Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 28.03.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,                  І-6 състав

в публичното заседание на шести март

две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                     Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Антоанета С.                                 и в присъствието на

прокурора                                                           като разгледа докладваното от

съдия  Алексиева                                                      гр. дело №13511 по описа

за 2013 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е образувано по искова молба, подадена от В.Л.Ш. срещу М.Н.Ч., с която е предявен иск за отмяна на дарение, обективирано в нотариален акт № 106, дело № 1907/1995 г. за ½ идеална част от апартамент № 20, гр. София, ул. „********и в нотариален акт № 78, дело № 205/2006 г. за останалата ½ идеална част от имота, поради отказ на ответницата да плаща издръжка, с правно основание чл.227, б.“в“ от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 08.02.1995 г. страните подписали нотариален акт за дарение № 106, дело № 1907/1995 г. на нотариус В.А., по силата на който ищцата дарила на ответницата собствената си ½ идеална част от апартамент № 20, находящ се в гр.София, ул. „********в жилищната сграда на ЖСК „З.В.“, заедно с мазе № 20 и таван № 20, заедно с прилежащите 3,832% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място, съставляващо имоти пл. №№ 2, 4, 6, 8 и 14, парцел втори от кв.86, м.“О.К.“ по плана на гр. София, като дарителката си запазила правото на ползване върху дарената идеална част безвъзмездно докато е жива. Поддържа се, че на 12.09.2006 г. ищцата подписала с ответницата-нейна внучка, нотариален акт за дарение № 78, дело № 205/2006 г. на нотариус К.С., по силата на който ищцата дарила и другата ½ идеална част от описания имот. Твърди се, че ищцата е възрастна, болна жена, на която е жизнено необходимо закупуване на храна, лекарства, заплащане на режийни. Твърди се, че ищцата няма достатъчно доходи, от които да се издържа, предвид тежкото й здравословно състояние и преклонна възраст, които не й позволяват да работи , за да получава парични доходи. Поддържа се още, че ищцата страда от перде на очите, тежка остеопороза, тежка спондилоза, изразяваща се в подуване и възпаление на кръста, конвексна сколиоза, изразяваща се в прегърбване на кръста, исхемична болест на сърцето, артериална хипертония. Предвид тези заболявания ищцата е с трайно загубена работоспособност 91% и е инвалидизирана от ТЕЛК с Експертно решение № 1205/12.04.2005 г. Твърди се, че тези заболявания изискват заплащане ежемесечно на жизнено необходими скъпи лекарства, за които получаваната от ищцата пенсия не стига. Ищцата твърди, че с оглед тежкото й здравословно и финансово състояние е налице трайна нужда е нея за получаване на издръжка, която ответницата има възможност да заплаща. Твърди се, че с покана ищцата помолила ответницата да й заплаща ежемесечна издръжка от по 200 лв., но до момента на завеждане на исковата молба ответницата не е дала нито една стотинка на ищцата. Напротив ответницата не се интересува от ищцата, не поддържа никаква връзка с нея.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени дарението на недвижим имот описан по-горе, обективирано в нотариален акт № 106, дело № 1907/1995 г. за ½ идеална част от апартамента и в нотариален акт № 78, дело № 205/2006 г. за останалата ½ идеална част от имота, поради отказ на ответницата да плаща издръжка, с правно основание чл.227, б.“в“ от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е депозирала отговор.

В съдебно заседание ищцата поддържа предявения иск чрез процесуалния си представител. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща представител.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 08.02.1995 г. и на 12.09.2006 г. ищцата дарила на ответницата-нейна внучка, следния недвижим имот, а именно: апартамент № 20, находящ се в гр.София, ул. „********в жилищната сграда на ЖСК „З.В.“, заедно с мазе № 20 и таван № 20, заедно с прилежащите 3,832% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място, съставляващо имоти пл. №№ 2, 4, 6, 8 и 14, парцел втори от кв.86, м.“О.К.“ по плана на гр. София, като дарителката си запазила правото на ползване върху имота безвъзмездно докато е жива. Двете сделки са обективирани в нотариален акт № 106, том Х, дело № 1907/1995 г. и № 78, том ІІ, рег. № 10665, дело № 205/2006 г.

По делото е представено Експертно решение № 1205 от зас. № 070 от 12.04.2005 г. на ІV МБАЛ София АД, от което се установява, че ищцата е с т.н.р. 91%, пожизнено с водеща диагноза: „спондилоза“ и общо заболяване: тежка деформираща спондилоза, изразена дясно конвекс сколиоза, артериална хипертония, координационен синдром.

С нотариална покана с рег. № 3155, том 2, № 18 от 30.07.2013 г. на нотариус В.К.с рег. № 269 на НК, връчена на ответницата на 30.07.2013 г. ищцата я поканила да й заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв., за да осигури физическото си оцеляване.

От удостоверение изх. № 5048/08.04.2014 г. на НОИ, ТП-София град се установява, че ищцата получава лични пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 248,26 лв. и лична социална пенсия за инвалидност  в размер на 33 лв., или общо сума в размер на 281,26 лв.

Пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля С.И.Г., който установява, че ищцата е в лошо здравословно състояние. М.е дъщеря на ищцата и е майка на М.. М.ходи да гледа бабата. Ищцата няма финанси. Има само пенсия, която до никъде не й стига. Дъщеря й я подпомага. Сама си живее. На около 80 години е. Има нужда от помощ. Правена е й операция на едното око, другото също трябва да бъде оперирано. Бабата се е изкривила цялата, не може много да се обслужва. М. не идва, не й помага.  М. ***. Когато свидетелят е ходил, видял, че там са само М.и бабата. Ищцата има изкривяване на гърба, не може да се изправи въобще, ходи прегърбена, взима лекарства. Дъщеря й дава пари за лекарствата. В. няма пари. Дъщеря й ходи да я гледа, оставя й храна и всичко.

Свидетелят Б.Н.Д.установява, че познава ищцата, тъй като срещу заплащане от дъщеря й М.ходи да помага-чисти двора, копае градината, правил ремонт, чистил комина. Знае, че ищцата има внучка, но никога не я е виждал. В. не може да се обслужва сама.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

От заключението на приетата по делото СМЕ се установява, че ищцата има следните заболявания: тежка деформираща спондилоза и остеохондроза на гръбначния стълб, остеопороза и сколиоза на гръбначния стълб, състояние след счупване на Х-ти гръден прешлен и І-ви поясен прешлени, хипертонична болест ІІ-ІІІ степен-компенсирана, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност-ІІ-ІІІ функционален стадии, координационен синдром. Установява се, че от 02.04.2002 г. ищцата е инвалид с 86% т.н.р., като на 12.04.2005 г. е преосвидетелствана и е определен 91% т.н.р. без нужда от чужда помощ пожизнено. Ищцата провежда лечение със следните лекарства: диротон 2х1 табл.от 5 мг на ден, бонвива по 1 табл на месец, ризида по 1 табл седмично.

При разпита си в съдебно заседание вещото лице д-р Д.установява, че тези лекарства излизат от 10 лв. до 30 лв. При това заболяване ищцата би могла да има постоянни болки, има ограничения на движението, трудно се движи и се обслужва по-трудно от нормалното. Състоянието на ищцата е трайно, не се лекува и не може да се възстанови.

От заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че на ищцата са необходими за месечна издръжка-средно на едно лице, следните парични средства: през 2012 г. по 358 лв. средно месечно, през 2013 г.-395 лв., през 2014 г.-400 лв., през 2015 т.-414 лв., през 2016 г.-426 лв. и през първото полугодие на 2017 г. по 492 лв. средно месечно.

Съдът кредитира заключенията на двете приети по делото експертизи. Същите са изготвени компетентно и обективно.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

От правна страна:

Предявеният от ищеца иск е с правно основание чл.227, б.”в” от ЗЗД.

За да е основателен иск за отмяна на дарение с правно основание чл. 227 ал. 1, б. "в" от ЗЗД, е необходимо да се установи кумулативното наличие на няколко предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, да е поискал такава от дарения, който да му е отказал престирането й.

Дареният дължи издръжка на дарителя, ако същият се нуждае от такава. Отказът на дарения да даде издръжката е основание да се иска от дарителя отменяване на дарението.

Изхождайки от характера на дарението като правна сделка, сключена с оглед личностите и отношенията между тях и субектите в тази сделка, съдът следва да уважи иска за разваляне на дарението, когато анализът на събраните по делото доказателства сочи, че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма средства за своето съществуване. Тъй като задължението за издръжка в този случай не е задължение по закон, а морално задължение, превърнало се в правно от момента на възникване необходимостта от издръжка, съдът е длъжен да обсъди доказателствата и досежно размера на издръжката, и то с една средна мярка с оглед социалната среда на дарителя.

Дарителят трябва да се нуждае от издръжка поради трайното му изпадане в нужда. Това означава, че нито паричните му доходи, нито цялото притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните възможности, свързани с това имущество, не са достатъчни за преживяването му. При конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, включително и да дали доходите на дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на линията на бедност.

С оглед на горното съдът намира, че искът е основателен.

По делото безспорно се установи, че между страните съществуват валидни облигационни отношения по силата на сключени между тях два договора за дарение.

Възрастта на ищцата - 77 г. към 2013 г., когато е поискана издръжката и 81 години към момента на подаване на исковата молба, тежките й заболявания-тежка деформираща спондилоза и остеохондроза на гръбначния стълб, остеопороза и сколиоза на гръбначния стълб, състояние след счупване на Х-ти гръден прешлен и І-ви поясен прешлени, хипертонична болест ІІ-ІІІ степен-компенсирана, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност-ІІ-ІІІ функционален стадии, координационен синдром, които са едно трайно състояние без възможност за възстановяване, месечният доход на ищцата, формиран единствено от пенсията в размер на 281,26 лв., който доход е под размера на средномесечната издръжка за живот на един член от четиричленно домакинство, безспорно обосновават извода за необходимост от издръжка на ищцата.

От своя страна надареният е длъжен след покана от дарителя да дава такава издръжка, която да съответства на материалните му възможности.

Съобразно приетото с Тълкувателно решение № 1/2013 от 21.10.2013 год. на ВКС, ОСГК, при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б.„в” ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.

В случая и доколкото ответницата не е твърдяла, съответно не е доказала, с оглед пасивното си поведение в процеса /няма подаден отговор, не се явява в съдебно заседание/, то тази хипотеза не е налице.

Безспорно се установява, че ответницата живее в друг град и напълно се е дезинтересирала от своята баба, като нито й помага, нито я посещава, нито й дава издръжка.

От друга страна ответницата е в работоспособна възраст /на 30 години/ и не е представила доказателства, установяващи обективна материална невъзможност за престиране.

Изпадането на дарителя в трайна нужда следва да се преценява както към датата на поканата, отправена преди исковата молба, така и към датата на исковата молба или към датата на приключване на устните състезания, съответно датата на съдебното дирене във въззивна инстанция.

Така мотивиран съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени като основателни и доказани.

По разноските в процеса:

 С  оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените от нея разноски в производството в размер на 355,46 лв., от която 55,46 лв.-ДТ за вписване на исковата молба и 300 лв.-депозит вещи лица.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 554,46 лв. държавна такса.

Водим от горното, Съдът

 

                                                    

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ на основание  чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД сключените между В.Л.Ш., ЕГН **********,***0 и М.Н.Ч., ЕГН **********,*** договори за дарение с нотариален акт № 106, том Х, дело № 1907/1995 г. и с нотариален акт № 78, том ІІ, рег. № 10665, дело № 205/2006 г., по силата на които на 08.02.1995 г. и на 12.09.2006 г. В.Л.Ш. е дарила на М.Н.Ч.-нейна внучка, следния недвижим имот, а именно: апартамент № 20, находящ се в гр.София, ул. „********в жилищната сграда на ЖСК „З.В.“, заедно с мазе № 20 и таван № 20, заедно с прилежащите 3,832% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място, съставляващо имоти пл. №№ 2, 4, 6, 8 и 14, парцел втори от кв.86, м.“О.К.“ по плана на гр. София.

ОСЪЖДА М.Н.Ч., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на В.Л.Ш., ЕГН **********,***0 сумата от 355,46 лв. /триста петдесет и пет и 0,46 лв./ разноски направени пред настоящата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА М.Н.Ч., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 554,46 лв. /петстотин петдесет и четири и 0,46 лв./ държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: