№ 75
гр. Варна , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20213001000275 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК. Образувано e по постъпила
въззивна жалба от „ХРАБРОВО УИНД 2“ ООД - Варна против Решение №
260040/23.02.2021 год., постановено по т.д. № 425/2020 год. по описа на ВОС,
с което страната е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав
Варненчик № 258 , СУМАТА от 654902,16 лева /шестстотин петдесет и
четири хиляди деветстотин и два лева и 16 ст./, представляваща платена на
отпаднало основание цена за ел.енергия, съставляваща разлика между
преференциална цена за количествата електрическа енергия, произведени
през месеците октомври, ноември, декември на 2015г., ноември и декември на
2016г., съответно септември и октомври на 2017г. след достигане на нетно
специфично производство за съответната година, и приложима цена за
излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен Системен
Оператор” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска в съда - 23.03.20г. до окончателното й плащане,
на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД.
1
Предявената въззивна жалба е основана на твърдения за неправилност
на постановения съдебен акт.
Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен
отговор на насрещната страна „Енерго-Про Продажби“ АД. Поддържа се, че
решението е правилно като краен резултат.
Доводи за неоснователност на въззивната жалба изразява и третото
лице – помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВОС е образувано по искова молба, подадена от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна,
срещу „ХРАБРОВО УИНД 2” ООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати сумата
от 654902,16 лева, представляваща недължимо платена цена за ел.енергия,
съставляваща разлика между преференциална цена за количествата
електрическа енергия, произведени през месеците октомври, ноември,
декември на 2015г., ноември и декември на 2016г., съответно септември и
октомври на 2017г. след достигане на нетно специфично производство за
съответната година, и цената за излишък на балансиращия пазар, определена
от „Електроенергиен Системен Оператор” ЕАД, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска в съда до
окончателното й плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е титуляр на лицензия за
дейността крайно снабдяване с електрическа енергия, а ответникът е
производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез
енергиен обект- ВяЕЦ „Храброво 6“ с обща инсталирана мощност от 3,075
кW. Излага, че между страните е сключен договор за изкупуване на
ел.енергия, по силата на който ищецът изкупува цялото количество
произведена и доставена от ответника чрез ВЕИ ел.енергия. Твърди, че за
месеците октомври, ноември, декември на 2015г., ноември и декември на
2016г., съответно септември и октомври на 2017г, ищецът заплатил
произведената ел.енергия след достигане на нетното специфично
2
производство /НСП/ по преференциална цена вместо по цена на излишък като
разликата формира исковата сума. Плащането на преференциална цена за
доставената ел.енергия след достигане на НСП противоречи на законовата
уредба, уреждаща процесните обществените отношения /чл. 31, ал.5 ЗЕВИ/,
вкл. и на административни актове на КЕВР и конкретно – решение Ц –
30/29.11.2017 год. на КЕВР. Платеното в повече подлежи на връщане като
изначално недължимо.
Изложените в обстоятелствената част факти, обстоятелства и твърдения
сочат, че процесните суми са дадени от ищеца на ответника при начална
липса на договорно и законово основание. Твърди се, че още към момента
на осъществено плащане, липсва основание за преминаване на блага в
патримониума на ответника с оглед приложимостта на чл. 31, ал.5 ЗЕВИ и
решение Ц – 30/29.11.2017 год. на КЕВР. Горното обусловя извода, че
предявената претенция е с правно основание чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД.
Ответникът е оспорил предявения иск при твърдения, че връщането на
процесните суми се обосновава с приложимостта на административен акт,
който е предмет на съдебно обжалване, а в хода на висящото съдебно
производство е и отменен.
ВОС е приел, че процесното правоотношение, макар и нормативно
предвидено на договорна основа, се развива на пазар, където договорната
свобода е ограничена с административен режим, въведен с норми от
императивен характер. С изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.15
г., е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само
количеството ел.енергия до размера на нетното специфично производство на
ел.енергия /определено в §1, т.29 от ДР на ЗЕВИ/, а за количествата,
надхвърлящи това производство – по цена за излишък на балансиращия
пазар. В изпълнение на задължението си по чл.32 от ЗЕВИ секторния
регулатор е приел Решение №Ц-19/28.06.13г., с което е определил, считано от
01.07.13 г. преференциални цени за изкупуване на ел.енергия, произведена от
ВтЕЦ с инст.мощност над 1Мвт - 122,50лв/ мWh. Коментираното Решение на
КЕВР е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Регулаторният орган е приел
последващо Решение № Ц-30/29.11.17 г., с което е определена, считано от
01.07.13г. преференциална цена без ДДС за изкупуване на ел.енергия,
3
произведена от вятърни ел.централи с инсталирана мощност над 1Мвт в
размер на 122,50лв/ мWh, при нетно специфично производство в размер на
2325kWh/kW, което също е отменено с влязъл в сила съдебен акт.
Отменителните съдебни решения имат обратно действие и водят до отпадане
с обратна сила на разпоредените с индивидуалния административен акт
правни последици. Отпадането с обратна сила на правните последици,
разпоредени с отменените решения на КЕВР, означава липса на предвидения
в ЗЕВИ административноправен елемент за дължимата от ищцовото
дружество преференц.цена за изкупуване на ел.енергия, както и на
установени конкретни стойности на съответното нетно специфично
производство, спрямо което да се прилагат преференциални цени. С отмяната
на горепосочените решения на регулаторния орган е отпаднало с обратна
сила основанието, на което ответникът е получил исковата сума,
представляваща платена цена за ел.енергия. Неоснователно е възражението на
ответника за приложимост на предходно решение на КЕВР, предвид
нормативното задължение по чл.32, ал.1 от ЗЕВИ на адм.орган за ежегодно
определяне на преференц.цена за изкупуване на електрическата енергия,
произведена от възобновяеми източници. В заключение, ВОС е приел, че
платените суми подлежат на връщане като дадени на отпаднало основание.
Постановеното връщане на сумите на отпаднало основание сочи, че
ВОС се е произнесъл по иск с правно основание чл. 55, ал.1, т.3 ЗЗД.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9
от ППВС № 1/10.11.1985 г., съдът дължи произнасяне и защита само в
рамките на заявеното искане от ищеца. Съдът е длъжен да разгледа иска на
предявеното основание; предмет на делото е спорното материално субективно
право – претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от
основанието и петитума на иска. То се въвежда в процеса като негов предмет
чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба.
Твърдяното право се индивидуализира чрез правопораждащия факт,
съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на
което е правото. Тези белези ищецът трябва да посочи чрез основанието и
петитума на иска, по тях ответникът организира защитата си и съдът дължи
4
разрешение на спора по предмета на делото, както той е заявен от ищеца.
Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е
произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил
предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е
позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на
непредявено основание.
Съобразно изводите на настоящата инстанция, предявеният иск е за
връщане на дадени суми при начална липса на основание – чл. 55, ал.1, т.1
ЗЗД. По този иск ищецът дължи доказване на факта на предаване на
процесната сума, а ответникът – основанието за получаването й към момента
на разместване на благата. Характерно за този фактически състав е
първичната (начална) липса на основание, като тази хипотеза е налице не
само когато основанието е липсвало по време на получаване на съответната
имуществена облага, но и когато първоначално основанието е било налице, но
е отпаднало преди да се извърши даването, респ. получаването на облагата.
ВОС е приел, че процесните суми се дължат на отпаднало основание –
чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е
отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на
договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради
неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е
сключена при такова условие, вкл. когато е извършено изпълнение въз основа
на влязло в сила решение или административен акт, който впоследствие е бил
отменен и др. Следва да се отбележи и че в настоящия случай последната
хипоктеза не е налице. Ищецът не твърди да е престирал на основание на
отменената заповед, а точно обратното – че е платил в отклонение от нея.
Изложеното обуславя извода, че ВОС се е произнесъл по иск, различен
от предявения. Приел е, че е доставена ел.енергия, но тъй като цената и
механизмът на ценообразуване е определена с общи административни актове
на КЕВР, които впоследствие са отменени, даденото от купувача следва да се
върне от доставчика. На практика е приел, че даденото от ищеца е на правно
основание, но същото впоследствие е отпаднало и е уважил иска не въз
основа на твърденията на ищеца, а въз основа на защитните възражения на
5
ответника. Отделен е въпросът, че за доставената ел.енергия винаги се дължи
цена, която съдът е отказал да коментира в ущърб на престиралия доставчик.
Следва да се има предвид и че по арг. от Постановление № 1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС отделните фактически състави
на чл. 55, ал.1 ЗЗД имат самостоятелен характер и съставляват отделни,
различни по основание претенции. По изложените причини при предявен иск
по един от фактическите състави, съдът не може да постанови връщане на
даденото на друго, различно основание.
С оглед на изложеното, постановеният съдебен акт следва да бъде
обезсилен, респ. делото – върнато на ВОС за ново разглеждане от друг състав
на съда /чл. 270, ал.3, изр.3 ГПК/.
При този изход на спора разноски не следва да се присъждат.
Отговорността за разноски пред настоящата инстанция следва да се определи
от съда при новото разглеждане на спора според изхода по същество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260040/23.02.2021 год., постановено по т.д.
№ 425/2020 год. по описа на ВОС.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6