Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260008 11.08.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На шести август две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Недялка Димитрова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 2302/2020г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявена е искова молба
от П.П.Г., ЕГН ********** *** против Г.Г.Т.,
ЕГН ********** *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9020
лева, дължима по издаден запис на заповед от 21.09.2019г., с падеж на 24.09.2019г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърди се в исковата
молба, че на 21.09.2019г. ответникът е издал в полза на ищеца запис на заповед,
с който се е задължил да заплати безусловно сумата от 9020 лева на падежа –
24.09.2019г. Плащане не е извършено, въпреки че вземането е падежирало. Моли се
за уважаване на иска.
Искът е по чл.535 ТЗ,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се представлява в производството пред съда и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В нарочна молба ищецът чрез процесуалния си представител е поискал да се
постанови неприсъствено решение.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с разпореждане на съда от 22.05.2020г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и неоспорени писмени доказателства. От тях е видно, че ответникът Г.Г.Т. е подписал запис на заповед от 21.09.2019г., с който се е задължил да заплати в полза на поемателя-ищец П.П.Г. сумата от 9020 лева. Задължението е с падеж 24.09.2019г. Записът на заповед съдържа всички изискуеми реквизити по чл.535 ТЗ, поради което е валидна ценна книга и годен менителничен ефект, който поражда задължението на издателя да заплати обещаната сума. Падежът по записа на заповед е настъпил на 24.09.2019г., поради което вземането от 9020 лева е изискуемо. Няма данни длъжникът да е погасил задължението си чрез плащане, нито дори негови твърдения в този смисъл. Ето защо се налага извод, че вземането не е погасено, то е дължимо и изискуемо. По изложените съображения съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява и настоящото неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 360 лева, представляващи платена държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Г.Г.Т., ЕГН ********** *** да заплати на П.П.Г., ЕГН ********** *** сумата от 9020 лева /девет
хиляди и двадесет лева/, дължима по издаден запис на заповед от 21.09.2019г., с
падеж на 24.09.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 20.05.2020г. до изплащането.
ОСЪЖДА Г.Г.Т., ЕГН ********** *** да заплати на П.П.Г., ЕГН ********** *** сумата от 360
лева /триста и шестдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД