Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 19.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на двадесети и втори ноември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 2869 по описа за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
С Решение № 20005383 от 08.01.2021 г. по гр.д. № 5408/2020
г. по описа на СРС,157 с-в, са отхвърлени предявените от Г.С.П. срещу З. „А.“ АД, искове с правно основание чл. 405 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 9 378.00 лв.,
представляващи застраховатлено обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за вреди, причинени на лек
автомобил „АУДИ ТТ“ с рег. № ******от
ПТП, настъпило на 01.06.2019 г., около 18:40 в гр. София на кръстовището на
бул.История Славенобългарска и ул.Заводска и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 560.00 лв. – лихва за забава
за периода от 01.07.2019 г. – 31.01.2020 г.
Решението е обжалвано от ищцата Г.С.П., с основни доводи,
че е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила,
неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на формираните
правни и фактически изводи. Излага становище, че съдът е възприел неправилно
фактическата обстановка по спора и поради това е формирал неправилни изводи. За
режима на работа на светофарната уредба са дадени констатации от двамата
експерти – в.л.Й.и в.л.Т.. Първият първоначално не дава отговор на конкретните
въпроси, а дадените от него по-късно противоречат на даденото становище от
втория експерт. Заявява, че в производството е установено, че „при липса на
задействан бутон Б4, цикълът на светофарната уредба преминава последователно
през Фаза 1 и Фаза 2, като дясната секция на светофарната уредба А2 на бул.
„История Славенобългарска” е в непрекъснат /постоянен разрешителен режим, т.е.
според въззивника тази секция е в постоянен разрешителен режим и преминава в
червено само при натискане на бутон Б4 за светофара за пешеходци. Това
обстоятелство се установява, според ищцата и от представения към експертизата
видеоматериал. С оглед това е неясно как първата инстанция при постановяване на
решението си е достигнала до обратен извод. Излага, че чрез показанията на
свидетеля Керанджиева, че към момента на настъпване на ПТП е имало застъпване
на зелените сигнали на двете светофарни уредби.
Неправилен и необоснован, според въззивника, е изводът на
съда за неположено минимално дължимо поведение от ищцата в контекста на
наличните външни фактори към момента на наближаване на кръстовището. Мотивите
на съда в тази насока трудно биха могли да бъдат формирани от лице придобило
правоспособност за управление на МПС. Според констатациите на експерта в.л.Т.
ищцата не е имала на практика никаква възможност при създалата се ситуация и
възникналите външни фактори да възприеме светофарната уредба, която урежда
движението направо, както и да предприеме адекватно поведение съобразно
изложените от съда мотиви. Следва да бъде отчетена и непредвидената реакция на
детето в автомобила- детето е изпищяло точно в момента, в който автомобила
навлиза в посочената от вещото лице 30 метрова зона, в която светофарната уредба
е видима и достъпна за възприемане от водачите.
Поддържа, че в производството не се установява
поведението ѝ да съставлява проява на груба небрежност. Счита, че за да е
налице груба небрежност, ищцата е следвало съзнателно да наруши ЗДвП, което в
случая не е налице. Поддържа, че се е движела със съобразена скорост и не е
съзнавала, че е пресякла кръстовището на червен светофар, доколкото последното
се дължи на външни фактори, които са извън контрола й-детето, което е пътувало
в автомобила. Именно и поради това преминаването на червен сигнал на светофара
не е в резултат на нейно недобросъвестно, неправомерно и виновно поведение.
Освен това сочи, че изводът на съда за адекватно
поставяне на светофарната уредба отговаряща на изискванията за съответния пътен
участък е необоснован. Въпреки че поставеният светофар отговаря на нормативните
изисквания, същият не отговаря на реалните нужди и необходимост на водачите.
На следващо място заявява, че съдът не бил обсъдил събраните
свидетелски показания и отговорите на вещото лице Т. в проведеното съдебно
заседание. Поради това и при постановяване на решението си съдът е допуснал
нарушение на процесуалните правила.
При постановяване на решението си съдът е приложил
неправилно материалния закон, тъй като неправилно е тълкувал ОУ на договора за
застраховка и понятието „изключен риск“. Същевременно в закона няма легални
определения за „небрежност“ и „груба небрежност“, като според проследената
практика на съда в сходни случаи следва да бъде изследвано цялостното поведение
на водача на застрахования автомобил, а не само нарушението на правилата за
движение по пътищата.
Отправя искане за отмяна на решението на СРС и уважаване
на исковете. Претендира разноски.
В срок е подаден отговор на въззивната
жалба от З. „А.“ АД, с който е изразено становище за нейната неоснователност.
Посочва, че ищецът сочи две причини за настъпване на ПТП – светофарна уредба
поставена не според нормативните изисквания и отклоняване вниманието на водача
от возещите се на задната седалка деца /детето на ищцата и детето на свидетеля
Керанджиева/. Заявява, че на кръстовището, на което е настъпило ПТП светофарната
уредба е поставена според нормативните изисквания и няма припокриване на
сигнали. Не се установява ищцата да е преминала на разрешителен зелен сигнал на
светофарната уредба. Соченото от ищцата поведение на двете деца на задната
седалка, което според нея е довело до пречка за възприемане на сигнала на
светофара на кръстовището, през което е преминало не се установява да е
настъпило непосредствено преди настъпване на ПТП. Напротив, такова поведение на
децата се установи да е било проявено при наближаване на кръстовището, а не
непосредствено при преминаването му. Поради това и доводите на ищцата в обратен
смисъл следва да бъдат оставени без уважение. Поддържа, че в случая ищцата е следвало
при външни дразнители да спре, а не да продължава към кръстовището и да
преминава същото. Излага доводи, че клауза на чл. 14.5 от ОУ не е нищожна и
причината за настъпване на ПТП е поведението на ищцата, която е преминала
кръстовището на забранителен червен сигнал на светофара, като поведението й се
определя като груба небрежност, изключен от застрахователя риск. Именно и
поради това не следва да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на
обезщетение за причинените имуществени вреди. Според клаузата на чл.14, т.5 от
Общите условия за договора Каско на МПС, застрахователят не дължи обезщетение,
когато застрахователното събитие е настъпило вследствие груба небрежност на
водача на застрахованото МПС или трето ползващо се лице, водач на
застрахованото МПС. При така направеното възражение ответника – застраховател е
доказал фактите, въз основа на които може да се изгради извод за проявена груба
небрежност от водача на МПС като причина за настъпване на ПТП. В ОУ към
процесния договор застрахователят е дефинирал и изброил изчерпателно какво
приема за груба небрежност, а именно- тя представлява неполагане на минимално
дължимата се грижа за предпазване на застрахованото имущество; разпоредбата не
противоречи на закона и не е неравноправна. Правилно съдът е приел, че тази
дефиниция отговаря най-общо и на дефиницията за небрежност и груба небрежност,
които са възприети в съдебната практика. СРС се е позовал на трайната практика
на ВКС, съгласно която наличието на груба небрежност представлява правен извод,
който се дава въз основа на установените факти във всеки конкретен случай.
Практиката приема, че груба небрежност представлява неполагане на дължимата
грижа, такава каквато би положил добрият стопанин, но квалифицирането на
небрежността като груба се дължи на неполагането на грижата, която и
най-небрежният човек, занимаващ се със съответната дейност, би положил. Грубата
небрежност е налице при неполагане на значително по- занижена степен на
загриженост към извършваната дейност.
Съдът, като обсъди доводите във жалбата относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира че следва да остави без уважение същата.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Настоящият състав намира постановеното от СРС, 157-ми
състав, решение за валидно, допустимо и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Фактическата
обстановка по спора е била правилно установена от СРС и по идентичен начин се възприема
и от настоящата инстанция. Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Производството е
образувано по предявен от Г.С.П. срещу З.
„А.“ АД, иск с правно основание чл. 405 КЗ за осъждане на ответника да заплати
сумата от 9 378.00 лв., представляващи застраховатлено обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“
за вреди, причинени на лек автомобил
„АУДИ ТТ“ с рег. № ******от ПТП, настъпило на 01.06.2019 г., около 18:40
в гр. София на кръстовището на бул.История Славенобългарска и ул.Заводска и иск
с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на застрахователя - ответник да
заплати сумата от 560.00 лв. – лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. –
31.01.2020 г.
В исковата са изложени
фактически доводи, че ищцата е сключила с ответника договор за имуществена
застраховка „Каско” за лекия автомобил марка
„Ауди”, модел „ТТ” с рег. № ******, в срока на действие на
който, на 01.06.2019 г., около 18:40 ч. в гр.София
на кръстовището на бул.История Славенобългарска и ул.Заводска е настъпило ПТП-
покрит от застрахователя риск, при който лекия автомобил е бил увреден.
Поддържа се, че причинените вреди на застрахования автомобил от ПТП възлизат на
сумата 7000.00 лв., които застрахователят - ответник отказал да
обезщети, позовавайки се на проявена
„груба небрежност“ като изключен риск
по смисъла на чл.14,5 от ОУ, какъвто счита, че не е налице. При тези твърдения отправя претенция ответникът да бъде осъден
да заплати сумата 9378.00 лв. (съгласно
допуснато изменение на предявения иск
чрез увеличаване на неговия размер
в съдебно заседание на 23.11.2020 г.), ведно със законната лихва
от датата на подаване на
исковата молба на 31.01.2020 г. до окончателното плащане и сумата 560.00 лв. лихва
за забава за периода 01.07.2019 г. –
31.01.2020 г. (съгласно допуснато
изменение на предявения иск чрез увеличаване на неговия размер
в съдебно заседание на 23.11.2020 г.) и направените по делото разноски.
Ответникът признава факта на сключен с ищеца
договор за имуществена застраховка за посочения автомобил. Оспорва иска по
основание с доводи, че процесното
ПТП представлява изключен риск по смисъла
на т.14.5 от ОУ, тъй като ищецът
не е проявил дължимата грижа при управление на лекия автомобил
на натоварено кръстовище и не е съобразил забранителния сигнал на светофарната
уредба, с което е проявил груба небрежност.
Оспорва факта, че светофарната уредба е некоректно поставена. В евентуалност заявява възражение, че в случая е налице и изключен риск по смисъла на
чл.14, т.11 от ОУ, както и неизпълнение на задължението по чл.395, ал.1 от КЗ и т.50.2, 50.3 и т.50.5 от
ОУ от страна на застрахования - ищец. В евентуалност оспорва размера на претенцията с твърдение, че не
отговаря на действително претърпените вреди, както и че доколкото е налице тотална щета от обезщетението
следва да се приспадне стойността
на повредите, налични към момента
на сключване на застрахователния договор. При тези
твърдения отправя
искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и присъждане на направените по делото разноски.
В производството
страните не спорят и се установява от събраните пред първата инстанция
доказателства, че между страните е сключен договор за имуществена
застраховка „Каско” за лекия автомобил марка „Ауди”, модел „ТТ”, с рег. № ******. Установява се, че в срока на
действие на договора за имуществена застраховка, на 01.06.2019 г., около 18:40 ч. в гр.София,
на кръстовището на бул.История Славенобългарска и ул.Заводска е настъпило ПТП,
в резултат на което застрахования автомобил е бил увреден при настъпил удар с
пресичащ кръстовището автобус.
Чрез представените пред
първата инстанция доказателства в т.ч. протокол за ПТП от 01.06.2019 г., административно-наказателна
преписка в т.ч. влязло в сила НП № 19-4332-011705/20.06.2019 г., констатациите
на експерта по САТЕ, която настоящия състав изцяло възприема по реда на чл.202 ГПК, показанията на свидетелите К.и М.се установява следното: Причина за
настъпване на ПТП е противоправното и виновно
поведение на водача на лекия автомобил „Ауди ТТ” –Г.С.П., която е нарушила правилата за движение по пътищата – чл.6, т.1 ЗДвП- като водач на управляваното от нея МПС е преминала кръстовището на
забранен /червен/ сигнал на светофара. Според цитираната разпоредба участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или
да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Според констатациите на експерта по САТЕ и сочените
доказателства при навлизане и преминаване на кръстовището на червен сигнал на
светофара водачът на лекия автомобил Ауди ТТ, който се е движел по бул.История
Славенобългарска е реализирал ПТП с преминаващия на разрешен зелен светофар по
ул.Заводска автобус Ютонг управляван от свидетеля М.Ц.М.. При липса на
установени препятствия, които да ограничават видимостта на водача на лекия
автомобил е прието, че същият е могъл да възприеме автобуса от разстояние 28.11
метра от мястото на удара. Констатациите на експерта по САТЕ са, че вредите по лек автомобил „АУДИ ТТ“ се намират в причинно-следствена
връзка с ПТП, а стойността за възстановяване на автомобила е 11 114,35 лв.
като след рекапитулация със запазените части и размера на автомобила,
стойността на обезщетението е в размер на 9 3718,19 лв. Прието е, че в случая е
налице тотална щета на превозното средство. Установено е, че скоростта на лекия
автомобил „АУДИ ТТ“ към момента на ПТП е
била около 40-50 км/ч., при разрешена скорост от 50 км/ч, като опасната зона с
тази скорост е била 31,07 м. в час. Дадена е констатация, че ищцата е имала
възможност да възприеме преминаващия автобус на разстояние от 28,11 м.
По делото е приета СТЕ,
която настоящия състав възприема изцяло по реда на чл.202 ГПК. Съгласно
даденото от нея заключение, светофарната
уредба на кръстовището е поставена правилно, съгласно техническите изисквания
за безопасност на движението. Освен това светофарната уредба е поставена
съгласно проектната документация, т.е. правилно, съгласно техническите
изисквания за безопасност на движението посочени в Наредба № 17, ЗДвП и ППЗДвП.
Дадена е констатация от СТЕ, че не е налице засичане на сигнали на светофара на
кръстовището, тъй като е установено, че за лекия
автомобил има един цикъл за
направо и за наляво, и няма припокриване със сигнал на автобуса
и за десния завой, тъй като
когато за автобуса е зелено на двете секции
на лекия автомобил е червено, с изключение на две
секунди, когато за автомобила свети
жълто за направо за десния
му завой е зелено, поради което няма как
да настъпи объркване при възприемане
на забранителния сигнал на светофара
за направо.
В о.с.з. експертът по СТЕ е посочил, че сигналите са оразмерени така, че
да се виждат 30 м. преди достигане на стоп линията, като липсата на арка не би
имало техническо значение за субективно възприятие. Също така при скорост от 45
км/ч. водачката би имала 2 секунди за реакция, като това са 25 м. спирачен път.
Посочено е, че е имало видимост към светлинните сигнали, както и че няма
ситуация, в която да свети някой от секциите зелено или червено спрямо посоката
на процесния автомобил.
Чрез показанията на
свидетеля-очевидец М., шофьор на ударения автобус се установява, че същият е
преминал при зелен сигнал на светофара, както и че пред него е имало две коли.
При преминаване през кръстовището видял приближаващия лек автомобил
„АУДИ ТТ“, като в посоката му на движение /на лекия автомобил/ не е
имало коли, и автомобилът се е движела в средна лента. След удара ищцата го попитала защо е преминал на
червено, като в този момент приятелката ѝ, която била с нея казала, че
именно тя /ищцата/ е преминала кръстовището на червено.
Чрез показанията на свидетеля
– очевидец К./пътувала в автомобила управляван от ищцата на предна пасажер
седалка/ се установява, че ищцата е преминала кръстовището на червен сигнал на
светофара и е последвал удар с преминаващия кръстовището автобус. Установява
се, че на задна седалка в автомобила са били двете деца на ищцата и свидетеля
Кераджиева. Установява се, че децата играели, както и че детето на ищцата
изпищяло, когато почти наближавали кръстовището и ищцата се обърнала за секунда
да го погледне, през което време се движела с автомобила.
Отговорността на ответното дружество
е предпоставена от установяването на следните факти: сключен и действащ между страните, към момента на
настъпване на застрахователното събитие, договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС”, увреждане на автомобила, обект на договора,
представляваща покрит застрахователен риск и размера на вредите.
Отговорността на ответникът се
твърди да е изключена при противопоставени
две възражения: първото, основано на изключен риск,
а второто, на основание освобождаване от отговорност, съгласно чл.395 КЗ. Както
правилно е посочил и СРС, сочените възражения следва да се
разгледат в поредност първо дали соченото
за застрахователно събитие, с оглед причините за настъпването
му, съставлява изключен, по силата
на застрахователния договор, риск и само ако не
се установи такъв следва да
се пристъпи към разглеждане на основанието за освобождаване от отговорност на застрахователя за заплащане на
обезщетение, съгласно
чл.395 КЗ.
При така установеното
съдът намира следното от правна страна:
Застрахователният риск е
съществен елемент от застрахователното правоотношение. Според приетото в
правната теория и съдебна практика, застрахователният риск е обективно
съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или
неимуществено благо. В зависимост от вероятността да настъпи застрахователното
събитие, от степента на риска, застрахователят определя размера на
застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на договора. С
оглед свободата на договаряне - чл. 9 ЗЗД,
страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от
застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна
закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява
на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на
застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не
бъдат изпълнени допълнителни условия( така Решение № 224 ОТ 20.07.2015 Г. ПО Т.
Д. № 4554/2013 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС)
От друга страна в Кодекса за застраховането са визирани хипотезите, при които застрахователят
може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при настъпило
застрахователно събитие за покрит риск. Те са свързани с неизпълнение от
застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с
оглед на интереса на застрахователя.
В съответствие с общото
правилото на чл. 395, ал. 1 от ЗДвП,
застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото
имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на
компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване
на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. При настъпването на
застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение,
ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако
изрично е предвидил това в договора(ал. 4). В случай че настъпването на
застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1,
но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора,
застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на
тежестта на неизпълнението.
При имущественото
застраховане, в съответствие с нормата на чл.408, ал. 1, т. 3 КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение
само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие.
При едновременно
противопоставени възражения, основани на "изключен риск " и на основание
за освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ,
независимо от сочената от страната поредност, възраженията следва да се
разгледат както следва: доколко визираното от застрахователя събитие, с оглед
причините за настъпването му, съставлява изключен, по силата на
застрахователния договор, риск и само доколкото не се обоснове наличието на
такъв - налице ли е основание за освобождаване на застрахователя от отговорност
за заплащане на застрахователно обезщетение - напълно или частично,
съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ / разпоредба аналогична с тази на чл. 411, т. 2 КЗ отм., / или чл. 395 КЗ (
така Решение № 17 ОТ 02.06.2020 Г. ПО Т. Д. № 656/2019 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС).
С оглед установеното в
производството, настоящия състав намира, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение, породено от договор за имуществена застраховка „Каско” на лекия автомобил Ауди ТТ. Последният е бил
подписан при действието на общи и специални условия, като представените Общи
условия са неразделна част от процесния договор. В тях ясно са посочени кои
рискове са покрити и кои изключени и при какви условия се изплащат
застрахователни обезщетения, какви са правата и задълженията на страните по
договора.
Съдът намира, че извън
императивните законови разпоредби страните са свободни да договорят условията,
при които застрахователят поема задължение да изплати застрахователно
обезщетение, включително и кои събития представляват покрити рискове и кога са
налице изключения от покритието. Според клаузата на чл.14, т.5 от Общите
условия за договора Каско на МПС, застрахователят не
дължи обезщетение, когато застрахователното събитие е настъпило вследствие умишлени
или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство,
негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на застрахованото МПС или превозваните
с МПС лица.
Следователно приложимата
към спора договорна клауза предвижда релевантност на
всички действия на посочените лица довели до увреждащия резултат, т.е.
включително и тяхното съвкупно проявление.
При така направеното
възражение в тежест на ответника – застраховател е било да докаже фактите, въз
основа на които може да се изгради извод за проявена груба небрежност от водача
на МПС Ауди като причина за настъпване на ПТП. В ОУ към процесния договор
застрахователят е дефинирал и изброил неизчерпателно какво приема за груба
небрежност, а именно: …преминаване през железопътен прелез при забранителен
звуков/светлинен сигнал, независимо от това налични ли са бариери, и от
положението им,….и всички други случаи, в които вредата е следствие от
самонадеяното поведение на водачите и/или неполагане на минимално дължимата
грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди. Съдът приема, че тази
дефиниция отговаря най-общо и на дефиницията за небрежност и груба небрежност,
които са възприети в съдебната практика. Съгласно
последната наличието на груба небрежност представлява правен извод, който се
дава въз основа на установените факти във всеки конкретен случай. Практиката
приема, че груба небрежност представлява неполагане на дължимата грижа, такава
каквато би положил добрият стопанин, но квалифицирането на небрежността като
груба се дължи на неполагането на грижата, която и най-небрежният човек,
занимаващ се със съответната дейност, би положил. Грубата небрежност
следователно е налице при неполагане на значително по- занижена степен на
загриженост към извършваната дейност (Решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. №
387/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.) Доводите на въззивника
за недействителност на клаузата, поради неизчерпателно и неясно дефиниране на
соченото поведение, съдът намира за неоснователни. Както е посочено в общите
условия груба небрежност съставлява някое от неизчерпателно изброените
поведения, както и всички други необхванати случаи, в които вредата е настъпила
в резултат на самонадеяно или при неполагане на минимално дължимата грижа
поведение.
Формираната /основно по
искове за обезщетяване от трудова злополука/ съдебна практика приема, че не
всяко нарушение на технологични правила или правила на безопасност е квалифицируемо като груба небрежност, но поведение
съставляващо пренебрегване на основни такива за съответната дейност съставлява
груба небрежност. Неспазването на правилата за безопасност е нарушение на
трудовата дисциплина, което в зависимост от вида на нарушените правила може да
обоснове груба небрежност / така в решенията по гр.д.№ 387/2010 г. , гр.д.№
4075/2013 г. , гр.д.№ 951/2011 г., гр.д.№ 2798/14 г., гр.д.№ 4417/2015 г.,
гр.д.№ 1577/2010 г. – всички на ІV г.о.на ВКС и др./.
Според настоящия състав
неспазването на поредица /комплекс/ от правила регулиращи правилата за движение
по пътищата и несъобразяване поведението на водача на лекия автомобил с
конкретната пътна обстановка, участъка на кръстовището и с поведението на
пасажерите в управлявания автомобил обективира
неполагането на грижа, която и най-невнимателния, най-небрежния, зает с такава
дейност човек би положил за безопасността и сигурността си /собствената, на
пътуващите в автомобила и останалите участници в движението/. Касае се за
неполагане на елементарна грижа за избягването на многократно завишен риск за
живота и здравето на управляващия МПС и на останалите участници в движението.
Неспазването на о с н о в н и правила за безопасност на съответната дейност
винаги се квалифицира като „груба небрежност„.
Гражданското право
познава две форми на вина – умисъл и небрежност, но за разлика от наказателното
право, българският граждански закон при общия модел за поведение на длъжника не
разграничава пряк и евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана непредпазливост.
Критерият за обосноваване на една или друга форма на вина е наличието на знание
или незнание у длъжника, че неговото поведение е противоправно. Умисъл е
налице, когато съществува знание за възникване на противоправните последици и
се желае тяхното настъпване, докато небрежността се свързва с неполагане на
дължимата грижа от страна на длъжника. Общият модел на поведение на длъжника
при изпълнение на задължението изисква полагане на грижата на добрия стопанин.
Отклонение от общия модел за дължимо поведение може да бъде направено със закон
или по взаимно съгласие между страните при спазване на забраната за ограничаване
на отговорността съгласно чл. 94 ЗЗД, която
разпоредба предвижда недействителност на уговорките, с които предварително се
изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба
небрежност.
В застрахователното
право в Република България формата на вина е релевантна, тъй като последиците
от неизпълнението на задълженията на застрахования са диференцирани в
зависимост от това дали застрахованият е действал умишлено или небрежно.
Законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и груба
небрежност. В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава,
когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не
е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в
конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност
по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би
положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително
по-елементарна степен на загриженост (Решение № 184/24.02.2016 г. по т. дело №
3092 по описа за 2014 г., II ТО).
Изводът за наличие или
липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект, е обусловен
изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, като груба
небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно противоправно поведение
на застрахования, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по
пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди
застрахованото имущество / Определение № 244/12.04.2011 г. по т. д. № 882/2010
г., ІІ т. о. и др. /
Както бе посочено
ищцата, като водач на управлявания и увреден от ПТП лек автомобил е допуснала
редица нарушения на правилата за движение по пътищата:
Чл.
5, ал. 1,
т. 1 от Закона за движение по
пътищата,
предвиждащ, че водачът
на пътно превозно средство е длъжен и не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди;
чл.6, т.1 ЗДвП,
предвиждащ, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както
и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;
чл.
20, ал. 1 от ЗДвП , в който се съдържа общо
правило, което възлага и вменява на водачите на
ППС задължение да "контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват";
чл. 47 ЗДвП, предвиждащ,
че водачът на
пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище,
трябва да се движи с такава
скорост, че при необходимост да може да
спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.
С оглед това доводите на
въззивника, че в производството не е доказано
възражението на застрахователя – ответник за проявено от застрахования – водач
на автомобила, поведение груба небрежност, съдът намира за неоснователно.
Макар при управление на
автомобила ищцата да се е движела с разрешена за съответния участък скорост,
последната явно не й е позволила да контролира автомобила, който управлява, съответно
да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, тъй като очевидно е
възникнала опасност за движението довела до сблъсък на лекия автомобил с
автобус. Последното посочено поведение несъмнено е следвало да бъде предприето
от застрахования водач и с още по-голямо основание при наличие на допълнителни
обстоятелства създаващи пречки за концентрация - писък на детето на ищцата към
момента на приближаване на кръстовището – място, на което водачите следва да
бъдат особено внимателни, концентрирани и предпазливи, като подхождат с особено
внимание за повишена опасност за участниците в движението.
Доколкото в
производството е установено, че светофарната уредба поставена на кръстовището
отговаря на нормативните изисквания доводът на въззивника
за обратното се явява неоснователен и недоказан.
Доводите на въззивника за установен чрез СТЕ различен режим на подаване
на светлинни сигнали от светофарната уредба при ръчно задействане на бутон Б4
за преминаване на пешеходци, който режим сочи за неправилна работа на светофара
или за неспазване на технологичните правила за работа на уредбата, съдът намира
за неоснователни и недоказани. Както бе посочено при пълно и главно доказване
/чл.154 ГПК/, т.е. без съмнение в производството е установено, че ищцата е
преминала кръстовището на забранен /червен/ светлинен сигнал на светофарната уредба,
която е поставена съобразно нормативните изисквания. Извършените от експерта по
СТЕ експерименти на работа на светофарната уредба след настъпване на ПТП и
неясно дадените в тази връзка крайни констатации от СТЕ са ирелевантни
за формираните и от двете инстанции правни изводи. В ПТП не е участвал
пешеходец и не са налице данни за съпричиняване на
вредоносния резултат с поведението на пешеходец, който е натиснал или не ръчно
бутон Б4 на описаното кръстовище.
В производството е
установено, че светофарната уредба е поставена съгласно нормативните
изисквания, предвидени в Наредба 17 за регулиране на движението по пътищата със
светлинни сигнали. Вещото лице посочи, че няма припокриване със светлините
сигнали на кръстовището, а именно че когато от странтата на автобуса свети
зелена светлина, то на лекия автомобил свети червено, и обратното. Също така не
се устнаови обстоятелства пречещи на видимостта на светофарната уредба, още
повече, че свидетелката К.е видяла червената светлина на уредбата.
Безспорно се установи по
делото настъпването на пътно транспортно
произшествие на 01.06.2019 г. Съвкупния
анализ на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице
противоправно деяние от страна на деликвента,
изразяващо се в нарушаване на посочените правила за движение по пътищата. В случая не са установени по делото обстоятелства
препречващи видимостта към светофарната уредба на кръстовището.
Съдът намира, че в
настоящия случай действията на водача на застрахования лек автомобил довели до
ПТП – неспиране на червена светлина на светофарната уредба при установените по
горе време, място и обстоятелства, съставляват груба небрежност. Водачът е
съзнавал извършваното нарушение на правилата за движение, възможността за
настъпване на ПТП, като не е положил грижата, която би положил и най-небрежният
човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на
загриженост. Така решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въззиваемата страна
претендира разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение, като на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя такова в размер на 100 лв.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20005383 от 08.01.2021 г. по гр.д. 5408/2020 г. по описа на СРС,157 с-в.
ОСЪЖДА Г.С.П., ЕГН **********,
да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК ******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от
100 лв., разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл.280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.