2014 г. Е.Е. е поискала отлагане
на 3 вноски по договора, поради настъпила неработоспособност /л.30/.
С анекс № 2 към договор за
потребителски кредит № ***от
18.12.2014г. /л.33/, страните са отложили вноски под №
13, 14 и 15, като длъжниците са се задължили да изплащат заема по нов
погасителен план. Въз основа на този анекс вноски са се увеличили на 55 с
последен падеж 10.05.2018 г., видно от погасителния план, подписан от ответника
/л.35-36/. Това отлагане е извършено на основание т.14 от ОУ и е безплатно.
От
така посочените молби от длъжниците по договора за заем и сключените въз основа
на тях анекси, може да бъде направен извод, че заемната сума по договора е била
реално предоставена на клиента Е.Е., след като същата е започнала изплащане на
заема и е поискано отлагане на погасителни вноски.
Това
обстоятелство не е оспорено от ответника, който е получил лично препис от исковата
молба и приложенията към нея /л.84/ и не е депозирал отговор, нито се е явил и
оспорил иска в проведеното съдебно заседание по делото, за което е бил редовно
уведомен /л.90/.
С
оглед изложеното по делото се установи, че между страните е сключен процесния
договор за заем, в който е уговорена възнаградителна лихва, като заемната сума
е реално предоставена на клиента по договора.
Видно от подписания последен погасителен план
/л.35-36/ към процесния договор крайния падеж на задълженията по същия е на 10.05.2018
г., която датата е и крайният срок на договора.
В настоящия случай, ищецът се позовава на
настъпила предсрочна изискуемост на заема по силата на уговореното в ОУ към
същия /л.10-11/.
Прекратяването на договора е уредено в т.10 от ОУ.
В т.10.3.1 от ОУ е предвидено, в случай че
клиентът, респективно солидарният длъжник просрочи една месечна вноска с повече
от 30 дни настъпва автоматично прекратяване на договора без да е необходимо да
се изпраща уведомление, като страните могат допълнително да договорят и
различен начин на уреждане на отношенията си по договора.
В тази точка не е предвидено, че при наличие на
посочените в нея предпоставки кредитът става предсрочно изискуем. Поради което
при позоваване на хипотезата на т.10.3.1 от ОУ от страна на ищеца, кредитът би
бил дължим на друго основание, а не поради настъпила предсрочна изискуемост.
Предсрочната изискуемост настъпва в рамките на съществуващ и не прекратен
договор.
В т.10.3.2 от ОУ е предвидено, в случай, че
клиента или солидарния длъжник просрочи плащането на друго парично задължение
по договора, нарушат някое от изискванията на договора или някоя от
декларациите по договора, дадени от клиента и солидарния длъжник е невярна,
кредиторът има право да прекрати договора едностранно и да обяви заема за
предсрочно изискуем, като изиска незабавно погасяване на всички задължения на
клиента и солидарния длъжник.
В тази точка, се използва термина „друго парично
задължение“, което съпоставяйки го с предходната точка, съдът го тълкува като
различно парично задължение от месечните погасителни вноски. В този смисъл в
договора няма ясен обективен критерии при неплащане на кои парични задължения
настъпва предсрочна изискуемост. Този критерии следва да бъде посочен ясно и
конкретно в договора или в Общите условия, без да се налага длъжникът и съдът
да тълкуват волята на заемодателя.
Дори и да се приеме, че неплащането на месечна
парична вноска се включва в хипотезата „нарушат някое от изискванията на
договора“, предвид което за ищеца възниква право да направи заема предсрочно
изискуем, това не е достатъчно.
Обявяването на предсрочната изискуемост, по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ, предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването й. В този смисъл т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС.
Действително разпоредбата на чл.60,
ал.2 ЗКИ използва като адресат на правната норма банките. Същото е пренесено и
в т.18 от Тълкувателно решение по
тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Използването като адресат на правната норма на чл.60,
ал.2 ГПК на банките е в контекста на разпоредбата на чл.418 ГПК, доколкото
единствено банките от финансовите институции могат да се възползват от
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК.
Дружеството - ищец представлява финансова
институция по
смисъла на чл.3 ЗКИ,
регистрирана с основна дейност отпускане на
заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Макар и да не притежава статут на банка, за ищцовото
дружество са приложими разпоредбите на Закон за кредитните институции и Закон
за потребителските кредити.
Съдът, счита, че потребителят по ЗПК от
небанкова финансова институция, не може да бъде поставян в по-неблагоприятно
положение от потребителя на банкова услуга, още
повече в хипотеза, в която предлагат идентична услуга по занятие в хода на
търговската си дейност – предоставяне на паричен заем.
В
този смисъл, следва да се изхожда
от целта на разпоредбата, която има за предназначение да даде защита на
по-слабата икономически страна в правоотношението – кредитополучателят. След като дружеството – ищец е приело да извършва
търговска дейност по занятие, характерна за банковите институции, при
осъществяване на тази дейност, съответно приложение следва
да намери разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ и по
отношение на ищеца, като финансова небанкова институция, като при позоваване на обявена предсрочна изискуемост на
задължението по договора за кредит, същия следва да установи не само наличието
на обективните предпоставки за това,
заложени в договора, но и отправяне и
получаване на изявлението за предсрочната изискуемост от длъжника.
Видно
от представеното по делото извлечение от сметка към договора за заем /л.17/
почти всички платени от длъжниците вноски по договора са плащани с повече от 30
дни забава. Вноска под № 25
е с падеж на плащане 10.11.2015 г., като същата е платена едва на 04.04.2016 г.
със 146 дни забава. Забавянето на тази вноска е послужило на ищеца като
основание да пристъпи към обявяване на предсрочна изискуемост на неплатения
остатъка на заема. Макар и неясно формулиран в Общите условия, може да се
приеме, че е налице обективен критерии - „нарушат някое от
изискванията на договора“ – да плащат в срок месечните погасителни вноски, за упражняване на правото
на кредитора едностранно да прекрати договора и да направи кредита предсрочно
изискуем.
От представеното по делото уведомително писмо
/л.41/ за едностранно прекратяване на договора и обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, адресирано до ответника,
не се установява същото да е изпратено и да е достигнало до своя
адресат.
Предвид изложеното, съдът намира, че не е
осъществена втората предпоставка за настъпване на предсрочна изискуемост на
задълженията по договора с дата 05.01.2016 г., доколкото ответникът не е
уведомен за това, в резултат на което договорът за заем не е прекратен и не е
настъпила предсрочна изискуемост.
Настоящият
съдебен състав счита, че макар и да не е настъпила предсрочна
изискуемост на договора, на каквато се позовава ищеца, предявените от него
искове не следва да бъдат отхвърляни само на това основание. В този случай
следва да бъде изследвано кои вноски по договора за заем са били с настъпил падеж
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда.
Фактът, че вземането не е станало изцяло изискуемо, поради липса на
надлежно обявена предсрочна изискуемост, не може да отрече съществуването на
вземането като цяло, още повече, ако в хода на процеса се установи безспорно
дължимост на падежиралите вноски до датата на подаване на заявлението в съда. В този смисъл са Решение 153/19.10.2017 г.
по т.д. 2869/2015 г. I ТО, Решение 103/07.08.2017 г. по т.д.
851/2016 г. I ТО, Решение 180/31.07.2017 г. по т.д.
1357/2016 г. II ТО, които макар и да не представляват задължителна практика, съгласно чл.290,
ал.3 ГПК, съдът възприема като правилна съдебна практика, доколкото към датата
на постановяване на настоящото решение не е постановено и публикувано
Тълкувателно решение по т.д. 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Това
е така, доколкото съдът счита, че по този начин не се променя основанието на
иска и не се произнася по непредявено основание. Основанието, на което са
предявени исковете е договор за заем, като правопораждащ вземанията юридически
факт. Предсрочната изискуемост е вид изискуемост по смисъла на чл.71 ЗЗД, във
вр с чл.60, ал.2 ЗКИ и чл.69 ЗЗД. Тя не е основание на иска, а представлява
срок на изпълнение на вземането. Следва да се посочи, че срокът на изпълнение
на договорното задължение е елемент от правоотношението и то несъществен такъв.
Промяната на срока за изпълнение не води до промяна, замяна или допълване на
основанието на правоотношението.
Предсрочната
изискуемост на вземането по кредита променя изискуемостта на вноските, които не
са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица
изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди
датата на настъпване на предсрочната изискуемост, респективно до датата на подаване на заявлението в съда и вноските, станали предсрочно изискуеми, са
вземания, възникнали на едно и също основание - договора за заем. В този
смисъл, цитираните решения на ВКС.
Не стои по този начин въпросът по отношение на вноските с настъпил падеж
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Обстоятелство, че след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е настъпила
изискуемостта било на целия заем или на определен брой вноски е ирелевантно за
настоящото производство. В случая не е приложима разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, съгласно която съдът взима предвид фактите, настъпили
след подаване на исковата молба, респективно заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това е така, доколкото,
предмета на настоящото исково производство следва да бъде идентичен с предмета
на заповедното производство. Решението в производството по чл.422 ГПК не се
ползва с изпълнителна сила. С изпълнителна сила се ползва влязлата в сила заповед
за изпълнение, вземането по която се установява с решението. С оглед изложеното
вземането следва да е изискуемо именно към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение. В този смисъл с решението по
установителния иск по чл.422 ГПК не би могло да се стабилизира заповед,
издадена за неподлежащо на изпълнение вземане. Именно, поради горното, нито
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито исковата молба могат да
служат като уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост.
Предвид изложеното на изследване подлежат
единствено вноските с настъпил падеж до датата на подаване на заявлението в
съда.
Видно
от представеното по делото извлечение по сметка към договор за потребителски
кредит /л.17/, от общо 55 вноски, от длъжниците са
заплатени изцяло 20 вноски и една частично, каквото е било и твърдението и в
заповедното производство. До датата на подаване на заявлението в съда –
15.08.2017 г. незаплатените вноски по процесния договор с настъпил падеж са
общо 21, всяка в размер на 171.68 лева, като това са вноските под № 26 до 46, включително, с
падеж на последната вноска на 10.08.2017 г. По вноска с № 26 е платена само лихвата
в размер на 76.26 лева, не е заплатена главница в размер на 94.42 лева.
Това обстоятелство, макар и изложено в
изходящ от ищеца частен документ /извлечени по сметки/, не е оспорено и
опровергано от ответника, поради което съдът го кредитира като доказателство по
делото, установяващо броя, размера и падежа на неплатените падежирали вноски.
Още повече, извлечението, съответства на последния актуален погасителен план
/л.35-36/, който е подписан от ответника и представлява неразделна част от
договора, относно броя, размер и падежа на месечните вноски.
След направено от съда изчисление
дължимият размер на вземането за главница и лихва по договора за заем, изискуеми
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
възлиза на 3 528.02 лева /20 вноски х 171.68 лева + 94.42 дължимият остатък от
вноска под № 26/ за периода 10.12.2015 г. до 10.08.2017 г.
С оглед изложеното следва да бъдат
уважени предявените искове за главница и договорни лихви по договора за заем,
обозначени като главница в заявлението и исковата молба, за сумата в размер на 3
528.02 лева, представляваща падежирали вноски по договор за револвиращ заем № ***от 09.09.2013 г. към дата 15.08.2017 г./датата
на подаване на заявлението в съда/, като за горницата до пълния предявен размер
от 5218.47 лева, исковете като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на иска за неустойка,
съдът намира, че претенцията произтича от т.10.4 от ОУ, тъй като в заповедното
производство същата е заявена като еднократно начислена, представляваща
обезщетение за вредите от прекратяване на договора. В настоящия случай, не се
установи прекратяване на договора, доколкото ищецът се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост на заема, която винаги предполага съществуващ и
непрекратен договор към момента на обявяването й, тъй като представлява
изменение на договора. Още повече, видно от извлечението от сметки, ищецът е
приемал изпълнение на задълженията по договора от страна на длъжниците и след
датата на твърдяното прекратяване. С оглед изложеното съдът счита, че не е
възникнало вземането за неустойка, поради което искът за неустойка се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено единствено от
ищеца, като е представен списък на разноски по чл.80 ГПК в срок.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 70.56 лева за държавна такса и 29.95 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.1 и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ. За исковото производство в тежест на ответника са следните разноски - 61.48 лева държавна такса, изчислена съразмерно уважената част от исковете. В исковото производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт, поради което на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът следва да му определи възнаграждение, доколкото е направено своевременно искане в тази насока от ищеца. Съдът намира, че съгласно чл.37 Закона за правната помощ във вр. с чл.25, ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ следва да бъде определено възнаграждение в размер на 150 лева, предвид липсата на правна и фактическа сложност, като съдът взе предвид и извършената по делото работа от страна на юрисконсулта - по делото е депозирана единствено искова молба с приложения по нея, както и две молби за отстраняване на нередовности, както и предвид факта, че делото приключи с едно съдебно заседание, в което не се е явил представител на ищеца, като в това съдебно заседание единствено е представен списък на разноски, направени от последния. С оглед изхода на спора в тежест на ответника е да плати юрисконсултско възнаграждение в размер на 82.97 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
„Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В,
представлявано от С.Н.Н.и И.Х.Г.- ***срещу Г.Д.К., ЕГН **********,*** положителни установителни
искове, че Г.Д.К., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********
сумата в размер на 3528.02 лева, представляваща
падежирали вноски по договор за револвиращ заем №
**, сключен на 09.09.2013 г. към дата 15.08.2017 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.08.2017 г.
до окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена заповед № **/16.08.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12867/2017 г. по описа
на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над
присъдения размер от 3 528.02 лева до пълния предявен размер от 5218.47 лева и
за неустойка в размер на 671.36 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Д.К.,
ЕГН **********,*** да заплати на „Профи
Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н.и И.Х.Г.–
***, следните суми – 70.56 лева - държавна такса и 29.95 лева – юрисконсултско възнаграждение, дължими за заповедното производство
и 61.48 лева - държавна такса и 82.97 лева – юрисконсултско възнаграждение, дължими за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Мария Личева-Гургова
Вярно с
оригинала: Ц.Т.