РЕШЕНИЕ
№ 3499
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110207831 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 21-4332-025974 от 16.12.2021 година началник
група при отдел „Пътна полиция” към СДВР е наложил на Г. Н. К., с ЕГН **********
наказание глоба в размер на 20/двадесет/ лева на основание чл.185 ЗДвП за извършено
нарушение по чл.95, ал.1 ЗДвП, наказание глоба в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца, на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП,наказание глоба в размер на 2000/две
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание
чл.174, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на същата разпоредба, наказание глоба в размер на 300
лева на основание чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП за извършено нарушение на чл.150А, ал.1 ЗДвП,
както и наказание глоба в размер на 10/десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП за
извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна по съображения за
неправилно приложение на общи материални разпоредби, както с оплакване за нарушение
на правото на защита, т.к. на жалбоподателя не е била предявена административно-
наказателната преписка. В допълнение се прави общо оплакване за неспазване на
процесуалния закон, недоказаност на нарушенията, като въобще се оспорва управлението на
МПС от страна на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
процесуалния си представител- адвокат Х., която поддържа искането за отмяна на
наказателното постановление по съображенията изложени в жалбата. В допълнение се сочи,
че опита да бъде тестван жалбоподателя за употреба на алкохол не е на
местопроизшествието, респективно няма как да се докаже употреба на алкохол при ПТП.
1
Претендира присъждане на разноски.
Жалбоподателят К. се явява лично, като се придържа към процесуалния си
представител.
В съдебно заседание въззИ.емата страна-редовно призована- не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Г. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес- гр.Нови Искър, ул.
"Първа шопска дивизия" № 14, правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС №
*********, на отчет в СДВР.
На 06.12.2021г. около 18.00 часа, в град Нови Искър, по ул. "Искърско дефиле"
жалбоподателят Г. К. управлявал лек автомобил марка "Волво", с рег.№ СВ 5580 МТ, в
посока от ул."Теменуга" към ул. "Бъдеще", като след като спрял автомобила пред търговски
обект в насрещната лента за движение на ул. "Искърско шосе" и без да се увери дали няма да
създаде опасност за движението отворил предната лява врата на автомобила. В същото
време по ул. "Искърско дефиле" в посока от ул."Бъдеще" към ул. "Теменуга" т.е. в лентата,
където спрял жалбоподателя се движел лек автомобил марка "БМВ" с рег. № СО 6595 СХ,
управляван от свидетеля Е. Е.. При това той преминал до лекия автомобил, управляван от
жалбоподателя именно при отваряне на вратата от страна на последния и настъпил удар
между вратата на паркирания от жалбоподателя лек автомобил с рег. № СВ 5580 МТ и
предната дясна врата и странично дясно огледало на автомобила с рег. № СО 6595 СХ,
управляван от свидетеля Е.. Последният спрял превозното средство, отишъл до другия
автомобил и подал сигнал за настъпили инцидент.
Въпреки несъгласието между двамата водачи относно причините за ПТП,
жалбоподателят К. не изчакал пристигането на органите на МВР, а вместо това се качил в
автомобила си с намерение да потегли. При това свидетелят Е. хванал отворената предна
лява врата с намерение да му попречи да напусне местопроизшествието, но въпреки това
жалбоподателят привел автомобила в движение, като завлачил другия водач- свидетеля Е..
Той от своя страна се пуснал и веднага със собствения си автомобил последвал
жалбоподателя, който паркирал лекия автомобил марка "Волво" с рег. № СВ 5580 МТ пред
дома си на адрес гр.Нови Искър, ул. "Първа шопска дивизия" № 14 и се прибрал.
От своя стана свидетелят Е. се върнал на местопроизшествието на ул. "Искърско
дефиле", изчакал пристигането на органите на МВР, като след пристигането на служители
на ОСПС- СДВР, същите снели устни сведения за случката и свидетелят им показал адреса,
на който установили жалбоподателя Г. К.. На място бил извикан и патрул на ОПП- СДВР,
включително свидетеля С. К.. Същите пристигнали на адреса на жалбоподателя около 19.45
часа, като след установяване факта на настъпилото ПТП и снемане на сведения от свидетеля
Е., жалбоподателят К. бил поканен в 21.30 часа на 06.12.2021г. за изпробване с техническо
средство Алкотест дрегер 7510, но същият категорично отказал да бъде изпробван с
техническо средство. Поради това бил издаден Талон за медицинско изследване № 107102,
който той отказал да получи, а при явяването си в лечебното заведение по-късно същата
вечер попълнил декларация, в която отказал предоставяне на кръвни проби за изследване.
Наред с това по време на извършената от страна на контролните органи проверка
същият не представил СРМПС- част първа за лекия автомобил с рег. № СВ 5580 МТ, а видно
от приложената ЗППАМ № 21-0353-000109 от 28.05.2021г., връчена на същата дата, на
жалбоподателя Г. К. е била наложена принудителна административна мярка- временно
отнемане на СУМПС, като съгласно отразеното в справката картон на водача във връзка с
деянието, за което е издадена ЗППАМ в последствие е наложено наказание ЛПМПС за срок
от девет месеца.
2
Във връзка с тези събития на 06.12.2021 година бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GА, бланков номер 544668 от страна на свидетеля Е.
Виденов, с който срещу Г. Н. К. било повдигнато административнонаказателно обвинение за
това, че на 06.12.2021г. около 18.00 часа, в град Нови Искър, при управление на моторно
превозно средство, след спиране отворил предна лява врата и реализирал ПТП с
преминаващ автомобил, напуснал ПТП, след установяването му отказал да бъде тестват за
употреба на алкохол, управлявал след отнемане на СУМПС и не представя СРМПС,
квалифицирани съответно като нарушения на чл.95, ал.1 ЗДвП, чл.123, ал.1, т.2, б.Б ЗДвП,
чл.174, ал.3 ЗДвП, чл.150 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и му бил предявен за подпис и
запознаване, но същият отказал да го подпише, което било удостоверено с подпис на един
свидетел.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 21-4332-025974 от 16.12.2021 година началник група при отдел „Пътна полиция”
към СДВР е наложил на Г. Н. К., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 20/двадесет/
лева на основание чл.185 ЗДвП за извършено нарушение по чл.95, ал.1 ЗДвП, наказание
глоба в размер на 200/двеста/ лева на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за извършено нарушение
на чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП,наказание глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от
ЗДвП, за нарушение на същата разпоредба, наказание глоба в размер на 300 лева на
основание чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП за извършено нарушение на чл.150А, ал.1 ЗДвП, както и
наказание глоба в размер на 10/десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП за извършено
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите С. К., Е. Е., М. Г., дадени в хода на съдебното следствие,
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН серия GА, №
544668/06.12.2021 година; наказателно постановление (НП) № 21-4332-025974 от 16.12.2021
година, заповеди за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган;
Талон за медицинско изследване, Протокол за мидецинско изследване, саморъчна декларация
от Е. Е., Протокол за ПТП 824312 и скица към същия, Докладна записка до Началника на
ОСПС-СДВР, Докладна записка до Началника на ОПП-СДВР, Справка-картон на водача Г.
Н. К., Справка от УМБАЛ "Св.Анна" АД, извлечение от амбулаторен дневник, лист за
преглед на пациент и декларация за отказ, ЗППАМ № 21-0353-000109 от 28.05.2021г., и
останалите документи, приложени по делото.
Съдът се доверя в пълна степен и на показанията на свидетеля С. К. - полицейските
служител, участвал при обработката на ПТП, като същите са съответни на приобщените по
делото писмени доказателства и по несъмнен начин установяват факти, включени в
предмета на доказване по делото. Липсата на конкретни спомени за част от обстоятелствата,
съдът отдава на вида и обема на работата им, както и на изминалия период от време от
датата на деянието, поради което и на основание чл.284 от НПК, съдът предяви на свидетеля
К. Протокол за ПТП и Талон за медицинско изследване. В хода на извършеното процесуално
действие, свидетелят К., потвърждава авторството и достоверността на изложеното в
посочените писмени доказателства. На следващо място съдът кредитира в пълна степен и
показанията на свидетеля Е., като същите са логични и последователни, и съдържат
хронологичен разказ за обстоятелствата по настъпване на произшествието, действията на
контролните органи, поведението на жалбоподателя и в частност неговата самоличност,
като свидетелят Е., категорично идентифицира именно жалбоподателя К. като водача на лек
автомобил марка "Волво" причинил ПТП. При това и като отчита съответствието им с
другите доказателствени източници, съдът определя показанията на свидетеля Е. за напълно
достоверни и като такИ. ги постави в основата на изводите си по фактите относно ПТП.
3
Най-сетне показанията на свидетелката Г.- съпруга на жалбоподателя, влизат в драстично
противоречие с показанията на свидетел очевидец, както по въпроса за участие на
жалбоподател в ПТП, така и въобще по отношение факта управление лекия автомобил
"Волво". Наред с това същите противоречат и на житейската логика по отношение отказа на
жалбоподателя да предостави документите на превозното средство, респективно да бъде
изпробван с техническо средство. Предвид на това съдът ги определи като недостоверни,
насочени единствено към изграждане защитна версия на жалбоподателя и ги отхвърли
изцяло.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като
същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие. Тук е мястото да се
отбележи, че писмените доказателства, напълно подкрепят събраните гласни доказателства,
както и отразената по-горе фактическа обстановка.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е
частично основателна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия GА, бланков
№ 544668/06.12.2021 година, който е съставен от компетентен орган- младши
автоконтрольор при СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на обсъдения акт за установяване на
административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално
и материално компетентен орган, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.2.10 от Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. При съставянето на акта са
спазени изискванията за участие на свидетели, респективно за удостоверяване отказа на
жалбоподателя да му бъде връче препис от акта, АУАН и НП са издадени в предвидените от
закона давностни срокове
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя К. са били
повдигнати обвинения за осъществени от негова страна пет отделни административни
нарушения.
На първо място срещу същия е формулирано административно обвинение за това, че
на посочените в АУАН и НП време и място, е нарушил правилото на чл.95, ал.1 ЗДвП-
"Водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат
от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да
създадат опасност за останалите участници в движението." Описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка, приета за установена и от настоящия съдебен състав, напълно
кореспондира с посочения състав на административно нарушение, като са налице всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на жалбоподателя и по този пункт. След
спиране на управлявания от него лек автомобил, с рег. № СВ 5580 МТ, същият отворил
предната лява врата, без по какъвто и да е начин да се увери, че с това не създава опасност за
други участници в движението, като такава не просто е създаване, а действително е
реализирана предвид настъпилия удар между отворената врата на жалбоподателя и предна
дясна страна на лек автомобил с рег. № СО 6595 СХ. Посоченото обстоятелство е отразено
както в свидетелските показания, така и в изготвения на място Протокол за ПТП и скица
към същия, които отразяват механизма на настъпване на произшествието, а както
автомобила, така и неговия водач по категоричен начин са индивидуализирани от свидетеля
4
Е.. Нарушението е извършено виновно при форма на вина непредпазливост, доколкото
водачът макар да е могъл и да е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено-
опасните последици- опасност за преминаващи автомобили, не е сторил това при
предприемане на действията си . За посоченото нарушение на правилата за движение по
пътищата, не се предвижда специален състав на административно нарушение, поради което
и отговорността правилно е ангажирана по реда на чл.185 ЗДвП, като е наложно наказание
глоба в размер на 20 лева, като санкцията е абсолютно определена и не се нуждае от
допълнително обсъждане.
На следващо място на жалбоподателя К. е наложено наказание глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175,
ал.1, т.5 ЗДвП за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. Б ЗДвП- не оставя на мястото
на ПТП до пристигане на представител на МВР. При това обаче, както в АУАН, така и в НП
е налице празнота в описанието на фактическите обстоятелства, довела и до неправилно
приложение на материалния закон. В изложените от наказващата администрация твърдения
не е отразено дали от ПТП са настъпили единствено материални щети или от
произшествието има пострадали хора. Видно от приетата за установена фактическа
обстановка, то в настоящия случай не са пострадали хора от произшествието, т.е. към
водачите, участвали в същото са приложими правилата на чл.123, ал.1, т.1 и т.3 ЗДвП, но не
и т.2 на цитираната разпоредба, която въвежда правила за поведение към участници в
произшествие, от което са пострадали хора. Предвид на това съдът намира, че материалният
закон е приложен неправилно, доколкото жалбоподателят К. е санкциониран за нарушение
на чл.123, ал.1, т.2, б. Б ЗДвП, която не е приложима към така установената фактическа
обстановка. Предвид на това наказателното постановление в тази му част следва да бъде
отменено, като издадено при непълно описание на обстоятелствата по извършване на
нарушението и неточно приложение на материалния закон.
Третото нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя Г. К. е
такова по чл.174, ал.3 ЗДвП- отказ да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер
за употреба на алкохол. При това видно от отразеното в АУАН и НП, отказът е обективиран
на 06.12.2021г. в 20.30 часа на домашния адрес на жалбоподателя- гр. Нови Искър, ул.
"Първа шопска дивизия" № 14. Съдът намира, че макар безусловно да е установено, че по-
рано на посочената дата, а именно около 18.00 часа, същият е управлявал моторно превозно
средство, то към момента на извършване на проверка, управлението е преустановено от
около два часа, респективно лицето няма качеството на водач на МПС, поради което и към
този момент не е адресат на разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП. При това съдът намира, че
отказът от изпробване с техническо средство, направен два часа и половина след
установеното управление, и то в дома на жалбоподателя не е основание за ангажиране на
отговорността на жалбоподателя като водач на МПС, поради която причина наказателното
постановление следва да бъде отменено и в тази му част, поради неправилно приложение на
материалния закон.
На следващо място с обжалваното наказателно постановление № 21-4332-025974 от
16.12.2021г. е санкциониран на основание чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП за извършено нарушение на
чл.150а, ал.1 ЗДвП- управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред. Налице са основания за отмяна на наказателното постановление и в
тази му част, като на първо място е налице съществена празнота както в АУАН, така и в НП
по отношение описанието на това нарушение и обстоятелствата, при които е извършено,
което е нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, като в нито един от двата
документа не фигурира посочване на основание за липсата на правоспособност на
жалбоподателя К. при управление на МПС, като в НП, където се сочи, че е лишен от това
право, също отсъства каквото и да е позоваване на акта, въз основа, на който е станало това.
Посочената празнота без съмнение ограничава както правото на защита на жалбоподателя,
доколкото практически представлява липса на описание на нарушението, така и лишава
5
съда от възможност да провери твърденията на наказващата администрация.
Наред с това в хода на производството по административно наказване в опит да се
коригират недостатъците на издадения АУАН е допуснато и друго особено съществено
нарушение на процесуалните правила, като след съставяне на АУАН, съдържанието на акта
в тази му част е допълнено и коригирано чрез изготвянето на докладна записка до началника
на ОПП-СДВР. При това не само, че не е спазен реда за извършване на поправки но и
посоченото действие е останало напълно неизвестно за нарушителя, като дори не е направен
опит на същия да се въчи препис от изготвената докладна записка. Действително ЗАНН не
съдържа указания за реда, по който следва да се отстранят пропуски или грешки в
съдържанието на АУАН, при което обаче празнотата следва да се запълни, чрез прилагане на
най-близкия процесуален регламент, а именно този на наказателния процес, предвид
изричното препращане към същия за съдебната фаза на производството. Съгласно чл.130
НПК извършването на поправки в текста на вече съставен документ се извършва чрез
нанасяне на корекция в самия документ, която се приподписва от лицата, участвали в самото
съставяне, които в настоящия случай освен актосъставителя, са и свидетелят по акта, и
самият нарушител. Предвид неспазването на посочения ред, съдът намира, че практически е
нарушена процедурата по съставяне на АУАН, като по неправомерен начин неговото
съдържание е поправено и то в най-съществената му част изпълнителното деяние, чрез което
е осъществено повдигнатото административно обвинение, пропуск, който не може да бъде
отстранен дори по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, където нарушението е преквалифициано от
такова по ч.150 ЗДвП- липса на правоспособност, в такова по чл.150а, ал.1 ЗДвП-
управление на МПС след лишаване от това право. Напълно различни са фактическите и
правни основания на двете административни нарушения, поради, което и недопустимо е
преминаването от едното в другото още по-малко при описания дефицит на факти, както и
предвид приложената от актосъставителя процесуална техника. Ето защо с оглед
допуснатите процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде
отменено и в тази му част.
Най-сетне, с обжалваното наказателно постановление, жалбоподателят Г. К. е
санкциониран и за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП, а именно - не представя
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Макар това нарушение също да е
установено при проверката извършена в дома на нарушителя, известен период от време след
преустановяване на управлението, то съдът намери, че доколкото същото реално обективира
изискване за съдействие на контролните органи чрез представяне на СРМПС, като
превозното средство, така и водача са установени на мястото на проверката, то и
задължението е валидно, независимо, че МПС не е в двиение към този момент. При това
като не е представил на служителите на ОПП-СДВР, СРМПС на лекия автомобил с рег. №
СВ 5580 МТ, който е управлявал малко по-рано, жалбоподателят е нарушил правилото на
чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП, като нарушението е извършено виновно при форма на вина умисъл-
деецът е съзнавал обществено-опасния характер на извършеното, и пряко е целял това. С
оглед на това правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя К., като на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 10/десет/ лева. Санкцията е абсолютно определена и не се нуждае от
допълнителен коментар, като в тази му част наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения, съдът намери, че наказателно постановление № 21-4332-
025974 от 16.12.2021г. та началник група при ОПП-СДВР следва да бъде потвърдено по
пунктове 1 и 5 и отменено в останалите си части по съображения за допуснати процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон.
От страна на процесуалния представител е отправено искане за присъждане на
направените от жалбоподателя разноски. С оглед изхода на делото, а именно отмяна на
6
обжалваното НП в някои негови части и потвърждаване в други, съдът, намира, че на
жалбоподателя следва да бъде присъдена съответна част от разноските съобразно размера на
отменените санкции, съотнесен към общия размер сторените разноски. При това и като взе
предвид представения договор за правна защита и съдействие сключен между
жалбоподателя и процесуален преставител, и отразеното в същия общо заплатено
възнаграждение от 600 лева, съдът намира, че следва в тежест на СДВР да се възложат
разноски в размер на 592, 88 лева, съобразно уважената част от материалния интерес.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-025974 от 16.12.2021г. година на
началник група при отдел „Пътна полиция” към СДВР е наложил на Г. Н. К., с ЕГН
**********, в частта, с която са наложени наказание глоба в размер на 200/двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на осн. чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП, за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП,наказание глоба в размер на
2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на същата разпоредба, наказание глоба в
размер на 300 лева на основание чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП за извършено нарушение на чл.150А,
ал.1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-025974 от 16.12.2021г. година
на началник група при отдел „Пътна полиция” към СДВР е наложил на Г. Н. К., с ЕГН
**********, в частта, с която са наложени наказание глоба в размер на 20/двадесет/ лева на
основание чл.185 ЗДвП за извършено нарушение по чл.95, ал.1 ЗДвП и наказание глоба в
размер на 10/десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП за извършено нарушение на
чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Г. Н. К., с ЕГН ********** сумата от 592, 88/петстотин
деветдесет и два лева и осмедесет и и осем стотинки/ лева, сторени по делото разноски, като
отхвърля претенцията за разликата до 600 лева.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7