Определение по дело №13045/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 януари 2025 г.
Съдия: Радмила Ивайлова Миразчийска
Дело: 20241110113045
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1160
гр. София, 09.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110113045 по описа за 2024 година
Подадена е молба от ищеца с искане за правна помощ.
Съгласно чл. 23, ал. 3 от ЗПП, по граждански и административни дела
правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени
доказателства от съответните компетентни органи съдът, съответно
председателят на НБПП, прецени, че страната няма средства за заплащане на
адвокатско възнаграждение.
Съдът, съответно председателят на НБПП, формира преценката си, като
взема предвид: 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2.
имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното
положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7.
други обстоятелства.
Съгласно чл. 24 от ЗПП, правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се
предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от
гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за
правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована
или недопустима.
Съдът намира, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 24 от
ЗПП и правна помощ не е оправдано да се предоставя, доколкото претенцията
е очевидно неоснователна и необоснована и назначаването на правна помощ
няма да донесе полза на ищеца.
С исковата молба ищецът претендира вреди от факта, че Прокуратурата
на Република България е отказала да образува досъдебно производство срещу
А. С. С. за лъжесвидетелстване.
Без съмнение държавата дължи репариране на вредите, причинени от
действията на прокуратурата и този принцип е закрепен в чл. 7 от
Конституцията на Република България, съответно детайлната уредба е
регламентирана в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ). Отговорност може да се търси за вреди от особено съществено
1
нарушение на правото на Европейския съюз - чл. 2в ЗОДОВ, която правна
норма е приета през 2019 г. Държавата отговаря за вредите от нарушаване на
правото на Европейския съюз, когато нарушението е достатъчно съществено,
като за нейната отговорност е без значение от поведението (действие или
бездействие) на кой от нейните органи са причинени вредите. В нормата на чл.
2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, за разлика от чл. 1 и от чл. 2в, ал. 1, т. 1 от същия закон,
не е направено разграничение от каква дейност са настъпили вреди от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, каквото
нарушение може да се изразява и в постановен акт на органите на съдебната
власт, който нарушава принципите на правото на ЕС.
Настоящият съдебен състав приема, че изложените от ищеца твърдения
не очертават фактическия състав на непозволено увреждане, а касаят
правилността на влязло в сила постановление за отказ да се образува
наказателно производство, който не може да бъде пререшаван. Не е
допустимо по пътя на исковото производство съдът да проверява дали в друго
производство, приключило с влязло в сила постановление са допуснати
процесуални нарушения, респ. дали постановеният акт (на съда или
прокуратурата) е правилен. В противен случай би се стигнало до хипотеза,
при която, съобразно изложеното в исковата молба „нарушение“ на
прокуратурата, която неправилно отказала да образува досъдебно
производство, настоящият граждански съд следва да преценява по същество
дали постановеният от прокуратурата акт е бил правилен, но подобна
преценка излиза извън правомощията на гражданския съд и предвидения от
закона процесуален ред за проверка правилността на актовете.
Ищецът претендира обезщетение за вреди, които последният твърди да е
изтърпял от несправедливото необразуване на наказателно производство.
Съдът приема, че с този иск ищецът се домогва гражданският съд да
извърши ревизия на дейността на прокуратурата по вече приключила с влязло
в сила постановление преписка. Следва също така да се посочи, че не е
допустимо в производство по граждански иск, предявен на деликтно
основание, гражданският съд да извършва преценка на обстоятелствата, на
които в случая ищецът основава този си иск.
Ето защо, не е допустимо ангажиране на отговорността на държавата за
описаните от ищеца извършени от прокуратурата по пътя на настоящото
исковото производство, доколкото същите не съставляват деликт, нито
извършена незаконна дейност от правозащитен орган в хипотезите на чл. 2
ЗОДОВ, поради което и специалният ред за ангажиране отговорността на съда
по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се явява
неприложим. С оглед на изложеното, правна помощ не е оправдано да се
предоставя, доколкото претенцията е очевидно неоснователна и необоснована.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за предоставяне на
правна помощ под формата на безплатна адвокатска защита по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3