Р Е Ш Е Н И Е
Номер 17/19.02. Година 2019 Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На първи февруари Година
две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева
Десислава Сапунджиева
Съдебен секретар П.П.
Прокурор Иван Тодоров
като разгледа докладваното от съдия Панталеева
ВНОХД № 398 по описа на съда за 2018
г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 21/13.09.2018
г. по НОХД № 344/17 г. на Окръжен съд гр.Шумен, с която подсъдимият Е.Й.И. е
била признат за виновен и осъден по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.20, ал.2 от НК на
лишаване от свобода за седем години при първоначален строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип.
За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в
съответствие с внесеното обвинение, че на 18.07.2017 г. в с.Имренчево,
обл.Шумен, в условията на опасен рецидив и съучастие като съизвършител с К.С.К.,
чрез употреба на сила и заплашване, подсъдимият е отнел 190 лева от владението
на К. И., с намерение противозаконно да ги присвои.
Въззивното производство е по жалба на подсъдимия лично, и на
защитника му адвокат Г.И.,***, с искане за оправдателна присъда, а от първия –
и за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание подсъдимият се
представлява от нов служебно назначен защитник - адвокат К.К.,***, който
поддържа жалбата, в последната си дума подсъдимият се счита за невинен, а
становището на представителя на въззивната прокуратура е, че присъдата е
правилна.
След цялостната въззивна проверка съгласно изискването в чл.314,
ал.1 от НПК, настоящият състав на въззивния съд счете, че присъдата е
обоснована и не е постановена при доказателствен дефицит, каквото оплакване е
направено с жалбата, както и че материалният закон е приложен правилно, а
наложеното наказание е справедливо и съответно на извършеното.
Чрез събраните и проверени по реда на НПК доказателства в
хода на първоинстанционното съдебно следствие, допълнени при проведеното такова
и във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка
накратко:
Подсъдимият Е.И., свидетелят К.К. /признал вината си за
съучастие в същото престъпление и осъден по споразумение/ и пострадалата
свидетелка К. И., родена 1926 г., живеели в с.Имренчево.
Вечерта на 18.07.2017 г. И. и К. прекарали заедно –
първоначално се събрали пред кръчмата в селото, в последствие ходили до съседно
село с автомобил, управляван от свидетеля С.С., придружени и от свидетеля Б.Б.,
като през цялото време се черпели с бира. От другото село закупили поредна
бутилка, 2 литра, за която И. и К. събирали дребни пари. След връщането им
приблизително към 22 часа, свидетелят С. се прибрал, а останалите трима
продължили да пият в къщата на К.. В течение на вечерта Б. си тръгнал, а към
компанията, малко след полунощ, се присъединил свидетелят Ц.И.. Подсъдимият Е.И.
и свидетелят Ц.И. живеели в една къща и били първи братовчеди. Свидетелят Ц.И.
гостувал приблизително до един часа, след което сам се прибрал и веднага си
легнал.
След като вече били останали само двамата, подсъдимият И.
попитал свидетеля К. готов ли е да отидат да вземат парите на една жена от
селото – баба К., която имала 1000 лева, и той се съгласил. Проникнали в къщата
й, след като прескочили оградата, а подсъдимият И. счупил едно стъкло от
остъклението при входа и през него отключил вратата, докато свидетелят К. му
светел с телефона си. Това събудило свидетелката К. И. и тя видяла двама мъже
да влизат в стаята й – един висок, който само светел с „батерия“ по нейните
възприятия, и един по-нисък, който започнал да й иска пари, като я стискал за
врата. Тя първоначално отричала да има пари, но под влияние на обзелия я страх
признала, че има 40 лева в портмонето си. Подсъдимият ги взел – две банкноти от
по 20 лева, но продължил да иска и да търси още пари. Скрити в калъфка на
възглавница, той намерил и взел още три банкноти от по 50 лева, а с калъфката
ударил пострадалата по главата, отново я стискал за врата и пак искал пари,
започнал да взима и хвърля различни предмети, изтръгнал стационарния телефон от
кабела. Пострадалата не могла да огледа добре лицето му и не разбрала кой е, но
разпознала другия мъж, който само светел, като К. – дете на близка нейна
приятелка, което познавала от малко.
С отнетата сума от общо 190 лева И. и К. напуснали къщата, а
от тях подсъдимият дал на свидетеля едната банкнота от 20 лева и една от
банкнотите с номинал 50 лева.
До ранна сутрин пострадалата се бояла да излезе навън, а
като се престрашила, отишла в кмета на селото – свидетеля Юрий Лозанов,
разказала му случилото се, дала описание на нападателите, както и споделила, че
е разпознала в единия от тях К. от селото. Същата сутрин свидетелят К.К. бил
задържан от полицията, а след разговорите с него бил арестуван и подсъдимият. У
двамата били налични:
-
в свидетеля К. – двете банкноти, дадени
му от подсъдимия след грабежа, и отделно
- около 20 лева на дребно,
-
в подсъдимия К. – две банкноти от по 50
лева, две банкноти от по 20 лева и незначително количество монети.
При наличните доказателства обстоятелствата, свързани с
факта на извършеното престъпно деяание, начинът на осъществяването му и
участието на две лица в него, едното от които свидетелят К.К., са безспорни по
делото. Подсъдимият И. оспорва обвинението си за съучастие, като отрича да е
прониквал в дома на пострадалата същата вечер с К., но обясненията му са
изолирани и се опровергават при доказателствения анализ. Подсъдимият И. твърди, че се е разделил с К. в къщата му и
сам се е прибрал в своята. Първият му братовчед, свидетелят Ц.И., чийто
показания следва да се преценяват и с оглед особено близката родствена връзка и
факта на съвместното съжителство, твърди, че подсъдимият се е прибрал почти
веднага след него и повече не е излизал, като от показанията му пред въззивния
съд става ясно, че сам той веднага след прибирането си е легнал да спи, и че
всъщност не е видял връщането на Е.И., а само е чул шум, както и гласа му. С
обвинителните факти изобщо не се обхваща такава възможност, тъй като те са
извлечени от наличния при предварителното разследване доказателствен материал,
а свидетелят Ц.И. е дал сведения за прибирането на подсъдимия за първи път пред
първоинстанционния съд. В разпита си пред въззивния съд той заявява, че същото
е повторил неколкократно и когато е бил разпитван веднага след задържането си, както
и че подписът под протокола на л.45 от досъдебното производство не е негов. Но
дори и когато се вземе предвид безкритично казаното от него - че е чул подсъдимия
да се прибира в някакъв неустановен час в къщата им, е очевидно, че следващото твърдение - че
същият повече не е излизал, е само едно предположение.
Срещу декларативното отричане на участието си от страна на
подсъдимия Е.И. в неговите обяснения, и лишения от категоричност опит да бъде
подкрепена защитната му позиция чрез свидетелските показания на Ц.И.,
убедително се противопоставят всички останали доказателствени източници, които
взаимно се потвърждават и допълват, за това на първите от тях не може да се
даде кредит на доверие.
За свидетеля К.К., притежаващ това качество съгласно чл.118,
ал.1, т.1, пр.2 от НПК, липсват каквито и да е данни, установяващи евентуална
негова правна или житейска заинтересованост от невярно уличаване на подсъдимия И..
Неговите показания относно начина на проникване, както и относно поведението –
не само своето, но и на съучастника си, по време на извършване на деянието,
съвпадат до детайли с разказаното от пострадалата К. И.. С оглед данни за
прекарана в миналото ЧМТ и провеждано лечение в психиатрична клиника,
свидетелят К. е бил обект на съдебно психиатрично изследване. Експертизата /л.230
и сл. от НОХД № 344/17 г./ е установила, че съгласно анамнестичните данни, при
свидетеля К. са налице епизодични паметови нарушения, изразяващи се в
непълноценно впечатване, запазване и предаване на елементи от преживения
ежедневен опит. Правилната оценка на тази констатация и последиците от нея е
наложила сравнителен анализ, извършен от вещото лице по отношение на всичко
разказано от К. по делото, въз основа на който е изразено мнението, че много
голямата степен на еднаквост в предаването на основните елементи от информация,
тяхната подредба, групиране, разбор и оценка, обуславят извод, че свидетелят К.
е бил способен да възприема правилно и точно факти и обстоятелства, свързани с
деянието и да ги запаметява, както и че същият притежава годност да
възпроизвежда запазения паметов материал под формата на достоверни
показания. Даденото заключение
настоящият състав намира за обосновано и правилно, то се подкрепя и от
действително установимото по делото, а именно, че засягането на пълнотата на
спомена – в случая например това, че първоначално той не е разказал за
гостуването в определена част от вечерта на свидетеля Ц.И., не се отразява на истинността
на трайно запаметените и предадени събития, защото по същия начин ги е
възприела и предала и свидетелката К. И..
Безспорно установено е, че до късно през нощта подсъдимият и
свидетелят К. са били заедно, както и същевременно, че приблизително половин
час след обявеното време на тръгването си от страна на свидетеля Ц.И., когато
подсъдимият и свидетелят К. са били вече само двамата, е осъществено
проникването в дома на пострадалата. Безспорно е и съвпадението в макар и
оскъдното описание от последната на неразпознатия извършител, и в частност
разликата при съпоставка в ръстта на двамата съучастници, установима при
визуалното им възприемане.
Убедителна подкрепа в полза изводите за добросъвестността на
подсъдимия К. и едновременно вината на подсъдимия са и обективните находки –
намерените пари във всеки един от тях. Броени часове след деянието – в 07:30
часа на 18.07.2017 г., непосредствено след задържането си, свидетелят К. е
предал доброволно на служител от РУ Велики Преслав обща сума от приблизително
90 лева, за 70 от които – една банкнота от 50 лева, и една от 20 лева, в обясненията
си потвърждава, че са част от парите на свидетелката К. И., дадени му от
подсъдимия И.. При проведения два часа по-късно обиск на подсъдимия И.,
извършен след задържането му, в него са намерени общо приблизително 142 лева,
сред които две банкноти от по 50 лева, две от по 20 лева и дребни монети. Тези
банкноти добре съответстват, като купюри, на отнетите от пострадалата – две
банкноти от по 20 лева и три банкноти от по 50 лева. По отношение на наличната в него сума,
разпитан пред въззивния съд, подсъдимият И. заявява, че представляват
спестявания от възнаграждение за работа, извършена в рамките на месец преди
инкриминираната дата в полза на и платена от свидетелите Р. и Г. Г.ви, негови
съседи. От разпитите на последните се установява, че подсъдимият действително е
работел епизодично в тяхното стопанство, обичайно за по няколко дни, като са му
плащали по 25 лева на ден, и че най-вероятно е имало такива дни и в рамките на
месеца преди деянието, но не и в дните точно преди случката, при което твърдението
на И., че към 17.07. е имал, налична само от спестявания, значителната сума от
140 лева, остава недоказано. В подкрепа на последния извод са още и показанията
на свидетеля С.С., които е заявил, че за бирата в с.Кралево /съседното село, до
което са ходили с неговата кола/, Е. и К. са събирали пари, като са вадели
някакви стотинки.
Въз основа на така установените факти, закономерно се
достига до направения и в окръжния съд правилен правен извод за тяхното
съответствие с престъпния състав по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20,
ал.2 от НК, като утежняващата квалификация на опасния рецидив се обосновава от
данните за предходни осъждания на подсъдимия Е.И., при наличие и на двете
хипотези в чл.29, ал.1 от НК – по б.“а“ и по б.“б“.
Прилагайки правилно материалния закон, първоинстанционният
състав е бил обвързан от предвидените граници на наказанието лишаване от
свобода, съдържащи се в санкционната част на нормата – от пет до двадесет
години. Наложеното наказание в размер на седем години се разполага под средния,
към минималния размер на санкцията, което не съответства на твърдението в
мотивите, че спрямо подсъдимия И. не са налице смекчаващи вината му
обстоятелства. Това несъответствие не може да бъде отстранено чрез завишаване
на наказанието поради липса на протест. Липсват основания и за решение в обратния
смисъл – по посока намаляване на наказанието, независимо от служебната
констатация, че е отчетена неправилно като отегчаващо отговорността
обстоятелство липсата на критичност у подсъдимия, тъй като тя се обуславя от
процесуалната допустимост на избраната от него защитна теза. Налице са обаче други
утежняващи обстоятелства в две насоки – от една страна характеристиките на
самото конкретно деяние, и в частност проявената престъпна упоритост, съзнаваното
насилие над особено уязвима предвид напредналата й възраст самотна жена,
събудена от сън посред нощ след нахлуване с взлом в собствения й дом,
вандалското отношение спрямо имуществото й, а от друга страна - предходна
съдимост /по три наказателни дела за общо пет престъпления/, обуславяща
едновременното наличие и на двете форми на опасния рецидив по чл.29, ал.1 от НК, като всички тези обстоятелства в своето единство бележат по-висока степен
на обществена опасност на конкретното престъпление както от обективна, така и
от субективна страна, поради което би било несправедливо, независимо от високия
специален минимум, проявяването на по-нататъшна снизходителност спрямо
подсъдимия Е.И..
Немотивираното искане на последния от саморъчната му жалба -
за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, не следва да бъде уважавано,
тъй като при служебната проверка не се констатира наличие на което и да е от
основанията, обуславящи вземането на подобно решение съгласно чл.335, ал.2,
вр.чл.348, ал.3, т.1-4 от НПК, при наличното допълване на доказателствения
материал и мотивите към присъдата, извършено във въззивния съд.
При служебната проверка се констатира, отбелязаното и от
представителя на въззивната прокуратура, незаконосъобразно определяне на място
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – предвид изменението на
чл.57-58 от ЗИНЗС, респ. чл.301, ал.1, т.6 от НПК, в сила от 07.02.2017 г., за
каквото произнасяне, към датата на присъдата 13.09.2018 г., съдът не е бил
компетентен, и което налага изменението й в тази част.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно
констатирани други основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание
чл.337 и чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда
№ 21/13.09.2018 г. по НОХД № 344/17 г. на Окръжен съд Шумен, като я отменя само
в частта, с която е определено подсъдимият да изтърпи наказанието лишаване от
свобода в затворническо общежитие от закрит тип.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата част.
Решението подлежи на касационна проверка по жалби на
подсъдимия и неговия защитник, допустими в петнадесет дневен срок от
съобщенията за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: