№ 312
гр. П. , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20205220102508 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод искова молба от „А. с. в.” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда “Л.”, ет. 2, офис
4, представлявано от изпълнителен директор Д. Б. Б., действащ чрез упълномощен
юрисконсулт Е.Р., против М. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „С.“, бл.
15, ет. 8, ап. 3, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 270,32
лева /двеста и седемдесет лева и тридесет и две стотинки/ - представляваща главница по
договор за потребителски кредит № *********, сключен на 11.05.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението; 32,06 лева
/тридесет и два лева и шест стотинки/ - договорна лихва за периода от 24.06.2017 г. до
24.03.2018 г. и 65,76 лева /шестдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/ -
обезщетение за забава за периода от 24.06.2017 г. до 12.03.2020 г..
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 01.07.2017 г. е сключен Договор за
цесия и заместване в дълг между „И. А. М.” АД, ЕИК **** и „П. Ф. Б.“ ООД /понастоящем
„Ф. Б.“ ЕООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски
кредит № *********/11.05.2017 г., сключен между „П. Ф. Б.“ ООД и М. Б. А. било
прехвърлено в полза на „И. А. М.” АД ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На
01.12.2018 г. било подписано Приложение 1, представляващо допълнително споразумение
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 30.01.2017 г., по
силата на което „И. А. М.“ АД е прехвърлило вземането произтичащо от договор за
1
потребителски кредит № *********/11.05.2017 г., сключен между „П. Ф. Б.“ ООД и М. Б. А.
в полза на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********
/понастоящем “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/ ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски.
Ищцовото дружество твърди, че е цесионер, съгласно Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от дата 03.05.2019 г., сключен между „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД и „А. с. в.” ООД. По този начин вземанията към цедента,
дължими от М.А. по договор за потребителски кредит № *********, сключен на 11.05.2017
г., също са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и
дължимите лихви.
Сочи, че е бил упълномощен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД да уведоми от негово име длъжниците по вземанията на дружеството, които са
цедирани съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на
03.05.2019 г.. Във връзка с това до ответницата А. били изпратени уведомителни писма с
изх. № ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/*********, изх. № ЛД-П- АКПЗ-ИАМ-ФН/********* и изх.
№ УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/********* и трите от 29.05.2019 г., за извършените
прехвърляния на вземането с Договор за цесия от 01.07.2017 г. между „П. Ф. Б.“ ООД и „И.
А. М.” АД, в последствие прехвърлено от „И. А. М.” АД на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ с Договор за цесия от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него,
както и за прехвърлянето в полза на „А. с. в.“ ЕАД въз основа на Рамков договор за цесия от
03.05.2019 г. и Приложение № 1 към него от 03.05.2019 г., сключен между „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „А. с. в. ЕАД. Посочено е, че и трите
уведомления са изпратени едновременно — с едно писмо, до постоянния адрес на
ответника, посочен в договора за потребителски кредит, чрез Български пощи ЕАД, като
писмото се върнало в цялост. Направено е искане приложените Уведомления за
извършените цесии да бъдат връчени на ответницата, ведно с препис от исковата молба и
доказателствата към нея.
Сочи се, че по силата на горепосочения Договор за потребителски кредит,
ответницата е получила от Кредитора заемната сума от 300 лева срещу задължението да ги
върне ведно с договорна лихва в размер на 40,98 лева, на 45 равни седмични погасителни
вноски, в размер на 7,58 лева всяка, първата от които платима на 18.05.2017 г., при общ
размер на плащанията по заема от 340,98 лева. Срокът на договора е изтекъл на 24.03.2018
г., когато е падежът на последната погасителна вноска, като не е обявяван за предсрочно
изискуем.
Твърди се, че на длъжника е начислено обезщетение за забава върху неплатената
главница в размер на законната лихва за забава, за периода от 24.06.2017 г. до 12.03.2020 г.,
общият размер на което е 65,76 лв.
2
Придобивайки правата върху цедираните вземания и като кредитор на същите, ведно
с всички произтичащи от това привилегии, обезпечения и принадлежности, ищцовото
дружество предприело постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдило със Заповед за
изпълнение на парично задължение за същите вземания по ч.гр.д. № 1558/2020 г. по описа
на РС П.. Тъй като длъжникът депозирал възражения и по указание на съда, ищецът
депозира в срок настоящата искова молба с искане за установяване на вземанията си.
Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство,
както и по настоящото исково производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 350,00 лева.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява закон или
процесуален представител за ищцовото дружество. Постъпила е молба, в която поддържа исковете и моли
съда да ги уважи в цялост.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез пълномощника си адвокат С.М., АК Пловдив
депозира отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер и
моли съда да ги отхвърли като изцяло неоснователни.
Ответницата признава, че е получила заемната сума в размер на 300 лева. Твърди, че
е погасила задълженията си за връщане на главница и заплащане на фиксираната
възнаградителна лихва. В този смисъл сочи, че по договора за потребителски кредит,
кредиторът без основание е погасявал недъжлими задължения на ответницата - неустойки и
такса за услуга „Кредит у дома“ от правените от последната вноски, поради което следва да
се приеме, че е погасила чистата стойност на кредита.
Изтъква, че в конкретния случай не е спазено изискването на чл.22 от договора за
кредит, във връзка с чл.26 ал.4 от ЗПК, тъй като съобщенията за прехвърлянето на
вземанията е направено от ищеца, който е цесионер и не е предишен кредитор по смисъла
на специалното правило по ЗПК. Прави възражение за недействителност на договора за
потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11 от ЗПК, тъй като
същият не отговарял не императивните изисквания за съдържание на ЗПК, което обуславя
неоснователността на всички искови претенции. В този смисъл сочи, че в конкретния
случай липсвало погасителен план, в който липсва последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, или разпределението в самата вноска на
главницата и възнаградителната лихва. На следващо място сочи, че в договора за
потребителски кредит била предвидена такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 205,28
лева, която т.нар. такса се заплаща през периода на договора на равни месечни вноски, като
тази сума не била включена в общия разход по кредита и не била включена при
определянето на годишния процент на разходите по кредита. По този начин следвало извода
за нарушаване на императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК и нищожност на договора
на основание чл.21 от ЗПК. Прави възражение за нищожност на т.нар. в договора такса за
допълнителна услуга – „Кредит у дома“, като противоречаща на разпоредбата на чл.10а от
3
ЗПК, което обосновавало изпълнение на договора, тъй като с тяхното плащане е следвало да
бъде покрита като платена главницата.
Претендират се разноски.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът не се
явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба от адвокат С.М. от АК
Пловдив, пълномощник на ответницата, с която поддържа доводите изложени в отговора на
исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество "А. с. в." ЕАД е подало Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, постъпило в съда на 09.07.2020 г. срещу ответника М. Б. А. в
качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1558/2020 г. по описа
на РС П.. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед № 640 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК на 13.07.2020 г., с която е разпоредил ответникът-длъжник да
заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата от 270,32 лв. – главница,
сумата от 32,06 лв. – договорна лихва за периода 24.06.2017 г. до 24.03.2018 г., обезщетение
за забава в размер на 65,76 лв. за периода от 24.06.2017 г. до 12.03.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.07.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 25,00
лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл. 26 от НЗПП. Посочено е, че вземането произтича
от следните обстоятелства: задължение по договор за потребителски кредит № *********,
сключен на 11.05.2017 г. между "П. Ф. Б." ООД, ЕИК ********* /понастоящем "Ф. Б."
ЕООД/ и длъжника като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на "Ф.
Б." ЕООД в полза на "И. А. М." АД, ЕИК **** по силата на Договор за цесия и заместване в
дълг от 01.07.2017 г.. От своя страна "И. А. М." АД е прехвърлило вземането в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* /понастоящем
“Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/ по силата на Приложение № 1 от
дата 01.12.2018 г., към Рамков Договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
30.01.2017 г., а от своя страна последното дружество е прехвърлило процесното вземане в
полза на настоящия ищец по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 03.05.2019 г..
Срещу така издадената заповед ответникът е възразил в законния срок по чл.414, ал.2
ГПК, с мотива, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
В законния едномесечен срок, търговското дружество-ищец е предявило настоящия
установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК. Поради това, искът е процесуално
допустим и следва да бъде разгледан.
4
По съществото му, съдът приема следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 11.05.2017 г.
между третото неучастващо по делото лице - "П. Ф. Б." ООД като кредитор и ответника
М.А. като кредитополучател, е бил сключен Договор за потребителски кредит, по силата, на
който кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на
300 лв. В договора са посочени следните условия на отпуснатия кредит: такса за оценка на
досие - 15 лв.; общ размер на фиксирана лихва – 40,98 лв., представляваща 29,73% годишно,
като сборът на таксата и лихвата се равнява на 49,1% от годишния процент на разходите. В
договора е включена допълнително такса за услуга "кредит у дома" в размер на 205,28 лв.
Така общият размер на дължимата сума по договора е 561,26 лв. Срокът на договора е
уговорен в седмици като се дължат 45 броя седмични плащания. Размерът на седмичното
плащане, с изключение на последното, е 12,48 лв. Размерът на последното плащане е 12,14
лв. Първото седмично плащане се дължи на 18.05.2017 г. Денят от седмицата, в който се
дължат плащанията е вторник.
Ответникът не оспори, а напротив призна сключването на процесния договор и
подписването му от него. Не оспори и получаването на сумата по договора в размер на 300
лв.
При тези данни, съдът приема, че страните са сключили договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9 ЗПК. Предвид това ответникът има качеството на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Няма спор между страните, че кредитодателят "П. Ф. Б." ООД е
предоставил на ответника сумата по кредита в размер на 300 лв.
От представените писмени доказателства – Договор за цесия и заместване в дълг от
01.07.2017 г. и Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД се
установява, че кредиторът по Договора за потребителски кредит от 11.05.2017 г. "П. Ф. Б."
ООД е прехвърлил на "И. А. М." АД вземанията, които има спрямо кредитополучателя М.А.
по договора за потребителски кредит от 11.05.2017 г..
Установява се от приетите по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., Потвърждение за сключена цесия на основание
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и Приложение № 1 към него, че "И. А. М." АД от своя страна е
прехвърлило на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********
/понастоящем “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/, а от Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г. и Потвърждение за сключена цесия
на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от 03.05.2019 г. и Приложение № 1 към договора за цесия
се установява, че последното дружество е прехвърлило на ищеца по настоящото дело „А. с.
в." ЕАД вземането си срещу ответника М. Б. А. по процесния договор за потребителски
кредит от 11.05.2017 г. в общ размер от 533,98 лв.
Дружеството-ищец е било упълномощено от „Агенция за контрол на просрочени
5
задължения“ ЕООД да уведоми всички длъжници по всички вземания на "Ф. Б." ЕООД /с
предишно наименование "П. Ф. Б." ООД/, възникнали по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019 г.. От своя страна „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД е била упълномощена от "И. А. М." АД да уведоми всички
длъжници по всички вземания, възникнали по силата на Договор за цесия от 30.01.2017 г.,
видно от приложените по делото пълномощни.
Представени са уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземанията,
изпратени до ответника М.А.. Същите не са връчени на ответника, видно от приложените
известие за доставяне, на датата 26.06.2019 г..
Крайният срок за изплащане на задълженията по процесния договор за кредит е
настъпил на 24.03.2018 г. – датата на последната погасителна вноска. Кредитът не е
обявяван за предсрочно изискуем и ищецът не се позовава на предсрочна изискуемост на
същия.
При тези данни се налага извода, че вземанията на първоначалния кредитор по
процесния договор за потребителски кредит са прехвърлени по надлежен ред, чрез
цитираните договори за цесия, на търговското дружество – настоящ ищец по делото и че той
е кредитор на ответника. За извършените прехвърляния на вземанията по договора за кредит
ответникът е бил надлежно уведомен -с връчването на препис от исковата молба, въз основа
на която е образувано производството по настоящето дело, и приложенията към нея. В този
смисъл, предмет на договора за цесия е прехвърлянето на вземане, което следва да
съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо (каквито по
принцип са имуществените права, вкл. и паричните вземания). За да породи действие спрямо
длъжника цесията следва да му бъде съобщена от цедента. В този смисъл с нормата на
чл.99, ал.3 ЗЗД законодателят императивно е задължил предишният кредитор да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Тази
законова уредба произтича от факта, че длъжникът не участва в цесионния договор и
съответно не е обвързан от него, поради което преди да бъде уведомен за извършеното
прехвърляне, той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи от
задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно
противопоставени на цесионера.
С решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл
по реда на чл. 290 от ГПК, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина,
по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, както е било
извършено и от ищеца по настоящето дело. Като факт от значение за спорното право,
6
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл.235, ал.3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера
срещу длъжника (в този смисъл е и решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., на
ВКС, ІІ т. о.).
Не на последно място по значение следва да бъде посочено, че в съдебната практика
по чл.99 ал.3 и 4 ЗЗД безпротиворечиво е установено правилото, че уведомяването на
длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със сключването на
такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера. До съобщаването на
длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията между страните по
него – цедент и цесионер. Целта на задължението на цедента да уведоми длъжника за
прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото
задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано
лице, което е актуалният носител на вземането към момента на плащането. Следователно
длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване, само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице
до момента на уведомлението (така определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.д.
867/2011г., ІV г.о.). Подобно възражение липсва в отговора на исковата молба. Доколкото
ответникът възразява, че не го е уведомил цедентът за прехвърлянето на вземанията, а самия
ищец, съдът намира същото за неоснователно, поради следното. В чл.22 от договора за
кредит изрично е предвидена възможността кредиторът да прехвърли правата си по
договора на трето лице, без да е необходимо съгласието на длъжника, поради което в случая
не е налице противоречие с нормата на чл.26 ал.1 ЗПК. „Старият“ кредитор е овластил с
изрично пълномощно „новия“ от негово име да информира длъжника за сключените цесии,
като по смисъла на чл.99 ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има
действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува законова
пречка уведомяването да се направи и от цесионера, когато той е изрично овластен за това,
както е станало тук, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. В този смисъл
съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно
валидно, действително и поражда правните си последици.
От всичко изложено дотук, в конкретния случай се налага извода за това, че цесията е
валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на
дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.
По възраженията за недействителност на процесния договор.
Сключеният между страните договор има правната характеристика на договор за
потребителски кредит, поради което неговата действителност следва да се съобрази с
изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите
съгласно ЗЗД.
Съдът следва да се произнесе по съответствието на договора със законовите
7
изисквания за неговата действителност.
Съдът намира възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба, за
основателни. Съгласно чл. 22 Закона за потребителския кредит, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая сключеният договор за потребителски паричен кредит не отговаря на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа
„годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай, в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по
– горе, но не е посочено как е формиран този размер. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя.
Легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, а именно: всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни,
такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по–специално застрахователни премии в случаите, когато сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото
дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява
да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването
на ГПР в договора за потребителски кредит е условие за действителността на самия договор,
а неспазването му води до недействителност на договора съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗЗП.
Съгласно приетото по делото без възражения от страните заключение на съдебно-
счетоводната експертиза размерът на ГПР, с включена такса „Услуга кредит от дома“ става
297,61 %. По този начин разходите по кредита надхвърлят многократно пределния размер
на ГПР съгласно чл.19, ал.4 ЗПК – пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. По този начин макар формално договорът за потребителски кредит да
съдържа размера на дължимия от заемателя ГПР, същият е сключен в нарушение на
императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не отразява реалната
стойност на ГПР.
8
Поради това и съгласно изричната разпоредба на чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК
договорът е недействителен.
Когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22 ЗПК. На основание чл.23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Във връзка с изложеното и на основание чл.23 ЗПК, ответникът следва да върне само
чистата стойност на кредита. От заключението на вещото лице, което съдът кредита в
цялост се установява, че ответникът е направил плащания по кредита в размер на 29,68 лева
главница, платена договорна лихва в размер на 8,92 лева, платена такса оценка в размер на
2,04 лева и платена такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 27,36 лева. От горното
следва изводът, че искът за главница следва да бъде уважен до размера от 232 лева /от
претендирания размер са извадените платените от ответника суми за договорна лихва в
размер на 8,92 лева, такса оценка в размер на 2,04 лева и такса за услуга „Кредит у дома“ в
размер на 27,36 лева./, като за сумата над 232 лева до претендирания размер от 270,32 лева
отхвърлен, т.е. за разликата от 38,32 лева. Като законова последица, следва да бъде уважено
и искането за присъждане на законната лихва от датата на депозирането на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на възражението на ответника, че връщането на чистата стойност на
кредита почива на друго, незаявено основание в исковата молба, а именно неоснователно
обогатяване, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.23 Закона за потребителския кредит е императивна материално-
правна норма и същата предвижда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Това означава, че след като съдът е приел еднозначно, че
потребителският кредит страда от толкова съществени недостатъци, които безусловно да
водят до неговата недействителност, кредитополучателят връща само чистата стойност на
кредита, като дори да е внесъл суми за погасяване на други дължими разходи по кредита
или такси, същите се отнасят само и единствено към погасяване на главницата по кредита-
чистата стойност, или това е стойността на отпуснатия заем /кредит/ -в случая, сумата от 300
лв. Създаденият с чл.422, във връзка с чл.415 ГПК и във връзка със ЗПК /Закона за
потребителския кредит/-чл.20-чл.24 и ЗЗП /Закона за защита на потребителите/-чл.143 и
следващите, специален процесуален ред за реализиране на отговорността на
кредитополучателя /потребител/ по чл.20-чл.24 от ЗПК е различен от общия исков ред,
предвиден в ЗЗД-чл.26, чл.34, и чл.55 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/. В
хипотеза на проведено заповедно производство с последвал исков процес за установяване на
вземането на кредитора по чл.422 ГПК във връзка с постъпило възражение по чл.414 от
ГПК, за последния /заявителя-кредитор/ това се явява единствената процесуална възможност
да установи съществуването на вземането си срещу потребителя със сила на присъдено
9
нещо, включително и в хипотеза на уважено възражение от кредитополучателя за
недействителност на договора за потребителски кредит, в който случай на кредитора се
присъжда единствено чистата сума. Непредявяването на иск на основание чл.422 ГПК в
едномесечния срок по чл.415 ал.2 ГПК от страна на заявителя в заповедното производство,
води като последица до обезсилване на издадената заповед за изпълнение и издадения
изпълнителен лист по чл.418 ГПК. От друга страна, с факта на уважаване на възраженията
на потребителя в производството по чл.422 ГПК досежно недействителността на договора за
потребителски кредит, същият постига максимален ефект от защитата си като връща на
кредитора единствено чистата сума по кредита. Претенцията по чл.422 ГПК е предявена на
договорно основание, но с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК и на нормите на ЗПП, е
допустимо в този процес да бъде разгледана и уважена дори и при констатирана
недействителност на договора за потребителски кредит, тоест в това производство се
разрешава окончателно въпроса относно дължимостта, респективно недължимостта,
основанието и размера на вземанията на кредитора срещу потребителя по договора за
потребителски кредит и съдът дължи произнасяне по дължимостта на чистата стойност на
кредита при уважено възражение на недействителността му. /В този смисъл Решение от
21.09.2020 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 425/2020 г./.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковата
претенция, /в това число и сторените в заповедното производство/. Съгласно разпоредбата
на чл.78, ал.8 ГПК „В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 Закона за правната помощ“. Въз основа на
законовата делегация по чл.37, ал.1 ЗПП по въпроса за заплащането на правната помощ е
приета Наредба за заплащането на правната помощ /Наредбата/. Съгласно чл.25, ал.1 от
Наредбата „за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
300 лв.. В конкретния случай процесуалният представител на ищцовото дружество е
претендирало възнаграждение в размер от по 350 лева за всяка една от двете инстанции,
като е посочило основание за определяне на размера му чл.13, т.2 и чл.25, ал.1 от Наредбата.
Съдът счита, че чл.13, т.2 от Наредбата не е приложим в конкретния случай, тъй като
процесуалният представител е извършил цялостно процесуално представителство, а не
както е посочено в чл.13, т.2 от Наредбата „за подготовка на документи за завеждане на
дело, като е определено и съответното възнаграждение в размер от 15 до 50 лева“ и
правната норма, по която следва да се определи възнаграждението в настоящия случай е
чл.25, ал.1 от Наредбата. След като претендира възнаграждение в максимален размер от 300
лева на основание чл.25, ал.1 Наредбата и не е налице възражение за прекомерност от
насрещната страна, съдът намира, че искането му следва да бъде уважено в размер от по 300
лева. Във връзка с горното ответникът следва да заплати сумата в общ размер на 365,52 лева
съдебни разноски в заповедното и исковото производство, съразмерно на уважената част на
10
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция, който
са в общ размер на 284,75 лева. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника е неоснователно, тъй като същото е
съобразено с минималните размери, определени по правилата на чл.7, ал.2, т.1, във вр. с
чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 04.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за всеки от предявените искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Б. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. П., ул. „С.“, бл. 15, ет. 8, ап. 3, че съществува вземане в полза на ищеца
„А. с. в.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ”Д-р П. Д.” № 25,
офис-сграда “Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор Д. Б. Б., действащ
чрез упълномощен юрисконсулт Е.Р., вземане в размер на сумата от 232 лева,
представляваща дължима главница /чистата стойност на кредита/ по договор за
потребителски кредит № ********* от 11.05.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница над присъдения размер от 232 лева до претендирания от 270,32 лева, т.е. за сумата
в размер на 38,32 лева, иска за договорна лихва в размер на 32,06 лева, за периода от
24.06.2017 г. до 24.03.2018 г. и иска за обезщетение за забава в размер на 65,76 лева за
периода от 24.06.2017 г. до 12.03.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „С.“, бл. 15, ет. 8,
ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ на „А. с. в.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда “Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен
директор Д. Б. Б., действащ чрез упълномощен юрисконсулт Е.Р., сумата в общ размер на
365,52 лева, представляваща съдебни разноски в заповедното и исковото производство,
съразмерно на уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА „А. с. в.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
”Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда “Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор
Д. Б. Б., действащ чрез упълномощен юрисконсулт Е.Р., ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „С.“, бл. 15, ет. 8, ап. 3, сумата в общ размер на
284,75 лева, представляваща съдебни разноски в заповедното и исковото производство,
съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.
11
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12