МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №305/2010ГОД. НА ТОС
В Окръжен съд
Търговище е постъпил Обвинителен акт на Окръжна прокуратура гр. Разград
с който са повдигнати обвинения срещу подсъдимите както следва:
1.Срещу подс. Н.Б.А. ***
-за престъпление по чл. 282 ал.3 във вр. с
ал.2 във вр. с
ал.1,вр. с чл.26,ал.1 от НК
-за престъпление по чл. 254 а, ал.2 във вр. с ал.
1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
-за престъпление по чл. 220, ал.2 във вр. с ал. 1
НК
- за престъпление по чл. 219 ал. 4 във вр. с ал.3
във вр.с ал.2 във вр. с
ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК
- за престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с
чл.20 ал.2 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК
2.Срещу подс. Д.И.Д.
***
-за престъпление по чл. 311 ал.1 във вр. с чл. 26
ал.1 от НК
3.Срещу подс. Т.Н.Б.
***
- за престъпление по чл. чл. 219 ал.4 във вр. с
ал. 3 във вр. с ал. 1,във вр.
с чл. 20 ал.2 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК
4.Срещу подс. Б.Р.К. ***
-за престъпление по чл. чл. 219 ал.4 във вр. с
ал. 3 във вр. с ал. 1,във вр.
с чл. 20 ал.2 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК
5.Срещу подс. Ц.К.Ц. ***
-за престъпление по чл. чл. 219 ал.4 във вр. с
ал. 3 във вр. с ал. 1,във вр.
с чл. 20 ал.2 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК
6.Срещу подс. Б.М.Х. ***
-за престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с
чл.20 ал.4 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК
7.Срещу подс.Б.Р.С. ***
-за престъпление по чл. 219 ал. 4
във вр. с ал.3 и ал.2 във вр.
с чл. 26 ал.1 от НК
8.Срещу подс. М.Н.Й.
***
-за престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с
чл.20 ал.4 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура гр. Разград поддържа изцяло обвиненията срещу подсъдимите, като
пледира за налагане на наказания както следва:
За подс.Н.Б.А.
За извършеното престъпление по чл. 282 ал.3
във вр. с ал.2
във вр. с ал.1,вр. с
чл.26,ал.1 от НК да се наложи наказание 3 години ЛОС, при условията на чл.66 от НК и приложение на чл.37 т.6 – лишаване от права в размер на 3г.
- за извършеното престъпление по
чл. 254 а, ал.2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК-пледира за наказание ЛОС около
средния размер, чл.37 т. 6- колкото наказанието лишаване от свобода.
- за престъпление по чл. 220,
ал.2 във вр. с ал. 1 НК –наказание около минимума – 3
г. ЛОС, при условията на чл.66 от НК, чл.37 – т.6 – в размер на 3г.
- престъпление по чл. 219 ал. 4
във вр. с ал.3 във вр.с
ал.2 във вр. с ал.1, във вр.
с чл. 26, ал.1 от НК- за наказание ЛОС от 3 години, приложение на чл.66 от НК,
чл.37 т.6 – в размер на 3 години лишаване от права.
- престъпление по чл. 311, ал. 1
във вр. с чл.20 ал.2 във вр.
с чл. 26 ал.1 от НК- пледира за наказание от 2г.6 мес.
ЛОС, при условията на чл.66, чл.37 т.6 от НК- 2г. и 6 мес.
По реда на чл.23 от НК – да се
определи най-тежкото от тях и да се присъедини наказанието по чл.37.т.6 от НК.
Срещу подс. Д.И.Д.
***
- за извършено престъпление по
чл. 311 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК-да му бъде
наложено наказание около средния размер, при условията на чл.66 от НК и по
чл.37 т.6 от НК – в размер на 3 години.
Срещу подс. Т.Н.Б.
***
- престъпление по чл. чл. 219
ал.4 във вр. с ал. 3 във вр.
с ал. 1,във вр. с чл. 20 ал.2 във вр.
с чл. 26, ал.1 от НК- да се приложи чл.55- за непредпазлива безстопанственост и
при условията на чл.66 НК.
Срещу подс. Б.Р.К.
***
- престъпление по чл. чл. 219
ал.4 във вр. с ал. 3 във вр.
с ал. 1,във вр. с чл. 20 ал.2 във вр.
с чл. 26, ал.1 от НК- да се приложи чл.55- за непредпазлива безстопанственост и
при условията на чл.66 НК.
Срещу подс. Ц.К.Ц.
***
- престъпление по чл. чл. 219
ал.4 във вр. с ал. 3 във вр.
с ал. 1,във вр. с чл. 20 ал.2 във вр.
с чл. 26, ал.1 от НК да се приложи чл.55- за непредпазлива безстопанственост и
при условията на чл.66 НК.
Срещу подс. Б.М.Х.
***
- престъпление по чл. 311, ал. 1
във вр. с чл.20 ал.4 във вр.
с чл. 26 ал.1 от НК- предлага да се наложи наказание около средния размер, да
се приложи чл.66 от НК.
Срещу подс.Б.Р.С.
***
- престъпление по чл. 219 ал. 4 във вр. с ал.3 и ал.2 във вр. с чл.
26 ал.1 от НК- предлага се да се наложи наказание около минимума – в размер на
3 г. ЛОС, при условията на чл.66 от НК и по чл.37 т.6 от НК- 3 г.
Срещу
подс. М.Н.Й. ***
- престъпление по чл. 311, ал. 1
във вр. с чл.20 ал.4 във вр.
с чл. 26 ал.1 от НК- предлага се да се наложи наказание около средния размер,
да се приложи чл.66 от НК.
В съдебно заседание, подсъдимите лично и
чрез упълномощените си защитници, не се признават за виновни, пледира се от
защитата им за оправдателни присъди по отношение на всички подсъдими.
След като обсъди посочените в чл.301 от НПК въпроси, съдът съобрази следното:
Подсъдимите
Н.Б.А., Б.Р.С., Б.Р.К., Ц.К.Ц. и Т.Б.
Анастасова през месец Април 2009 г. до началото на месец Септември 2009 г. са
били служители в Областна администрация Разград, като подсъдимият Н.А.,
съответно е бил назначен за Областен управител със Заповед от 02.09.2005 г., и е заемал тази длъжност до
19.08.2009 г. Подсъдимият Б.С. е бил заместник Областен управител на област
Разград от 08.09.2005 г. според
документацията приложена от областна администрация до 29.07.2009 г. Другите
трима подсъдими Ц.К.Ц., Т.Н.Б. и Б.Р.К.- са били служители в администрацията на
Областния управител. Правомощията на
Областният управител и неговите заместници са регламентирани в Закона за
администрацията и Устройствения правилник на областните администрации, където
детайлно се уреждат техните права и задължения. Установено е, че на 01.04.2009
г. с писмо изх.№ 37-00-9 до Председателя на Междуведомствената комисия за
възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, от името на Областния управител на Област
Разград, съответно подписаните от него, са представени информации, изискуеми по
чл.19 от Правилника за организацията и
дейността на комисията, визиращи
последици от бедствия по
отношение на десет молитвени дома, а именно: джамиите в с.Стражец, с.Липник,
с.Киченица, с.Недоклан, с.Дянково,
с.Мортагоново, църквите в с.Топчии, с.Дряновец, с.Черковна, с.Осенец и две
читалища в с.Балкански и с.Ясеновец. Това са информационни форми, приложени по
делото във вид на формуляри, чието съдържание е разписано в кориците на
горецитирания правилник и в които е вписано, че имотите са пострадали в
резултат на природно явление, а именно силен дъжд и вятър, което е настъпило на
19.03.2009 година. На 09.04.2009г. с писмо изведено със същия изходящ номер на
Областната администрация, Областния управител е депозирал и искания за
предоставяне на средства за извършване на неотложни възстановителни работи за
тези същите имоти. Като към исканията са били приложени и изискуемите съобразно
правилника документи, а именно документи за собственост на имота, скици, заключение от техническа експертиза за
тяхното състояние, и количествено-стойностна сметка съдържаща необходимите за
неотложните възстановителни работи строително монтажни дейности, които трябва
да се извършват и тяхната стойност. Установи се от показанията на свидетеля П., който към него момент е бил директор на
Дирекция „Гражданска защита”, също така
от показанията на свидетеля Н., който е
собственик на фирмата извършила контструкторските замервания и сметки към тези количествено-стойностни, от
показанията на свидетеля Х.К. ***, че предприетите стъпки по депозирането на
тези искания пред Междуведомствената комисия са се изразявали в една проведена
в този период среща в кабинета на подсъдимия А., между него, подсъдимия С., директора на „Гражданска защита”,
подсъдимия Д. и св.П.. На която среща
последният бил помолен да представи предупрежденията относно прогнозата
за времето, които „Гражданска защита” е длъжна да изготвя регулярно и съответно
да изпраща до Областния управител и до
кметствата на общините, като са му били поискани такива предупреждения за месец
Март, т.е. за изминал вече месец, като това са предупреждения относно прогноза
за времето, т.е. те се дават предварително за да може съответно длъжностните
лица имащи задължение по Закона за защита по бедствия да съобразят евентуални
свои действия при предупреждения за възможност от настъпване на такива
бедствия. Тези предупреждения нямали характер на документ отразяващ
действително настъпили събития, тъй като същите са прогнозни. А освен това,
видно от съдържанията им, в тях не са и
прогнозирани настъпването на каквито и да е било природни бедствия през м.Март 2009 г. на територията на Област
Разград. Датата 19.03.2009 г., която е била вписана в информационните
форми като дата на която е настъпило
природно явление, изразяващо се в дъжд и силен вятър, увредил посочените от
подсъдимият обекти на територията на Област Разград, което попада в предвидения
в правилника четиринадесетдневен срок
след настъпването на събитието увредило обектите, в който следва да
бъдат подадени необходимите заявления. А справката от НИМХ, приложена по
делото, установява, че не само на 19.03.2009г.,
а и предхождащите го и последващи дни, не е имало регистрирани на територията
на областта каквито и да било силни ветрове или обилни валежи. В последствие са
продължили действията предвидени по процедурата на правилника за кандидатстване
за отпускане на такава помощ, следваща се за такива неотложни възстановителни
дейности на обекти пострадали от такива бедствия. Като между Областната
администрация и „ВМ Д.”*** е бил изготвен договор за изготвяне на строително-
конструктивни заключения, технически експертизи на обекти, отново посочени
изрично, пострадали от природно
бедствие /дъжд и силен вятър/ на 19.03.2009 г. Като са изброени вече
посочените в информационните форми общо 12 бр. обекти. Сключен бил и договор между Областна администрация и „Н. ***
за изготвяне на оглед, оценка и Количествено-стойностна сметка на същите тези
обекти. Заключенията, съответно са били приети от подс.С.. Събрани и
комплектовани са били всички изискуеми
документи. И на 09.04.2009 г. подс.А. с писмо е депозирал искания за
предоставяне на средства за извършване на неотложни възстановителни работи за
тези имоти. Обектите които са посочени по-горе и за които са искани тези средства, са собственост на различните
мюфтийски, църковни настоятелства. Те не са, нито Държавна, нито общинска
собственост. И в този смисъл, съгласно тогава действалата редакция на
Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия,
исканията и информационните форми е следвало да бъдат внасяни от кметовете на
общините, Т.е. в качеството си на Областен управител подсъдимият не е имал
право да изготвя такива искания. От показанията на св.Д., който към този момент
е бил директор на Дирекция „Възстановяване и подпомагане” към Междуведомствената комисия, и който заяви
в показанията си, че действително е провел разговор с подс.С. във връзка с
депозираните от Областната администрация
искания, и че го е уведомил, че Областна администрация няма право
съобразно нормативната уредба да изготвя такива искания. Такова право /според
показанията на този свидетел/ имали първостепенните разпоредители на тези бюджетни кредити,
каквито се явяват министрите и кметовете на общините. Според този свидетел,
подс.А. отправил молба към Министъра на държавната администрация и
административната реформа /тогавашното наименование на министерството/ да
подкрепи направените искания. И в този смисъл е изготвено писмо, че
Министерството подкрепя направеното от Областния управител на Област
Разград искание. Тези действия не биха могли
да се приемат за спазване на строго формалната процедура предвидена в
Правилника за работа на Междуведомствената комисия по искането и отпускането на
средствата. Строго е регламентирано инициирането, протичането, необходимите документи за тази процедура. И съдът
не приема, че това писмо представлява искане от страна
на министъра до Междуведомствената комисия, съответстващо на разпоредбите на
правилника. С Решение СБ-2 от 20.05.2009 г. на Междуведомствената комисия, на Област Разград са предоставени 735 671 лв., за
възстановяване на молитвени домове на територията на община Разград, за вече
посочените обекти. Като са предоставени следните средства: 59 315лв. за
църквата в с.Топчии; 49 147лв. за църквата в с.Дряновец; 65 017лв. за църквата
в с.Осенец; 58 427лв. за църквата в с.Черковна; 66 563лв. за джамия в с.Липник;
56 962лв. за джамията в с.Недоклан; 96 097лв. за джамията в с.Дянково; 105
474лв. за джамията в с.Стражец; 73
195лв. за джамията в с.Киченица; 105 474лв. за джамията в с.Мортаганово. За
възстановяване на двете читалища, за които са поискани такива средства, не са
били отпуснати. Отпуснатите средства съответстват на поисканите от подсъдимия,
в качеството му на Областен управител, с изключение на отпуснатите средства за
ремонта на джамията в с.Стражец. За там
са били поискани 72 241.45лв., а са отпуснати 105 474лв.Съдът приема, че е
направена грешка в самото искане, подписано от подс. А., тъй като изготвената от свидетеллката Й.П. КСС
по договора съответства на сумата която е отпусната от
Междуведомствената комисия сума.След взетото решение, подсъдимият стартирал
със Заповед № 145 от 30.05.2009г. процедура по приемане на оферти по
реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, за извършване на
предвидените в количествено-стойностните сметки
СМР. Назначил комисия, която да събере, разгледа и оцени подадените
документи. Определена е била цената на тръжната документация. Провел се търга.
Изпращали се покани, така както предвижда наредбата до „МОНОЛИТНО СТРОИТЕЛСТВО”
ЕООД; В. И СЪДРУЖИЕ” СД; „ЕКОБУЛ 67” ЕООД; „ДАНИ ИМПОРТ 90” ЕООД; ЕТ „БЕТИС-Е.Х.”;
„ВИВА ИНЖЕНЕРИНГ” ООД и „ПЕТСТРОЙ” ЕООД. След като разгледала офертите,
комисията класирала кандидатите, като ЕТ „БЕТИС-Е.Х.” се класирала на първо
място по отношение на обекти – джамия в с.Липник, и джамия в с.Стражец. „ДАНИ ИМПОРТ 90” ЕООД
за църквата в с.Черковна и джамията в с.Мортагоново. „АГРОСТИЛ 73” ЕООД за
църквата в с.Дряновец и тази в с.Осенец. „МОНОЛИТНО СТРОИТЕЛСТВО” ЕООД за
обекти – джамия в с.Киченица, с.Недоклан, с.Дянково и църква в с.Топчии. На
08.06.2009г., подс.А. в качеството си на „възложител” сключил договори с
фирмите класирани на първо място за извършване на ремонтни възстановителни
дейности на обща стойност 719140.18лв. Съобразно договореното, възложителят се
задължил да плати авансово 50 % от стойността на договора, в тридневен срок
от подписването му. А останалата сума,
след приемането на извършената работа. Изпълнението, както е отразено в
договора, следвало да започне след получаване на авансовата сума. В края на
това изпълнение, следвало да се изготви отчет с техническа и финансова част, който
да се представи. И едва тогава да бъдат подписани приемо– предавателните протоколи за
окончателно приемане на СМР по обектите. Още на същия този ден 08.06.2009г., са
изготвени и финансовите документи за авансовите плащания по всички договори. На
12.06.2009г. подс.А. със своя Заповед № 168
определил и комисия в състав от тримата подсъдими Ц., Б. и К., която да
извършва технически и финансов контрол
по изпълнението на възложените СМР на обекти по договори, описани по
списък неразделна част от заповедта. Контрол по изпълнението на тази заповед
Областния управител възложил на своя заместник - подс. С.. От събраните по
делото доказателства е установено, че изцяло завършени са: джамията в с.Липник,
джамията в с.Стражец, църквата с.Осенец, джамията в с.Киченица, джамията в
с.Недоклан, с.Дянково, църквата в с.Топчии. Цялата сума по сключените договори,
окончателно разплатени са извършените СМР от ЕТ „БЕТИС-Е.Х.” за обектите в
с.Липник и с.Стражец и „МОНОЛИТНО
СТРОИТЕЛСТВО” ЕООД за обектите в с.Киченица, с.Недоклан, с.Дянково и с.Топчии.
С тези изпълнители са подписани и окончателни протоколи образец 19. С
останалите фирми изпълнители, окончателни разплащания по договорите няма. По
тях с фактури от 21.08.2009г., от 11.08.2009г., от 05.08.2009г. са извършени
окончателните плащания по договорите. Основанията за тези плащания са протоколи
- № 1 за видове строителни работи, с липсваща дата /образец 19/. Протокол № 2
за заплащане на натурални видове СМР,
без дата и година /образец 19/. Протокол № 2 за замяна, за установяване на
завършването и заплащане на натурални видове СМР, пак без дата /образец 19/.
Съдържащи се в материалите по досъдебното производство и отразяващи извършените и заменени СМР за
отделните обекти, като са посочени вече подписаните и неподписаните за обектите
които не са били изцяло завършени. Протоколите които са оформени и подписани
надлежно, съдържат подписите на подс.А. за „възложител”. И съответно за
„изпълнител” на подсъдимите Х. и Й.. Предвидените по договорите от крайни
отчети, които е следвало да бъдат представени от изпълнителите, не се съдържат
в документацията за всеки един от обектите. Управителят на „МОНОЛИТНО
СТРОИТЕЛСТВО” ЕООД –свидетелят А., сключил четири договора за работа като
„подизпълнител” с единия от конкурентите си в конкурса – СД „В. И СЪДРУЖИЕ”.
Съобразно които, това събирателно дружество става подизпълнител и приема да
извърши СМР на обектите в с.Киченица, с.Недоклан, с.Дянково и с.Топчии. Освен
това, свидетелят А. упълномощил подсъдимият М.Й. да представлява дружеството по
повод участие в търгове и конкурси по Закона за обществените поръчки и
Наредбата, както и всички относими към изпълнението на възложените от
Областната управа по горепосочените
договори СМР документи, които действително са подписани в последствие от
подсъдимия. По отношение на извършените СМР за всеки един от тези обекти, и по
отношение на действията на всеки един от подсъдимите се установи следното:.
Джамията в с.Дянково-установено е, както от заключението на вещите лица, така и
от другите събрани гласни и писмени доказателства, че в с.Дянково, СМР са
извършвани по обекти които не са предмет нито на искането за отпускане на
средства за възстановяване, нито на решението за отпускането на тези средства,
нито на КСС за извършването, нито на договорите. Това са сгради, които също са
собственост на Мюфтийското настоятелство в с.Дянково и се намират в един общ
поземлен имот с джамията. Но средствата са отпуснати за възстановяване на обект
Молитвен дом джамия. Свидетелят О.,***,
посочи в показанията си, че тези постройки се намират от двете страни на
джамията. И дори граничат с имота на джамийското настоятелство, поради което, в
никакъв случай не могат да се приемат за прилежащи и не изпълняват каквито и да
е било религиозни функции, а се отдават се под наем. Едната е била
предназначена за аптека и кабинет на личен лекар, а другата имало магазин,
поща, офис, ветеринарен лекар. От
изслушаните показания на свидетеля М. Аля, който посочи, че по принцип към
мюсюлманските храмове има и стара традиция, да има прилежащи сгради.
Действително, това е известно и никой не би могъл да го оспори. Тези прилежащи сгради обаче, съществували към
строените някога джамии и са служели за религиозни училища. Служели са за
погребални обреди, както и за други религиозни дейности. Двете сгради намиращи
се на границата на имот собственост на Джамийско настоятелство, които се
отдават под наем за предоставяне на търговски и на други услуги, не биха могли
да се приемат за част от комплекс Мюсюлмански молитвен дом. Установено е, че
ремонтните дейности по този обект са започнали през м.Юни, т.е. веднага след
получаване на авансовото заплащане, така както е предвидено и по договора.
Свидетелят В.И., който е бил подизпълнител на „МОНОЛИТНО СТРОИТЕЛСТВО”
ЕООД посочва това, както и от подсъдимите
Б., Ц. и К., а именно, че СМР са
започнали на обекта, а комисията на възложителя е отишла за пръв път там, когато работата била изпълнена над 50% , според неговите показания. Той
посочва, че бил запознат с видовете СМР като количество и кои видове следвало да се извършат. Но от друга страна,
кмета и представителите на джамийските настоятелства, които наблюдавали процеса
по това възстановяване, му възлагали извършването на други видове СМР и той се
съобразявал с това. Установено е безспорно, че от платените средства за ремонта
на този обект Молитвен дом джамия в с.Дянково, в размер на 63 519.14лв. с ДДС,
по самия Молитвен дом джамия са
извършени СМР на стойност 2807.73лв. с ДДС.
Останалите средства които са изплатени по одобрени заменителни таблици и
протоколи са били за ремонт на другите две
посочени вече прилежащи сгради. Освен това, единствената извършена по
храма дейност, а според заключението на конструктора – свидетелката Н., която е
оглеждала тази сграда, както и според посоченото от подсъдимия Д., тя е сграда
на над сто години и се е нуждаела от ремонт. Та единственото което е направено
по нея е едно фасадно външно боядисване, Което фирмата изпълнител е оперирала
на цена 5.00 до 10 лв. на кв.м. на строително ремонтни работи по други сгради и
то не на строително ремонтните работи които са предвидени за извършване, които
са били включени в подадените пред комисията – Междуведомствената комисия количествено-стойностни сметки и останалите
проведени документации, а съвсем различни дейности, което се установи от
анализа и на гласните доказателства.
През целия период от месец юли до
месец септември 2009 г., всички проверки на обектите комисията е
извършвала в присъствието на кмета на
населените места, след предварително осигуряване на присъствието му, те били и
хората, които първоначално ги завели в тези обекти. Председателя на комисията Ц.Ц., уведомил подс. Б. и подс. К., че авансът е
преведен на 30.06.2009 г.на изпълнителите, което означавало, че от тогава
започва да тече срока по договорите. При първоначалния оглед на обектите, който
направили тримата подсъдими на 09.07. и
10.07.2009 г. констатирали, че обектите са пред завършване, видно от протокол
образец 19 от подизпълнителя на фирма „Монолитно строителство”, представил ги
на комисията за корекции протоколи образец 19 на 17.07.2009 г. Първите си
констатации оформили в докладна записка № вътр.Д-18/10.07.2009
г. в която посочили, че на всички обекти са
извършени значителни замени на видовете СМР, заложени в КСС на
оценителя.
По отношение конкретно за обект „Молитвен дом
– Джамия” с.Дянково, че СМР са извършени на обект, на сграда различна от
молитвения дом, членовете на комисията, подс. Ц., Б.
и К., същите заявяват , че сградите били
в състояние на ремонт и пред завършване и не е било възможно да
установят предназначението на всяка една
от сградите, освен и това, че такова задължение не са имали за обектите въобще,
което съдът приема за доказано с оглед доказателствата по делото.
Освен това, заключението по
Съдебно-техническата експертиза, вещите
лица по която изследваха много подробно както установеното на досъдебното
производство, така и всички събрани материали, така и възраженията на подсъдимите сочи че
нанесената щета в резултат на актувани и неизвършени количества СМР от завишени
спрямо договора цени, спрямо сключения
договор, и това, което е платено в последствие протоколите /образец 19/ за
сгради които не са молитвени домове, за този обект с.Дянково е 63 519.14лв.
като тази сума включва извършени СМР за сгради, които не са молитвени домове.
Въпреки това никой от
свидетелите или от вещите лица не посочи да е установил, че тази джамия е с
белези да е пострадала от някакво природно бедствие. Покривната и конструкция
си стои, циглите и керемидите също и няма каквато и да е индиция, че посоченото като основание за
отпускането на средства природно бедствие на 19.03.2009г., по някакъв начин е
засегнало този молитвен храм, за чието възстановяване са отпуснати средства.
Установено
е от доказателствата по делото, че членовете на комисията контролиращи
изпълнението на СМР по обектите от страна на „възложителя”, са изготвили на
05.08.2009г. протоколи за действително констатираното от тях, в които предлагат
остатъка от сумата, която следва да бъде платена по договора, да бъде изплатена
след приемане на извършените СМР и подписване на приложените протоколи образец 19
№ 1 и № 2 и заменителните таблици, за част от сумата за извършените СМР, на
стойност 31 471.05лв., която комисията счита, че се явява разлика между
действително извършените СМР и тези, които са предвидени по договора, членовете
предлагат да бъде платена в случай, че възложителят реши да подпише анекс към
договора. С който анекс, именно да бъдат приети тези допълнително извършени
СМР. Това е последният документ изготвен от комисията преди да бъде извършено
плащането по договора. Този протокол е утвърден лично от подс.А., от което
следва да се предположи, че се е запознал с неговото съдържание най-малкото и въпреки
всичко, още на същия този ден, на 05.08., без да бъде извършена
проверка, подсъдимия подписал
протоколите образец 19, и съответно с изготвена фактура № 249 от 05.08.2009 г.,
е извършено и окончателното плащане по договора. В подписаните протоколи от
подс.А. в качеството му на „възложител” и подс.Й., като представляващ
изпълнителя, са вписани обстоятелствата, че на място двамата са установили, че
към 17.07.2009 г., са извършени и подлежат на плащане въз основа на тези
протоколи, описаните СМР по количества и цени, така както са посочени. Всички
изложени до тук факти сочат, че тези обстоятелства обективирани в протоколите
са неверни.
По отношение на джамията в с.Недоклан- ремонтна
е извършен също от свидетеля В.И., също в качеството на подицпълнител на
„МОТОЛИТНО СТРОИТЕЛСТВО”. По същия начин той посочи за този обект, че за първи
път членовете на комисията са го посетили след като 50% от СМР са били
извършени, по същият начин са извършвани други видове СМР, а не тези които са
били предвидени по договор. Кмета на с.Недоклан, сидетелят М. в дадените в съдебно заседание показания на
04.06.2011г., както и в показанията си на досъдебното производство посочва, че
бедствие което да е увредило джамията в с.Недоклан през цялата 2009 година, не
е имало. Да, действително става въпрос за стара порутена сграда, която дълги години не е била поддържана, и се е
нуждаела от ремонт. На 05.08.2009г. комисията изготвила протокол, с който предлага на възложителя
остатъка от сумата по договора, в размер
на 23 076.09 лв., да бъде платен след
приемане на извършените СМР и подписване на приложените протоколи образец 19, №
1 и 2 и заменителна таблица. А сумата в размер на 3 463.42 лв., да бъде
разплатена след подписване на анекс към договора, разрешаващ извършване на
допълнителните видове СМР. Този протокол също както случая с обекта в с.Дянково
е последен, изразяващ някакъв контрол от възложителя, преди извършване на
окончателното разплащане също е утвърден от подс.А.. По аналогичен начин същия
този ден са подписани окончателните варианти на протокол образец 19, № 1 и 2,
замерителни таблици. Отново в протоколите са вписани неверни обстоятелства
свързани с надактувани СМР. Както и с обстоятелството, че възложителят е
извършил проверка на място. Същия този
ден пети август е изплатен остатъка, цялата сума дължима по договора. Според
заключението на вещите лица по съдебно-техническата експертиза, нанесената щета в резултат на актувани
неизвършени количества СМР, завишени спрямо договора цени възлиза на 6743.84
лева без ДДС. И включва шпакловане на стени и тавани, боядисване на стени и тавани
с латекс, монтаж на керемиди, обшивка на
покрив с летви. За този обект обаче, според вещите лица не е договорена клауза
за начисляване на печалба. Но пък за сметка на това има завишение между
договорените цени и тези приети с протокол образец 19, в размер на 1568.75 лв.
без ДСС. За ремонта на джамията в
с.Киченица, комисията също
изготвя протокол от 05.08.2009 г. С който предлага сумата в размер на 15 533.44
лева да бъде платена след подписване на протоколите образец 19 № 1 и 2 и приемане на извършената работа от страна на
възложителя. А сумата в размер на 19
376.11лв. да бъде разплатена след подписване на анекс към договора, разрешаващ
извършване на допълнителни видове СМР. По същият начин на пети август са
подписани необходимите протоколи от подс.А. и под.Й., в качеството им на „възложител” и „изпълнител”. И е изготвена
фактура за окончателното плащане на цялата сума. Според заключението на вещите
лица, завишението между договорените цени и цените по протокол образец 19
възлиза на 5 751.21 лв., и касае перата доставка на нови керемиди, дублиращи се
с част от позиция № 13 в приложената от тях таблица в заключението – монтаж на
керемиди, шпакловане на стени и тавани, и боядисване на стени и тавана.
Джамията
в с.Липник е ремонтирана от ЕТ „БЕТИС-Е.Х.”. Средствата отпуснати за
възстановяването им са 66 563лв. Според св.Х. - кмет на селото, през 2009
година природно бедствие на територията на селото, което да е увредило
имущество не е имало. Според показанията му, през периода когато е бил
извършван ремонта, той е бил в отпуск.
Но въпреки това, заедно с представителите на фирмата изпълнител посетили обекта
още в началото, за да уточнят какво следва да бъде ремонтирано. Този свидетел
посочва, че е бил запознат с
предвидените по договора на изпълнителя СМР. Също така сочи, че е посещавал
обекта. Следял е работа на изпълнителя и е доволен от него. Също така посочва,
че е присъствал когато членове на комисията от областта са ходили да
контролират свършената работа, мерили са.
По този договор са съставени също необходимите документи за
установяването на завършването и заплащането на извършените видовете строително
монтажни работи, протоколи за замяна. Подписани са съответните документи, като
комисията предлага сумата в размер на 33
234 лв. да бъде платена след приемането на извършените СМР. Протоколът на комисията е от 03.08.2009 г. На същата дата са подписани
необходимите документи от подс.А. за възлажител и подс.Х. за изпълнител. На
04.08.2009г., на следващия ден е изготвена фактура за окончателното плащане на
пълния размер на предвидената цена по актовете образец 19. Като според
заключението на вещите лица, нанесената щета в резултат на неактувани и
незавършени количества СМР, завишени спрямо договора цени и извършени е 27020.59
лв. без ДДС, които се формират от цените за транспорт на
земни маси, ПВЦ прозорци, тухлена зидария над половин тухла, демонтаж на
марсилки керемиди, демонтаж на таванска конструкция, бетон за основи.
Установено е и завишение между договорените цени, и цените в протокол образец
19, в размер на 2 162.49лв. без ДДС.
За
джамията в с.Стражец е сключен договор с изпълнител отново подс.Х., за ремонт
на джамията, както е посочено по-горе, съобразно заложените КСС, придружаващи
искането за отпускане на средства, за възстановяването са предвидени и поискани
72 241.45 лв. Комисията е отпуснала 105474 лв. Сключеният договор е за
105367лв. Отново разпитаните свидетели – кмета на селото св.Х., имама - св.С.
посочват, че природно бедствие от което джамията да е пострадала, не е имало.
Посочват също така, че били извършени СМР които не са предвидени по договор. И
че това е ставало основно по тяхно предложение, че били изградени допълнително
тоалетна, сушинка, била боядисана джамията, след което е излят бетон, поставяне
на изолация, покрив, смяна на прозорци и врати. С протокол от 11.08.2009 г.,
комисията предложила остатъка от сумата по договора, в размер на 52 684 лв., да бъде платен след приемане на
извършване на СМР и подписване на протоколите образец 19 № 1 и 2 и заменителните
таблици. Този протокол не е подписан от подс.Ц.Ц., който бил в отпуск по болест
и е последен от проверките на комисията, преди окончателното разплащане. И пак
на същия ден, подс.А. в качеството си на възложител и подс.Х. в качеството си на изпълнител,
подписват протоколите образец 19, така както са съставени от изпълнителя. В
тези протоколи отново са включени неверни обстоятелства, свързани с актувани и
невключени СМР. И удостоверяващи извършена проверка от двамата на място. На същия
ден, с фактура № 23 от 04.08.2009 г., е извършено и окончателното плащане. В протоколите
образец 19 за обекта в с.Стражец, надактуваните СМР са в по-висок размер , в
сравнение със цените за същите СМР, залегнали в протоколите образец 19 за
обекта в с.Липник. Подсъдимият Х. заявява, че това се дължало на повечето излят
бетон и необходимостта от изминаване на по-голямо разстояние при изкопани земни
маси. Видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза, обаче, завишенията на цените и актуваните
неизвършени количества СМР, по отношение на този обект са единствено 816.31 лв.
за транспорт на земни маси и облицовка на цокъл. Стойността на СМР кофраж,
колони, пояс, са актувани в по-малко от
договореното, според заключението на вещите лица. Това обаче не се отразява на
нанесената щета която е в резултат на завишените цени на СМР, спрямо двата
обекта за с.Липник и с.Стражец. Църквата в с.Топчии е ремонтирана от подизпълнител
на „МОНОЛИТНО СТРОИТЕЛСТВО”. Според кмета на селото - К., през 2009 год.
бедствие което да е увредило този храм, не е имало. Той е и един от кметовете
присъствали на среща в началото на месец април при подс.А.. При която, той и кметове на някои
други села са били попитани, нуждаят ли се читалищата и храмовете в техните
села от ремонт, тъй като ще бъдат отпуснати средства за такъв ремонт. Според
заключението на съдебно-техническата експертиза има актувани неизвършени
количества СМР, в размер на 2523.06
лв., и завишение между договорените цени
и цените по протокол 19. Това е разминаване само в надактуваните.
Това
е хронологията на извършените ремонти. Като според експертите реално платените от Областна
администрация средства по сключените договори, и подписаните след това
протоколи са 512 761.73 с ДДС и две
фактури за непроизводствени строителни разходи на стойност 12000 лв. Тоест от общо приведените от страна
на Междуведомствената комисия средства в размер на 735 671 лв., са били
разходвани 524 761,73лв., а 210 909лв. са били върнати на Държавния бюджет.
Подс.А.
и подс.С. са изпълнявали функциите на
Областен, и съответно Заместник областен управител до: подс.А. до 19.08.2009г.,
а подс.С. до 29.07.2009г. Установено е от обясненията на подсъдимите - членове
на назначената от подс.А. комисия от
страна на Областна администрация Разград. Установено есъщо и от от писмените
доказателства по делото и от заключението на шесторната съдебно-техническата експертиза, че комисията
е продължила работата си във връзка с надзора по тези обекти, незавършените СМР
и през м.Септември 2009г., когато вече ръководството на Областната управа е
било друго, и именно тогава е отказано окончателното заплащане на тези обекти
по които не са извършени предвидените СМР.
Изложената
фактическа обстановка се установява напълно от обясненията на подсъдимите, от
показанията на свидетелите, както и от останалите писмени доказателства : Доклад № ФИ 3 РЗ-0004/16.04.2010г. за извършена
финансова инспекция на Областна администрация Разград, Област Разград, Протокол № СБ-2 от 20.05.2009г. и решение,
Съдебно-технически експертизи, Данни от НОИ за минимална работна заплата,
Справки от търговски център, Справки за обекти по линия на бедствия и аварии
църкви и джамии, Оферти по НВМО на обекти по линия на бедствия и аварии църкви
и джамии, Протоколи и договори за извършени СМР, Документи предоставени от
фирми, Трудови досиета, Доклад № ФИ 3 РЗ-0004/16.04.2010г. за извършена
финансова инспекция на областна администрация Разград, Област Разград, СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА, СТРОИТЕЛНО-
ТЕХНИЧЕСКА И СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗИ.
По
делото е назначена и изслушана
шесторна съдебно-техническа
експертиза и допълнителна към нея, която съдът постави в основата на
произнесената си присъда, като най-пълна, прецизна и всеобхватна, отговаряща на
всички поставени задачи и въпроси към тях от страните по делото.
Съдът
приема, че именно това е фактическата обстановка която е безспорно установена
от събраните в хода на наказателния процес, като и досъдебната, така и
съдебната му фаза доказателства. Въз основа на нея съдът счита, че следват
следните правни изводи.
Досежно обвиненията против
подс. А.:
Нормите на чл. 282 и сл. от НК защитават
обществени отношения, свързани с дейността на държавния и обществен апарат,
които се засягат от длъжностни лица включени в структурата на този апарат.
Престъпленията по служба засягат нормалната дейност на държавния и обществения
апарат, тяхното функциониране съобразно изискванията на закона и на
подзаконовите актове.
Подс. Н.А. е осъществил състава на чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК. Изпълнителното деяние се изразява в превишаване на
властта и правата си, като е встъпил в правото на кметовете на общини по чл.
20, ал. 2 и чл. 21 от Правилник за организацията и дейността на
междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския
съвет/ ДВ бр. 71 от 12.08.2008г. отм./ за извършване на неотложни
възстановителни работи на молитвени домове на територията на областта.
Длъжностното качество на А. /
по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б” от НК/ го определя не само като лице от
органите на държавната власт и управление и следователно като субект на това
престъпление, а и като лице заемащо отговорно служебно положение. / ППВС №
8/81г. –т. 8 при определяне дали длъжностното лице заема „отговорно служебно положение”
следва да се имат предвид характера, съдържанието и обемът на изпълняваната от
него длъжност/работа, функциите и правомощията, с които е овластен,
мястото, което заема в служебната йерархия и характера на учреждението/обществената
организация, в която работи. /Налице са и други квалифициращи признаци на
състава от обективна страна – настъпили значителни вредни последици за
държавния бюджет . Разходвани са
512 761,73 лв. от бюджетни средства и то от резерва, които съгласно Закона
за Държавния бюджет на РБ за 2009г. са предвидени за неотложни разходи за
предотвратяване, овладяване и преодоляване
на последици от бедствия и аварии при реална липса на предпоставките за
това, предвид обстоятелството, че бедствие в действителност не е имало. Самия
вид на средствата, както и механизма на отпускането им предполагат
съблюдаването на особено строга финансова дисциплина и в качеството си на
Областен управител подсъдимият съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от
Правилника за организацията и дейността на МКВП е следвало да упражнява контрол
върху исканията на кметовете на общини за отпускането на такива средства. Той
не само не е упражнил такъв контрол, а без наличието на основание, представяйки
документи с невярно съдържание /информационна форма, искане и др./ е поискал
средствата. В крайна сметка те са били разходвани не по предназначението си,
което с оглед специфичния им характер и наред с размера им също обуславя
наличието значителни вредни последици. На фона на действително настъпилите през
предходните години, включително и на територията на Разградска област щети от
природни бедствия, довели и до човешки жертви, тези средства биха могли да
бъдат оползотворени за необходими и належащи дейности
както по преодоляването, така и по предотвратяване на щетите.
Подсъдимият
е действал при условията на продължавано престъпление чл. 26, ал. 1 от НК, като
за времето от 01.04.2009г. до 09.04.2009г. е подготвил и депозирал необходимите
документи за отпускането на средствата.
Действията
на подсъдимия – проведената среща с подсъдимият С. и св. П., представените му
от последния разпечатки, че не е имало природно бедствие на 19.03.2009г.,
фактът, че е поискал съдействие за получаване на средствата и от Министъра на
държавната администрация, сочейки, че не е оправомощен
в качеството си на Областен управител да ги получи, безспорно сочат, че е
действал с пряк умисъл и специална цел да ремонтира молитвените домове със
средства не по предназначение, като стойността на тези средства явно се явява
имотна облага за собствениците им, изразяваща се в ремонтни, възстановителни
работи и подобрения.
Съдът призна
подсъдимият за невинен да е извършил горното престъпление при
наличието на квалифициращият признак – особено тежък
случай, поради което на основание чл.304 НПК , го оправда по така повдигнатото
обвинение поради следните съображения:Най-тежката квалификация-„особено тежък
случай“ следва да се конкретизира по своето съдържание във всеки отделен случай
с оглед законовото определение , дадено в чл.93 т. 8 НК.Следователно,
необходимо е извършеното престъпление по чл.282 НК с оглед тежестта на
настъпилите общественоопасни последици и на другите отегчаващи обстоятелства да
разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на
дееца, т.е. тези обществено опасни последици да са по-тежки от обикновените
квалифициран състав на това престъпление.
В случая е налице само високия размер на настъпилите
значителни вредни последици.Те действително са големи и значителни по размер,
но без сам той да е единствено определящ.Налице е особено висок размер на
причинената вреда, но това не е единствен, както бе посочено признак.Обсъждайки
тези вредни последици може да бъде изведен извод за наличие изключително висока
степен на обществена опасност на деянието. Но за да е налице
квалификацията „особено тежък случай“, е
задължително наличието на съвкупност от
висока, в изключителна степен, обществена опасност на деянието и на личността
на извършителя- дееца.Особено тежкият случай предполага едновременната
наличност на високата обществена опасност на деянието и на дееца, като тежки
последици, както и други обстоятелства, които сочат на особено значима тежка укоримост на
поведението на дееца.Необходимо е да са налице тези два определящи
фактора.Степента на обществената опасност на дееца е самостоятелен фактор,
който трябва да бъде отчетен при квалификацията на деянието като „особено
тежък“.Вярно е, че опасността на дееца
се изразява преди всичко в обществената опасност на деянието, законодателят е
установил изискването да се отчете отделно и обществената опасност на дееца,
предвид онези обстоятелства, които стоят
извън обществената опасност на деянието и
се отнасят само до личността на дееца.В настоящия казус от събраните и
представени доказателства извод за изключителна степен на обществена опасност
на дееца не може да бъде направен.Той е с чисто съдебно минало и обществената
оценка за заеманата от него длъжност е
изключително положителна и може категорично да бъде направен извод пза наличието на добра характеристика, които са такива
обстоятелства, които определят сравнително ниска степен на обществена опасност
на подсъдимия А..
Изхождайки от горното, съдът намира, че извършеното
престъпление не следва да се квалифицира като
особено тежък случай по чл.282 ал.3 от НК.
Подс. А. е осъществил и състава на чл. 254а, ал. 2 във
вр. с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК.
Член 254 „а” е ситуиран в глава седма от НК и негов
обект на защита са обществените
отношения, свързани с правилното функциониране на финансовата, данъчната и осигурителната системи. Той е създаден
да защити неправомерното разходване на бюджетни средства.
От обективна страна, законовият текст изисква разпореждането с предмета на престъплението-
бюджетни средства или със средства
с целево предназначение - да е извършено от дееца
в нарушение на бюджетен закон или подзаконов акт по прилагането
му. Следователно предметът на престъплението- в това число средствата с целево предназначение- не може да
имат друг, освен бюджетен произход и представлява част от бюджетните
разходи на държавата. Легалното определение на "бюджетни разходи" е дадено в § 1 от ДР на Закона за
устройството на държавния бюджет и те са конкретизирани
като "бюджетен кредит", "бюджетна субсидия" и "бюджетна субвенция". Съгласно § 1
т. 6 и т. 7 от ДР на ЗУДБ,
средствата с целево предназначение са тези, отпускани от държавния бюджет
под формата на "бюджетна субсидия" или "бюджетна субвенция" и винаги представляват разход за държавата.
Получените
и разходваните от Областната управа средства са както целеви, така и бюджетни.
Същите са заделени като резерв съгласно Закона за държавния бюджет на Р.
България, с определена цел и точен механизъм на разходване. Отпуснати са целево
само и единствено за преодоляване на посочените от обвиняемия в представените
пред МКВП документи последици от бедствие, настъпило на 19.03.2009г. и довело до повреди и щети по молитвените
домове. Нещо повече - чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на
комисията предвижда щетите не само да се дължат на бедствия, но и
необходимостта от възстановителните работи да е неотложна. Чл.2 от Закона за
защита при бедствия дава следното легално определение:бедствие е значително
нарушаване на нормалното функциониране на обществото,предизвикано от природни
явления и/или човешка дейност и водещо
до негативни последици за живота и здравето на
населението,имуществото,икономиката и за околната среда,преодоляването на което
надхвърля капацитета на системата за обслужване на обичайните дейности по
защита на обществото.
Природни
явления са явления от геологичен,хидрометеорологичен и биологичен произход като
земетресения,наводнения,движения на маси,бури,градушки,големи снежни
натрупвания,замръзвания,суши,горски пожари.
Бедствие
е всяко природно или екологично явление,което е съпроводено от жертви,тежки
щети за собствеността,или са застрашени животът и здравето на населението.
В
метеорологията и климатологията за силни ветрове се приемат тези със скорост
над 14 м/сек.
Предвид
безспорно установения факт, че на 19.03.2009г., както и в предходните и последващи тази дата дни бедствие, представляващо силен
дъжд и вятър, от което да са последвали щети по храмовете в с. Киченица, с.
Дянково, с. Липник, с. Осенец, с. Дряновец, с. Стражец, с. Топчии, с. Черковна
и с. Мортагоново не е имало. Поради това разходването на средствата в размер на
512 761,73 лв. за ремонт на молитвени домове, които реално не са
пострадали от бедствие се явява в нарушение на цитирания вече правилник. Налице
са вредни последици за държавата от това деяние в особено големи размери - неправомерно усвоени целеви средства,
отпуснати за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от
бедствия. Деянието е осъществено от подс. А. за
времето от 08.06.2009г. до 11.08.2009г. в условията на продължавано
престъпление чл. 26, ал. 1 от НК - от
сключването на договорите за ремонт на храмовете до плащанията по тях – все
действия по разходването на сумите. Безспорно е, че деянието е извършено при
пряк умисъл.
Подс. А. не е осъществил
състава на престъпление по чл. 220, ал. 2, вр.
с ал. 1 от НК.
Представителя
на Окръжна прокуратура гр. Разград е приел, че в качеството си на възложител –
областен управител на Област Разград /длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.
1, б „б” от НК/ е сключил договор № 23 от
08.06.2009г. с ЕТ ”Бетис-Е.Х.”, представляван от обв. Х. за ремонт на джамия в с. Стражец и от това е
произлязла значителна вреда в размер на 33 125,55 лв. за държавния бюджет
и Област Разград /представляваща разликата между поисканата от МКВП сума за
възстановяване на обекта – 72 241,45 лв. и сумата по сключения договор –
105 367 лв., като случая е особено
тежък и че сключеният от подс. А. договор е явно
неизгоден.
Съдът счита, че една сделка е неизгодна, когато е сключена без да е необходима за функциониране на
структурата на засегнатата страна и
когато нейните клаузи са неизгодни и не
водят до постигане на целения ефект.Обвинението твърди, че неизгодността е
свързана с постигнатата при сделките цена - инкриминирания договор е бил
сключен за сума много по-голяма от тази която е била поискана за 105 367
лв. вместо за 72 241 лв.
Видно
от приложените писмени доказателства
договорът е бил сключен за
описаните от св. Й.П. – СМР в изготвената от нея КСС и че тази цена се определя въз основа на
единичните цени на СМР предвидени в
изготвените преди сключването на договора КСС.
Обвинението приема, че отпуснатата по-голяма сума явно се
касае до допусната грешка от страна на МКВП.Съдът приема, че се касае за грешка в самото искане, подписано от подс. А., тъй като
то не съответства на изготвената от св.
Й.П. КСС.Междуведомствената
комисия, установила несъответствието между него и приложената КСС, като
е отстранила грешката, отпускайки правилната сума, която съответства на КСС по
договора и с КСС изготвена от св. П..Видно
от доказателствата по делото единичните цени по КСС към договора съответстват с
тези по КСС изготвена от св. П..
Съставомерността на престъплението по чл.220 от НК предполага
установяване на няколко предпоставки: първо, че подсъдимият е бил длъжностно
лице, второ, че в това качество на
08.06.2009г. е сключил договор № 23. с ЕТ ”Бетис-Е.Х.”,
представляван от обв. Х. за ремонт на джамия в с.
Стражец,трето, че сделката била неизгодна и че от сключването й за държавния
бюджет и област Разград били настъпили значителни вреди, четвърто това
подсъдимият А. сторил умишлено и със съзнание, че ощетява държавата и област Разград.
При така събраните доказателства,
съдът намира, че подсъдимият А. не е извършил от обективна и субективна страна
престъплението, за което е предаден на съд.От събраните доказателства по делото
липсват такива за неизгодността на договора,
обстоятелствата при които той е сключен, изключват субективния състав на
престъплението, поради което и съдът го призна за невинован
и оправда по повдигнатото му обвинение по чл. 220, ал. 2, вр.
с ал. 1 от НК.
Подс. А. е осъществил и престъплението по чл. 219, ал.
3 вр. с ал. 1, вр. с чл.
26, ал. 1 от НК през периода от 12.06.2009г. до 11.08.2009г.
Умишлената безстопанственост от страна на подсъдимия е по отношение на
неполагането на достатъчно грижи за управлението и стопанисването на поверените
му бюджетни средства от МКВП, които той по силата на правомощията си като
областен управител е следвало да управлява, а така също и не упражнил
достатъчен контрол върху назначената от него комисия в смисъл, че не взел под
внимание констатациите на комисията адресирани и до него, и до заместника му за технически и
финансов контрол върху изпълнението на договорите и върху работата на
заместника си – подс. С., който е следвало пряко да я
ръководи. Задълженията за контрол произтичат от правомощията на Областния
управител по ЗА /чл. 31, ал. 1, т. 1и т. 3/
и Устройствения правилник на областните
администрации /чл. 7, ал. 1, т. 4 и т. 25/, както и от качеството му на
възложител по договорите. Подсъдимият А. с нито едно свое действие в продължение на два
месеца, на нито един обект не е направил
и опит да осъществи контрол върху дейността на подс. С.,
по отношение на комисията от тримата
подсъдими- Ц., Б. и К., както и за изпълнението на договорите.Също и това, че е бил сезиран от кметове на населени места
за неизпълнението им, въпреки че от комисията са му предложили сключването на
анекси и реално подписване на протоколи след установяване на действително
извършената работа, подсъдимият А. е подписал протоколите, представени му от
изпълнителите, без да стори това. Въпреки написаното в самите протоколи, че се
подписват на обекта, след проверка, извършена от него, такава не е имало и са
подписани в сградата на Областната управа в Разград. Тези обстоятелства именно
обосновават обвинението за умисъл при извършване на престъплението. За щети,
които предвид размера си са значителни, както като абсолютна стойност, така и съотнесени към общо разходваната сума, съдът приема
актуваните, но неизвършени количества
СМР, завишени спрямо договорите цени и извършени СМР за обекти, които не са
молитвени домове по отношение на обектите в с. Липник, с .Стражец, с. Киченица,
с. Недоклан, с. Дянково, с. Мортагоново /в с. Дянково СМР са извършени върху
други сгради, а не върху обекта на договора-джамия/. Стойността на щетата е в
размер на 84 634,46 лв. с ДДС и е в пряка причинна връзка с поведението на подсъдимия.
Съдът призна подсъдимият за невинен да е извършил горното
престъпление при наличието на квалифициращият признак – особено тежък
случай, поради което на основание чл.304 НПК , го оправда по така повдигнатото
обвинение поради следните съображения:Най-тежката квалификация-„особено тежък
случай“ следва да се конкретизира по своето съдържание във всеки отделен случай
с оглед законовото определение , дадено в чл.93 т. 8 НК.Следователно,
необходимо е извършеното престъпление по чл.219 НК с оглед тежестта на
настъпилите общественоопасни последици и на другите отегчаващи обстоятелства да
разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на
дееца, т.е. тези общественоопасни последици да са
по-тежки от обикновените квалифициран състав на това престъпление.
В случая е налице само високия размер
на настъпилите значителни вредни последици.Те действително са големи и
значителни по размер, но без сам той да е единствено определящ.Налице е особено
висок размер на причинената вреда, но това не е единствен, както бе посочено
признак.Обсъждайки тези вредни последици може да бъде изведен извод за наличие
изключително висока степен на обществена опасност на деянието. Но за да е
налице квалификацията „особено тежък
случай“, е задължително наличието на
съвкупност от висока, в изключителна степен, обществена опасност на деянието и
на личността на извършителя- дееца.Особено тежкият случай предполага едновременната
наличност на високата обществена опасност на деянието и на дееца, като тежки
последици, както и други обстоятелства, които сочат на особено значима тежка укоримост на
поведението на дееца.Необходимо е да са налице тези два определящи фактора.Степента
на обществената опасност на дееца е самостоятелен фактор, който трябва да бъде
отчетен при квалификацията на деянието като „особено тежък“.Вярно е, че опасността на дееца се изразява преди всичко
в обществената опасност на деянието, законодателят е установил изискването да
се отчете отделно и обществената опасност на дееца, предвид онези обстоятелства, които стоят извън
обществената опасност на деянието и се
отнасят само до личността на дееца.В настоящия казус от събраните и представени
доказателства извод за изключителна степен на обществена опасност на дееца не
може да бъде направен.Той е с чисто съдебно минало и обществената оценка за заеманата от него длъжност е изключително
положителна и може категорично да бъде направен извод за наличието на добра характеристика,
които са такива обстоятелства, които определят сравнително ниска степен на
обществена опасност на подсъдимия А..
Изхождайки от горното, съдът намира,
че извършеното престъпление не следва да се квалифицира като особено тежък случай по чл.219 ал.4 от НК.
Подс. А. е осъществил състава
на чл. 311, ал. 1 във вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл. 26 ал.1 от НК. , за периода от
03.08.2009г. до 11.08.2009г. в гр.
Разград, общ. Разград, обл. Разград, в условията на
продължавано престъпление, като длъжностно лице /областен управител на област
Разград/ в кръга на службата си /задължения регламентирани в чл.7 ал.1 т.4 и
т.25 от /Устройствен правилник на областните
администрации/ и чл.31 ал.1 т. 1 и т.3 от /ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА/, в съучастие
като извършител с М.Н.Й. *** и Б.М.Х. от с.Стражец / в качеството им на
помагачи/, е съставил официални документи / на 03.08.2009 година за ремонт на
джамия- обект с. Липник, обл.Разград протокол № 1 за
установяване завършеното и за заплащане на натуралните видове строителни и
монтажни работи и протокол № 2 по протокола за замяна за установяване
завършеното и за заплащане на натуралните видове строителни и монтажни работи и
протокол за замяна за установяване завършеното и за заплащане на натуралните
видове строителни и монтажни работи; на 11.08.2009 година за ремонт на джамия-
обект с. Стражец, обл.Разград протокол № 1 за
установяване завършеното и за заплащане на натуралните видове строителни и
монтажни работи и протокол № 2 по протокола за замяна за установяване
завършеното и за заплащане на натуралните видове строителни и монтажни работи и
протокол за замяна за установяване завършеното и за заплащане на натуралните
видове строителни и монтажни работи; на 05.08.2009 година за обект молитвен дом
“джамия”- с. Киченица, обл.Разград протокол № 1 за
установяване завършеното и за заплащане на натуралните видове строителни и
монтажни работи и протокол № 2 по протокола за замяна за установяване завършеното
и за заплащане на натуралните видове строителни и монтажни работи и протокол за
замяна за установяване завършеното и за заплащане на натуралните видове
строителни и монтажни работи; на 05.08.2009 година за обект молитвен дом
“джамия”- с. Топчии обл. Разград ,обл.Разград
протокол № 1 за установяване завършеното и за заплащане на натуралните видове
строителни и монтажни работи и протокол № 2 по протокола за замяна за
установяване завършеното и за заплащане на натуралните видове строителни и
монтажни работи и протокол за замяна за установяване завършеното и за заплащане
на натуралните видове строителни и монтажни работи; на 05.08.2009 година за
обект молитвен дом “джамия”- с. Недоктлан, обл.Разград протокол № 1 за установяване завършеното и за
заплащане на натуралните видове строителни и монтажни работи и протокол № 2 по
протокола за замяна за установяване завършеното и за заплащане на натуралните
видове строителни и монтажни работи и протокол за замяна за установяване
завършеното и за заплащане на натуралните видове строителни и монтажни работи/,
на 05.08.2009г за обект молитвен дом джамия с. Дянково ,обл.
Разград протокол № 1 за установяване и завършеното и за заплащането на
натуралните видове строителни и монтажни работи и протокол № 2 по протокола за
замяна за установяване завършеното и за
заплащането на натуралните работи строителни и монтажни работи и протокол за
замяна за установяване завършеното и за заплащане на натуралните видовеу строителни и монтажни работи, в които удостоверил
неверни обстоятелства / че е извършена проверка на място за извършените СМР от
изготвилите протокола ; че са извършени посочените в протоколите СМР, предвид
установените в протоколите количества и цена, като с документите са вписани в
повече количества и цени СМР: за обект с
Топчии – 3027,67 лева с ДДС,; с. Липник –
3 264,70 лв с ДДС.; за обект с. Стражец-
979,57 лв. с ДДС; за обект с. Киченица-
6 900,25 лв. с ДДС.; за обект с. Недоклан – 8092,61 лева с ДДС; за обект с. Дянково- 2
807,73лв. с ДДС, с цел да бъдат използвани тези документи / като основание за
заплащане на посочените в тях СМР/, като доказателство за тия обстоятелства.
По този начин в протоколи за установяване на завършеното, за замяна и за заплащане, са посочени неверни
обстоятелства, а именно, че са съставени след проверка от него на място и по
отношение на действителни извършените СМР. Така подсъдимия в кръга на службата
си, в качеството си на областен управител и като възложител по договорите с
фирмите-изпълнители на ремонта, при условията на продължавано престъпление като
извършител, подпомогнат от подс.Й. и Х. е съставил
официални документи, в които е удостоверил неверни обстоятелства с цел те да
бъдат използвани като доказателство за тях. Безспорно подписаните протоколи са
официални документи, по смисъла на чл.93, т.5 от НК , и са съставени в кръга на
службата му. Обстоятелствата удостоверени в тях
са неверни. Аргументите, че деянието е извършено умишлено и с цел да
бъдат използвани тези документи са безспорни.
По отношение на умисълът, съдът
приема, че подсъдимият е знаел, че въз основа именно на тези подписани актове
ще бъдат издадени фактури за окончателното разплащане на средствата по
протоколите и ги е подписал без да е извършил каквато и да е било проверка на
място, без да е наясно дали отразяват верни обстоятелства, което доказва
наличието на пряк умисъл при извършване на престъплението.
Подс.Д.Д.,
не е осъществил престъплението по чл.311, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, за
което е обвинен.
Съдът го призна ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
За времето от 04.04.2009 г. до 09.04.2009 г. в гр.
РАЗГРАД в качеството си на длъжностно лице / управител на “ВМ- Д.”***, на което дружество с договор за
услуга от 06.04.2009 година между Областна администрация- Разград- възложител и
“ВМ- Д.”***- изпълнител е възложено
установяване на функционална пригодност на сгради след природно бедствие- дъжд
и силен вятър на 19.03.2009 г. , инженер- рег. №04599 на Камарата на инженерите
в инвестиционното проектиране / в кръга на службата си е съставил официални документи /Строително-
конструктивно заключение и Заключение от техническа експертиза приложение № 3
към чл. 22, ал. 2, т. 3 и чл. 23, т. 1 и 2 от ПРАВИЛНИК ЗА
ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА МЕЖДУВЕДОМСТВЕНАТА КОМИСИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И
ПОДПОМАГАНЕ КЪМ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ което, се изискват във връзка с предоставяне
на средства за извършване на неотложни възстановителни работи за трайно
възстановяване на имоти - държавна или общинска собственост, читалища и молитвени
домове на религиозни институции, засегнати от бедствия/ в които удостоверил
неверни обстоятелства / видовете увреждания, тежест и техническо състояние на
сгради- молитвени домове в с. Липник, с. Стражец, с. Черковна, с. Дряновец,
с.Осенец, с.Мортагоново, с.Киченица, с.Недоклан, с.Дянково и с. Топчии област
Разград в следствие на силен и с висока скорост вятър, съчетано с проливен
дъжд/, с цел да бъдат използвани тия документи като доказателство за тия
обстоятелства, като деянията са извършени в условията на продължавано
престъпление, поради което и на основание чл.304 НПК и го ОПРАВДА по
обвинението му по чл. 311 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1
от НК.
Подсъдимият
Д. като управител на „ВМ-Д.“ ООД има качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „б”, предл.1 от НК, но по повод на извършваната дейност именно като управител
на дружеството и свързаната с това
ръководене и отчетност. Същият обаче е изготвил
процесните десет Технически експертизи /Строително-конструктивни
заключения/ на експерт-инженер с пълва проектантска правоспособност, т.е.
действал като вещо лице.
Съдът
намира, че същият не е субект на това
престъпление досежно изготвените десет Технически експертизи /Строително-конструктивни
заключения/ по отношение на инкриминираните обекти : молитвени
домове в с. Липник, с. Стражец, с. Черковна, с. Дряновец, с.Осенец,
с.Мортагоново, с.Киченица, с.Недоклан, с.Дянково и с. Топчии област Разград.
Същият няма качество на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.“б“ от НК досежно тези документи, тъй като същите не са изготвени в
качеството му на управител на „ВМ-Д.“***, а в качеството му на физическо лице
инженер, т.е. като вещо лице и не може да бъде субект на престъпление по чл.311
от НК, за което се изисква съответното
длъжностно лице в кръга на службата си да състави официален документ, в
който да удостовери неверни обстоятелства.
От това
следва, че изготвените от него строително-конструктивни заключения за процесните обекти не са официални документи по смисъла на
чл.93 т.5 от НК, а са частни свидетелстващи такива.И от обективна страна
безспорно се установява, с оглед
изложеното по-горе, че липсва лъжливо документиране досежно
факта, че инкриминираните десет сгради
са пострадали от природни явления- продължителен дъжд и силен вятър на 19.03.2009г.
в резултат на което са станали непригодни за използването им по предназначение.Следователно
от обективна страна липсват признаците на състава на това престъпление, както и
че подс. Д. не е субект на престъплението, поради
което същият бе признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.311 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Съдът ПРИЗНА ПОДСЪДИМИТЕ Ц.К.Ц., Т.Н.Б. и Б.Р.К. ЗА НЕВИНОВНИ В ТОВА, ЧЕ: През
периода 12.06.2009 г.- 11.08.2009 г. в
област Разград, в съучастие като съизвършители, въпреки
задълженията им регламентирани в /чл.4, ал.2 /Устройствен
правилник на областните администрации; чл.29, ал.2 от ЗАКОН ЗА
АДМИНИСТРАЦИЯТА/ и заповед № 168/12.06.2009 година, в качеството си на
длъжностни лица –членове на комисия / председател : Ц.Ц.
и членове Т.Б. и Б.К./, не са положили
достатъчно грижи за възложената им работа със заповед № 168/12.06.2009 г., като
не изпълнили задълженията си произтичащи от т. II.1. от
цитираната по горе заповед /да извършват технически и финансов контрол по
изпълнение на възложените СМР за възстановяване на молитвени домове на
територията на община Разград/и от това са последвали значителни щети за
държавния бюджет и област Разград в размер на 84 634,46
лв. с ДДС, представляващи, актувани, но неизвършени количества СМР, завишени
такива спрямо договорните цени и извършени СМР за обекти, които не са молитвени
домове както следва :: за обект с. Липник - 3264,70 с ДДС.; за обект с.
Стражец- 979,57 лв. с ДДС; за обект с. Киченица- 6 900,25 със ДДС; за обект с. Недоклан-
8 092,61 лв. с ДДС; за обект с. Дянково-
62 369,67 лв. с ДДС, за обект с. Топчии- 3 027,67 лв. с ДДС,
като деянието е извършено в условията на продължавано престъпление, умишлено и
не съдържа признаците на по- тежко престъпление, престъплението е в особено
големи размери, представлява особено тежък случай, поради което и на
основание чл.304 от НПК ги ОПРАВДА
по обвинението им по чл. 219 ал.4
във вр. с ал. 3 във вр. с
ал. 1,във вр. с чл. 20 ал.2 във вр.
с чл. 26, ал.1 от НК.
Заповед № 168 от 12.06.2009 г. била
връчена на тримата подсъдими на 15.06.2009 г. Като членове на комисията по тази заповед подсъдимите участвали
в ежеседмични проверки на строителните обекти по сключените договори. Задачата
възложена им по заповедта била „упражняване на технически и финансов контрол”,
като смисълът на понятието „технически
контрол” е задължението им да установят реално извършените СМР като вид, обем и
качество на всички обекти по договори, както и функцията за контролиране на качеството и
количеството. Това е потвърдено и в писмо на областния управител изх.№
26-00-115 от 27.07.2009 г., приложено към делото, в което изрично били указани
задълженията им : „Комисията има задача да извърши контролни
проверки по извършените ремонтно – възстановителни дейности и за резултата да
ми предостави протокол – становище, относно липсата или наличието на
несъответствия при изпълнението им.”
Финансов контрол комисията не е
упражнявала поради липсата на необходимата, специфичната квалификация и знания
в тази област. Функцията на комисията
е да контролират изпълнението и качеството на вложените СМР. В лицето на областния управител ,подс. А. тъй като не бил конкретизирал задачите на комисията, подс. Б.
изразила устно несъгласието си пред г-н Б.С. – зам. Областен управител, изрично
със заповед назначен да упражнява контрол и изпълнение на заповедта , имайки
предвид обема на СМР, които предстояло да бъдат извършени и невъзможността на
комисията да осъществява непрекъснат и
квалифициран контрол върху изпълнението на СМР, както и на съответната
финансова част, заявила на подс. С., че е необходимо
упражняване на строителен надзор от лицензирани специалисти, получили лиценз от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Който лиценз е бил
вписан в публичен регистър при МРРБ. След отказа му с мотива, че не са
предвидени такива средства за надзор и след обаждане на кмета на с.Дряновец за
възникнали проблеми на обекта, с колегите си от комисията – подс.Ц.
и подс. К. преценили, че е необходимо да започнат
ежеседмичен технически контрол по
През целия период от месец юли до
месец септември 2009 г., всички проверки на обектите комисията е извършвала в присъствието на кмета на населените места,
след предварително осигуряване на присъствието му, те били и хората, които
първоначално ги завели в тези обекти. Председателя на комисията Ц.Ц., уведомил подс. Б. и подс. К., че авансът е
преведен на 30.06.2009 г.изпълнителите, което означавало, че от тогава започва
да тече срока по договорите. При първоначалния оглед на обектите, който направили тримата подсъдими на 09.07. и 10.07.2009 г.
констатирали, че обектите са пред завършване, видно от протокол образец 19 от
подизпълнителя на фирма „Монолитно строителство”, представил ги на комисията за
корекции протоколи образец 19 на 17.07.2009 г. Първите си констатации оформили
в докладна записка № вътр.Д-18/10.07.2009 г. в която
посочили, че на всички обекти са
извършени значителни замени на видовете СМР, заложени в КСС на
оценителя.
По отношение обвинението – конкретно за обект
„Молитвен дом – Джамия” с.Дянково, че СМР са извършени на обект, на сграда
различна от молитвения дом, същите заявяват , че сградите били в състояние на ремонт и пред завършване и не е
било възможно да установят предназначението на всяка една от сградите,
освен и това, че такова задължение не са имали за обектите въобще, което съдът
приема за доказано с оглед доказателствата по делото.
Така всички проверки били
отразени в констативни протоколи на комисията, депозирани и заведени в
деловодството на Областна администрация гр.Разград , утвърдени от Областен управител подс. А..
С тези констативни протоколи и депозираните докладни записки, своевременно са уведомявали
ръководството на обл.
Разград за проблемите, съпътстващи строителството. В тях изрично комисията е посочила, че независимо от липсата на
финансиране и извършени плащания, те са установили предварително извършени СМР,
различни по вид и обем от КСС на оценителя. При разговори с изпълнителите или
техни представители подсъдимите Ц., Б. и
К. разбрали, че тези допълнителни количества и видове СМР са направени по
искане на кметовете на съответните населени места или хора на джамийските или църковни настоятелства и не са констатирали изпълнени не по техни /на
комисията/ указания СМР, каквото и задължение не са имали, отразявайки реално
извършените такива. Тези различия предизвикли спорове
между комисията и изпълнителите, като изрично
уведомили изпълнителите , че следва да уведомят незабавно възложителя за тези
промени. В констативните протоколи и
докладните записки, в рамките на правомощията си, тримата подсъдими насочили
вниманието на възложителя към установеното неточно изпълнение на СМР. Предвид
факта, че комисията няма властнически правомощия и не може да замести
възложителя по сключените договори, в докладните записки и констативните
протоколи те изложили констатираните факти и предложения за решаване на въпроса
с възникналите несъответствия. Членовете на комисията не били уведомени дали е
постигнато съгласие между възложителя и изпълнителите за съставяне на заместителни таблици.
В хода на проверките
изпълнителите представили чернови на протоколи образец 19 еднократно, по които комисията
извършила проверка и корекции, отразявайки обективно реално констатираните
количества и видове СМР. След депозирането на ежеседмичните констативни
протоколи и докладни записки, то преценката на възложителя- подс.
А., кои видове СМР да бъдат платени е била лична. Това личи и от факта, че е
подписал протоколи образец 19, въпреки наличието на констативни протоколи на
комисията за всеки обект. Комисията не била запозната с окончателният вид на
протоколи образец 19 и заменителни таблици, в какъв
вид са подписани от възложителя, тъй като тези документи не са представени на
комисията до приключване на дейността й -
23.09.2009 г., когато бил съставен последния протокол за обектите в селата Мортагоново, Осенец и Дряновец.
Упражнявайки контрол подсъдимите установили, че всички СМР от представените им
на чернова протоколи образец 19, са
изпълнени по видове. При наличие на разлика в количествата, същите са
коригирани.
По отношение на обвинението за
завишени цени от страна на изпълнителите, комисията е приела цените,
представени от изпълнителите в черновите на протоколи образец 19. За видовете
СМР, включени в КСС по договорите за строителство проверка на цените тримата
подсъдими не са правили, тъй като не са имали такива правомощия с цитираната
заповед. Цените са били утвърдени, а комисията е осъществила контрол,
единствено върху количествата, пак съгласно заповедта.
По отношение на обвинението за
изплатени неизвършени и актувани СМР,
съдебно-техническата експертиза вещите лица приемат, че е налице надактуване на видовете СМР „доставка” и „монтаж” на
керемиди в селата Дянково, Киченица и Недоклан. Практика в строителството било ,
този вид дейност да се актува по два начина. Първият в едно перо „Доставка и
монтаж на керемиди” . И вторият начин по отделно „Доставка керемиди” и „Монтаж керемиди”. Комисията е приела черновите на протоколи образец 19 за
проверка във вида, в който са съставени от изпълнителя. Вижда се от самите
протоколи, че тази дейност там е разделена от изпълнителя в две отделни пера:
„Доставка” и „Монтаж”. И в тази връзка членовете на комисията е предупредила изпълнителя да обедини двете пера, двете
дейности в едно перо, както е заложено в КСС по договорите. Осъществявайки
проверката на черновите на протоколи образец 19,членовете на комисията са
отчели факта, че са изпълнени и двете дейности – и доставката, и монтажа.
Отразените количества в черновите на протоколи образец 19 са реални, потвърдено
и от вещите лица на шесторната съдебно-техническа експертиза.
Във връзка с актуваните
количества строителни отпадъци като „Транспорт на земни маси” на обектите в
селата Липник и Стражец при проверката на черновите на протоколи образец 19 че
комисията е предупредила изпълнителя да раздели
двете дейности в отделни пера – „транспорт на строителни отпадъци” и
„транспорт на земни маси”, но окончателен вариант на протокол образец 19, не
им е бил предоставен.
Като реално ремонтите на почти
всички обекти са разплатени на по-ниска цена от цената на обектите по КСС към договорите.
Всички седмични проверки били
отразени с констативни протоколи на
комисията, депозирани и заведени в деловодство
на Областна администрация Разград с дати : 13.07.2009г., 15,16 и 17
.07.2009 г., 20,22 и 23.07.2009г. 06 и 07.08.2009г., 11.082009г., 13.08.2009г.,
18.08.2009г., утвърдени от подс. А.. С тези констаткивни протоколи били депозирани и докладни записки :
№ вътр. Д-18/10.07.2009г.,№вътр.
Д-18/17.07.2009г., №вътр. Д-19/22.07.2009г., и № вътр. Д-21/24.07.2009г. с които членовете на комисията, подс. Ц., подс.Б. и подс. К. уведомили областен управителподс.
А. и и зам
областен управител подс. С. за проблемите съпътстващи ремонтите.
От гореизложеното, съдът приема,
че подсъдимите Ц., Б. и К. не
са извършили престъпление по чл.219 от НК.
Членовете на комисията са осъществили технически контрол видно от приложените
по делото констативни протоколи и докладни записки. Активното участие на
комисията се установява и в корекциите които са били нанесени от тях в
черновите на протоколите образец 19, касаещи количествата СМР .
Съдът не възприема довода на
представителя на обвинението, че обвинението срещу членовете на комисията се поддържа и се обосновава на
обстоятелството, че проверките са започнали реално около месец след като те са
били назначени за членове на тази
комисия и че единственото им нарушение се състои не в обема на тези действия, а
в несвоевременността на извършването им.
Видно от доказателствата по
делото авансът е бил преведен на фирмите на 30.06.2009г., което и предполага,
че от тогава започва да тече срока по договорите и първата проверка на комисията е на 09 и 10.07.2009г. и отразеното
в констативен протокол от 13.07.2009г., в който е констатирано, че те са пред завършване.Както е посочено и
по-горе тези първи констатации членовете на комисията е оформена Докладна записка № вътр. Д-18/10.07.2009г.
Ето защо, следва да се приеме, че
от обективна страна не са налице нито
един от признаците на състава по чл.219 от НК за безстопанственост и деянието
на подсъдимите Ц., Б. и К. се явява несъставомерно,
поради което и същите са признати за
невинни и оправдани по обвинението им по чл. по чл. 219 ал.4 във вр.
с ал. 3 във вр. с ал. 1,във вр.
с чл. 20 ал.2 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Подсъдимият
Б.С., е осъществил състава на чл.219, ал.3 във вр. с ал.1вр. чл.26ал.1
от НК за периода от 12.06.2009 г.- 11.08.2009 г. в обл. Разград, в условията на продължавано
престъпление,
въпреки задълженията и правомощията му регламентирани в / чл.4, ал.2, ал.5 /Устройствен
правилник на областните администрации; чл.29,
ал.2 от /ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА/ и заповед № 168/12.06.2009 година /определен да контролира
изпълнението на заповед № 168/12.06.2009 г./, в качеството си на
длъжностно лице – заместник Областен управител при Областна администрация гр. Разград въпреки
задълженията си, не е упражнил достатъчно
контрол върху работата на Т.Н.Б., Б.Р.К. и Ц.К.Ц.
– членове на комисия на които е възложено със заповед № 168/12.06.2009 година управлението на обществено имущество
/да извършват технически и финансов контрол по изпълнение
на възложените СМР за възстановяване на молитвени домове
на територията на община Разград/
и от това са
последвали значителни щети за държавния бюджет
и област Разград в размер на 84 634,46 лв. с ДДС, представляващи
актувани , но неизцвършени количества СМР, завишени спрямо договорните цени и извършени СМР за обекти, които
не са молитвени
домове: за обект с. Липник - 3264,70 с ДДС.;
за обект с. Стражец- 979,57 лв. с ДДС; за
обект с. Киченица- 6 900,25 със ДДС; за обект с. Недоклан-
8 092,61 лв. с ДДС; за обект с. Дянково- 62 369,67 лв. с ДДС, за обект
с. Топчии- 3 027,67 лв. с ДДС,
В
качеството си на заместник областен управител, безспорно той има качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. ”б” от НК. Изпълнителното му
деяние се изразява в това, че не е упражнил абсолютно никакъв контрол върху
работата на комисията назначена със Заповед № 168 на Областният управител. Нарушения
на задълженията му са регламентирани в чл.4, ал.2, ал.5 от Устройственият
правилник на областните администрации, и чл.29, ал.2 от Закона за
администрацията.
Той
изрично е бил определен пряко да ръководи дейността на тази комисия. Няма нито
едно доказателство, че е извършил каквото и да е било действие в тази насока.
Напротив, събраха се доказателства, че е бил уведомен от членовете на комисията
за техните констатации. Не е сторил нищо в тази връзка, и във връзка със
задълженията си на ръководител на тази комисия, както и във връзка със
задълженията си на зам.областен
управител. В резултат на това негово бездействие вместо да изпълни задълженията
си като реагира на постъпилите констативни протоколи и докладни на назначената
комисия, да сигнализира и областния управител – подс. А., за да се вземат под
внимание всички сигнали на комисията , за да се избегнат настъпването на щети
за държавния бюджет, подс. С. е абдикирал
тотално от задълженията си и като заместник областен управител и на
когото е възложено със заповед № 168/12.06.2009 управлението на обществено
имущество и от неизпълнение на задълженията е последвала значителна щета в
размер на 84 634,46 представляващи
актувани, но не извършени количества СМР за такива завишени спрямо договорните
цени, и такива извършени за обекти които
не са обект на решението за отпускане на средствата, и не са молитвени домове.
Съдът призна подсъдимият С. за невинен да е извършил
горното престъпление при наличието
на квалифициращият признак –
особено тежък случай, поради което на основание чл.304 НПК, го оправда по така
повдигнатото обвинение поради следните съображения:Най-тежката
квалификация-„особено тежък случай“ следва да се конкретизира по своето
съдържание във всеки отделен случай с оглед законовото определение , дадено в
чл.93 т. 8 НК.Следователно, необходимо е извършеното престъпление по чл.219 НК
с оглед тежестта на настъпилите общественоопасни
последици и на другите отегчаващи обстоятелства
да разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на
дееца, т.е. тези общественоопасни последици да са
по-тежки от обикновените квалифициран състав на това престъпление.
В случая е налице само високия размер
на настъпилите значителни вредни последици.Те действително са големи и
значителни по размер, но без сам той да е единствено определящ.Налице е особено
висок размер на причинената вреда, но това не е единствен, както бе посочено
признак.Обсъждайки тези вредни последици може да бъде изведен извод за наличие
изключително висока степен на обществена опасност на деянието. Но за да е
налице квалификацията „особено тежък
случай“, е задължително наличието на
съвкупност от висока, в изключителна степен, обществена опасност на деянието и
на личността на извършителя- дееца.Особено тежкият случай предполага
едновременната наличност на високата обществена опасност на деянието и на
дееца, като тежки последици, както и други обстоятелства, които сочат на
особено значима тежка укоримост на поведението на дееца.Необходимо е да са налице
тези два определящи фактора.Степента на обществената опасност на дееца е
самостоятелен фактор, който трябва да бъде отчетен при квалификацията на
деянието като „особено тежък“.Вярно е, че
опасността на дееца се изразява преди всичко в обществената опасност на
деянието, законодателят е установил изискването да се отчете отделно и
обществената опасност на дееца, предвид
онези обстоятелства, които стоят извън обществената опасност на деянието
и се отнасят само до личността на
дееца.В настоящия казус от събраните и представени доказателства извод за
изключителна степен на обществена опасност на дееца не може да бъде
направен.Той е с чисто съдебно минало и обществената оценка за заеманата от него длъжност е изключително
положителна и може категорично да бъде направен извод за наличието на добра
характеристика, които са такива обстоятелства, които определят сравнително
ниска степен на обществена опасност на подсъдимия А..
Изхождайки от горното, съдът намира,
че извършеното престъпление не следва да се квалифицира като особено тежък случай по чл.219 ал.4 от НК.
Досежно
обвиненията на подсъдимите Б.Х. и М.Й.
Подсъдимите Б.Х. и М.Й. от събраните доказателства по един несъмнен и
категоричен начин обосновават
обвиненията им по чл.311, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 и чл.26, ал.1 от НК за
всеки един от тях. Всеки един от тях, в качеството си на представител на
фирмата изпълнител, съответно фирмата на подс.Х. - „Бетис-Е.Х.”, а подсъдимия Й. като
пълномощник на „Монолитно строителство” ЕООД
е подпомогнал като е представил проект, участвал е при окончателното
изготвяне и подписване на документите при подс.А. при съставянето на официални
документи по смисъла на чл.93, т.5 от НК, протоколи № 1 за установяване на завършването и за заплащане на натуралните
видове строителни и монтажни работи, Протокол № 2, по протокола за замяна за
установяването за завършването и за заплащането на натуралните видове
строителни и монтажни работи и протокол
за замяна, с цел именно да бъдат използвани тези документи като
основание за заплащане на посочените в тях СМР, и съответно като доказателство
за тяхното извършване. Като подс. Х. е сторил
това по отношение на обектите Липник,
Стражец, а подсъдимият Й. по отношение на джамията в с.Киченица,
с.Недоклан, с.Дянково и църквата в с.Топчии.
Съдът
намира, че предвид факта че те са представители на фирмата изпълнител и особено
подс.Х. е ръководил дейността по извършваните СМР, което безспорно
не подлежи на съмнение, видно е, че деянията са извършени от тях, от всеки един
от тях умишлено, с пряк умисъл.
Налице са и предпоставките на чл.26, ал.1 от НК, при което извършените от тях деяния следва да бъдат квалифицирани като
„продължавано престъпление” по смисъла на този текст, тъй като са извършени при
идентичност на обстановката, еднородност на вината и с действия пораждащи един
престъпен резултат.
Относно вида и размера на наложените наказания,
съдът взе предвид следното:
По
извършеното от подсъдимия А. престъпление по чл. 282
ал.2 във вр. с ал.1 във вр.
с чл.26,ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода от една до осем години лишаване от свобода, както и лишаване от право
по чл.37 ал.1 т.6 от НК.При индивидуализацията на вида и размера на наказанието
следва да бъде отчетено на първо място високата степен на обществена опасност
на деянието засягащо значими правно-регулирани обществени отношения свързани дейността на държавните и обществени институции.
От друга страна съдът обсъди конкретната
степен на обществена опасност на подсъдимия- чистото му съдебно минало,
недопускането до този момент на други нарушения, събраните добри
характеристични данни, които са смегчаващи вината
обстоятелства.Преценявайки тези обстоятелства, съдът счита, че наказанието
следва да бъде определено при смегчаващи вината
обстоятелства в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода, налице са законовите изисквания за приложението
на института на условното осъждане, определения три годишен изпитателен срок е
достатъчен за постигане на целения предупредителен резултат.По отношение на наказанието по чл.37 ал.1 т. 6 от НК,-съдът
прави следната преценка по отношение на това наказание- за срок от 3 години
поискан от представителя на обвинението.Това наказание не е кумулативно и
задължително, то се определя по преценка на съда и следва да бъде обосновано.В
случая наложеното основно наказание е достатъчно да обоснове извода за достатъчност и съразмерност на
деяние и последици, като наказание.
При
индивидуализацията на наказанието за извършеното
от подсъдимия А. престъпление по - чл. 254
а, ал.2 във вр. с ал. 1 във вр.
с чл. 26 ал.1 от НК, законът
предвижда до 5 години лишаване от свобода
и също лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 от НК. Това престъпление се
отличава с по-висока степен на обществена опасност, съдът взе предвид като смегчаващо
такова – чистото му съдебно минало, а като отегчаващо такова – високия размер
на вредните последици за Държавата .С оглед изложеното съдът индивидуализира
наказанието при превес на смегчаващите отговорността
обстоятелства, а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Съдът намира, че на
подсъдимия следва да бъде наложено и
кумулативно предвиденото в текста- ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
да заема ръководна длъжност в държавно учреждение на
основание чл.37 т.6 от НК.
Налице са законовите изисквания за
приложението на института на условното осъждане, определения три годишен
изпитателен срок е достатъчен за постигане на целения резултат, поради което на
основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен
срок от три години.
При
индивидуализация на наказанието за извършеното от подс. А. престъпление по чл.219
ал.3 вр- с ал.1 вр. С чл.26 ал.1 от НК законът предвижда
наказание от две до осем години, като предишната редакция на текста преди изменението през 2010 година е до осем години
лишаване от свобода, което съдът счита за по-благоприета за подсъдимия, съдът
му наложи наказание от ДВЕ ГОДИНИ И
ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода.На основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА
изтърпяването на така наложеното
наказание за изпитателен срок от три години,съобразявайки чистото му съдебно
минало, добрите характеристични данни, съобразявайки. Факта, че формално е
спазил минимално изискуемите задължения, назначавайки комисия, която да
извършва контрол. По отношение на наказанието по чл.37 ал.1 т.6 от НК- съдът
приема следното:Това наказание не е кумулативно и задължително, то се определя
по преценка на съда и следва да бъде обосновано.В случая наложеното основно
наказание е достатъчно да обоснове извода за достатъчност и съразмерност на
деяние и последици, като наказание.
При
индивидуализация на наказанието за извършеното от подс. А. престъпление по чл.311
ал.1 вр с чл.20 ал.2 вр. С чл.26 ал.1 от
НК, законът предвижда наказание до пет години лишаване от свобода.Съдът обсъди конкретната степен на обществена
опасност на подсъдимия- чистото му съдебно минало, недопускането до този момент
на други нарушения, събраните добри характеристични данни, които са смегчаващи вината обстоятелства.Преценявайки тези
обстоятелства, съдът счита, че наказанието следва да бъде определено при смегчаващи вината обстоятелства в размер на от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода И
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да заема
ръководна длъжност в държавно учреждение на основание
чл.37 т.6 от НК, съобразявайки, че са налице законовите изисквания за
приложението на института на условното осъждане, определения три годишен
изпитателен срок е достатъчен за постигане на целения резултат.
На основание чл.23 ал.1 от НК,
съдът определи общо най-тежко наказание
между така определените наказания лишаване от свобода за срок ДВЕ ГОДИНИ
И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и ПРИСЪЕДИНЯВА наказанието по чл.37 т.6 от НК ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО да заема ръководна длъжност в
държавно учреждение на основание чл.23 ал.2 от НК.На
основание чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на така определеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода отлага за изпитателен срок от три години.
Съдът намира определеното общо
най-тежко наказание за съответно на извършеното и настъпили вредни общественоопасни последици и с разпоредбите на чл.35 ал.3 и
чл.36 от НК.Обсъждайки комплексно
данните за личността и извършените престъпления, съдът счита, че това
наказание ще постигне целите на наказателната репресия в нейната индивидуална
генерална цел.
При
индивидуализация на наказанието за извършеното от подс. Б. М. Х. и
подс. М.Н.Й.. по чл.311, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 и чл.26, ал.1
от НК .
Налице
са и предпоставките на чл.26, ал.1 от НК, при което извършените от тях деяния
следва да бъдат квалифицирани като „продължавано престъпление” по смисъла на
този текст, тъй като са извършени при идентичност на обстановката, еднородност
на вината и с действия пораждащи един престъпен резултат.
При
определяне на наказанията, съдът приема, че е налице баланс между смекчаващите
отговорността и отегчаващите такива обстоятелства и им наложи наказание от
десет месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.66 от НК отложи за
изпитателен срок от три години, съобразявайки,
че са налице законовите
изисквания за приложението на института на условното осъждане, определения три
годишен изпитателен срок е достатъчен за постигане на целения резултат.
При
индивидуализация на наказанието за извършеното от подс. Б.Р.С., за извършено престъпление по чл.219,
ал.3 във вр. с ал.1вр. чл.26ал.1 от НК , законът предвижда
наказание от две до осем години, като предишната редакция на текста преди изменението през 2010 година е до осем години
лишаване от свобода, което съдът счита за по-благоприятен за подсъдимия закон,
съдът му наложи наказание
от ДВЕ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА лишаване от
свобода.На основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА
изтърпяването на така наложеното
наказание за изпитателен срок от три години,съобразявайки чистото му съдебно
минало, добрите характеристични данни и конкретната степен на обществена
опасност на подсъдимия.
По отношение на наказанието по чл.37 ал.1
т.6 от НК- съдът приема следното:Това наказание не е кумулативно и
задължително, то се определя по преценка на съда и следва да бъде обосновано.В
случая наложеното основно наказание е
достатъчно да обоснове извода за
достатъчност и съразмерност на деяние и последици, като наказание.Съдът
съобрази и обстоятелството, че подс. С. е изпълнявал служебните си задължения за малко по-кратък период от време, и част от
последващите действия извършвани от подсъдимия А. и влизащи в състава от обективна страна на
умишлената безстопанственост, не следва да му бъдат вменени .
На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимите
Н.Б.А. , Б.Р.С., Б. М. Х., М.Н.Й. да заплатят по сметка на Окръжна прокуратура Разград
сумата от 9 820 лева по равно, представляваща направени разноски за вещи лица по
Досъдебно производство №
23/2009г. на РзОП, както и да заплатят по равно по сметка на Търговищки окръжен съд сумата от 9 416,91 лв. представляваща направени
разноски за вещи лица и свидетели .
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: