06.01.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на шести декември две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка Попова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1170 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.118
от Кодекс за социално осигуряване.
Образувано е по
жалба от Д.Е.О. ***, против Решение №1012-26-506-1 от 24.09.2019г., издадено на
основание чл.117, ал.3 от КСО от Директора на ТП на НОИ Хасково, с което се отхвърля
жалба против Разпореждане №262-00-86-5/02.08.2019г. на Ръководител по осигуряването
за безработица, с което на основание чл.54ж, ал.1, чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3
от КСО му е отпуснато парично обезщетение за безработица. Твърди се, че
оспореното решение било неправилно и незаконосъобразно. Прието било, че бил
напуснал рабога, което съгласно българското законодателство определяло
минимален размер и срок на обезщетението. Като причина за прекратяване на правоотношението
било посочено – друга, но това не предполагало, че жалбоподателят напуснал по
собствено желание. Поради незнание на езика и това, че бил в друга държава, то
трябвало да се съобразява с работодателя и му се наложило да подпише документа
за напускане. Обяснено му било, че си били свършили работата и вече нямало
нужда от техните услуги, поради което ги освобождавали от работа. Затова счита,
че волеизявлението от страна на работодателя било за прекратяване на договора
поради намаляване на обема на работа. Тази причина давала право на
жалбоподателя да се регистрира в бюрото по труда и да получава обезщетение
съобразно трудовото си възнаграждение и съобразно периода, през който бил
работил. Иска се да
бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отменено оспореното решение, като постановено
при неправилно прилагане на материалното право.
Ответникът - Директор на ТП
на НОИ Хасково, не взема становище по жалбата. Депозира писмена защита, като
счита решението за правилно и законосъобразно, поради което следвало да бъде
отхвърлена жалбата срещу него.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.01.2019г. от жалбоподателя Д.Е. Сашев било
подадено Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на
основание чл.54а от КСО - вх.№262-00-506/26.07.2018г. по регистър на ТП на НОИ
Хасково, като били представени и Заявление Приложение №1 към чл.1, ал.1,
декларация за промяна на обстоятелствата за изплащане на ПОБ/ПОДБ, приложение
№5 – декларирани периоди за регистрация в АЗ, Заявление за удостоверяване на
осигурителни периоди и доходи от друга държава – членка на ЕС със СЕД U 002 и
U 004 - от Н., декларация относно определяне
пребиваването и копия на документи от Н. /Х./ – 6 бр. В справка – л.44 от
делото, са отразени липсващи документи: 1. ПД U1 за придобит стаж в Н., който трябва да се вземе под
внимание по Регламент на ЕИО 1408/71 и Регламент 574/72. Със справка
вх.№262-00-86-2/15.02.2019г. се установява, че е приета Декларация за промяна
на обстоятелствата за изплащане на ПОБ/ПОДБ, прилож.№5 – трудова дейност в
Нидерландия
С писмо изх. №1019-26-351-1/04.02.2019г. било изпратено
до Директор на Дирекция Европейски регламенти и международни договори, НОИ,
заявлението, подадени от Д.О. за издаване на СЕД U002 и СЕД U004 за
периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на Нидерландия,
необходими за отпускане на парично обезщетение за безработица в България.
С Разпореждане №262-00-806-1 от 05.02.2019г., издадено
от Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Хасково, на
основание чл.54г, ал.4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично
обезщетение за безработица, образувано по заявление на жалбоподател, а като
мотиви са изложени обстоятелствата относно образувано производство по издаване
на СЕД U 002 и СЕД U 004 за
периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на Н..
След получени документи от Дирекция ЕРМД с Разпореждане №262-00-86-2 от 03.05.2019г.
Ръководител на осигуряването за безработица на основание чл.55 от АПК възобновил
производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.
Последвало отново спиране на производството – Разпореждане №262-00-86-3 от
17.05.2019г., възобновено с Разпореждане № Разпореждане №262-00-86-4 от
25.07.2019г. след постъпване на съответния структуриран електронен документ
С Разпореждане №262-00-86-5 от 02.08.2019г., издадено
от Ръководител на осигуряването за безработица, ТП НОИ Хасково, на Д.О. - с
последно прекратяване на осигуряването от 05.11.2018г., прекратено осигуряване
за безработица на основание – друга, неизвестна, с регистрация в АЗ на 09.11.2018г.,
минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2018г. – 9.00 лева, на
основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО било
отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 05.11.2018г. до 04.03.2019г.
в размер на 9.00 лева дневно. Това разпореждане било обжалвано по
административен ред с жалба вх.№1012-26-506/28.08.2019г., уточнена със
становище вх.№1012-26-507/10.09.2019г.
С Решение №1012-26-506-1/24.09.2019г., издадено от
Директор на ТП на НОИ Хасково, била отхвърлена жалбата на Д.О. против Разпореждане
№262-00-86-5/02.08.2019г. на Ръководител по осигуряването за безработица, като
този акт бил връчен с известие за доставяне на 27.09.2019г. – л.7 от делото и
уточнения – л.55, 56.
Жалбата е подадена на 08.10.2019г. пред
административния орган, видно от посочения входящ номер по описа.
По делото са представени доказателства за обжалване на
друго разпореждане по същата преписка – Разпореждане №262-00-86-8/06.08.2019г.
на Ръководител по осигуряването за безработица, като жалбата също била
отхвърлена с Решение №1012-26-507/24.09.2019г., издадено от Директор на ТП на
НОИ Хасково.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на
оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в
срока по чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата отговаря на изискванията за форма и
реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането ѝ. При тези
съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореното решение на Директор ТП НОИ
Хасково и потвърденото с него разпореждане на Ръководител по осигуряването
за безработица при ТП НОИ Хасково са валидни актове, издадени от административни органи в
кръга на тяхната компетентност и в предписаната от закона форма, като относно
тези въпроси не е формиран спор.
Основният и единствен спорен въпрос е причината за прекратяване на заетостта на жалбоподателя в Н., а оттам и кой
е приложимия закон при определяне размера на обезщетението.
Не е спорно по делото, че са налице предпоставките и жалбоподателят отговаря на условията по чл. 54а, ал. 1 КСО за отпускане на
обезщетение за безработица по подаденото от него заявление. Тези факти се установяват и от приетите по делото писмени доказателства,
представляващи СЕД U002, издадени от компетентните органи в Н.. Като се има предвид, че жалбоподателят е български гражданин, то той попада в персоналния обхват на чл.2, пар.1 от Регламент /ЕО/ №883/2004. Регламентът се прилага
пряко във всички държави-членки и негоите разпоредби са задължителни за
спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална
сигурност и от съдилищата, като в случай на противоречие с националните
законодателства имат приоритет. Съгласно чл.61 от Регламент /ЕО/ №883/2004, на
което основание е издаден СЕД U002, компетентната институция на държавата
членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването,
възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица, в
зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или
самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване,
заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на
всяка друга държава членка, като завършени съгласно прилаганото от нея
законодателство.
С разпоредбата на чл.54б, ал.1 от КСО е въведено изискване за изискуем осигурителен период - последните
24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, от който период
се съобразява среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен
доход за определяне на дневното парично обезщетение за безработица. Този
осигурителен период включва и период на осигурена заетост, през който спрямо
жалбоподателя се е прилагало законодателството на друга държава –
членка, в случая Н.. Следователно, изчисляването на паричното
обезщетение за безработица, което се отпуска на лицето, следва да се извърши при
прилагане на нормата по чл.62, пар.1 във вр. с пар.2 от
регламента при съобразяване на трудовото възнаграждение или професионален
доход, получавани от осигуреното лице при последната му работа по трудово
правоотношение съгласно българското законодателство.
Съгласно чл.54а, ал.1 от КСО право на
парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през
последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на
пенсия и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително
осигуряване. Паричното обезщетение се изплаща с начална дата в зависимост от
датата на прекратяване на осигуряването и спазване на срока за регистрация в
Бюро по труда, считано от същата дата, след подаване на заявление от
правоимащото лице. Периодът за изплащане на обезщетението се определя според
продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били
осигурени за безработица за времето след 31 декември 2001 г., който е от 4 до
12 месеца -
чл.54в, ал.1 от КСО, при дневно парично обезщетение за безработица в размер 60 на сто
от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху
който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца
на прекратяване на осигуряването, който не може да бъде по-малко от минималния
дневен размер на обезщетението за безработица. От значение за периода за
изплащане и размера на обезщетението е и основанието за прекратяване на
правоотношението, съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3, а не само
получавания доход.
Така в настоящия случай при
определяне размера на обезщетението и срока за неговото получаване следва да се
съобрази причината за прекратяване на заетостта, тъй като в нормата на чл.54б, ал.3 от КСО са предвидени ограничения. В представените
пред органите документи, а именно - СЕД U002 на л.23-27, като причина за прекратяване
на заетостта е посочено "други". Доколкото това основание не попада в останалите изчерпателно посочени по т.7.1 от документа, а
именно освобождаване от работодателя, оставка от служителя, изтичане на срока
на договора, прекратяване на договора по взаимно съгласие, освобождаване поради
дисциплинарна причина и съкращение, то правилно е прието от органа, че попада в
хипотезата на чл.54б, ал.3 от КСО. Съгласно
посочената разпоредба безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени
по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на
основание чл.325, т.1 и т.2, чл.326, чл.330 и чл.331 от КТ получават минималния размер на паричното
обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
Доколкото липсват данни, какво точно се има предвид в посочената в СЕД U002 причина "други", следва се
приеме, че в действителност причината за прекратяване на трудовото
правоотношение остава неизяснена, неизвестна,
така както е възприел и административният орган, поради което размерът на
обезщетението
следва да бъде определен в минимум, който съгласно Закона за държавния бюджет на
държавното обществено осигуряване за 2018г. е 9 лева. В конкретния случай размерът е определен въз основа
на наличните редовни документи, съдържащи данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО във вр. с чл.8, ал.4 от НОИПОБ, поради което възраженията, че
обезщетението е неправилно определено са неоснователни. Следва да се посочи, че
при представяне на документи, съдържащи други данни, представляващи основание
за изменение на размера на обезщетението, то няма пречка органът да постанови
това изменение на основание чл.54ж, ал.2 от КСО.
С оглед гореизложеното съдът намира, че Решение
№1012-26-506-1 от 24.09.2019г., издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от
Директора на ТП на НОИ Хасково, е законосъобразно – издадено е от компетентен
орган; в предвидената от закона форма; постановено е в съответствие с
материалноправните разпоредби на които се основава и пълно съответствие с целта
на закона, както и при спазване на административнопроизводствените правила.
Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Доколкото
искането за юрк.възнаграждение е направено в писмената защита, а не в
проведеното с.з., то не следва да бъде разгледано.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Е.О. ***,
против Решение №1012-26-506-1 от 24.09.2019г., издадено на основание чл.117,
ал.3 от КСО от Директора на ТП на НОИ Хасково, с което се отхвърля жалба против
Разпореждане №262-00-86-5/02.08.2019г. на Ръководител по осигуряването за
безработица, с което на основание чл.54ж, ал.1, чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО
му е отпуснато парично обезщетение за безработица, като неоснователна.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС
на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: