Решение по дело №2438/2020 на Административен съд - Варна

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

            №                                    2020 г., гр.Варна

 

                В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                               

VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на  26. 11. 2020 г., в състав :

                               Председател:   Красимир Кипров                                                    Членове    :      Евелина Попова

                                                       Марияна Бахчеван                      

при секретаря   Галина Владимирова

с  участието на прокурора  Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

        касационно дело № 2438  по описа на съда за 2020  г.,

        за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството е по реда на чл.63 ал.1 пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК .

Образувано  е по  касационна жалба на “Ч.м.” АД гр. Варна, представлявано от изпълнителния директор П.М. , против решение № 260183 / 1.10.2020 г. по НАХД № 2993/2020 г. по описа на ВРС, с което е  потвърдено  издаденото от  директора на  дирекция “Инспекция по труда” - Варна  НП № 03-011170 /2.05.2019 год.  и дружеството е осъдено да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.  С изложени в жалбата доводи за допуснати от ВРС нарушения на чл.34,ал.1 от ЗАНН и чл.83 от ЗАНН , за неправилно извършена от въззивния съд преценка относно маловажността на нарушението  и  за неправилно прилагане на материалния закон, предвид издаването на НП преди изтичането на дадения с предписанието на адм. орган срок за изпълнение на задължението по чл.128,т.2  от КТ , както и  поради незачитане на  постигнатата договореност за изплащане на по-старите трудови възнаграждения ,  се иска отмяна на обжалваното решение  и постановяване на друго такова  за отмяна на НП. В съдебно заседание  не се явява представител  на касатора.

        Ответникът Дирекция “Инспекция по труда” гр.Варна, чрез упълномощения  юрисконсулт О. депозира писмено   становище с.д. 14748/25.11.2020 г. за оставяне в сила на обжалваното решение  и  претендира  присъждане  на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

          Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила  на обжалваното решение.

          След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка,съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

          С обжалваното НП, на основание чл.414, ал.1 от КТ  е наложена на касатора  имуществена санкция  в размер на 1500 лв.  за  следното нарушение: затова, че на 26.03.2019 г. в гр. Варна ,  в качеството си на работодател  не е изплатил дължимите  трудови възнаграждения за м. февруари 2019 г.  на 194 работници и служители  в размер на  110 032,92 лв. , към датата 26.03.2019 г. , когато е следвало да бъдат изплатени трудовите възнаграждения.

  За да потвърди НП, районният съд е приел за установени изложените в НП факти, а  представеното от жалбоподателя като писмено доказателство писмо  на синдикалната организация е квалифицирано като неотносимо  към задължението на работодателя по чл.128,т.2 от КТ.   

 Релевираните с касационата жалба възражения обективират касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК – нарушение на материалния закон. Касационната инстанция намира, че такова не е налице. Неправилни са доводите на касатора за изтекъл  срок по чл.34,ал.1 от ЗАНН – от посочената в НП дата на нарушението 26.03.2019 г. до датата на съставяне на АУАН 24.04.2019 г. не е изтекъл тримесечният срок по  чл.34,ал.1 от ЗАНН. Неправилни са и доводите ,че срокът за изпълнение на задължението по чл.128,т.2 от КТ започвал да тече след изтичане на дадения с  предписанието на контролния орган срок – плащането е дължимо от датата на изискуемост на задължението, определена в сключените трудови договори и правилника за вътрешния трудов ред. В случая  по отношение на трудовите възнаграждения за м. февруари 2019 г. ,  това е била датата 26.03.2019 г. след  която длъжникът вече се е намирал в забава. По делото няма доказателства за по-късна дата на изискуемост – представеното като доказателство писмо на синдикалната организация не обективира договореност за разсрочване на задълженията. Разсрочването е понятие различно от цитираната в писмото поредност на плащането.  Наличието на същата представлява положителен и благоприятен за наказаното дружество юридически факт, установяването на който е в негова доказателствена тежест. Такива доказателства не са били представени в хода на въззивния процес от страна на „Ч.м.“ АД, при което  регламентираната в  чл.416,ал.1,изр.2 от КТ доказателствена тежест на АУАН е останала необорена. По отношение липсата на плащане на дължимите трудови възнаграждения не е имало спор – като се имат предвид немалкия брой на работниците с неизплатени трудови възнаграждения и високият размер на последните, правилно деянието не е преценено като маловажен случай. Налице е нарушение от работодателя на  разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ , която е такава извън правилата за  осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд , поради което е осъществен административно-наказателния състав  на  чл.414,ал.1 от КТ – несъстоятелна е тезата на касатора по повод разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, тъй като съгласно непосредствено  действащата разпоредба  на чл.16 от Конституцията на РБ трудът се гарантира и защитава от закона. Наложената имуществена санкция в размер на 1500 лв. е определена в минималния размер предвиден  в  разпоредбата на чл.414,ал.1 от КТ, поради което основания за изменение на обжалваното НП не са съществували.  Така, като е потвърдил същото, районния съд е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон.

Същевременно, при извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение, такива пороци не се констатираха, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Съобразно този изход от делото, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение  за осъщественото процесуално представителство от  юрисконсулт О. – същата намира своето правно основание в разпоредбата на чл.63,ал.5 от ЗАНН. С оглед последното, следва да бъдат присъдени разноски в минималния размер по чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,  а именно 80 лв.

Предвид изложеното ,  съдът

                                                                                                                                                                    Р Е Ш И  :

 

ОСТАВЯ  в  сила решение № 260183/ 1.10.2020 г. по НАХД № 2993/2020 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр.****  да заплати на Дирекция „ Инспекция по труда“ – Варна за разноски по дулото сумата от 80 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

                                                                    ЧЛЕНОВЕ  :