Присъда по дело №1271/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 31
Дата: 17 септември 2021 г. (в сила от 5 октомври 2021 г.)
Съдия: Розалия Красимирова Шейтанова
Дело: 20215300201271
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 31
гр. Пловдив , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на седемнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Розалия Кр. Шейтанова
при участието на секретаря Янка Ат. Запрева
и прокурора Борис Каменов Мендев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Розалия Кр. Шейтанова Наказателно дело от
общ характер № 20215300201271 по описа за 2021 година



ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Р. Р. - роден на 02.10.1975 г. в гр. А., обл.
П., живущ в същия град, българин, български гражданин, с основно
образование, работещ, женен, неосъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 28.11.2019 г. в гр. П., обл. Пловдив, **, при управляване на
моторно превозно средство – товарен автомобил марка *** ***, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно:
- чл. 40, ал. 1 от ЗДвП – “ Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението” и
- чл. 40, ал. 2 от ЗДвП – „По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности“, и по непредпазливост е причинил смъртта на С. И. К., ЕГН
**********, от гр. П., обл. Пловдив, като след деянието е направил всичко,
зависещо от него, за оказване помощ на пострадалата, поради което и на
основание чл. 343А, ал.1, б.“Б“, вр. чл.343, ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1 от
1
НК, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55,
ал.1, т.2, б.“Б“ от НК го ОСЪЖДА на „ПРОБАЦИЯ“, включваща
пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, а именно –
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ – гр. А., обл. П., ул.
„Незабравка“ № 4, за срок от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност на явяване и
подписване пред пробационен служител 2 пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ЕДНА ГОДИНА,
като го признава за НЕВИНОВЕН в това по същото време и на същото място
да е нарушил и правилата за движение по пътищата по:
- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – “Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”;
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – “ Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението”;
- чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по
пътищата:
1. С поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди;
- чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства“;
- чл. 116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора“;
- чл. 3, т. 1 и т. 2 от ПП ЗДвП – „Участниците в движението са
длъжни:
1. Да спазват правилата за движение; 2. Да пазят живота и здравето на
хората“;
- чл. 94, ал. 1 от ПП ЗДвП – „Преди потегляне назад водачът е длъжен
да се убеди, че тази маневра няма да създаде затруднения за останалите
2
участници в движението и ще бъде безопасна“;
- чл. 94, ал. 2 от ПП ЗДвП – „При движение назад водачът е длъжен да
се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, а по време на
движението непрекъснато да го наблюдава. Ако водачът не е в състояние
лично да извърши това, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности.“ и го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото
му обвинение в тази част.
На основание чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7, във вр. с чл.49, ал.1 и
ал.3 от НК ЛИШАВА подсъдимия М. Р. Р. от право да управлява МПС за
срок от ТРИ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Веществените доказателства – дрегер за алкохол, приложен по
делото, и 5 броя проби от кафяви петна, също приложени по делото – да се
унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в законна сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия М. Р. Р. /със
снета самоличност/, да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от
790,60 лв. /седемстотин и деветдесет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите


МОТИВИ към присъда № 31/17.09.2021г. по НОХД № 1271/2021г. по описа
на Окръжен съд Пловдив.
Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия М. Р. Р., за това, че: на 28.11.2019 год. в гр. П., обл. Пловдив, кв.
*** при управляване на моторно превозно средство – товарен автомобил
марка ”****”, модел “***” с регистрационен номер *** е нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно:
- чл.20, ал.1 от ЗДвП – “Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”;
- чл.20, ал.2 от ЗДвП – “Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.”;
- чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата:
1. С поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“;
- чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства.“
- чл.40, ал.1 от ЗДвП – “Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.”;
- чл.40, ал.2 от ЗДвП – „По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.“
- чл.116 от ЗДвП– „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
1
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора.“
- чл.3, т.1 и т.2 от ПП ЗДвП– „Участниците в движението са длъжни:
1. Да спазват правилата за движение; 2. Да пазят живота и здравето на
хората;“
- чл.94, ал.1 от ПП ЗДвП– „Преди потегляне назад водачът е длъжен да
се убеди, че тази маневра няма да създаде затруднения за останалите
участници в движението и ще бъде безопасна.“
- чл.94, ал.2 от ПП ЗДвП – „При движение назад водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, а по време на движението
непрекъснато да го наблюдава. Ако водачът не е в състояние лично да
извърши това, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.“, и по непредпазливост е причинил смъртта на С. И. К. с
ЕГН:********** от гр. П., обл. Пловдив, като след деянието е направил
всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата - престъпление
по чл.343А, ал.1 б.“Б“, вр. чл.343, ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1 от НК.
По делото няма приети за съвместно разглеждане граждански искове,
пострадалите не пожелаха да се конституират като страни в производството.
Делото беше разгледано по реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК, предвид
направено от подсъдимия признание на фактите по обвинителния акт.
В хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата
поддържа обвинението, така както е повдигнато, счита, че от доказателствата
по делото се установява фактическа обстановка, идентична с отразената в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, с оглед данните за
личността на подсъдимия, и предвид обстоятелството, че делото се разглежда
по реда на глава 27 от НПК, да се наложи наказание при условията на чл.58а,
ал.4 вр. чл.55 от НК, предвид наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Претендира се и налагане на наказание
Лишаване от право да се управлява МПС за съответен срок. Прокурора взе
отношение и относно разпореждането с веществените доказателства, както и
по направените разноски.
Защитата на подсъдимия, в лицето на адв.С.З., не оспорва фактите по
делото, като и според нея, наказанието следва да се определи при наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, и се наложи такова
Пробация, в минимален размер, както и Лишаване от право да се управлява
МПС за същия срок. Акцентира на обстоятелството, че според тях е налице и
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.
2
Подсъдимият М.Р. лично, изказва съжаление за случилото се, моли за
наказание Пробация.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр. чл.373, ал.3 от
НПК всички доказателства по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М. Р. Р. е роден на 02.10.1975 г. в гр.А., обл.П., живущ в
същия град, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно
образование, шофьор на товарни автомобили в „***, ЕГН:**********.
Подс.М.Р. призна фактите, отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които са следните:
Подсъдимият М.Р. бил правоспособен водач на МПС категория „В“ като към
инкриминирания по настоящото дело момент работил на трудов договор към фирма „***
като шофьор и разнасял с МПС на фирмата продукти на същата до различни обекти. За
целта на подсъдимия му бил предоставен за управление товарен автомобил марка „***“
модел „***“ с рег. № ***, собственост на посочената фирма. С посоченото МПС на
28.11.2019 г. подсъдимия Р. осъществявал доставка на стока в района на кв. “***“ на гр.П.,
обл. П. и около 10.45 часа сутринта на посочената дата той зареждал обект, находящ се на
посоченото място пред №** на кв. “***“. След като приключил зареждането на стоката там,
той се качил в буса и започнал да извършва маневра „движение на заден ход“, за да излезе
от улицата, където бил спрял. По същото време зад движещия се назад бус, преминала
пешеходката С. И. К., ЕГН:**********, живуща в близост, която не обърнала поради
възрастта си внимание на преминаващото към нея МПС. Скоростта на движение на буса към
този момент била 3,6 км в час. Поради това, че подс.Р. не се съобразил със задълженията си
посочени по-долу да се убеди преди маневрата, че зад МПС-то няма човек, той ударил със
задната част на товарния автомобил „***“ пострадалата С. К., която в резултат от силата на
удара паднала на земята до буса. Веднага след произшествието подс.Р. слязъл от МПС-то и
се приближил до пострадалата. По своя инициатива той помолил намиращия се наблизо
св.Г.А. да я качи в колата си марка „***“ и да я отведе до болнично заведение. Сам
подсъдимият качил пострадалата в колата му, където тя била придружена от внучката й св.
С.М. и последвал същата с буса до предаването на К. на лекарски екип в УМБАЛ „**“ –
гр.Пловдив. Но там въпреки намесата на лекарите, на същата дата, в 11. 40 часа,
пострадалата С. К. починала.
Прокурора е възприел заключенията на изготвените в досъдебното
производство експертизи, които е пресъздал в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както следва:
Съгласно заключението на проведената по делото съдебномедицинска експертиза
при произшествието на К. са били причинени емболия на белите дробове разскъсно-
контузна рана на главата, кръвоизлив в гръдната кухина, счупвания на множество ребра,
кръвоизливи по двата дроба и сърцето, двустранно счупване на тазовите кости, кръвоизливи
в двата бъбрека, обширни участъци на свличане на кожата в различни участъци от тялото и
други. Причина за смъртта на К. са тежките травматични увреждания в областта на гръдния
кош, корема и таза, на левия горен и долен крайник, морфологични признаци на остра
3
кръвозагуба, мастна емболия на белите дробове, довело до остра сърдечно съдова и
дихателна недостатъчност като непосредствена причина за настъпилата смърт. Всички
увреждания са причинени на пострадалата прижизнено и са причинени по механизма на
блъскане с частично прегазване на пострадалата К. от движещ се на задна скорост
автомобил. Тези увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от нея
пътно транспортно произшествие на 28.11.2019 г.
Според заключението на извършената по делото съдебно автотехническа експертиза
основни причини за настъпването на произшествието са: че пешеходката С. К. не се е
съобразила с приближаващия се автомобил и е попаднала в коридора му на движение.
Водачът на товарния автомобил марка „**“ подс.М.Р. не е реагирал своевременно на
опасността от удар с пешеходката /ако пешеходката се е движела от ляво на дясно или от
дясно на ляво спрямо автомобила/ или водачът подс.Р. се е движел на заден ход без да
наблюдава цялото пространство зад автомобила и така не е реагирал своевременно на
опасността от удар с пешеходката /ако тя се е движела попътно или насрещно на задната
част на автомобила/.
Прокурорът е приел, че с поведението си подс.М.Р. не се е съобразил и е
действал в нарушение на следните бланкетни норми от ЗДвП и на ППЗДвП:
- чл.20, ал.1 от ЗДвП – “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват.” - при спазване на това изискване подсъдимия би
забелязал препятствие на пътя зад него и би спрял,за да го избегне.
- чл.20, ал.2 от ЗДвП – “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.” -
при спазване на това изискване подсъдимия би забелязал препятствие на пътя зад него и би
спрял,за да го избегне.
- чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата:
1. С поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди“ - ако подс.Р. бе проявил изискуемата от този текст бдителност и внимание относно
опазването на живота на другиго произшествието не би настъпило.
- чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства - наличието на
пешеходец зад МПС-то му е изисквало повишено внимание и бдителност при извършване
на маневрата назад,тъй като закона третира пешеходеца като уязвим участник в
движението.
- чл.40, ал.1 от ЗДвП – “ Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението - подсъдимия не се е убедил преди да
започне маневрата движение назад, че пътя зад него е свободен, напротив нямал е видимост
4
и въпреки това предприел маневрата.
- чл.40, ал.2 от ЗДвП – „По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“ - в случая подс.Р. не само
не се е убедил преди извършването на маневрата назад, че пътя зад превозното средство е
чист от препятствия и хора, но и след като е нямал видимост не е потърсил съдействие от
друго лице, което да му сигнализира за опасности.
- чл.116 от ЗДвП– „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора - не е проявено изискуемото от посочената
норма повишено внимание към пострадалата К., която може да се счете за престаряло лице -
към момента на деянието тя е била 90 годишна.
- чл.3, т.1 и т.2 от ПП ЗДвП – „Участниците в движението са длъжни: 1. Да спазват
правилата за движение; 2. Да пазят живота и здравето на хората“ - ако подс.Р. бе проявил
изискуемата от този текст бдителност и внимание относно опазването на живота и здравето
на другиго, произшествието не би настъпило.
- чл.94, ал.1 от ПП ЗДвП– „Преди потегляне назад водачът е длъжен да се убеди, че
тази маневра няма да създаде затруднения за останалите участници в движението и ще бъде
безопасна.“ - подсъдимия не се е убедил преди да започне маневрата движение назад, че
пътя зад него е свободен, напротив нямал е видимост и въпреки това предприел маневрата.
- чл.94, ал.2 от ПП ЗДвП – „При движение назад водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен, а по време на движението непрекъснато да го
наблюдава. Ако водачът не е в състояние лично да извърши това, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности.“ - в случая подс.Р. не само не се е убедил преди
извършването на маневрата назад, че пътя зад превозното средство е чист от препятствия и
хора, но и след като е нямал видимост, не е потърсил съдействие от друго лице, което да му
сигнализира за опасности.
Така изложените факти, подс.М.Р. призна и се съгласи за тях да не се
събират други доказателства.
Описаната фактическа обстановка, се установява безспорно от
събраните по делото доказателства. Тя се установява, на първо място от
признанието, направено от подс.Р. по реда на чл.371, т.2 от НПК, и на
следващо - от показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното
производство, които съдът преценява като логични, последователни, взаимно
допълващи се и в съответствие с останалия събран доказателствен материал,
както и от заключенията по изготвените в хода на досъдебното производство
експертизи, от писмените доказателства - прочетени на основание чл.283 от
НПК и приобщени към доказателствения материал по делото, от
веществените доказателства, като събраните доказателства в хода на
досъдебното производство, подкрепят признанието на фактите, направено от
подсъдимия.
5
Анализ на доказателствата:
От показанията на св.Г.А., възприел ситуацията на мястото на
анализираното ПТП веднага след настъпването му, се установява, че подс.Р.,
очевидно слязъл веднага след удара от буса, го помолил да закарат
пострадалата до болница в Пловдив с неговия лек автомобил, като именно
подсъдимият вдигнал на ръце пострадалата и я сложил в автомобила на св.А.,
като в този автомобил се качила и внучка на пострадалата – св.С.М..
Последната била извикана на място от баща си – св.А.К. – син на
пострадалата, който бил наблизо и възприел спрелия бус и човешко тяло зад
него, като отивайки към мястото установил, че това всъщност е неговата
майка – видно от показанията му. Останалите роднини на пострадалата не
дават информация, свързана с произшествието. Продавачката в магазина,
зареждан от подсъдимия – св.З. Й., не е обслужвала на същата дата
пострадалата, заявява, че последната единствено я попитала за наличие на
определена стока, в момент когато тя е била извън помещението, но след като
разбрала, че няма, тръгнала надолу по улицата, без да влиза в магазина.
Подс.Р. потеглил с неговия автомобил след лекия на св.А. и така заедно
пристигнали пред избраното болнично заведение в Пловдив. Както
подсъдимия още при качването на пострадалата в колата на св.А., така и
последния, свалили тениските си и направили опит за завият ръката на
пострадалата, която изглеждала най-пострадала. Отново подсъдимия
помогнал пострадалата да бъде свалена пред спешното отделение на УМБАЛ
„***“ Пловдив и положена на носилка, след което се качил да изчака
резултата от прегледа. След съобщаване на новината за смъртта на
пострадалата, вече бил подаден сигнал и на единния телефон 112.
Полицейските служители, посетили мястото на инцидента дават информация
единствено на находките след тръгването на микробуса и транспортирането
на пострадалата.
Както бе посочено по-горе, свидетелските показания се възприемат
изцяло от съда, тъй като се явяват достоверни.
Причините за смъртта на са изяснени в СМЕ на труп, изготвена от
вещото лице Й. Ш., от чието заключение става ясно, че травматичните
увреждания и настъпилите усложнения, довели до настъпване на смъртта на
С. К. са в причинно-следствена връзка с претърпяното от него ПТП на
28.11.2019г.
Заключението по АТЕ, на вещото лице С. М., дава насоки за механизма
на ПТП и причините, довели до настъпването му. Изяснено е, че ударът е
настъпил на улица в кв. „**“ на гр.П., скоростта на т.а. *** непосредствено
преди задействане на спирачната система и в момента на удара е била 3,6
км./ч. Водачът не е реагирал своевременно на опасността – придвижващата се
по пътното платно зад микробуса пешеходка, като при положение, че тя е
6
пресичала отляво надясно или обратно зад него, той е имал възможност да я
възприеме в един по-ранен момент, а при положение, че тя се е движела
попътно или насрещно на неговата посока на движение, то е нямал
възможност да я забележи, предвид движението на заден ход, без осигурено
наблюдение от странично лице.
Основните причини за настъпване на ПТП според вещото лице са това,
че пешеходката не се е съобразила с приближаващия автомобил и е попаднала
в коридора му на движение, както и несвоевременната реакция на водача Р., в
случай, че пешеходката е минавала пресичайки пътното платно, или
неосигуреното наблюдение на цялото пространство зад автомобила при
движение на заден ход, в случай, че тя е вървяла попътно или насрещно на
неговото движение.
Съдът възприема и ползва експертните заключения, тъй като намира
същите за достатъчно добре обосновани и даващи пълен отговор на
поставените към експертите въпроси.
От приобщените записи от Национален телефон 112, става ясно, кой и
кога е съобщил за катастрофата, в случая постфактум.
Анализирайки доказателствата в тяхната съвкупност, съдът приема за
безспорно установени, фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, признати и от самия подсъдим. Относно механизма и
причините за настъпване на ПТП, съдът изцяло ползва заключението на АТЕ
както и показанията на св.А., възприел тялото на пострадалата зад микробуса,
а относно причините за смъртта на С. К. – заключението на СМЕ.
От правна страна:
Подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.343А, ал.1,
б.“Б“, вр. чл.343, ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че: на 28.11.2019
г. в гр. П., обл. Пловдив, кв. “**”, пред № *, при управляване на моторно
превозно средство – товарен автомобил марка ”***”, модел “**” с
регистрационен номер ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно:
- чл. 40, ал. 1 от ЗДвП – “ Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението” и
- чл. 40, ал. 2 от ЗДвП – „По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности“, и по непредпазливост е причинил смъртта на С. И. К., ЕГН
**********, от гр. П., обл. Пловдив, като след деянието е направил всичко,
7
зависещо от него, за оказване помощ на пострадалата.
По тази правна квалификация, съдът го призна за виновен.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че на
инкриминираната дата, подс.М.Р., управлявайки моторно превозно средство,
е допуснал нарушение на посочените по-горе правила за движение, тъй като,
при движение на заден ход, още преди да започне това движение, не се е
убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението, като освен
това, по време на вече предприетото движение си назад, не е наблюдавал
непрекъснато пътя зад превозното средство, а в случая – не е осигурил лице,
което да му сигнализира за евентуални опасности. Подсъдимият заявява, че
пострадалата не е забелязана от него в огледалата за обратно виждане, като
при това положение, следва да се приеме, че тя е била някъде зад превозното
средство, при което тръгвайки назад по улицата, подсъдимият е бил длъжен
да си осигури или непосредствено наблюдение над зоната през която ще
премине или да потърси съдействие от друго лице в тази насока. Вещото лице
не може да отговори на въпроса точно каква е била посоката на движение на
пешеходката, при което следва да се приеме, че и двете посочени разпоредби
са нарушени. Следва да се отбележи и обстоятелството, че произшествието
възниква не непосредствено при тръгването назад от страна на подсъдимия, а
след около 15 метра, при което пострадалата е имала възможност да го
възприеме/чуе, но не е реагирала на опасността и затова също има принос в
това да не бъде видяна своевременно от водача Р..
Една от причините за настъпване на ПТП се дължи на неправилна
реакция при движение на заден ход, като в пряка причинно следствена връзка
с това е настъпил и съставомерния резултат – смъртта на С. К.. Налице е и
съпричиняване от страна на пострадалата, която също не е проявила нужното
внимание и е останала на улицата въпреки движението на микробуса.
Няма спор, че квалификацията включва оказана помощ от подсъдимия
непосредствено след деянието, установено е, че веднага е спрял, отишъл до
пострадалата, видял състоянието й, помолил минаващия наблизо лек
автомобил на св.А. да транспортира пострадалата до болница, лично я качил в
автомобила му, предоставил тениската си за импровизирана превръзка на
ръката на пострадалата, шофирал след този автомобил до болницата, лично
свалил и положил на носилка пострадалата и изчакал резултата от
обслужването й, който се оказал фатален за нея. Факт е, че тези действия
покриват по-леката правна квалификация на извършеното по смисъла на
чл.343а от НК.
Така, повдигнатото пред съда обвинение спрямо подсъдимия се явява
обосновано и доказано относно посочените по-горе нарушения.
8
Деянието е извършено от подсъдимият при форма на вината -
непредпазливост, от вида небрежност, тъй като той не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици от същото, но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди.
Що се отнася до останалите вменени като нарушени от страна на
подсъдимия разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП:
- чл.20, ал.1 от ЗДвП – “Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”;
- чл.20, ал.2 от ЗДвП – “ Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението”;
- чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата:
1. С поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди;
- чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства“;
- чл.116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора“;
- чл.3, т.1 и т.2 от ПП ЗДвП – „Участниците в движението са длъжни:
1. Да спазват правилата за движение; 2. Да пазят живота и здравето на
хората“;
- чл.94, ал.1 от ПП ЗДвП – „Преди потегляне назад водачът е длъжен да
се убеди, че тази маневра няма да създаде затруднения за останалите
9
участници в движението и ще бъде безопасна“;
- чл.94, ал.2 от ПП ЗДвП – „При движение назад водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, а по време на движението
непрекъснато да го наблюдава. Ако водачът не е в състояние лично да
извърши това, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.“, съдът го призна за невиновен и го оправда.
Не се установява подс.Р. да е губил контрол над управляваното от него
МПС, нито да е шофирал с несъобразена скорост, задължения по чл.20 от
закона, напротив, той се е движил с 3,6 км./ч. праволинейно назад, като до
ПТП се стига или заради необърнато внимание към пешеходката, ако тя се е
движела напряко на улицата, или заради неосигурено лице, което да му
съдейства при движението назад, ако пешеходката е била с попътно или
насрещно на неговото движение. Разпоредбите на чл.5 и чл.116 от закона,
както и тази на чл.3 от правилника за приложението му, са общи такива и при
наличие на нарушени специални норми, каквито са тези по чл.40 от закона,
тяхното приложение е изключено. Разпоредбите на чл.94 от правилника
припокриват тези на чл.40 от закона, при което макар и на пръв поглед
нарушени, не е коректно да остават в обвинението, тъй като така увеличават
обема му без основание.
По наказанието:
Като взе предвид степента на обществената опасност на деянието –
висока, с оглед обществените отношения, които засяга, и степента на
обществената опасност на дееца – изключително ниска, предвид наличните
само смекчаващи отговорността обстоятелства - добрите характеристични
данни, чистото съдебно минало, чистото досие като водач на МПС, при все,
че работи именно като шофьор, признанието на вина, както и изказаното
съжаление за станалото, което съдът за искрено, тъй като от поведението на
подсъдимия в съдебна зала стана ясно, че той преживява тежко случилото се,
като отчете и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, при
съобразяване и наличното съпричиняване на вредоносния резултат от самата
пострадала, която не се е съобразила с движението на микробуса по улицата и
е продължила своето движение по същата улица, съдът прецени, че
наказанието спрямо него следва да се определи съобразно чл.58а, ал.4 вр.
чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, тъй като в случая наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства, могат да бъдат определени като многобройни
по смисъла на разпоредбата на чл.55 от НК, поради обстоятелството, че при
съобразяването им, и най-лекото предвидено в закона наказание, каквото в
случая се явява Лишаване от свобода към абсолютния минимум по общата
част на НК, се оказва несъразмерно тежко спрямо извършеното деяние.
Предвиденото в закона наказание за извършеното от подсъдимия деяние е
Лишаване от свобода до 4 години, като съобразявайки изложеното по-горе,
10
относно обществената опасност на деянието и дееца, съдът пристъпи към
замяна на наказанието Лишаване от свобода без специален минимум с
наказание Пробация. На подсъдимия беше наложено наказание Пробация,
включващо пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, а именно –
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ – гр. А., обл. П., ул. „***за
срок от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи
с пробационен служител“ за срок от ЕДНА ГОДИНА. Предвид
обстоятелството, че подсъдимият е правоспособен водач на МПС, съдът
наложи и предвиденото в разпоредбата на чл.343г от НК наказание Лишаване
от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца, като не се възползва от
възможността да не наложи такова наказание съобразно разпоредбата на
чл.55, ал.3 от НК, с оглед необходимостта от една по-чувствителна превенция
спрямо подсъдимия, който макар и изряден до момента шофьор, трябва да си
даде сметка, че шофирането назад винаги изисква повишено внимание. По
този начин, с така избраните наказания, съдът счете, че могат да бъдат
постигнати целите на наказанието.
Причините за извършване на престъплението се коренят в моментното
неспазване на правилата за движение по пътищата.
Съдът се разпореди относно веществените доказателства – проба от
теста за алкохол и марлени тампони, да се унищожат като вещи без стойност
след влизане на присъдата в законна сила.
С оглед осъдителната присъда, съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски, в размер на 790,60 лева, които той следва да
заплати в полза на органа, който ги е направил – ОД на МВР Пловдив.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът
постанови присъдата си.
Председател:







11


12