Р Е Ш
Е Н И Е
град
Добрич, 21.03.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети
състав, в публично
заседание, проведено на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай Николов
при
секретаря И.И......................................…………………………
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 02654 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Х.А.Х.,
ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощника адв. Ю.О., ДАК, срещу Е.И.М., ЕГН ********** с адрес ***, за постановяване на
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че
ищцата е индивидуален собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***, попадащ в сграда с идентификатор *** в ПИ с
идентификатор *** – жилище, апартамент № * на втория етаж във вход „*” на
жилищен блок № ** на ул.”***” в град ***, състоящ се от две стаи, кухня,
сервизни помещения с площ от 62,98 кв.м, ведно с изба № 14 с площ от 2,53 кв.м,
ведно с 0,59010% ид.части от общите части на сградата
и право на строеж върху държавно място.
В исковата молба се навеждат твърдения, че придобитият
по време на брака апартамент в град ** е за сумата от
48 000 лева, а не за посочените 15 200 лева. Действително заплатената
сума на продавачите е изцяло на ищцата и от продажба на недвижим имот от преди
сключване на брака с ответника. Именно това е основанието да се претендира
пълна трансформация на средства при придобиване на този имот, макар и по време
на брак.
В
законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът
чрез пълномощник е изпратил отговор на исковата молба. Счита, че предявеният
иск е недопустим, неоснователен. Оспорва се изложената фактическа обстановка в
исковата молба. Действително ищцата е продала незастроено
дворно място в Анкара през 2008г. за 70 000 лева, но за около 50 000
лева е придобила апартамент в **, а с останалите
20 000 лева и кредит от 13 000 лева от ответника е бил закупен
автомобил „**”. Навеждат се твърдения, че парите за закупуване на процесното жилище са осигурени от двамата съпрузи по равно.
Поради тази причина и при оформяне на сделката са участвали и двамата, а
предвид изискванията на продавачите, внесъл сумата от 25 000 лева по
сметката на ищцата, откъдето след това било извършено плащането по закупуване
на апартамента. 12 000 лева били лични средства
на ответника, 8 000 лева дарени от неговия баща, а 4 000 лева дарени
от неговия брат Ф*. Поради изложеното възразява срещу искането за частична
трансформация на собствеността върху процесния имот
до размера от ½ ид.части. Прави се възражение относно допустимостта на иска за
трансформация.
От събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен
с решение № ***. по гр.д.№ ***. по
описа на ***. С решението ползването на семейното жилище, находящо се в град *,
ул.”* № *, вх.*, ет.*, ап.*,
е предоставено за ползване от Х.А.Х..
Видно от акт за недвижими имот,
Е. А. е придобил етажно жилище в ***, през 2000г. /в
превод от турски/. Според пълномощно рег.№ 12851, издадено
на 07.10.2008г. от нотариус № ** при НК с район на действие ДРС, ответникът е
упълномощен от баща си И. да получава полагаемата му се пенсия, добавките към
нея и социални помощи, да се разпорежда с влога му в „***”ЕАД. Такова
пълномощно е получил от баща си и да сключва и прекратява договори за аренда на
земеделски земи, находящи се в с.Б., общ.Т., да
получава полагащите му се ренти, наеми, дивиденти. От приложения договор за аренда № **, том **, вх.№ ** от **., издаден от пом.нотариус при нотариус № 160
при НК с район на действие ДРС, се установява, че земеделските земи са в размер
на 31,82 дка, а рентата – 30% от получената продукция. Представена е служебна бележка от арендатора,
установяваща, че за 2008г. са изплатени 962 лева, за 2009г. същата сума. С
писмо от 18.01.2016г. арендаторът заявява, че ответникът е започнал да взема
рентите на баща си от ноември 2009г., преди това те са били дадени авансово на
брат му Ф. М.. Представено е извлечение от спестовния влог на И. А./бащата на ответника/ за периода 09.2004г. – 03.2010г. От
служебна бележка изх.№ РД-03-810 от 22.10.2013г. се установява трудовия доход
на ответника за периода ноември 2012г. – септември 2013г. От справка /превод от
турски/ от 03.12.2013г. на пенсионната дирекция на държавните служители се
установява, че размерът на пенсията на ответника е 1 415,67 турски лири и
добавка 56,63 турски лири, след подаденото му искане за пенсиониране от
26.06.2012г. и допълнително от 16.07.2012г. От справка от И. университет към
януари 2008г. ответникът е получил заплата в размер на 1 075,28 турски
лири. Видно е също, че ответникът е имал индивидуален пенсионен фонд от 2005г.,
където е внасял по 50 $ месечно. На
01.09.2009г. са внесени 15 000 турски лири като осигуровка за лица по НОИ
на името на ответника. От удостоверение за адресна регистрация се установяват
адресите на ответника в И.след 2007г. Представена е и
справка за движението на ответника между РБългария и РТурция за периода 01.01.2003г. – 21.09.2012г. От
представения НА за покупко-продажба на недвижим имот № ** от
**., том *, рег.№ *, дело № **.
на нотариус № **при НК с район на действие **, вписан
под вх.рег.№ * от *., акт № *,
том *, дело № *. на *при ДРС, е видно, че Ф. И. М. /брат
на Е./ е продал собствения си апартамент в ж.к.”Б.” бл*, вх.*, ет.*,
ап.* на Х. А. М. /дъщеря на съпругата му/ за сумата от 4 800 лева, като
продавачът си е запазил пожизнено право на ползване.
От
акт за недвижим имот /в превод от турски/ се установява, че ищцата е закупила
през 2000г. 518/1 054 от парцел в Алтъндаг за
20 000 турски лири, който е продаден през 2007г. за 120 000 турски
лири. От справка на НОИ на Турция към януари 2008г. ищцата е получавала пенсия
в размер на 850 турски лири. Видно от договор за наем от 01.03.2008г., ищцата е
отдала под наем за една година апартамент в Анкара срещу 9 000 турски лири
годишен наем /750 турски лири месечно/. От адвокатската колегия на Анкара се
удостоверява, че ищцата е била член в периода 01.01.2000г. до 10.11.2010г. От
извлечение за периода 24.08.2009г. до 31.12.2009г. по сметка *** с титуляр Х.Х. се установява, че
на 24.08.2009г. на приход е имало 3 000,31 лева, а на следващия ден са изтеглени
в брой 3 000 лева. От представената справка по сметка № ***
с BIC:*** ***”**”ЕАД, собственост на
ищцата, се установява движението на средствата за периода 10.08.2009г. до
25.08.2009г.
По делото са приложени
протоколи от съдебни заседания по делото за развод между страните с оглед
установяване на размера на доходите на страните за процесния
период.
Съдът е допуснал въпроси по реда на чл.176 ГПК спрямо ищцата, която е дала обяснения в следния
смисъл: През 2008г. двамата с ответника са подали искане за осиновяване на
дете, през 2009г. излязло решението, но за целта трябвало да се закупи по-голям
апартамент. Към 27.01.2016г. доходите й са единствено от пенсия; наемът от
имота в Анкара е до 2010г., когато той е продаден; дотогава е работила и като
адвокат.
Съдът е допуснал въпроси по реда на
чл.176 ГПК спрямо ответника, който е дал обяснения в следния смисъл: баща му е
бил български гражданин, бил заможен човек, районен мюфтия, получавал голяма
заплата и рента от 32,5 дка земи. След 1997г. родителите му дошли при него в
Турция, където той имал апартамент в Истанбул. Сочи изрично адреса, като
заявява, че го прехвърлил на сина си, а той впоследствие го заменил с друг. Работил
на няколко места – гледал болни хора на час, но може да докаже само дохода от
работата си в държавна болница. Синовете му сами се издържали, имали висше
образование. Спестявал цялата си заплата, а издържал себе си и баща си с
допълнителните средства. От време на време се прибирал в България, за да
прибере рентите и пенсиите на баща си, които трупал на своя сметка в Турция до
покупката на процесното жилище. Брат му имал
собствено жилище в Добрич, работел е до ТЕЛК-решението от 2015г. Продал
гарсониерата си през 2007г. или 2008г., оттам имал пари. През 1989г., когато Е.
заминавал за Турция, му оставил около 5 – 6 000 лева, сега той му се
отблагодарил, като му дал 4 000 лева, повече не поискал.
Съдът е допуснал гласни доказателства.
Св.Г. И.Д., кмет на с.К*, познава страните от 7-8 години от общи познати,
познава и братовчеда на ответника от с.Б. – О.. Знае,
че са живели в град Добрич под наем на първия етаж на ул.”Д.”.
Искали са да си купят собствено жилище, дори той им предложил свое, но
не го харесали. Помагала им близка позната – Д., която имала дори ключ от
жилището им. Впоследствие купили апартамент от негова колежка. Знаел от
братовчеда О.и от Д., че Х. продала свой имот в А. през 2007г. и с парите от
продажбата купила процесния апартамент. Не знае дали Е.
е давал пари, но е чувал, че се е хвалил в с.Б., че
жена му е богата, знае го и от О.. С брат си
ответникът не се имали от години, защото рентата била вземана от него и тоя не
получавал нищо. Свидетелят познава лично брата на Е., нямало откъде да му даде
пари, живеел под наем. На него му поправил хладилника, разбирал от тези работи.
Не знае дали бащата на ответника е имал имоти в България, а за земите рентата
се вземала от брата на ответника, затова се скарали. Според свидетеля Е. искал
да се закупи апартамент на Дружбите, но бил на осмия етаж и Х. не искала, било
високо. Впоследствие се съгласили за процесния
апартамент, като при продажбата записали и двамата за купувачи. Всичко това той
знаел от Д., тя му казала, че апартаментът струвал около 45 000 лева.
Св. Н. Е. Ч., без родствени връзки със
страните, ги познава от 2007г., когато Х. дошла в Истанбул да търси апартамент.
Дала им своя, преди това били с баща му на квартира, наемът плащал Е., баща му
не можел. Върнали се в България, в Добрич, по желание на Х., която искала да си
осиновят дете, след като се оженили. Не отседнали при брата на ответника, а при
майката на свидетелката. Не знае брата на ответника да му е помагал, но Х. била богата – била
пенсионерка, продала имота в Анкара за 120 000 турски лири, купила чисто
нов автомобил „Ф.” в Турция, както и апартамент в Анкара, който отдавала под
наем, в Добрич си купила апартамент за 48 000 лева, това го знае лично от
нея, тъй като били близки и си споделяли всичко. Често ходела по работа в
Анкара. Не знае дали Е. е дал пари за жилището, по това време той работел в
Истанбул и вземал около 2 500 – 3 000 турски лири, не знаела да е
работил на частно. Не е имал собствен апартамент там, но имали в Чорлу – той или баща му, за който не знае дали е бил даван
под наем. Оставало му 4 години до пенсия, затова решили да си платят тези
години и да се преместят в Добрич. Често се шегували, че Е. случил на богата
жена. Не е чувала ответника да е получавал помощ от брат си и баща си.
Св. Н. Али М.,
съпруга на брата на ответника. Когато страните по делото решили да се оженят,
купили апартамент в Добрич, било 2006г. Преди това били на квартира. Решили да
си осиновят дете. Е. спестявал, казал, че има към 12 – 13 000 лева. Баща
му бил ходжа, имал спестявания, получавал ренти от 32 дка земя. Когато
ответникът заминал за Турция, услужил на брат си с пари. Там работел, в Чорлу имали апартамент. След 2000-та година започнал да
взема рентите – първо брат му, после той. След като продали гарсониерата,
решили да дадат 4 000 лева на ответника за процесния
апартамент. С Х. не са общували много, може би 4-5 пъти, не са били особено
близки. Знае, че работила като адвокат и съдебен изпълнител. Гарсониерата била
продадена на дъщеря й Х. за 20 000 лева.
А. М. А., без родствена връзка със
страните, познава Е. и баща му, който бил ходжа в село Б.. Имал
около 30 дка земи, а след като заминал за Турция рентата вземал Е., както и
пенсията му. Всичко спестено от него било за ответника, тъй като той се грижел
за него. Самият Е. бил пестелив, знаел, че работи в И. и вземал над 1 000
лири. В апартамента на „Д.” ходил няколко пъти като познат. Знаел от Е., че той
го е купил, от него знае, че е за над 40 000 лева. Не познава Х., а с брат
му Ф. били в добри отношения, не е чувал да са се карали.
Свидетелските
показания съдът кредитира, тъй като са следствие от преките и непосредствени
наблюдения на разпитаните, при спазване нормата на чл.172 ГПК с оглед на всички данни по делото, като се има предвид тяхната
заинтересованост.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За заварени от новия Семеен кодекс
/СК/ бракове се прилага законовия режим на съпружеска имуществена общност /СИО/,
щом съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали
режим на разделност, както е в настоящия случай. И
новият СК предвижда възникване на СИО при възмездно придобиване по време на
брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на
противното - чл.21, ал.3
във вр. с ал.1 СК.
Когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със
средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по
смисъла на чл.22 СК,
приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация, съгласно
чл.23 СК.
Във връзка с оспорване
допустимостта на иска съдът се е произнесъл изрично, като е посочил
разрешението, дадено с т.4 на ТР № 5 от 29.12.2014г.
по т.д. № 5/2013г., ОСГТК на ВКС: Съвместният принос на съпрузите се предполага
оборимо при възмездните придобивни
основания, какъвто е договорът за покупко - продажба
на недвижим имот - чл.21, ал.3 СК. Критерият за преобразуване на
лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен -
изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Съпругът,
притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след
неговото прекратяване да предяви положителния установителен
иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го
отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност. Това е правна
възможност, предоставена на всеки от съпрузите. Затова, ако намерението им е
било да придобият общо, воля на съпруга е да не релевира
личния си принос в придобиването. Размяната на документални изявления
/пълномощно, обратно писмо и други документи, които доказват воля да се
придобие на лично основание/ трудно може да се предположи и реализира през
време на брака. Плащането на цената в брой при сключване на договора сочи, че съпрузите
са разполагали с паричните средства в момента на придобиването, както и че
трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата. Облигационни
отношения между съпрузите възникват при плащане на цената със заемни средства,
когато задължението за връщането им е поето солидарно от двамата за нуждите на
семейството - чл.32, ал.2 СК /чл.25, ал.2 СК - отм./. Само в този случай изплащането на заема с лични на
единия съпруг средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно
право.
В случая спорът между страните е съсредоточен върху
дяловете им в съсобствеността, като всяка от тях поддържа наличието на
трансформация - влагане на лични средства в платената цена на имота,
представляващ жилище/апартамент в град Добрич. При преценката за придобиване на
имот в режим на съпружеска имуществена общност или като лично имущество следва
винаги да се обсъдят всички обстоятелства по делото. Изводът за наличие или
липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно
изследване произхода на вложените парични средства. Ако има извънбрачни такива,
то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността
на придобитото по време на брака имущество.
Безспорно се установи по делото – от писмените
доказателства, свидетелските показания, обясненията по реда на чл.176 ГПК, както и от изявленията на противната страна, че
съпругата Х.Х. е работила в РТурция
като адвокат и съдебен изпълнител, имала е възможности и е закупила недвижим
имот в Анкара през 2000г. за 20 000 турски лири, който е продала през
2007г. за 120 000 турски лири, работела е като адвокат до 2010г. Според
фиксинга на БНБ на лева спрямо турската лира /общоизвестен факт/, към момента
на сделката – 12.06.2007г., ищцата е получила 120 000 турски лири, което е
равнозначно на 131 734,80 лева, към 31.12.2007г. сумата би била
136 628,40 лева, към 31.12.2008г. – 108 000 лева, а към 31.07.2009г.
– 112 200 лева. Не се оспорва факта, че ищцата е закупила апартамент в
Анкара за около 50 000 лева, който е отдавала под наем за 9 000
турски лири годишно, закупила е и нов автомобил „Ф*”, за който е платила около
20 000 лева. Видно от приложената разпечатка за движението на паричните
наличности по сметка № *** с BIC:***: ***”***”ЕАД,
собственост на ищцата /л.190 от делото/, се установява движението на средствата
за периода 10.08.2009г. до 25.08.2009г. Към началото на периода налични са били
7 019,06 лева, като са последвали преводи от страна на ищцата както
следва: на 25.08.2009г. – 19 139,40 лева, 415 лева, 16 761,40 лева,
2 320 лева. На същия този ден ответникът Е.И.М. е внесъл сумата от
2 350 лева. В заключение – на 25.08.2009г. наличността е била
48 004,86 лева, като е извършен трансфер към П. П. В./продавач
по договора за покупко-продажба на процесния имот/ в
размер на 48 000 лева. От другата налична сметка на ищцата
- *** в „**” /***/, се установява, че на 24.08.2009г. на приход е имало
3 000,31 лева, а на следващия ден са изтеглени от ищцата в брой 3 000
лева, в подкрепа на твърдението, че разноските за прехвърлянето на апартамента
са заплатени от нея.
Същевременно от страна на
ответника не се доказа по никакъв начин заявеното от него твърдение в отговора
на исковата молба, както и в хода на процеса, че половината от действителната
продажна цена за процесния апартамент – 25 000
лева /уточнени впоследствие на 24 000 лева/ от общо 48 000 лева, той
е внесъл по сметката на своята съпруга към деня на сделката. От една страна Е.М.
не доказа по безспорен начин, че към дата 25.08.2009г. би могъл да има налични
толкова парични средства. В тази насока не са в негова подкрепа представените
писмени доказателства: извлечение за получаваната от него работна заплата,
справката за размера на получаваната пенсия от неговия баща /сумите са повече
от скромни по размер/, опроверга се изцяло тезата за получавани от него ренти
от собствените на баща му земеделски земи /към датата на сделката рентите са
вземани от неговия брат Ф./. Следва да се уточни, че
пълномощните от страна на баща му да получава пенсията и рентите са от октомври
2008г., което изключва възможността те да са били придобивани от Е. и
спестявани от него до момента на сделката в размери, които да подкрепят
твърденията в тази насока. Недостоверни са поради противоречията с данните по
делото свидетелските показания на съпругата на брат му, св.Н.
М., когато твърди, че именно Е. е вземал рентите на баща си, което се отнася и
за другото й твърдение – че били дали на ответника сумата от 4 000 лева
след продажба на гарсониерата си. Установи се по безспорен начин, че продажбата
не е за 20 000 лева, както заявява свидетелката, а за 4 800 лева.
Освен това, житейски невероятно звучи родител да продаде на дъщерята на
съпругата си /20-годишна към датата на
сделката/ жилището за посочената сума, да се премести и да живее в общинското
жилище при съпругата си, като същевременно запази право на ползване на продадения
апартамент. От друга страна свидетелите бяха категорични /св.Д.,
кмет на с.К., св.Ч./, че
ищцата е закупила процесния апартамент в Добрич с
парите от продажбата на парцела в Анкара; ответникът се хвалил навсякъде, че е
попаднал на богата жена, а според св.А.Е. бил заявил,
че закупил апартамента със свои средства. Не се доказа по никакъв начин, че
ответникът е работил на няколко места в Турция, за да си докарва допълнителни
доходи. Нещо повече. Показанията на св.Ч. сочат, че
ответникът и баща му са живеели заедно на квартира в Истанбул, Е. се е грижил
за баща си и е плащал наема със своята заплата. Не се доказа наличие на друг
доход за ответника за периода преди датата на сделката за процесния
имот /писмените доказателства касаят последващ период/. Дори и да е имал
спестени парични средства, те са били използвани за изплащане на вноската от
15 000 турски лири на 01.09.2009г. към НОИ на Турция. Все в тази посока,
за липсата на парични средства в значителен размер у ответника, свидетелства
факта, че за закупуването на лекия автомобил „***” той
взел заем в размер на 13 000 лева, който изплащал. Същевременно от
посочената по-горе справка за движението на паричните наличности по сметка № ***с BIC:*** ***”***”ЕАД,
собственост на ищцата /л.190 от делото/, не се установява ответникът или някой
друг да е внасял сума в размер на 25 000 лева или 24 000 лева,
представляваща половината от действително изплатената впоследствие продажна
цена за процесния апартамент.
Когато съдът е дал указания
на страната, че в нейна тежест е да установи определени, твърдяни
от нея факти от значение за спора, но те останат недоказани в процеса, тя
следва да понесе неблагоприятните последици от недоказването
и съдът е длъжен да приеме, че правните последици на тези факти не са се
осъществили. Съгласно чл.23, ал.2 СК когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество,
лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази
част е незначителна. При данни за личен принос чрез средства, собствени лично
на единия съпруг, ако не е установена пълна трансформация, съдът е длъжен да
изследва наличието на по-голям принос в придобиването на вещното право и ако
този принос не е незначителен за единия от тях, да определи и признае
съответната част от вещното право за лична собственост /Решение № * от ***. гр. дело № ***., * г.о. на *
по реда на чл.290 ГПК и др./.
Установи се, че към датата 25.08.2009г. съпругата Х.А.Х. е внесла по сметката си в „***”ЕАД
лични свои средства, придобити преди брака с ответника, в размер на 45 654,00
лева, а на 25.08.2009г. Е.И.М. е внесъл лично по сметката на съпругата си
сумата от 2 350 лева. Страните са заплатили сумата 48 000 лева,
представляваща стойност на процесния имот, от която
45 650 лева е платена с лични средства на ищцата,
а остатъка от 2 350 лева е изплатена с лични средства на ответника и не е
незначителна. Тези факти обосновават извода, че на основание трансформация на
лични средства ищцата е придобила право на собственост върху 45 650/48 000 ид.части
от апартамента, а ответникът върху 2 350/48 000 ид.части. Съдът намира, че предявеният иск е основателен до
размера на 45 650/48 000 ид.части. До този размер той следва да бъде уважен, като се
признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 45 650/48
000 ид.части
от апартамент № *на втория етаж във вход „*” на жилищен блок № *на ул.”*” в
град Добрич, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,
попадащ в сграда с идентификатор *** в ПИ с идентификатор ***, което жилище се
състои от две стаи, кухня, сервизни помещения с площ от 62,98 кв.м, ведно с
изба № 14 с площ от 2,53 кв.м, ведно с 0,59010% ид.части
от общите части на сградата и правото на строеж върху държавното място, на
основание трансформация на лични средства.
Предвид крайния изход на делото, на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца претендираните и направени от него разноски в
производството по делото общо 964,78 лева съразмерно с уважената част от иска.
Също предвид крайния изход на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника са дължими от ищеца разноските по делото в размер на 48,96
лева съразмерно с отхвърлената част от иска.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание
чл.23, ал.2 СК, по отношение на Е.И.М., ЕГН ********** с адрес ***,
че Х.А.Х., ЕГН ********** с
адрес ***, е собственик на 45 650/48 000 ид.части
от апартамент № * на втория етаж във вход „*” на жилищен блок № *на ул.”*” в
град *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, попадащ
в сграда с идентификатор *** в ПИ с идентификатор ***, което жилище се състои
от две стаи, кухня, сервизни помещения с площ от *** кв.м, ведно с изба № ** с
площ от *** кв.м, при съседи на апартамента: на същия етаж *** и ***, под
обекта ***, над обекта ***, ведно с 0,59010% ид.части
от общите части на сградата и правото на строеж върху държавното място, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от
45 650/48 000 ид.части до 48 000/48 000 ид.части от имота.
ОСЪЖДА Е.И.М., ЕГН
********** с адрес ***, да заплати на Х.А.Х., ЕГН ********** с адрес ***, сумата 964,78 лева (деветстотин шестдесет и четири лева и седемдесет и
осем стотинки), представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част
от иска.
ОСЪЖДА Х.А.Х., ЕГН ********** с адрес ***,
да заплати на Е.И.М., ЕГН **********
с адрес ***, сумата 48,96 лева
(четиридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща разноски
по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред окръжен съд Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: