РЕШЕНИЕ
№100
24.03.2020 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен състав на двадесет и седми февруари през две хиляди
и двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД № 1459 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод жалбата на „А.Д.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.И., против Наказателно
постановление № 10/04.07.2019 г. на Директора на Областно пътно управление-***
към Агенция „Пътна инфраструктура”, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.2,
б.”Б” от Закона за пътищата /ЗП/, на основание чл.54, ал.1 от същия закон, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 3000 лв. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на атакувания акт,
като се моли същия да бъде отменен поради допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание
жалбата се поддържа, ангажират се доказателства.
Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за
неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.
Жалбата е допустима- подадена е в срок от лице, имащо право на жалба.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Представеният по делото акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 166/18.01.2019 г. е съставен
за това, че при извършена контролна проверка на 18.10.2018 г. от служители на
ОПУ- Бургас на търговски крайпътен обект /ТКО/ и пътна връзка към него- автоцентър, находящ се в обхвата на главен път І-9, при км
206+480 ляво- старо километриране и км 210+780 ляво-
ново километриране, се установило, че в обекта се
осъществява търговска дейност и същият не бил включен в регистъра на издадените
разрешения за специално ползване на пътищата, издаден съгласно Наредбата за
специално ползване на пътищата. Експлоатирането на обекта и пътната връзка към
него било извършено без необходимото разрешение. По този начин била нарушена
нормата на чл.26, ал.2, т.2, б.”Б” от Закона за пътищата. Административнонаказващият
орган, като взел предвид съставения акт, счел, че деянието е извършено виновно
от страна на жалбоподателя и издал наказателното постановление.
Съдът, в
контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и
служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на
административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира следното:
Наказателното
постановлението и актът за установяване на административно нарушение са
издадени от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
Видно от
текстовата част на актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, по отношение на проверявания обект е посочено
единствено „автоцентър“, който бил търговски
крайпътен обект. Дали обектът съставлява е елемент от състава на
административното нарушение по чл.26, ал.2, т.2, б.”Б” от Закона за пътищата.
Така направеното обаче бегло описание на обекта, а именно само посочването на „автоцентър“ не дава достатъчно информация защо наказващият
орган е приел, че се касае за търговски крайпътен обект. Съгласно чл. 26, ал.
2, т. 2 б. "б" от ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата
без разрешение, се забраняват в обхвата на пътя и обслужващите зони,
експлоатацията на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за
оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях. В този смисъл следва да се
изложат конкретни обстоятелства, които наказващият орган е възприел по
отношение на проверявания обект, които да го характеризират като такъв, попадащ
в обхвата на чл. 26, ал. 2, т. 2 б. "б" от ЗП.
Съгласно
чл. 8, ал. 1 от Наредбата, търговски крайпътни обекти са всички сгради и
съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства заедно с
прилежащия им терен, като: къмпинги, мотели, бензиностанции, газостанции,
заведения за хранене, магазини, гаражи и паркинги, пунктове за техническо
обслужване на автомобили и пунктове за ремонт на аварирали по пътя автомобили и
др., в които се осъществява търговска дейност по смисъла на Търговския закон.
Търговски крайпътни обекти са и крайпътните обслужващи комплекси по смисъла на
§ 1, т. 9 от Закона за пътищата. От своя страна, § 1, т. 9 от ЗП дава легално определение
на "крайпътен обслужващ комплекс", а именно всички земни повърхности
в близост до пътя заедно с разположените върху тях сгради и съоръжения за
обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства, като площадки за
отдих, къмпинги, мотели, бензиностанции, заведения за хранене, магазини,
пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за помощ на
аварирали по пътя автомобили. За обектът, за който се твърди, че е стопанисван
от дружеството- жалбоподател, е посочено само „автоцентър“.
От така направеното описание не става ясно приел ли е наказващият орган, че
същият е изграден с цел или с предназначение да обслужва именно и само пътуващите
по пътя граждани и техните пътни превозни средства, както изисква приложимото
материално право, за да квалифицира един търговски обект като ТКО. Изискването
относно обектите, за да бъдат квалифицирани като ТКО по смисъла на чл. 8, ал. 1
от Наредбата за специално ползване на пътищата във връзка с § 1, т. 9 от ДР на
ЗП, е да са изградени и да се експлоатират с конкретно предназначение, а именно
да обслужват пътуващите по пътя граждани и техните пътни превозни средства.
Следователно не е достатъчно в обекта да се развива някаква търговска дейност,
а тази търговска дейност да е от такова естество, че да обслужва пътуващите по
пътя граждани и техните пътни превозни средства. В този смисъл съдът намира, че
е налице съществено процесуално нарушение на нормите на чл. 42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН по отношение описанието на нарушението, касаещо вида на обекта
и на извършваната в него дейност. Приложеният по делото фискален бон не е
достатъчен да обоснове тезата, че в обекта се е осъществявала точно изискуемата
от закона търговска дейност и то именно с конкретната цел. По- подробна
информация даде разпитаният св. С., който заяви, че се касае за център,
включващ автомивка, магазин и сервиз. Допълване на описателната част на АУАН и
НП по този начин обаче е недопустимо. Релевантните факти следва да фигурират в
двата основни документа от една административно- наказателна преписка, а именно
акта за установяване на административно нарушение и най- вече в наказателното
постановление. Първият поставя началото на самото производство, а последният го
финализира, поради което същите следва ясно и точно да описват нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено, което в случая не е налице. По
този начин се нарушава правото на защита на жалбоподателя да узнае срещу какви
конкретни факти да се защитава. Действително показанията на св. С. допринасят
за доказване на обстоятелството, че в обекта се е извършвала търговска дейност
по отношение на пътуващите автомобили, но ангажираните в съдебното производство
следва да доказват само вече изложените в АУАН и в НП факти, а не за първи път
да ги въвеждат.
На следващо
място от показанията на св. Г. се установи, че АУАН е съставен в отсъствието на
нарушителя, което е в разрез с нормата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН. Същата заяви,
че била изпратена покана до дружеството за явяване и съставяне на акта, но
такава по делото не бе представена. АУАН е съставен на 18.01.2019 г., а
съгласно писмо на АПИ, изпратено до управителя на жалбоподателя /л.21 от
делото/, последният е бил поканен на 16.01.2019 г. за съставяне на акта. При липсата
на надлежна покана, актът е бил съставен в разрез с цитираната норма, което
също съставлява съществено процесуално нарушение.
С оглед
на така изложеното съдът намира жалбата за основателна, поради което следва да
бъде отменено атакуваното наказателно постановление.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
10/04.07.2019 г. на Директора на Областно пътно управление-*** към Агенция
„Пътна инфраструктура”, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.”Б” от Закона
за пътищата /ЗП/, на основание чл.54, ал.1 от същия закон, на „А.Д.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.И., е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. Бургас в 14- дневен срок от уведомяването на страните
за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: