Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
гр. П., 03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д.Б., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
232 по описа за 2019 година на ПпРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация: по чл.
422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр.
чл. 98а ЗЕ, във вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Е.-П.
П.” АД – гр. Варна, чрез юрисконсулт, твърди в исковата молба, че ответникът му
е клиент с клиентски № **********, във връзка с продажба на ел. енергия за
обект на потребление с аб. № **********, находящ се в
гр. Ш ***.
Твърди, че
облигационните отношения между страните се регламентират от Общите условия за
продажба на ел. енергия на „Е.-П. П.“
АД, приети на основание чл. 98а от ЗЕ от УС и одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране.
Твърди, че
съгласно чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ, приложими към конкретния случай, потребителят
се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в
сроковете и по начина, определени в Общите условия, като сроковете за плащане
също са определени в ОУДПЕЕ, където изрично е предвидено, че потребителят се
счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в
посочените срокове независимо дали е получил предварително писмено уведомление
за размера на задължението. При това положение, твърди, че потребителят изпада
в забава след настъпването на падежа на съответната фактура, без да било
необходимо изпращането на изрична поканата за заплащане на дължимите суми.
Твърди, че по
заявление на ищцовата страна е образувано ч.гр.д. №
1056/2018 г. по описа на Районен съд – П., по което със заповед за изпълнение
са присъдени суми по неплатени фактури за ел. енергия и мораторна
лихва, но длъжникът подал възражение с мотив, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед.
Твърди, че
след настъпване на изискуемостта на задължението и до момента на подаване на
исковата молба стойността на фактурите не била заплатена.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 220.65 лв. – главница по издадени
фактури за консумирана ел. енергия и такса възстановяване по фактури, издадени
в периода 13.04.2018 г. – 03.07.2018 г. за обект с абонатен № **********, находящ
се в гр. Ш ***, както и сумата 9.01 лв.
– лихва за забава върху всяка една от фактурите от датата, следваща падежа й до
11.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски.
В
съдебно заседание за ищцовата страна не се явява
надлежен представител.
В
едномесечния срок по чл. 131, ал.1 от ГПК НЕ Е подаден писмен отговор от
ответницата С.Е.Д., не е изразено становище по предявения иск, не са оспорени
представените с исковата молба документи, не са представени писмени
доказателства, не са направени доказателствени
искания. Във възражението срещу издадената заповед за изпълнение, подадено по
ч.гр.д. № 1056/2018 г. длъжникът заявява, че не дължи изпълнение на вземането
по издаданета заповед, тъй като не е консумирала ел.
енергия. Твърди, че от 13.07.2015 г. живее в Германия, а обектът с абонатния номер, за който се
претендира заплащане на задължения за консумирана ел. енергия се ползва от
лицето Т.И.Х. от гр. Ш ***, роден на *** г.
В
съдебно заседание ответницата не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено от „Е.-П.
П.” АД – гр. Варна заявление по чл. 410 от ГПК и след изпращането му по
подсъдност от Районен съд – Шумен, е образувано ч.гр.д. № 1056/2018 г. по описа
на ПпРС. По него е издадена Заповед № 977/22.11.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът С.Е.Д. ***, да заплати на кредитора „Е.-П. П.” АД, сумата 220.65 лв. – главница за незаплатена ел.
енергия по 4 бр. фактури, издадени за
периода 13.04.2018 г. – 03.07.2018 г. за обект с абонатен № **********, находящ
се в гр. Ш ***, с клиентски № **********, сумата 9.01 лв. – мораторна
лихва, считано от датата на падежа на всяка една от фактурите до 11.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2018 г. до
изплащане на задължението, както и
да заплати сумата 75.00 лв. – разноски по делото.
Тъй като длъжникът е подала
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, съдът е указал на заявителя
да предяви иск за установяване
съществуването на вземането си, като доплати дължимата държавна такса, както и
да представи доказателства за предявяването на иска.
Настоящият иск
е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415 от ГПК.
Твърденията на
ищеца са, че във връзка с продажба на ел. енергия за обект с абонатен №
**********, находящ се в гр. Ш ***, ответникът му е клиент с клиентски №
**********, както и че за посочения по-горе обект на потребление не му е
заплатена стойността на консумираната ел. енергия по клиентския номер на ответника по фактури,
издадени в периода 13.04.2018 г. – 03.07.2018 г.
За доказване
на гореизложените твърдения от ищцовата страна са представени
и по делото са приети следните писмени доказателства: заверени копия на: извлечение
от сметка към 11.10.2018 г. за клиент С.Е.Д., с клиентски № **********,
абонатен № **********, гр. Ш ***; заверени копия на: фактура №
**********/13.04.2018 г., фактура № **********/14.05.2018 г., фактура №
**********/13.06.2018 г., фактура № **********/03.07.2018 г.; справка за
потреблението през последните 12/24/36
месеца към 27.02.2019 г. за периода 24.08.2017 г. – 22.06.2018 г.;
заверено копие на извлечение за фактури и плащания към 26.02.2019 г.; заверено
копие на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-П.
П.“ АД; заверено копие на Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР.
От посоченото
по-горе извлечение от сметка на клиент е видно, че общата неплатена сума по
фактурите е в размер 220.65 лв., а
лихвата за забава към 11.10.2018 г. е в размер 9.01 лв. Посочените суми са претендирани както със заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, така и с исковата молба по настоящото дело. За тези суми, както
бе посочено по-горе, е издадена и
заповед за изпълнение.
С оглед
изясняване на делото от фактическа страна, е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Д.С.М. ***. Според
заключението на вещото лице, по партидата
с клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес: гр. Ш ***, с
титуляр С.Е. Димшр, съществуват задължения за
неплатена електроенергия по общо 4 бр. фактури – на обща стойност 220.65 лв. за
периода 13.04.2018 г. – 03.07.2018 г., а мораторна
лихва е в размер 9.01 лв. Количествата ел. енергия по процесните
фактури са остойностени правилно, съобразно
утвърдените от КЕВР за съответния период цени.
Заключението
на вещото лице е прието и приложено по делото, като обективно и компетентно
изготвено и тъй като същото не е оспорено от страните.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени установителни
искове с правна квалификация по чл. 422
във вр. чл. 415 ГПК, във вр.
чл. 98а ЗЕ, във вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Искове са предявени
след подадено от длъжника възражение срещу издадена заповед за изпълнение и в
законния срок по чл. 415 от ГПК, поради което са допустими.
Разгледани по
същество, съдът ги намира за неоснователни, като съображенията за това са
следните:
В тежест на ищеца е по пътя на пълното и главно доказване да
докаже вземането си, за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, т.е. да докаже, че за процесния период
между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, породено от
договор за продажба на ел. енергия, по който ищецът е краен снабдител, а
ответникът – потребител; че ищецът е изпълнил договорните си задължения, като е
доставил ел. енергия на ответника в конкретно посочения обект на потребление за
претендирания период от време и в посочените във
фактурите стойности.
В настоящия случай няма спор по делото, че ищецът е краен
снабдител по смисъла на §1, т.28а от ДР на ЗЕ.
Спорен по делото обаче е фактът дали ответникът е потребител на
енергийни услуги по смисъла на §1, т. 41б от ДР на ЗЕ и дали между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение вън връзка с договор за
продажба на ел. енергия за процесния период:
24.02.2018 г. – 22.06.2018 г.
Настоящият състав на съда приема, че ищцовата
страна не проведе главно и пълно доказване на горепосочените обстоятелства.
Независимо от факта, че на името на ответницата е открита партида в ищцовото
дружество, по делото не са събрани доказателства въз основа на какви документи,
респ. заявления е създадена посочената партида. Изявлението на ищцовата страна, че клиентът е присъединен към ел. мрежа на
основание ОУДПЕЕ, не обвързва валидно последната с тези ОУДПЕЕ. Общите условия важат само за лица, които са встъпили в договорни
отношения с „Е.-П. П.” АД или с търговците, чийто правоприемник е последното дружество.
Доказателства за такива договорни отношения не са ангажирани.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ОУДПЕЕ (представени с исковата молба и
приложени по делото), потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо
лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, което ползва ел. енергия за домакинството си и
е снабдявано и закупува същата от „Е.-П. П.“ АД.
Няма събрани по делото доказателства, от които да бъде направен
извод, че за процесния период от време ответникът е
била собственик или ползвател на процесния имот.
Действително, съгласно чл. 6, ал. 2 от цитираните ОУДПЕЕ, потребител на електрическа
енергия за битови нужди може да бъде и друго лице
при условие, че собственикът или титулярът на вещното
право на ползване на имота, е дал пред „Енерго Про-Продажби” АД съгласие в нотариално заверена форма
лицето да бъде потребител за определен срок…“ В конкретния случай по делото не
са представени доказателства и в посочения смисъл.
Обстоятелството, че на името на ответницата е открита партида не доказва
по категоричен начин нейното качество на потребител и клиент на ищцовото дружество. Това е така, тъй като самото ползване
на имота, без доказателства за основанието за това ползване, респективно – без
доказателства, че лицето ползвател е подало заявление за откриване на партида
на негово име при ищеца, не може да
доведе до уважаване на предявения иск.
Всичко гореизложено води до извод за неоснователност на
предявените искове и наличие на основания за тяхното отхвърляне.
При този изход
на делото, въпреки направеното от ищцовата страна
искане за присъждане на разноски, такива не й се дължат.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. В ***, представлявано заедно от всеки двама
от членовете на управителния съвет П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., против
С.Е.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ИСКОВЕ с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 98а от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за установяване вземането на „Е.-П. П.“ АД от С.И.Д., за сумата 220.65 лв. (двеста и двадесет лева и 65
ст.) – главница за незаплатена ел. енергия по 4 бр. фактури, издадени в периода 13.04.2018
г. – 03.07.2018 г. за обект с абонатен № **********, находящ се в гр. Ш ***, с
клиентски № **********, сумата 9.01 лв.
(девет лева 01 ст.) – мораторна лихва, считано от
датата, следваща падежа на всяка една от фактурите до 11.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2018 г. до изплащане на
задължението, за което вземане е
издадена Заповед № 977/22.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1056/2018 г. по описа на Районен съд – П..
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд – Търговище.
СЪДИЯ: