Р Е Ш Е Н И Е
**60002
гр.Айтос,
21.02.2022 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Айтоският районен съд,
гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Председател: Мария Джанкова
Съдебни
заседатели:…………..
Членове: ………….
при секретаря Яна Петкова и
присъствието на прокурора …………… като разгледа докладваното от съдията Джанкова гражданско дело № 150 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на Ф.Е. О., ЕГН **********,***, действаща чрез адв.Г.М. – БАК, със съдебен адрес:
*** против С.К.В.,
ЕГН **********, с посочен адрес ***.
С исковата
молба ищцата предявява осъдитeлен иск с правно основание чл.59 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), като моли да бъде постановено съдебно решение, с което отв.С.К.В., ЕГН **********
*** да бъде осъден да заплати нa ищцата Ф.Е. О., ЕГН **********,*** сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща част - половината oт заплатената
от ищцата продажна цена пo договор за покупко-продажба
на недвижим имот, инкорпориран в Нотариален акт №70, том I, peг.№790, дело №51/2008 год., вписан
вх. Peг.№2634/03.08.2018 год., акт №51, том 9, дело
№1211/2018 год. в общ размер на 27 500 лева (двадесет и седем хиляди
и петстотин), с която сума ответникът
се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата. При условията на енентуалност, ако
бъде отхвърлен предявеният главен иск,
се моли, след приемане, че за
ищщата съществува друг иск с правно основание чл.127, ал.2 oт Закона за задълженията и договорите (33Д) да
се постанови решение, с което да
се осъди отв.С.К.В. да заплати
на ищцата сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща половината oт зaплатeнoтo от нeя
по Договор за кредит за недвижим имот
№75185/03.08.2018 год. до
30.12.2020 год., ведно със законната лихва върху посочената сума, начиная от предявянане на иска, до
окончателното погасяване на задължението.
Към исковата молба са приложени
писмени доказателства и са заявени доказателствени
искания – за събиране на гласни доказателства и назначаване на Съдебно
счетоводна експертиза (ССчЕ). Ищцата претендира заплащане на
направените съдебно-деловодни разноски.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът С.К.В., чрез пълномощник адв.Д.И. - БАК представя писмен отговор. Оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция, както и твърденията на ищцата, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, че отв.В. не е участвал в погасяването на кредита. Първоначално оспорва представеният Договор за кредит № 75185/2018 г., като твърди, че липсва подпис на ответника на последната страница като страна-съдлъжник, както и като получател на договора. Излага становище за неоснователност на иска. Представя писмено доказателство – отговор на Ф. О. по гр.дело № 1014/2020г.по описа на РС – Айтос. Моли за ангажиране на гласни доказателства и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание адв.Д.И. поддържа заявеното в отговора становище за неоснователност на ищцовата претенция и моли за отхвърляне на иска, но оттегля направеното по повод оспорването на процесния договор за банков кредит искане за откриване на производство по проверката му. Нещо повече – след приключване на съдебното дирене и при повторното внасяне на делото за разглеждане ответникът, действайки чрез пълномощника си ангажира доказателства за пълно погасяване именно от С.В. на задължението по кредита, чрез внасяне на сумата от 49 128 лева. Позовавайки се на извършеното от ответника плащане и чрез адв.Г.Я., моли за отхвърляне на иска или при частичното му уважаване – за присъждане на съразмерната част от деловодните разноски.
С оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцата
обосновава претенцията си като твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е сключен
на 14.10.2018 год. и е прекратен чрез развод
със съдебно решение, постановено
пo гр.д. №1071 /
2019 год. на РС-Айтос. Изложеното не е спорно между страните, а е възприето за ненуждаещо се от
доказване, доколкото фактите по брачно дело
№ 1071/202019г. (разгледано и решено
от настоящия съдия-докладчик) са служебно известни на съда, включая,
че бракът е прекратен със съдебно решение, влязло в законна сила на
28.01.2020г., т.е. страните са били съпрузи за времето от 14.10.2018г. до
28.01.2020г.
Не се оспорва, че преди женитбата, ищцата, планирайки брачния живот, решила да придобие недвижим имот, в който бъдещото семейство да съжителства. Споделила намерението си с ответника и двамата избрали жилище, представляващо апартамент **, построен на основание отстъпено право на
строеж върху общински имот №1, в кв.5 пo ПУП на
гр.Айтос, със застроена площ от 90,06 кв.м., състоящ се от
три стаи кухня и сервизни помещения. Двамата бъдещи (към онзи момент) съпрузи решили да закупят гореописания
имот с банков кредит, тъй като не разполагали с налични парични средства. Ищцата твърди, че пo същото време била в трудови
правоотношения с община Р.,
кандидатствала за кредит и такъв бил отпуснат от банка
„Алианц Банк България“ АД. C договор за покупко-продажба, инкорпориран в Нотариален акт №70, том I, p.№790, дело
№51/2008 гoд., впиcaн вx. Peг.№2634/03.08.2018 год., акт №51, том 9, дело
№1211/2018 год., около два месеца преди сключване на брака – на
03.08.2018г. страните Ш. О. и С.В. закупили при равни квоти
гореописания апартамент,
като в нотариалния акт уговорили
продажната цена от 55 000 (петдесет и пет xипяди) лева да бъде заплатена изцяло чрез банковото кредитиране. Със сумата, предмет на договора
за банков кредит била заплатена цената по сделката, а върху придобития от страните имот, в полва
на „Алианц
Банк България“ АД била учредена
законна ипотека. Отношенията между банката-кредитор от една страна и страните
пo делото - от друга били уредени, като видно от приложеното копие
от Договор за кредит за недвижим
имот (обезпечен със законна ипотека върху имот) № 75185/03.08.2018 год., ищцата Ф. О. била посочена за кредитополучател, а ответникът С.В. - като съдлъжник пo кредита.
Съгласно заключението на вещото лице Р.Д. и в отговор на
поставените към ССчЕ задачи, се установява, че Договор за кредит № 75185/03.08.2018
год. е обслужван чрез открита на името на кредитеполучателя
Ф. О., банкова сметка *** „Алианц Банк България“ АД. Съгласно изготвената и приложена като неразделна част от експертизата,
аналитична справка – приложение за претендирания
период – от датата на сключване на договора до 30.12.2021г., погасителните
вноски, заплатени по кредита от внесени по посочената сметка суми, възлизат в
общ размер на 15 571,97лева, като в
съйжия времеви период постъпленията по сметката са,
както следва: сумата от 28 841,71 лв. - постъпления на името на ищцата и
1 794,99 лв. - постъпления от името на ответника.
При така установеното и по повод предявения по чл.59 от ЗЗД иск, съдът намира следното:
Ищцата обосновава интерес от иска за неоснователно
обогатяване, сочейки, че водена от предстоящия
съвместен семеен живот с ответника, разчитала че средствата пo
жилищния заем ще се покриват
от двамата съпрузи, поради което вътрешните отношения между тях като купувачи на жилищния имот не били уреждани
изобщо. Твърди, че от сключване на договора (03.08.2018г.), до брака, пo времетраенето му, a и след
развода, всички плащания пo кредита
се извършвали чрез банковата
ѝ сметка, от нейни лични приходи, като погасената и заплатена пo кредита сума за периода до 30.12.2020г. била в размер на 10 000
лева. Ищцата поставя въпроса досежно формулировката на чл.6.5.1 от договора за кредит
за недвижим имот №75185/03.08.2018 год., като сочи, че същият текст пораждал съмнение и давал възможност
за тълкуване, каква е конкретната фигура на ответника – дали той е съдлъжник
пo договора за банков кредит
или е единствено поръчител, като в последния случай,
то той не носел отговорност като съдлъжник, нo ce e обогатил
за сметка на ицщата, като в патримониума му е постьпила ½ ( една втора) идеална част от придобития
чрез продажбата недвижим имот. Ищцата твърди, че паричните средства oт отпуснатия
кредит са постъпили в нейния патримониум, преведени са пo нейна банкова сметка,
***тена изцяло продажната цена, в резултат на което тя е обедняла за сметка на
ответника с половината от заплатената от нея продажна
цена на имота,
съответно имуществото на ответника се
е увеличило. Ето защо той дължал на ищцата
връщане на това, с което се
е обогатил неоснователно за нейна сметка, до
размера на обедняването. На база изложеното от самата ищца, при съпоставка с гореустановените и безспорни по делото обстоятелства досежно сключването на процесните
договори (за покупко-продажба на имот и за банков кредит, обезпечен с ипотека),
при съпоставка с удостоверяващите ги писмените доказателства, съдът намира
исковата претенция по чл.59 от ЗЗД за неоснователна и недоказана, като на първо
място следва да се отбележи, че в Договора за кредит за
недвижим имот
№75185/03.08.2018 год. изрично е отразено, че качеството на ответника е
на съдлъжник.
Оттам и се налага извода, че при отразената в и.м. фактическа обстановка, при
плащането на всяка отделна вноска по кредита, във вътрешните отношения между ищцата
и ответника - солидарни длъжници се прилага
разпоредбата на чл.127 от ЗЗД. Само за изчерпателност следва да се отрази, че вън
от изложено и при висящ спор за делба нa
недвижимия имот (придобит изцяло със средствата,
получени чрез банковото кредитиране) по гр.дело № 1014/2020г. на РС-Айтос, евентуално отношенията на съделителите по повод произхода на средствата, вложени за придобиване
на имота, биха дали основание за спор досежно съсобствеността
или равенството на делбените им квоти в първа фаза на
делбата, или евентуално за претенции по сметки между съделителите
– във втора фаза по чл.346 от ГПК.
Предвид изложеното и доколкото съгласно чл.59 ЗЗД правото да се претендира връщане на полученото без основание до размера на обедняването, възниква, само когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити, съдът намира, че следва да разгледа и да се произнесе по същество по предявения от ищцата в условията на евентуалност иск по чл.127 от ЗЗД.
Претинцията на това правно основание е
допустима, доколкото се твърди, че ответникът- съдлъжник пo договора за банков кредит, дължал на ищцата
половината от платеното от нея, а разгледана по същество, съдът
намира и за частично основателна. Релевантно за спора, е че в процесния Договор за кредит за недвижим
имот № 75185/03.08.2018 год., ищцата Ф. О. е посочена за кредитополучател, а ответникът С.В. - като съдлъжник пo кредита. Договорът е сключен два месеца преди подписване на гр.брак между
двамата – на 03.08.2018г., като претенцията на ищцата е за заплащане от
ответника на сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща половината oт зaплатeнoтo от нeя
по Договора за кредит, за времето от сключването му на 03.08.2018 год. до
30.12.2020 год.
В конкретния случай следва да се отчете, че всяка вноска има свой собствен
падеж и свое самостоятелно значение като изпълнение на задълженията по договора за
кредит. Затова при плащането на
всяка вноска във вътрешните отношения между солидарните длъжници се прилага разпоредбата
на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД и това, което е платено на кредитора, трябва
да се понесе
от тях по
равно. Ако един от солидарните
длъжници изплати повече от своята
част от всяка
отделна вноска, той има иск
за разликата срещу другия солидарен длъжник съгласно чл. 127, ал. 2 от ЗЗД. Не е необходимо длъжникът да изплати целия
кредит, за да може да
насочи иска си срещу останалите
солидарни длъжници, доколкото те изпадат в забава при всяко
плащане вповече на отделната вноска
от страна на единия солидарен
длъжник. В този смисъл е трайната практика на ВКС (напр. решение № 191 от
23.02.2018 г. по гр. д. № 3907/2016
г. на IV Г.О. на ВКС, решение № 16 от 04.02.2020г. по
гр.д. №1222/2019г. на ВКС), която настоящата инстанция възприема. Приложимостта на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД не е свързана с разпоредбата чл.66 от ЗЗД, според която кредиторът не може да
бъде принуден да приеме изпълнение
на части, макар задължението да е делимо. Тази
разпоредба не касае вътрешните отношения между солидарните длъжници, а се отнася до
отношенията между длъжника и кредитора, и то не за
настоящия случай. При договора за
банков кредит кредиторът предварително се е съгласил да
приема изпълнение на части, така
както е уговорено. Неделимост на дълга спрямо кредитора
в случая не е налице, тъй като страните предварително са уговорили разсрочено
плащане, а и неделимостта на задължението спрямо кредитора няма отношение към приложението на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД . За уважаване на претенцията срещу другия
солидарен длъжник е достатъчно ищецът да е платил в повече от една или няколко
от периодично дължимите вноски, като в настоящия случай следва да се отчете, че видно от
приложение № 1 към ССчЕ, при сключване на договора на
кредит на 03.08.2018г. за времето до подписване на гр.брак на страните –
14.10.2018г. сумата по обслужване на кредита възлиза общо на 1 438,62 лв. (от
които 137,50лв. – такси за проучване, 901,13лв. – главница и 399,99 лв. –
редовна лихва). За същия период постъпленията по сметката от страна отв.С.В. са 785 лв., т.е. кореспондират по стойност с
дължимото от него в размер на половината от заплатеното за този период по
обслужване на кредита, поради което и за платеното от ищцата за същия времеви период, исковата претинция е неоснователна. Тя е и недоказана доколкото се
опровергава от отразеното в приложените банкови извлечения и в приложение № 1
към ССчЕ.
По повод на заплатеното за времето от сключването на
брака между страните до прекратяването му, т.е. за времевия период от 14.10.2018г. до 28.01.2020 год. съдът приема, че независимо от това
от кого от двамата съпрузи (към онзи момент) са извършени плащанията в
настоящия случай и доколкото липсват
твърдения и доказателства страните да са избрали режим на разделност,
то по отношение на придобитото от тях имущество е относим
режимът на семейна имуществено общност по чл.21 от СК. По делото макар да се
твърди от ищцата, че включително по време на брака вноските по банковата
сметка, обслужваща кредита са били с лични нейни средства, не се събраха
убедителни доказателства, оборващи презумпцията на чл.21, ал.3 от Семейния
кодекс относно съвместния принос на двамата съпрузи. Единственото ангажирано от
ищцовата страна доказателство в тази насока са
показанията на св.Е. О. А. (баща на Ф. О.), които съдът кредитира отчасти и
отчитайки пряката му заинтересованост от изхода на спора, доколкото е родител
на ищцата и съответно не може да се счита за напълно обективен досежно твърденията му, че единственият принос на ответника
по време на брака се е изразявал с работа
за ден – две месечно.
Не се събраха доказателства за лично по смисъла на чл.22,
ал.1 от СК имущество на ищцата, което да е вложено или с чието преобразуване да
са правени вноските по време на брака в банковата сметка, обслужваща кредита.
От друга страна от заключението на ССчЕ се
установява, че Договор за кредит № 75185/03.08.2018 год. е обслужван по открита на името
на ищцата Ф. О., сметка като от аналитичната справка – приложение 2, за претендирания период – от датата на сключване на договора
до 30.12.2021г., погасителните вноски, заплатени по кредита от внесени по
сметката суми, възлизат в общ размер на 15 571,97лева, като постъпленията в
размер на 1 794,99 лв. са направени от ответника. От тях, сумата от 1009,99лв.
е била внесени от него по време на брака, което обстоятелства опровергава
твърдението в и.м., че „ответникът не е заплатил нищо“.
В останалата си част, за времето от прекратяване на брака
– 28.01.220г. до 30.12.2020 г. исковата претенция е основателна. Общо от внесените по сметката, единствено от
ищцата средства, равняващи се на сумата от 6 417,89 лв. са използвани за
обслужване на банковия кредит, т.е. ответникът, в качеството на съдлъжник дължи половината от тази сума, т.е. 3 208,95
лева и исковата претенция следва да бъде уважена като основателна и доказана в посочения
размер. В останалата си част по пълния претендиран
размер от 5000 лв. претенцията е недоказана и следва да бъде оставена без
уважение.
Досежно извършеното от ответника плащане след първоначалното обявяване приключването на съдебното
дирене и при повторното внасяне на делото за
разглеждане, следва де се отбележи, че същото е прието от съда за
релевантно в отношенията на страните и от значение за спора, особено с оглед
няколкократно правените изявления за постигане на споразумение. Такова въпреки
проявените усилия, вкл. чрез спиране на делото по общо съгласие не се постигна.
Ето защо и макар да са ангажирани доказателства за пълно погасяване на задължението по кредита, чрез
внасяне от ответника на сумата от
49 128 лева и при липса на предявено от него възражение за
прихващане, направеното на 05.11.2021г. погасяне на процесното солидарно
за страните задължение не влияе на направения извод досежно
основателност на исковата претенция в горепосочения размер. Същото би могло да послужи за основание за самостоятелен
иск по чл.127 ЗЗД на ответника, но не и
за обоснове неоснователност на претенцията за предходно внесените от ищцата
вноски за обслужване на общото задължение по
процесния Договор за кредит
за недвижим имот № 75185/03.08.2018 год., за времето до 30.12.2020 г.
При частично уважаване на исковата претенция за сумата от 3 208,95 лв., искът за присъждане на лихва
относно главницата от датата на завеждането му – 16.02.2021г., следва да бъде
уважен, доколкото същият по своята правна природа представлява дължимо обезщетение в размер
на законната лихва от деня
на забавата при неизпълнение на реално дължимо парично задължение.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид частично уважаване на исковата претенция по чл.127 ГПК, на
ответникът следва да се възложи заплащането на пропорционална част от
направените от ищцата съдебно-деловодни разноски, изчислени в размер на сумата
от 320,90 (триста и двадесет лв. и деветдесет ст.) лева, включваща заплатена
държавна такса и депозит за ВЛ, като по делото няма данни за заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно представеното пълномощно. От ищцата не е представен списък по чл.80 ГПК.
Наред с
това и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, предвид частично отхвърляне на иска, на
ищцата следва да се възложи заплащането на направени от ответника
съдебно-деловодни разноски, за сумата от
179,11 (сто седемдесет и девет лв. и единадесет ст.) лева, в размер,
изчислен пропорционално на отхвърлената част от иска и съгласно заплатено за
един а. възнаграждение от 500,00 лева (съобразно
представения договор за правна защита и съдействие на л.42). Ответникът не е
представил списък на разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран
от гореизложеното, Айтоският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ф.Е. О., ЕГН **********,***, , със съдебен адрес:*** (чрез адв.Г.М.) против С.К.В., ЕГН **********, с посочен адрес *** за постановяване на съдебно решение, по силата на което и на основание чл.59 от ЗЗД отв.С.К.В., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати нa ищцата Ф.Е. О., ЕГН ********** сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляващи част - половината oт заплатената от ищцата продажна цена пo договор за покупко-продажба на недвижим имот, инкорпориран в Нотариален акт №70, том I, peг.№790, дело №51/2008 год., вписан вх. Peг.№2634/03.08.2018 год., акт №51, том 9, дело №1211/2018 год. в общ размер на 27 500 лева (двадесет и седем хиляди и петстотин), с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.К.В., ЕГН **********, с посочен адрес *** да заплати
на Ф.Е.
О., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, на основание
чл.127, ал.2 oт Закона за задълженията и договорите, сумата от 3 208,95 (три хиляди двеста и осем лв. и деветдесет и пет ст.) лева, представляваща половината oт зaплатeнoтo от ищцата Ф. О. за времето до 30.12.2020 год. по Договор
за кредит за недвижим имот
№75185/03.08.2018 год., ведно със законната лихва върху посочената сума, начиная от предявянане на иска – 16.02.2021г. до окончателното погасяване на задължението и ОТХВЪРЛЯ иска над уважения до пълния претендиран
размер от 5 000 (пет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.К.В., ЕГН ********** да заплати на Ф.Е. О., ЕГН ********** направените съдебно-деловодни
разноски в размер на 320,90 (триста и двадесет лв. и деветдесет ст.) лева.
ОСЪЖДА Ф.Е. О., ЕГН ********** да заплати на С.К.В., ЕГН ********** направените съдебно-деловодни
разноски в размер на 179,11 (сто седемдесет и девет лв. и единадесет ст.)
лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: